№ 24
гр. София, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600017 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2. съдебен състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА
ИВАНОВА 2. ВЕЛИЧКА
ЦАНОВА
в присъствието на секретаря… и участието на прокурора…, изслуша докладваното от
съдия Иванова в.н.ч.д. № 17 по описа за 2022 г. на САС, НО, 2. състав, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Кюстендил
срещу протоколно определение от 13.12.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 546/21 г. по
описа на Окръжен съд – Кюстендил (КОС), Наказателно отделение, в проведеното
разпоредително заседание, в частта, с което е прекратено съдебното производство по делото
и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното от съда съществено и
отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в неясно фактически формулирано
обвинение, препятстващо правото на обвиняемия да го разбере.
С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението.
Прокурорът счита, че в обвинителния акт били описани всички обстоятелства, свързани с
извършване на престъпното деяние и той не съдържал противоречия и неясноти. В тази
насока подчертава, че в обстоятелствената част е посочено ясно, че обвиняемият М.
1
обикалял изоставените вили в местността „Дренски рид“ с цел да извършва кражби, от
което било изводимо, че това е била целта му и в процесния случай. На следващо място – че
в обстоятелствената част на обвинителния акт бил посочен начинът на извършване на
престъплението и какви удари, с какво и къде били нанесени. Позовавайки се на
експертното заключение на медицинската експертиза, прокурорът настоява, че няма
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно
причинените телесни увреждания на пострадалия, довели до смъртта му. Представителят на
държавното обвинение изразява недоволството си от отправеното от съда указание в
обвинителния акт да се отрази недвусмислено дали побоят е бил нанесен с цел да се отнеме
вещта или да се запази владението върху нея, или по различна причина. В тази връзка
изтъква, че това нямало как да се изясни, тъй като пострадалият бил починал, а подсъдимият
си имал своя защитна версия. Прокурорът критикува и констатацията на съда, че имало
неяснота в индивидуализацията на вещта и отбелязва, че такава няма, защото в
обвинителния акт мобилният телефон е посочен чрез индивидуализиране на модела му, а в
справката към обвинителния акт – на марката му. Като заключава, че обвинителният акт
съдържа в себе си всички изискуеми реквизити, че документът не страда от непълноти и
несъответствия, а обвинението е формулирано ясно и обвиняемият може да организира
защитата си срещу него, прокурорът отправя към въззивната инстанция искане за отмяна на
протестираното определение.
Не са постъпили възражения срещу протеста.
Постъпила е и жалба от подсъдимия М. З. М. срещу същото протоколно определение,
но в друга негова част – в която е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под
стража“. Искането е за определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
Аргументирано е с твърдения на подсъдимия, че грижата за издръжка на неговото
семейство, включващо жена му и трите им деца, е негова, както и с такива, че е бил
предизвикан от пострадалия, който го псувал на майка.
По частния протест
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в
предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 20.12.2021 г.)
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.
Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени процесуални
нарушения в досъдебното производство, независимо дали от страните са били отправени
възражения или не. В изпълнение на този свой процесуален ангажимент и въпреки
изразените от страните становища за обратното, КОС е констатирал несъответствие на
обвинителния акт с предвидения законов стандарт за съдържанието му. Посочил е, че
обвинението е неясно фактически формулирано до степен, че обвиняемият обективно е
2
поставен в невъзможност да се защитава срещу него, защото са налице противоречиви
твърдения относно твърдяното престъпно негово поведение, има неясноти и несъответствия
между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му относно механизма на
причиняване на уврежданията и има известна неточност при описанието на отнетата вещ.
Становището на държавното обвинение, поддържано с частния протест, че
фактологията била отразена ясно и обвинението било формулирано по същия начин, а
изводите на първия съд за обратното се явявали неправилни, не се споделя от САС.
Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, на М. З. М. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2., т. 1., предл. 1., вр. чл. 198, ал. 1. НК. Вменено
му е, че използвайки сила е отнел чужда движима вещ с намерение противозаконно да я
присвои като грабежът е придружен с тежка телесна повреда, от която е последвала смъртта
на потърпевшия.
В обстоятелствената част на обвинителния акт (на гърба на стр. 1.) първо е изнесена
фактология, съобразно която между подсъдимия М. и пострадалия Д. възникнал спор
относно изчезнали вещи от стопанската постройка, който прераснал в размяна на обидни
думи между двамата, последван от размахване на овчарската тояга на Д. към подсъдимия.
Посочено е, че след това подсъдимият нанесъл юмручни удари в областта на главата на Д.,
след което грабнал първия попаднал в ръцете му кол (за който е отразено, че бил „най-
вероятно иззетият бетонен кол“) и го ударил с него няколко пъти по главата. Вследствие на
ударите Д. паднал на земята и тогава подсъдимият го пребъркал и взел мобилния му
телефон.
