Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав
На двадесет и пети ноември
две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Елена Янакиева
Членове: 1. Кремена Данаилова 2.
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Ангелина
Георгиева
Прокурор: Силвиян
Иванов
като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2078 по описа
за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на К.И.К. *** срещу Решение №104/03.08.2021г.,
постановено по НАХД №141/2021г. на РС- Провадия,
с което е потвърдено НП №03-49/07.04.2021г. на Началник отдел „Рибарство
и контрол-Черно море“-гр.Бургас към ГД„Рибарство и контрол“ при ИАРА-гр.Бургас,
с което за нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА на основание чл.73, ал.1 от ЗРА му е
наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000лв. С решението на РС-Провадия К.И.К. е осъден да заплати
на ГД„Рибарство и контрол“ при ИАРА сумата от 80лв. за юристконсултско възнаграждение.
В
касационната жалба се оспорва Решението на РС-Провадия като неправилно и незаконосъобразно.
Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Развити са
доводи за постановяване на решението при непълнота на доказателствата. Съществени
за спора обстоятелства останали неизяснени, а съдът приел за установени
фактически положения, които не се подкрепяли от доказателствата. Оспорва се извода
на РС, че не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. От АУАН и НП не ставало ясно какво
точно нарушение е извършено, за което е наложено наказанието, с кои действия К.
осъществил деянието, което е нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Твърди се разминаване между описателната и санкционната част на НП, като били разменени
местата на санкционната и на нарушената разпоредби. Претендира се отмяна на
Решението на РС-Провадия и вместо него да бъде постановено ново, с което да
бъде НП до бъде отменено НП.
Ответната страна – Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури в депозирано от упълномощения юрисконсулт писмено
възражение изразяват становище за неоснователност на оплакванията в
касационната жалба. Решението на РС -Провадия считат за правилно и
законосъобразно, основано на правилна преценка на установените от
доказателствата факти и обстоятелства за деянието и дееца. Излагат подробни
аргументи по всички оплаквания в касационната жалба, които намират за неоснователни.
Молят жалбата да бъде отхвърлена като немотивирана и недоказана, а Решението - да
бъде потвърдено. В писмена молба юрисконсулта моли да бъде постановено решение,
с което Решението на РС-Провадия да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, но
неоснователна. Предлага Решението на РС-Провадия да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211
ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради
което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на
касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218
от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на съдебният
акт, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон
следи и служебно. Доводите в жалбата са за наличие на основания за отмяна на
съдебният акт по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Касационният състав
намира Решението на РС-Провадия за валидно и допустимо.
РС не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. По делото в
РС-Провадия е проведено едно открито
съдебно заседание, в хода на което е разпитан като свидетел актосъставителя. Страните
са призовани редовно за делото, на явилия се представител на К. е дадена
възможност да участва в разпита на свидетеля, да изрази становище по
доказателствата и да направи доказателствени искания. РС е приел
административно-наказателната преписка по издаване на НП, правилно съобразил
изявлението на представителя на въззивника, че няма да сочи други доказателства
и като счел делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и гласни
доказателства, дал ход на съдебните прения. Поради това неоснователно е
оплакването в касационната жалба, че делото е приключило при непълнота на
доказателствата, че не са били събрани доказателствата необходими за изясняване
на спорните факти и обстоятелства. Решението е
мотивирано. Не се установява допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при преценка на доказателствата. В Решението установяванията
за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното
производство пред административно-наказващия орган са основани на преценка по
отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства. Правните
изводи на РС-Провадия са формирани съобразно установеното от фактическа страна
за деянието и дееца и приложимите правни разпоредби. РС не е допуснал нарушения,
които да са съществени и да обосноват отмяна на Решението на основание чл.348
ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК.
Проверката за
правилността на приложението на материалния закон бе извършена с оглед
фактическите установявания на ВРС, предвид забраната за нови такива в чл.220 от АПК. В решението е посочено установеното от доказателствата, че на 28.10.2020г.
в 17:00часа при проверка на язовир „Цонево“ в местност „Кара Асан“ в близост до
с.Аспарухово, след извършено наблюдение със специализирани средства - бинокли служители
на ИАРА видели две лица в лодка, едното от които им било познато - това бил К.К..
