Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 818
гр. Пловдив, 02.06.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7404/2019г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № ПБЗН-ПД4-18/05.11.2020г. на Началник 04 РСПБЗН Пловдив, с което на Ц.А.Т., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева за нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за което лицето носи отговорност по
чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, вр с чл. 139, ал. 1 ЗМВР.
Жалбоподателят, в жалбата си и в допълнително становище, излага
съображения за незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ и моли същото
да бъде отменено. Алтернативно навежда аргументи за маловажен случай. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. И.Т. който поддържа жалбата и
излага съображения за това защо НП следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Четвърта РСПБЗН Пловдив, не изпраща представител, като в
писмено становище до съда излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е било издадено срещу Ц.А.Т., за това че на 28.10.2019г.
в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза" № 72, в Мебелна палата „Я.", г-жа Ц.А.Т. в
качеството си на м. е. експлоатира обекта като държи заключени
два от евакуационните изходи на втория етаж в работно време - евакуационният
изход от страната на бул. „Княгиня Мария Луиза" е заключен с катинар като
пред него има поставена спалня от търговската част и евакуационният изход от
страната на вътрешния двор на обекта е заключен, като по този начин се създават
предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация от сградата. Посоченото било квалифицирано като нарушение на чл.
34, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, за което лицето носи отговорност по чл. 5, т. 1 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, вр с чл. 139, ал. 1 ЗМВР.
За горното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН с бланков № 0021143 и номер ПБЗН-ПД4-6-8 от
29.10.2019г./29.10.2019г. от св. К.Г.Ш., в който извършеното нарушение
било описано и квалифицирано по начин сходен с това на издаденото в последствие
НП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който получил и препис от него, като в графата за възражения не отразил
нищо, но допозирал
писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН, а въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетеля К.Г.Ш., разпитана в хода на съдебното производство и поддържаща констатациите в акта. В допълнение
акотсъставителят разаснява, че на при извършената от нея проверка се е ръководела от
наличната в обекта схема за евакуация, в която били начертани изходите в случай
на евакуация, но два от изходите били заключени.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични,
последователни, достоверни и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
Предвид изложената фактическа обстановка Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Безспорно се установява, че на 28.10.2019г. в гр.
Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза" №72 в Мебелна палата „Я." е работила жалбоподателката Ц.А.Т., която била назначена на длъжност м. е. При извършената проверка било установено че в обекта
имало схема на евакуационните изходи, която не била приобщена към
административнонаказателната преписка. Съгласно тази схема, св. Ш. проверила
евакуационните изходи, при което установила че са заключени
два от евакуационните изходи на втория етаж в работно време - евакуационният
изход от страната на бул. „Княгиня Мария Луиза" бил заключен с катинар
като пред него имало поставена спалня от търговската част и
евакуационният изход от страната на вътрешния двор на обекта също бил заключен, като по този
начин се създавали предпоставки за затрудняване на
безопасната евакуация от сградата. В хода на административнонаказателното производство, административно
наказващия орган не установил кое е дружеството или лицето, което е собственик
на проверявания обект.
От приложения по делото трудов договор № …. по делото се установи че
жалбоподателя Т. имала сключен договор с „Я. – Б.“ ЕООД, който бил неин
работодател и била назначена на длъжност М. е. По делото е приобщена и
длъжностна характеристика на жалбоподателя Т., видно от която, на работника не
са вменени задължения свързани със спазване на разпоредбите на Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите.
При така установената фактическа обстановка, настоящия състав намира че
отговорността на жалбоподателя е била неправилно ангажирана. Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /наричана по-долу НПНПБПЕО/,
собствениците или ръководителите на обекта носят отговорност за създаване на
организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази
наредба. В настоящия случай, от разпита на актосъставителя безспорно се
установи че тя не е изследвала в дълбочина въпроса, какви са били правомощията
на жалбоподателя, а се е задоволила с това че при нея отишла именно
жалбоподателката която била заявила че тя ръководи обекта. Съществен пропуск в
тази насока е липсата на факти както в АУАН, така и в НП, кое е дружеството
собственик на обекта Мебелна палата „Я.“. Този пропуск беше частично попълнен
благодарение на добрата воля на жалбоподателя който представи заверени копия на
трудов договор и длъжностна характеристика на жалбоподателя, от които съда
установи че „Я.
