№ 96
гр. Русе, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20234501000138 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД гр.София, ЕИК175074752,
чрез юрисконсулт Г.А. е обжалвало постановеното по гр.д.№6574/2022г. по
описа на РРС решение, в частта, с която е отхвърлен предявения
установителен иск срещу К. Г. М. за договорно възнаграждение в размер на
235.06лв., дължимо по ДПК40004079045. Излага оплаквания за неправилност
на решението, подробно посочени в жалбата и иска неговата отмяна и
уважаване на иска. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Насрещната страна-въззиваемият К. Г. М. е подал отговор на
въззвивната жалба чрез пълномощник адвокат Б. С., РАК, в който се застъпва
становище за нейната неоснователност и се иска в обжалваната част
решението да бъде потвърдено, като претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и след като
1
провери допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, с
оглед оплакванията, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законния
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Окръжният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Според настоящия състав, решението е правилно и следва да
бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите
на първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота
събраните по делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални
нарушения, е приложил правилно материалния закон.
Предвид направените във въззивната жалба на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД оплаквания и доводи, следва да се отбележи
следното:
Не се спори от страните по делото, че между тях е възникнало
облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № 40004079045, по който ищецът е кредитор, а
ответникът – клиент, при подписани от страните ОУ, неразделна част от
договора за потребителски кредит /ДПК/. На М. е отпуснат кредит в размер на
800лв., за срок от 18 месеца, при ГПР 48.76%, ГЛП-41%, лихвен % на ден-
0.11%, дължима сума по кредита-1079.46лв. За т. нар. „Пакет от
допълнителни услуги“, описан в раздел VI на договора „Параметри на
кредита“, е определена цена от 720лв. от кредитора като тази сума е
разпределена на месечни вноски в размер на 40лв. Изрично е сумирано
общото задължение по кредита със задължението по „Пакета от
допълнителни услуги“, общо – 1799.46лв., както и обща месечна вноска,
включваща сбора от задължението по кредита и задължението по „Пакета“-
99.97лв.
Според чл. 21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Правилен и законосъобразен е изводът на
2
районния съд, че сключения между страните договор за потребителски кредит
е недействителен. Включените в допълнителния пакет услуги по
същината си представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в
чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора. В
настоящия случай обаче допълнителните услуги /чл.15 от ОУ/ по своята
същност касаят изпълнението на задълженията на двете страни по договора,
като тази по чл.15.1, по същността си е действие по усвояването на
кредита. Следва да се отчете и обстоятелството, че предоставянето от
ищеца на така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите
принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по същество те не
могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която
да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност
за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на
търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което
кредитополучателят се е задължил да заплати за предоставения му пакет от
допълнителни услуги, е в размер на 720лв. за предоставянето им /респ.
възможността за предоставянето/. Съпоставянето на тази сума с кредита в
размер на 800лв. сочи на извод, че същата се явява прекомерна и е в
противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита
на всеки признат от правото интерес. Отделно от това, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. както правилно е
отбелязъл районният съд, то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Няма данни ответникът да е ползвал някоя от услугите, но
това обстоятелство е ирелевантно.
На следващо място, в нарушение на императивната разпоредба на
чл.10а, ал.4 ЗПК в процесния ДПК не са посочени нито вида, нито размера,
нито действието, за което се събират съответните такси, като наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно. Нито една от тях няма
стойностно измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде
3
съизмерима с цената, която се заплаща за ползването на тези възможности.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че клаузите касаещи
допълнителния пакет услуги действително, както е приел и районният съд, са
в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал. 2 - 4 ЗПК. Отделно от това,
правилно е прието от първоинстанционният съд, че този пакет услуги води до
противоречие и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Начисляването и
събирането на посочените суми по „Пакет допълнителни услуги“ не
представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по
кредита, с които се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер
на ГПР и съответно води до значително и драстично увеличение на тежестта
на изплащане на задължението по договора за кредит.
Правилен и обоснован е и изводът на районния съд, че клаузите,
регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. „Допълнителен
пакет услуги“ са и неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. При
подписването на процесните клаузи кредитополучателят плаща пълната цена
на тези услуги, но на практика получаването им зависи единствено от волята
на кредитора. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани,
т.е да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да бъде
обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги. След
като заемополучателят плаща цена за получаване на услуга, която е изцяло
във волята на търговеца, то това води до неравновесие между правата и
задълженията между последния и потребителя и оттам следва извод за
неосъществяване хипотезата на чл.143, ал.1, т. 3 ЗПК. Като последица от това,
те следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП. Следва
да се отбележи, че процесните допълнителни клаузи на практика
представляват въвеждане на задължение на едната страна по договора да
заплати за нещо, което страната има по силата на самия закон - правото на
страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да
отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравноправност на същите. Не на последно място процесният договор за
потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Както правилно е установил
първоинстанционният съд кредиторът единствено е посочил като абсолютни
стойности лихвения процент, годишният процент на разходите и годишното
оскъпяване на заема. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР
4
по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочената стойност от 48.76%. С оглед на това, кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. с чл. 11,
ал.1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този
тип сделки правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи възстановяване на
кредитора само чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Доколкото предмет на обжалване е отхвърлянето на иска за договорно
възнаграждение, извън горепосоченото, правилно районният съд е приел, че
клаузата в ДПК, касаеща възнаградителната лихва-41% е недействителна и на
самостоятелно основание, поради противоречието и с добрите нрави, предвид
трайно установената практика, според която едно съглашение, уговарящо
възнаградителна лихва, надхвърляща тройния размер на законната лихва е
недействително.
По тези съображения съдът намира, че решението в обжалваната част е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника е възнаграждението на
адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ и представителство на
въззиваемия на основание чл.38, ал.1 ЗА , в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №440/04.04.2023г., постановено по гр.д.
№6574/2022г. по описа на Районен съд Русе, ХI-ти граждански състав в
обжалваната част.
В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752,
5
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е,
вх.В, да заплати на адвокат Б. К. С., с адрес гр.Русе, улица Църковна
независимост №3, ет.2, офис 5, възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за
оказана безплатна адвокатска помощ и представителство, в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6