Решение по дело №235/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 268
Дата: 26 февруари 2010 г. (в сила от 24 март 2010 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20102120200235
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2010 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                          номер            ,26.02.2010г. , град Бургас

                                                        

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Бургаският районен съд,  наказателен състав

на  двадесет и втори февруари две хиляди и десета година

в публичното заседание в следния състав :

                                                                           Председател : Иво Добрев

Секретар: Златка Калоянова 

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Иво Добрев

наказателно административен характер дело номер 235 по описа на съда за 2010 година за да се произнесе  взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на О.С.С., ЕГН **********,*** против наказателно постановление №18627 от 01.12.2008г., издадено от началника на група в сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за първото и глоба в размер на 10 лева за второто нарушение.

          Настоящият състав, като се е съобразил с разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, предвиждаща, че не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева-включително е прекратил административнонаказателното производство в частта му, относно наложеното наказание-глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

          На 26.11.2008г. около 10.26 часа жалбоподателят управлявал  лек автомобил марка “..............” с регистрационен номер ..................... в гр.Бургас по ул.”Т.Грудов”. По същото това време бил спрян от служители на Пътна полиция-Бургас, извършващи проверка на скоростта на преминаващите пътни превозни средства. С. се движил със скорост 84 км/ч. в рамките на населеното място в нарушение на общата забрана, въведена в ЗДвП за превишаване на скоростта от 50 км/ч. Контролните органи фиксирали скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя с техническо средство Радар ТR-4Д, с фабричен номер ......, след което предприели спиране на нарушителя. На същия били показани отчетената от апарата скорост, датата и часа на измерените показания. За констатираното нарушение срещу С. бил издаден акт за установяване на административно нарушение.

          Актът е съставен в присъствие на нарушителя и от формална страна е в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

          Административнонаказващият орган приел, че нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП е безспорно установено и издал обжалваното постановление, с което  наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

                Установената с акта фактическа обстановка кореспондира с показанията на актосъставителя Г.А., дадени в съдебно заседание. Служителят на ПП- Бургас заявява, че фиксираната и отчетена от техническото устройство скорост е тази, с която жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство.

          Като е въвел изисквания за ограничения на скоростта законодателят е целял да дисциплинира водачите на превозни средства да се движат по такъв начин в населено място, че да могат да реагират на всяка опасност на пътното платно. Шофирайки с 84 км/ч. в гр.Бургас жалбоподателят със собственото си незаконосъобразно поведение е създал такава опасност на пътя, както и риск от възникване на произшествие.  

          Ето защо съдът счита, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, така че определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Административното наказание е фиксирано по размер, като не може да бъде намалявано. Същото е адекватно на степента на обществената опасност на деянието и е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Постановлението е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде  потвърдено.

          Предвид гореизложеното на основание чл.63 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                       Р Е Ш И  :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18627 от 01.12.2008г., издадено от началника на група в сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на О.С.С., ЕГН **********,*** е наложено наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия:/п/

 

Вярно с оригинала!

Златка Калоянова