Той вадел собственоръчно „хрилни“ мрежи от водите на язовира и ги слагал в
найлонов чувал, който прозирал и в него се виждали големи риби. След като
извадил мрежата от водата, двигателя на лодката запалил и тя се придвижила до
брега, на около 100 метра от която бил паркиран джип. Проверяващите познали, че
това е джипа, с който виждали К. и при предишни проверки. К. качил мрежите в
багажника на джипа, докато придружителят му включил двигателя, след което
потеглили заедно с автомобила в посоката, където бил служебния автомобил на
служителите на сектора. Тъй като служебният автомобил бил спрян на основния
път, джипа спрял зад него, тъй като пътя бил стръмен. Проверяващите отишли до
джипа, представили се със служебните си карти и видели, че водачът бил К.. Тримата
проверяващи се разделили и единия отишъл от страната на шофьора, другия - от
другата страна на автомобила, а акстосъставителя застанал зад джипа. Като
разбрал, че ще бъдат проверени, К. засилил джипа назад в опит да мине през
храстите, но опрял в дърво. Направил маневра и потеглил рязко, но долната част
на джипа се ударила в някаква неравност, при което задната му врата се отворила
и от багажника изпадали чувал с мрежи, двигателя на лодката и една брадва. Последвал
втори опит, при който джипа съборил храстите и продължил напред. Проверяващите уведомили
112 за случилото се и за опасността да пострада единия от тях, който се оказал
пред джипа. РС установил, че са съставени констативни протоколи за видяното при
наблюдението на язовира, за случилото се при попита да бъде извършена проверка
на джипа, управляван от К.К. и изпадалите от него вещи. РС установил, че въз
основа на тези констативни протоколи са съставени три акта за установяване на
административно нарушение за трите извършени от К. нарушения. РС установил, че К. отказал да
подпише АУАН при връчването им, който отказ е удостоверен с подписа на един
свидетел.
Правилно въззивният съд посочил в решението, че
в АУАН №В0003949/10.11.2020г. е описана идентична обстановка с отразената в
Констативен протокол №031-240-223Н/2020г. от 28.10.2020г., който е представен в
преписката за установеното от актосъставителя изпълнително деяние изразяващо се
в извършване на 28.10.2020г. в 17:00часа от К.К. на риболов с хрилни мрежи във
водите на язовир Цонево, които били заложени на около 20м от брега. Правилно РС
констатирал, че в АУАН това деяние на К.К. е квалифицирано като нарушение на
чл.39а от ЗРА, който акт той отказал да подпише при съставянето му на
10.11.2020г., а въз основа на него за това нарушение е издадено НП №03-49/07.04.2021г.
от Началника на отдел „Рибарство и контрол-Черно море“-гр.Бургас към
ГД„Рибарство и контрол“ при ИАРА-гр.Бургас, с което му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000лв. за
нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА на основание чл.91, ал.1 от ЗРА вр. с чл.73,
ал.1 от ЗРА.
Правилно РС преценил, че
в НП е описаната фактическа обстановка идентична с установената в АУАН за
нарушението, като в обстоятелствената част на НП е прецизирано, че деянието е
нарушение на чл.39а, ал.1 от ДР на ЗРА, за което следва да се наложи наказание
в размера, предвиден в чл.73, ал.1 от ЗРА.
Посочения в НП чл.73
ал.1 от ЗРА предвижда налагане на наказание глоба от 1000 до 2000 лв. на този,
който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди,
средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл.35, ал.1, т. 4, 5 и
7, чл. 36, 37 и чл.39а, ал. 1 от ЗРА. В чл. 39а, ал.1 от ЗРА е разписано, че се
забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.3, ал.1, с
изключение на риболова, извършван във водите на Черно море и река Дунав, при
условията на чл. 17. Сред изброените в чл.3, ал.1 от ЗРА рибностопански обекти
са и язовирите, които са изкуствени водни обекти, какъвто е язовир Цонево, във
водите на който на 28.10.2020г. в 17:00часа К.К. е извършвал риболов с хрилни
мрежи, които са били заложени на около 20м от брега.
Правилно РС е направил
извода в решението, че АУАН и НП са законосъобразни. В тях са посочени правилно
нормите от Закона за рибарството и аквакултурите, които са приложими в случая,
в които е въведена забраната за риболов в язовира, какъвто К. К. е извършвал на
посочената дата, за каквото нарушение е ангажирана отговорността му с АУАН и с
НП. В обстоятелствената част на АУАН и в НП достатъчно ясно е описано
нарушението, което му се вменява, срещу които факти и обстоятелства свързани с
нарушението той упражнява правото си на защита. Привлеченото към отговорност
лице не се защитава срещу посочените в АУАН и в НП правни разпоредби, каквито
са чл.39а, ал.1 от ЗРА въвеждащ забраната, както и административнонаказателната
норма на чл.73, ал.1 от ЗРА възвеждаща в административно нарушение, наказуемо
със глоба от 1000лв. до 2000лв. нарушението на тази забрана в чл.39а, ал.1 от
ЗРА. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че АУАН и
НП не били с изискуемото в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържание, че
от тях не ставало ясно какво точно нарушение е извършено, за което е наложено
наказанието, с кои действия К. осъществил деянието. Неоснователно се претендира
отмяна на НП в касационната жалба поради разминаване на местата на посочените в
описателната и санкционната част на НП санкционна и нарушена разпоредби от ЗРА.
