№ 37808
гр. София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110148876 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. М., чрез
адв. М. П. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу „фирма“ ООД,
с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № 471*** към искане № 0469108, сключен
между Н. Д. М. в качеството му на кредитополучател и „фирма“ ООД в
качеството му на кредитодател, като заобикалящ материално-правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняващ добрите нрави, на основание
чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че страните са встъпили в облигационни
отношения на 24.11.2020 г., подписвайки процесния договор за
потребителски кредит № 471*** към искане № 0469108 за сумата в размер на
1 500 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,88 % и срок за
погасяване на заема – 37 месечни вноски. Твърди се, че съгласно чл. 6 от
процесния договор, същият следва да бъде обезпечен с поне две от следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчител/и, отговарящ на чл. 23 от ОУ
към договора за заем, а именно: едно или две физически лица, които да
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо
в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени
от Кредитора; не са Кредитополучатели по сключени и непогасени договори
за кредит, сключени с Кредитора; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход. Посочва се, че в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя на горепосочените условия,
1
последният дължи неустойка на кредитора в размер на 1 322,70 лева, като
начислената неустойка се заплаща разсрочено заедно със следващата
погасителна вноска по кредита. Ищецът твърди, че заемният ресурс е изцяло
усвоен, но не е дължал заплащане на оспорената неустойка. Навежда, че
посоченият в договора ГПР в размер на 49,88 % не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява
добавък към договорната лихва. Твърди, че ГПР не е обявен на потребителя и
не е посочен в чл. 3 от договора в действителния му размер, като посочва, че
са нарушени изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Сочи, че с така
договорения ГПР в размер на 49,88 %, към който се кумулира вземането,
кредиторът допълнително се е обогатил, като е нарушил принципа за
добросъвестност и е внесъл неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга. Твърди, че договорената
между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната такава, което
представлявало нарушение на добрите нрави, предвид че същата не
отговаряла на действителните параметри на процесния договор, тъй като към
нея се кумулирала уговорената в чл. 4 от договора неустойка. Посочва, че
преценката за действителността на клаузата за неустойка и за нейния
обоснован размер следва да се извършва с оглед претърпените вреди от
неизпълнението и при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР № 1 по т.
д. №1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. Сочи, че процесната неустойка е загубила
присъщите си обезщетителна и обезпечителна функции, доколкото същата е в
размер на 531,61 лева и е около 100 % от заетата сума и не зависела от
вредите и последиците от неизпълнението на договорното задължение. Освен
това било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски
като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита и се създават
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителя, което е в противоречие на задължението за
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На следващо
място твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
като не е извършено разясняване на потребителя на клаузите във връзка с
крайните задължения по договора и същите са изготвени без заемателят да е
бил запознат с действителния размер на ГПР, посочен в чл. 1 от процесния
договор. На последно място излага твърдения, че недействителността на
уговорката относно ГПР се обуславя и от противоречие със закона, на
основание на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и чл.
10а, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 22 ЗПК, неясното определяне на
ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, като посочва, че в
този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ищецът нямал
правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и
във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, представляващо
част от компонентите на ГПР. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №
471*** към искане № 0469108.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
2
„фирма“ ООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него, чрез
юрисконсулт Ц. Б., с пълномощно към отговора, с който предявеният иск за
нищожност на договора се оспорва като неоснователен. Ответникът не
оспорва, че на 24.11.2020 г. между Н. Д. М. и „фирма“ ООД е сключен
договор за потребителски кредит № 471***, при ГЛП 40.05% и ГПР 49.88 %.
Възразява, че възнаградителната лихва не е нищожна, като твърди, че същата
е дължима, като договорена между страните, на основание принципа на чл. 9
ЗЗД - цена, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените
му парични средства. Релевира, че в процесния договор за потребителски
кредит е посочен фиксиран размер на годишната договорна лихва - 40,05 % и
доколкото този размер е фиксиран не било необходимо посочването на
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
Възразява срещу ищцовото твърдение, че възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, както и че размерът й е определен в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като навежда, че същият е в рамките на
пределите, установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, т. е. до пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (50 %). Не се
съгласява с наведеното твърдение относно действителността на неустоечната
клауза, като счита, че същата в настоящия случай е за неизпълнение на
договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху
обезщетителната функция на неустойката. Развива доводи, че неустойката не
попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при
изчисляване на ГПР, поради което и не следвало да се калкулира в посочения
размер на ГПР. Обяснява, че неустойката не може да се приравнява на
лихвата, тъй като според уговореното между страните, тя няма такава
функция. Развива доводи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР-то изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като
формулата за изчисляването му е уредена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
от ЗПК, като непосочването на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин, не обосновава порок на клаузата от договора,
уреждаща ГПР. Последното аргументира със смисъла на закона
кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която
ще върне на финансовата институция под формата на ГПР. Поради
изложените доводи, счита че непосочването на неустойка в ГПР се явява
задължително условие, за да бъдат изпълнени изискванията на ЗПК. Позовава
се на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като навежда, че ако съдът приеме, че уговорената
клауза за неустойка се явява нищожна, то би следвало да прогласи само нея
за нищожна, а не целия договор за заем. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски, в това число и за юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът признава, че между страните е съществувала облигационна
връзка по повод сключването на Договор за потребителски кредит № 471***,
3
при ГЛП 40.05 % и ГПР 49.88 %, както и, че по него е налице предоставяне и
усвояване на заемна сума в размер на 1 500 лева. Тези обстоятелства са
безспорни между страните, поради което същите не подлежат на доказване по
делото.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер.
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
По отношение на доказателствените искания на ищеца, съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства. Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, поставени в
исковата молба.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр.
чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 471*** към искане №
0469108, сключен между Н. Д. М. в качеството му на кредитополучател и
„фирма“ ООД в качеството му на кредитодател, като заобикалящ материално-
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняващ добрите нрави, на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Ответникът признава, че между страните е съществувала облигационна
връзка по повод сключването на Договор за потребителски кредит № 471***,
при ГЛП 40.05 % и ГПР 49.88 %, както и, че по него е налице предоставяне и
усвояване на заемна сума в размер на 1500 лева. Посочените обстоятелства
4
се признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които
основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, който
следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., специалност: съдебно-
счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне
на документ за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
07.02.2024 г. от 9:30 часа , за когато да се призоват страните, както и вещото
лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5