- България“ ЕООД е работодателя на жалбоподателя, но неизвестно остана дали
това дружество е и собственик на Мебелна палата „Я.“. От трудовия
договор на жалбоподателката беше установено че тя заема длъжност Мениджър екип,
като от задълженията й описани в трудовия договор и длъжностната характеристика
се установи че тя няма никакви правомощия във връзка с поддържането на
евакуационните изходи в обекта във вид изискуем по НПНПБПЕО. Единствено в
раздел IV – Необходима компетентност за
изпълнение на длъжността е отразено че за да заеме длъжността мениджър екип,
жалбоподателката следва да е запозната с фирмените инструкции за безопасност и
хигиена на труда и противопожарна безопасност /л.30/. По делото обаче така и не
е установено кой е собственика на Мебелна палата „Я.“, като посоченото задължение касае само
фирмените инструкции за безопасност и то без да се възлагат задължения в тази
насока, а само познаване на същите. От всичко изложено по-горе, съдът достигна до
извод че жалбоподателката не е нито собственик на обекта Мебелна палата „Я.“,
нито ръководител на същия, доколкото видно от трудовия договор и длъжностната
характеристика, на същата не се вменяват ръководни функции на целия обект, като
в длъжностната й характеристика е посочено че длъжността е пряко подчинена на
управителя на „Я. - България“
ЕООД.
На следващо място съдът намира че е допуснато съществено процесуално
нарушение и в друга насока. При описанието на нарушението не е отразено
описаните два евакуационни изхода, били ли са отразени като такива в
схемата за евакуация, която била
одобрена за обекта и за която разказа че е видяла актосъставителя Ш..
Посоченото е съществен елемент от състава на твърдяното за извършено нарушение,
като липсата на приложената схема за евакуация към съставения акт, напълно
лишава съда от възможността да извърши преценка дали действително описаните два
изхода са били отбелязани като евакуационни такива. Следователно без прилагане
като доказателство към съставения акт, на копие на схемата за евакуация налична
в обекта и видяна от актосъставителя, не би могло да се установи безспорно
имало ли е нарушение или не, на разпоредбите на чл. 34, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, за което лицето носи отговорност по чл. 5, т. 1 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, вр с чл. 139, ал. 1 ЗМВР.
Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно направеното в съдебно заседание
в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски в полза на наказания за направените от
него разноски, и с оглед очерталия се изход на производството – при отмяна на
атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда
основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН „В
съдебните производство по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК“, а според чл. 143, ал. 1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
акт или отказва да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателя
на жалбата е имал такъв, се възстановават от бюджета на органа издал отменения
акт или отказ“. В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, като
съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2020г. е
било договорено възнаграждение в размер на 300 лв. което е платено в брой.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, когато наложената глоба е до 1 000лв.
минималното адвокатско възнаграждение следва да е 100лв. В настоящия случай
наложената административна санкция е глоба в размер на 200лв. следователно
минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 100лв. В настоящия случай
обаче няма възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради
което и съдът не може да намали същото до предвидения в закона минимум. Предвид
отмяната на обжалваното НП и наличните доказателства за направени по делото
разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по процесуално
представителство в размер на 300лв., платени в брой от жалбоподателя, съдът
следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице в чиято структура
е административния орган издал процесното наказателно постановление – в тежест
на РД ПБЗН.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПБЗН-ПД4-18/05.11.2020г. на Началник 04 РСПБЗН Пловдив, с което на Ц.А.Т., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева за нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за което лицето носи отговорност по
чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, вр с чл. 139, ал. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА Регионална дирекция Пожарна и аварийна безопасност с БУЛСТАТ № *********, да заплати на Ц.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лева представляваща направени по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.