№ 699
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000242 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 261886/30.12.2020 г. – п.к. 29.12.2020 г., подадена от
„ОТП Лизинг“ ЕООД, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 73. ет. 3, с ЕИК:*********
чрез адвокат Л.С. П. от САК срещу решение № 260026/09.11.2020 г., постановено по търг. дело №
2/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „Сожелиз-
България“ ЕООД), ЕИК:*********, гр. София, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“
№ 73, ет. 3 срещу „ЕМВЕ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. „Йордан Благоев“ № 40, за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 22 943.44 евро - частичен иск от сумата по
запис на заповед в размер на 69 152.71 евро, издаден от „ЕМВЕ“ ЕООД на 27.04.2018 г., платим
при предявяване в срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 03733/2019 г. по описа на РС-Перник, като и „ОТП Лизинг“ ЕООД е осъдено да заплати на
„ЕМВЕ“ ЕООД сумата от 3 005.10 лв. - разноски в производството.
Жалбоподателят счита решението за неправилно - поради допуснати нарушения на
материалния закон и необоснованост.
Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че: 1) Съдът едностранчиво кредитирал
свидетелските показания на пряко заинтересован от изхода на делото свидетел Е. Л. Д.,
пренебрегвайки останалите представени по делото убедителни писмени доказателства, нещо
1
повече – тези свидетелски показания били недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. С тях
бил направен опит за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, а
именно приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. Макар и частен свидетелстващ документ,
същият съдържал неизгодни за издателя му факти (т. е. от него произтичали неблагоприятни в
спора правни последици за издателя му), поради което, съгласно трайно установената съдебна
практика по въпроса, доказателствената стойност на същия била висока и имала характер на
извънсъдебно признание на факт. Направеното от ответното дружество оспорване верността на
този частен документ останало напълно недоказано, като за да обоснове решението си,
първоинстанционният съд се позовал на недопустими свидетелски показания; 2) Неоснователно
било прието от съда, че свидетелските показания на Е. Л. Д. се потвърждавали от друго
доказателство по делото - заявление от 04.12.2018 г., което съдържало единствено субективното
мнение на управителя и изтъкването от негова страна на причина защо е спрял плащанията по
договора за финансов лизинг, в отговор на отправено от страна на ищцовото дружество запитване;
3) Съдът едностранчиво разгледал съдебно-счетоводната експертиза като в решението си се
обосновал само на избирателно посочени части от заключението на вещото лице.
По тези възражения, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което уважи исковите претенции, както и присъди в полза на ищеца направените
от него разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „ЕМВЕ“ ЕООД, гр. Перник, ул.
„Йордан Благоев“ № 40, с ЕИК:********* чрез адвокат Р.К. от САК е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и
потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
основателна поради следните съображения:
Производството пред Окръжен съд – Перник е образувано по искова молба вх. №
70/07.01.2020 г. – п. к. 06.01.2020 г., подадена от „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование
„Сожелиз-България“ ЕООД) срещу „ЕМВЕ“ ЕООД, с която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 943.44 евро - частичен иск от
сумата по запис на заповед в размер на 69 152.71 евро, издаден от „ЕМВЕ“ ЕООД на 27.04.2018 г.,
платим при предявяване в срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, въз основа
на който са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 03733/2019 г. на РС - Перник, срещу която ответникът е възразил
по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 27.04.2018 г. „ЕМВЕ” ЕООД издало в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД (с
предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД) запис на заповед, с който безусловно и
неотменимо се задължило при предявяването му, в срок до 66 месеца от датата на издаване, да
плати на или на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 69 152.71 евро. Записът на заповед бил
авалиран от Е. Л. Д., ЕГН:**********. Записът на заповед бил предявен на двамата длъжници с
връчването на нотариални покани, като с нотариална покана peг. № 280, том 1, акт № 13 на
2
нотариус В. Д., с peг. № *** на НК, „ОТП Лизинг“ ЕООД предявило на длъжника „ЕМВЕ” ЕООД
издадения на 27.04.2018 г. запис на заповед за 69 152.71 евро. Нотариалната покана била връчена
на дружеството-длъжник на 21.02.2019 г. След връчването на нотариалните покани, плащане не
било извършено, както и до момента такова не било налице. С оглед неизпълнението на паричните
задължения, „ОТП Лизинг“ ЕООД предявило претенциите си пред съда чрез подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 3035704 от 22.05.2019 г.
срещу „ЕМВЕ” ЕООД и Е. Л. Д. за част от вземанията си, произтичащи от записа на заповед, а
именно за 22 943.44 евро. На база заявлението и приложените към него документи били издадени
заповед № 2479 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
14.06.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 03733/2019 г. по описа на Районен съд - Перник и
изпълнителен лист от 14.06.2019 г., издаден по същото дело, с който съдът е осъдил „ЕМВЕ”
ЕООД и Е. Л. Д. да заплатят солидарно на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 22 943.44 евро,
неплатена главница по запис на заповед от 27.04.2018 г., ведно със законната лихва за периода
23.05.2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 897.47 лв. - разноски по заповедното
дело за платена държавна такса. Въз основа на изпълнителния лист, „ОТП Лизинг“ ЕООД подало
молба за образуване на изпълнително дело, вх. № 21170 от 19.08.2019 г. срещу „ЕМВЕ” ЕООД и
Е. Л. Д., и по нея било образувано изп. дело № 455/2019 г. на ЧСИ Ш. Д., с peг. № *** в КЧСИ, с
район на действие ОС – Благоевград. В рамките на изпълнителното производство ЧСИ предприел
действия по връчване на заповедта за изпълнение заедно с поканите за доброволно изпълнение,
като същите били връчени на длъжника „ЕМВЕ” ЕООД на 24.10.2019 г. След надлежното
уведомяване за издадената заповед за изпълнение длъжникът „ЕМВЕ” ЕООД подал възражение по
чл. 414 ГПК, вследствие на което на 10.12.2019 г. на „ОТП Лизинг“ ЕООД било връчено
съобщение от РС – Перник, съдържащо указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу
длъжника „ЕМВЕ” ЕООД.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът оспорва иска изцяло като
неоснователен.