По-нататък в обстоятелствената част обаче (на гърба на стр. 3) е въведено фактическо
твърдение, че обвиняемият е нанесъл побоя, за да сломи възможна съпротива на
потърпевшия, който не би се съгласил доброволно да му бъде отнета вещта.
Несъответствието е очевидно. Обвинението следва да формулира ясно тезата си по
фактите и да ги възведе недвусмислено. В суверенната власт на прокурора е да прецени
какви факти приема за установени въз основа на събраните доказателства и да ги включи в
обвинението. Недопустимо е представителят на държавното оплакване да се основава на
противоречиво отразени факти с аргумент, че нямало как да се изясни кои от тях в
действителност са се осъществили. В този смисъл е абсолютно неоснователно оплакването
на прокурора, че нямало как да се ангажира с твърдение за това по каква причина бил
нанесен побоят и най-вече дали е било с цел отнемане на вещта или по друга причина.
Начин има – чрез дължимата от прокурора обективна оценка на доказателствените
материали, въз основа на която той да реши какъв факт, релевантен за фактическото и
юридическото обвинение, да включи в последното. Има значение дали силата е била
употребена, за да се отнеме вещта или по друг повод. А в случая в обстоятелствената част са
изнесени две противоречиви твърдения по този въпрос.
При това положение напълно се споделя извода, че в коментирания аспект
обвинението не отговоря на законовото изискване за ясното му фактическо формулиране.
3
Факт е също така, че в диспозитива на обвинителния акт конкретният израз на
употребената сила е възпроизведен по-различно отколкото в обстоятелствената част. В него
е отразено нанасянето на удари с кол по главата и лицето, а във фактологията – че ударите в
лицето са били с юмруци. САС е на принципна позиция, че поначало отбелязването на тези
подробности (каква точно е била силата, къде точно били попаднали ударите и какви
конкретно били травматичните уврежданията) е напълно излишно в диспозитива на
обвинителния акт. Тяхното посочване е нужно само в обстоятелствената част. Изводът
произтича от текста на разпоредбата на чл. 246, ал. 3 НПК (предвиждащ на обвинението да
се даде юридически израз чрез правната квалификация на деянието) и от съпоставката
между съдържанието на последната и това на алинея втора. След като обаче са били
включени и тези данни, редно е да не се различават от описаното в обстоятелствената част.
Констатацията на КОС, че има известна неточност в индивидуализацията на отнетата
вещ, е единствената, с която апелативният съд не се съгласява. В обвинителния акт данните
за мобилния телефон са отразени навсякъде по идентичен начин. Справката към него не е
част от съдържанието му.
Коментираното по-напред обаче обосновава извода, че обвинителният акт не е
съобразен със законовото изискване за съдържанието му.
От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки
на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус
това изискване не е постигнато. Съдът припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на
ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да
съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в
т. 4.2). Посочено е, че „чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган”, както и че „главното предназначение на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на
правото на защита”. В този смисъл – правото на обвиняемия да разбира обвинението се
отнася преди всичко до съдържанието на обвинителния акт.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде потвърдено в разглежданата част.
По частната жалба на подсъдимия
Частната жалба е процесуалнодопустима – подадена е от лице с право на жалба,
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка и в предвидения 7 – дневен срок (на 17.12.2021
г.).
Разгледана по същество обаче е неоснователна. Първостепенният съд с основание е
заключил, че и към настоящия момент са налице основанията за прилагането на най-тежката
по степен мярка за процесуална принуда. Събраните по делото доказателства обосновават
4
изискуемото от закона обосновано подозрение за авторството на привлечения към
наказателна отговорност в приписаната му престъпна проява, приключила със смърт. В
подкрепа на този извод са събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както и експертните заключения. Не е събрано доказателство, което да внася
колебание, а още повече – да оборва приетото за налично обосновано подозрение.
На следващо място – налице е и реална опасност от извършване от престъпление в
случай на определяне на по-лека мярка за неотклонение. Тя произтича от факта, че М. М. е с
обременено съдебно минало – многократно е осъждан с наказание „лишаване от свобода“ за
разнородна престъпна дейност, многократно е бил и в затвор (последно по н.о.х.д. № 829/20
г. за изтърпяване на една година и шест месеца лишаване от свобода, като към 18.11.2021 г.
му е оставало да изтърпи 1 месец и 26 дни). Тези данни определят степента на обществена
опасност на личността му като висока и оправдават задържането на подсъдимия с цел
защита на обществения ред и спокойствие от възможна негова престъпна дейност. Затова и
изтъкнатите от него данни за семейното му положение не могат да вземат превес над
установената реална опасност за обществения порядък.
Определението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено и в тази му част,
тъй като е правилно.
Така мотивиран, САС, НО, 2. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 13.12.2021 г., постановено по н.о.х.д.
№ 546/21 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, Наказателно отделение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5