Както бе цитиран текста на правилно приложената от издателя на НП
административно-наказателна разпоредба на чл.73, ал.1 от ЗРА, в нея фигурира и чл.39а,
ал.1 от ЗРА, поради което не води до неяснота посочването на двете разпоредби и
като квалификация на деянието и като основание за налагане на глобата. Освен
това и чл.73, ал.1 от ЗРА и чл.39а, ал.1 от ЗРА фигурират както в мотивите на
НП, така и в диспозитива му, поради което НП не е с неясно, противоречиво,
непълно или незаконосъобразно съдържание, респ. волеизявление.
Неоснователни са
развитите в касационната жалба доводи за постановяване на решението при
непълнота на доказателствата, че съществени за спора обстоятелства са останали
неизяснени, а съдът приел за установени фактически положения, които не се
подкрепяли от доказателствата. РС e събрал гласни доказателства във връзка с
изясняване на фактическата обстановка, като е разпитал актосъставителя, който е
очевидец на нарушението. Фактическата обстановка е установена от съда и описана
в решението въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да е оборил
верността на установените факти и обстоятелства за случилото се. В съответствие
с описаното от фактическа страна за деянието и дееца, установено от
доказателствата и изложено по—горе, РС заключил, че Казим К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно
нарушение, че наказанието е законосъобразно определено, съответно на деянието и
справедливо. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен
начин, че жалбоподателят е вадел на посочената дата и час от водата на язовир Цонево,
който е рибностопански обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА „хрилни“
мрежи за улов на риба, което представлява риболов по смисъла на закона, който е
осъществен в нарушение на императивната забрана в чл.39а, ал. 1 от ЗРА.
Разпитания по делото свидетел го е разпознал още когато е бил в лодката в
язовира, когато собственоръчно вадел мрежите, които след това са били нагънати
в найлонов чувал с уловените риби и натоварени в джипа с който извършителя е
напуснал мястото, бягайки от проверяващите, които заедно с двигателя и брадва
са изпаднали от багажника му при опита да се осуети проверката. Правилно РС не
установил случая да е маловажен и да попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението не е с явно незначителна обществена опасност, тъй извършването на
процесния риболов в язовира с хрилни мрежи на големи риби има неблагоприятни
последици за устойчивото развитие на рибните ресурси в този воден обект, за възстановяване
и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието им в
дадената екосистема. С оглед използваните за риболова мрежи, лодка с преносим
двигател, чували и т.н., деянието е извършено при пряк умисъл, след
предварителна подготовка, което сочи на по-висока степен на обществена опасност
на деянието и дееца. Поради това и с оглед липсата на данни за имущественото
състояние на извършителя, правилно за нарушението не е приложен чл.28 от ЗАНН,
а е издадено НП с което му е наложена глоба в размер на 1000лв., която е минималната
по размер и съответства на тежестта на нарушение и се явява достатъчна за
постигане на целите на превенцията. Достигнатите от въззивния съд правни изводи
за съставомерността на деянието и липсата на процесуални нарушения при издаване
на НП се споделят изцяло от настоящия състав, поради което препраща към тях
съгласно чл.221, ал.2 от АПК. Правилно въззивния съд е приложил ЗАНН и ЗРА като оставил жалбата без
уважение, потвърдил НП и присъдил на ИАРА-гр.Бургас сумата от 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Поради това не е налице
неправилно приложение на закона, нито закон, който е следвало, а не е бил
приложен и не е налице основание за отмяна на Решението на РС-Провадия на основание
чл.348 ал.1 т.1 вр. ал.2 от НПК.
В обобщение касационната жалба е изцяло неоснователна, а Решение №104/03.08.2021г. постановено
по НАХД №141/2021г. по описа на Районен съд-Провадия следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора своевременно направеното
искане от представителя на ИАРА-гр.Бургас за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважено. На основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът К.И.К. следва да заплати на ИАРА сумата
от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
104/03.08.2021г., постановено по НАХД 141/2021г. по описа на Районен съд- Провадия.
ОСЪЖДА К.И.К. *** с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури със седалище гр.Бургас сумата от
80лв.(осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.