МОТИВИ към присъда №29, постановена на 26.07.2018г. по
НОХД №593/2018г. на Търговищки районен съд.
Подсъдимият Р.М.А. е предаден на съд за това, че на
16.05.2018г. в с.Буховци, общ.Търговище при условията на повторност
извършил кражба на чужди движими вещи –пари в размер на 2500 лева собственост и
от владението на Н.С. ***– престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на публичното
обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като
пледира за налагане на реално наказание „лишаване от свобода”.
Гражданският ищец и частен обвинител поддържа иска си
и моли същият да бъде уважен така както е предявен, ведно с направените по
делото разноски. Относно наказанието пледира за приложението на чл.55 от НК.
Подсъдимият се признава за виновни, признава фактите
по обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК, изказва съжаление за
извършеното, моли за минимално наказание. Неговият защитник пледира също за
налагане на минимално наказание при условията на чл.55 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Р.М.А. ***, не работил и бил криминално проявен.
Същият е осъждан с влязла в сила присъда на 07.08.2015 г. за престъпление срещу
собствеността по НОХД 785/2015 г. на ТРС по чл.197, т.3 вр.
чл.195, ал.1, т.4 и 5 НК, като му е наложено наказание „пробация“,
което е изтърпяно на 14.08.2015 г. Това осъждане определя настоящата му
престъпна дейност да е в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 НК.
На 16.05.2018 г. в с. Буховци, общ. Търговище подс.Р.А. *** в селото и забелязал, че Н.М.С. напуснала
дома си, който се намирал на същата улица, на № 3. За С. знаел, че живее сама.
Тогава решил да влезе в дома й и да открадне пари. В изпълнение на решението си
той прескочил външната ограда, влязъл в двора от там през незаключената входна
врата проникнал в къщата. Огледал се и видял в една от стаите шкаф, на който
отворил чекмеджето. Вътре имало видял кутия, в която намерил левови банкноти в
различни купюри на обща стойност 2 500 лв. Тогава подсъдимият
взел цялата сума и по обратния път излязъл. После заминал за гр. Шумен, къде
изхарчил за себе си по-голяма част от откраднато, а другото прибрал в дома си.
Междувременно пострадалата се върнала в дома си и
установила, че спестяванията й били откраднати и подала сигнал до органите на
полицията, които след провеждане на оперативна дейност установили подсъдимия като
извършител на престъплението. Последният пред тях признал и показал как е
извършил престъплението, както и предал останалата в него сума от откраднатото
в размер на 120 лв. Тези пари, в хода на разследване, били върнати на
пострадалата.
Горната фактическа обстановка се доказа
категорично от признанието на подсъдимия по реда на чл.371 от НПК, показанията
на свидетелите и останалите писмени доказателства по делото.
Предвид горната фактическа обстановка се налагат
следният правен извод :
По описания начин подс.Р.М.А.,
ЕГН ********** от гр. Шумен на 16.05.2018 г. в с. Буховци, общ. Търговище при
условията на повторност, в немаловажен случай и с
пряк умисъл отнел чужди движими вещи - сумата в размер на 2500 лв., собственост
и от владението на Н.М.С. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, с което от обективна и субективна страна осъществил състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 и
чл.28, ал.1 НК. Престъплението не е маловажен случай предвид лошите
характеристични данни на подсъдимият обективирани в
множеството предходни осъждания/за които е реабилитиран/ и високият размер на
предмета на престъпно посегателство.
За извършеното по –горе престъпление и след като
призна подсъдимият за виновен съдът определи наказание от една година и при
задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, наложи на подсъдимият наказание
осем месеца „лишаване от свобода“. За да определи този размер на наказание съдът
отчете смекчаващото обстоятелство – изказаното съжаление за извършеното и
съдействието за разкриване на обективната истина по делото, а като отегчаващи –
лошите характеристични данни и високият размер на предмета на престъпно
посегателство. Съдът не установи наличието на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, които да водят до извода, че и най-лекото предвидено
в закона наказание в случая се явява несъразмерно тежко, поради което отказа
приложението на чл.55 от НК. Очевидно подсъдимият е лице което упорито не желае
да се поправи и превъзпита, и да преустанови престъпната си дейност, въпреки че
е изтърпявал реално наказание „лишаване от свобода“. При тези обстоятелства
съдът намери, че за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция,
за поправяне и превъзпитание на подсъдимият, е наложително ефективното
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Предвид горното
съдът постанови ефективното изтърпяване на наложеното наказание при съответен
първоначален режим.
С виновното си и противоправно
поведение подсъдимият причинил на пострадалата имуществени вреди. Тези вреди са
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на
подсъдимият. Невъзстановени вреди са останали в размер на 2380 лева. Именно в
този размер бе уважена и гражданската претенция. На основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият бе осъден да заплати на гражданският ищец и частен обвинител и
направените по делото разноски в размер на 300лв. за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на РС Търговище и съответната
държавна такса върху уваженият граждански иск.
Това бяха мотивите водили съда при
постановяване на присъдата.
П Р
Е Д С Е Д А Т Е Л :