№ 423
гр. Перник, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105653 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. И., В. В. Г. и Д. В. Г.
срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищците твърдят, че срещу наследодателят им –
В.Г.И. (починал) и други две лица – И.Г.И. и А.Г.И., в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист на 02.03.2011 г. рамките на ч.гр.д. № 8559/2010 г. по описа на
Районен съд Перник за солидарни задължения, произтичащи от доставена и
незаплатена топлинна енергия. Ищецът твърди, че изпълнителният лист и издадената
заповед за изпълнение са за суми в размер на 4418,61 лева - главница в периода от
01.10.2003 г. до 30.04.2009 г, ведно със законна лихва от 14.10.2010 г., сума в размер на
1678,03 лева – законна лихва за забава в периода от 30.11.2003 г. до 13.10.2009 г. и
сума в общ размер на 246,93 лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист били образувани и.д.
№ 1122/2011 г. по описа на ЧСИ А.В. и и.д. № 2218/2018 г. и 3186/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б. Твърди, че изпълнителния лист е за задължения на майката на В.Г.И. (чиито
законни наследници са ищците), но не е следвало да бъде издаван, тъй като В.Г.И. се е
отказал от наследството на майка си. Твърди, че единственото действие, водещо до
прекъсване на давността в рамките на образувани и.д. № 1122/2011 г. по описа на ЧСИ
А.В. е молбата за образуване, в която са възложени действия по изпълнение от
16.08.2011 г., а ПДИ е връчена на 11.04.2013 г., поради което същото е прекратено.
Твърди, че и.д. № 2218/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б е образувано срещу В.Г.И., И.Г.И.
и А.Г.И., но към датата на образуване първият от тях вече е бил починал. Твърди се
също, че срещу В.Г.И. не са предприемани действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност. И.д. № 2218/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б било прекратено на
07.01.2021 г., а на 04.11.2021 г. било образувано и.д. № 3186/2021 г. в рамките на което
ищците били конституирани като наследници на В.Г.И.
Излага от правна страна разбирането си за погасяване на вземане по давност и
прекъсване на същата, като намира, че вземането е погасено по давност с кратка
тригодишна такава.
1
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено – според
използваната терминология, че всеки един от ищците - П. С. И., В. В. Г. и Д. В. Г. „не
дължат“ на ответника по 1/3 от общото задължение, за което техния наследодател е бил
осъден да заплати солидарно с други две лица, а именно 1472,87 лева - главница в
периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г, ведно със законна лихва от 14.10.2010 г., сума
в размер на 599,34 лева – законна лихва за забава в периода от 30.11.2003 г. до
13.10.2009 г. и сума в общ размер на 82,31 лева – разноски и в полза на ответника не
съществува право на принудително изпълнение по ради погасяване на вземането по
давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсвана
многократно. Твърди, че за процесната сума е издаден изпълнителен лист, както и че
въз основа на него са били образувани посочените от ищеца изпълнителни дела.
Намира, че вземане, установено с влязлата в сила процесна заповед за
изпълнение се погасява с обща пет годишна давност като прави разграничение между
сроковете по чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира, че до при
действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече
до отмяната му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по
т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Позовава се на приетото в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV, ГО.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави
възражение за прекомерност на заявените от ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат вече
изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на
принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018
г., III г. о., ГК).
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на
2
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване
на процесния изпълнителен лист.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на първото изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най - късно на 01.03.2011 г. – денят преди
издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни данни за връчването и по
– ранното ѝ стабилизиране.
От приложения по делото изпълнителен лист се установява, че срещу В.Г.И. и
други две лица е било образувано и.д. № 1122/2011 г. по описа на ЧСИ А.В.. Върху
изпълнителният лист е отбелязано, че в рамките на това дело последното валидно
изпълнително действие е от 16.08.2011 г. На 11.04.2013 г. е Връчена ПДИ.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че П. С.
И., В. В. Г. и Д. В. Г. за наследници на В.Г.И., който е починал на *****
3
С писмо по повод изискването на и.д. № 1122/2011 г. по описа на ЧСИ А.В.,
съдебният изпълнител е уведомил съда, че делото е унищожено на 21.07.2022 г.,
поради което и следващото прекъсване на давностния срок в рамките на това дело не
може да се установи.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е
започнала да тече след влизане в сила на заповедта за изпълнение, като същата е пет
годишна. Преди да изтече, давността е прекъсната последно на 16.08.2011 г. съгласно
удостовереното в изпълнителния лист (макар и да не става ясно дали конкретното
действие по изпълнение е насочено срещу В.Г.И.). Връчването на ПДИ на 11.04.2013 г.
не е действие водещо до прекъсване на давностния срок.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС в рамките на и.д. № 1122/2011 г. по описа на ЧСИ А.В. не тече, но
поради липса на данни за предприемане на действия от страна на ответника, това дело
е перемирано на 16.08.2013 г. Ето защо съдът приема, че нова погасителна давност е
започнала да тече от 17.08.2013 г. и е изтекла на 17.08.2018 г., доколкото в тук
посоченото ТР се приема, че погасителна давност не тече до 26.06.2015 г., но
кумулативно изисква и „докато трае изпълнителният процес“. При извод, че и.д. №
1122/2011 г. по описа на ЧСИ А.В. е прекратено по силата на закона, новата давност
тече от датата, следваща перемирането му (17.08.2013 г.), а не от 26.06.2015 г.
Изпълнително дело № 2210/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б е образувано на
20.09.2018 г. – след изтичане на петгодишния срок на погасителната давност, поради
което действията, предприето в него и водещи до прекъсване на давността са
ирелевантни и не се обсъждат. На същото основание не се обсъждат и действията,
предприети в и.д. № 3186/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.
При погасяване на главното задължение, вкл. това за капитализирана лихва и
разноски, погасено е и акцесорното по правилото на чл. 119 ЗЗД, поради което
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1158,00 лева.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение за процесуално представителство е в минимален размер.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) разделно
срещу П. С. И., ЕГН ********** В. В. Г. , ЕГН ********** и Д. В. Г. ЕГН **********,
в качеството им на наследници на В.Г.И. за сумата в размер на 1472,87 лева (общ
размер 4418,61 лева) - главница в периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г, ведно със
законна лихва от 14.10.2010 г. до окончателното плащане, сума в размер на 599,34 лева
4
(общ размер 1678,03 лева) – законна лихва за забава в периода от 30.11.2003 г. до
13.10.2009 г. и сума в размер на 82,31 лева (общ размер 246,93 лева) – разноски, за
които е издаден изпълнителен лист на 02.03.2011 г. рамките на ч.гр.д. № 8559/2011 г.
по описа на Районен съд Перник поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на П. С. И., В. В. Г. и Д. В. Г. по 386,00 лева - разноски (общ размер -
1158,00 лева).
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5