Твърди, че записът на заповед бил издаден от ответника по повод и във връзка с каузално
правоотношение, възникнало от сключен между тях договор за финансов лизинг №
183413230588/27.04.2018 г. от дата, съответна на датата, на която бил издаден и записът на
заповед, за да обезпечи вземания на ищеца-лизингодателят и за изпълнение на възникналите
задължения на ответника-лизингополучател по договора. Предмет на последния бил
лизингодателят “ОТП Лизинг” ЕООД да придобие лизингова вещ - дробилен шредер МГ216, сер.
№ ********* и да го предостави за временно (до изтичане на срока на договора) и възмездно
ползване на лизингополучателя срещу задължения на последния да заплаща всички лизингови
вноски и други задължения, произтичащи от или свързани с договора за лизинг.
В тази връзка ответникът посочва, че вземанията на ищеца за заплащане на лизингови вноски
по каузалното правоотношение не били възникнали и прави възражение в този смисъл. Съгласно
чл. 1, ал. 3, част III от договора, последният влизал в сила от датата на подписването му, а срокът
на лизинга, започвал да тече (стартира) от най-ранната от двете дати - датата на приемане на
лизинговата вещ - чл. 1, ал. 6 и 8 от договора или датата на заплащане на 100 % от цената на
придобиване на лизинговата вещ от лизингодателя. Към момента на депозиране на отговора на
исковата молба, лизинговата вещ не му била предоставена нито от лизингодателя, нито му била
доставена от доставчика по реда на чл. 1, ал. 6 и 8 от договора. Ищецът-лизингодател не бил
изпълнил основното си задължение по договора - да предостави на ответното дружество за
3
временно (до изтичане на срока на договора) и възмездно ползване лизинговата вещ, което довело
и до неизпълнение на съпътстващото го задължение на лизингодателя по чл. 3, ал. 1 от договора -
за осигуряване на спокойно държане и ползване, поради което било налице пълно неизпълнение на
договора от страна на ищеца, в който смисъл ответникът прави възражение.
Също така не било известно лизингодателят да е заплатил и 100 % от цената на придобиване
на лизинговата вещ, поради което нито едно от определените отлагателни условия, за да започне
да тече срокът на договора за финансов лизинг не се било сбъднало и месечните вноски за
ползването на лизинговота вещ все още не били дължими, тъй като вещта не била в държане и
ползване от ответника, поради независещи от него причини, а същите лежали в поведението на
ищеца и той не бил изпълнил точно задълженията си по договора - чл. 1, ал. 5. Възражението, че
вземанията за лизингови вноски не били дължими и към момента, поради нестартиране срока на
лизинга, се аргументирало и с чл. 12, ал. 11 от договора, който определял падежа им, видно от
който дължимостта на вноските се поставяла в зависимост с оглед доставката на вещта, каквато и
към момента не била извършена. След като нямало ползване не се дължало и плащане по него, в
който смисъл ответникът прави възражение. Въпреки това обаче ответникът добросъвестно бил
започнал да изпълнява задълженията си по договора за финансов лизинг - още на 30.04.2018 г. въз
основа на фактура № 30558, с преводно нареждане за кредитен превод, то заплатило авансово
дължимите суми, включващи авансова вноска в размер на 18 774.64 евро с ДДС, авансово дължим
ДДС в размер на 12 516.42 евро и такса за управление 728.28 евро без ДДС, всичко на общ размер
63 108.01 лева, които плащания били извършени още преди издаването на фактура от
лизингодателя. Въпреки че ответникът не получил лизинговата вещ, той заплатил и няколко
лизингови вноски. В потвърждение на това, че въпреки неговата неизправност, лизингодателят
получил плащания по договора за финансов лизинг, които той счита и за неоснователно получени,
било издаденото от него кредитно известие № 953157 от 14.05.2019 г., с което била сторнирана
сумата от 97 919.15 лв., която обаче все още не била преведена на ответника.
С допълнителната си искова молба, подадена в двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК,
ищецът не оспорва, че процесният запис на заповед обезпечава каузалното правоотношение,
възникнало от сключен между тях договор за финансов лизинг № 183413230588/27.04.2018 г., за да
обезпечи вземания на ищеца-лизингодател и за изпълнение на възникналите задължения на
ответника-лизингополучател по договора. Оспорва възражението на ответника, че вземането на
ищеца за заплащане на лизингови вноски по каузалното правоотношение не били възникнали и че
лизинговота вещ не му била предадена с твърдението, че тези вземания възникнали и срокът на
договор за лизинг започнал да тече от 30.04.2018 г. - датата на сключването му, съвпадаща с датата
на която ответникът приел лизинговата вещ с подписването на приемо-предавателен протокол от
30.04.2018 г. - арг. от част III, чл. 1, ал. 3, т. 1 от договора за лизинг във вр. с чл. 1, ал. 6 от същия
договор. Приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. бил подписан от доставчика „ПУЦ-Бобов
дол“ ЕООД и от ответника-лизингополучател „ЕМВЕ“ ЕООД в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от
договор за покупко-продажба № 30588 от 27.04.2018 г. между „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД - продавач,
“ОТП Лизинг” ЕООД - купувач и „ЕМВЕ“ ЕООД - лизингополучател, съгласно който продавачът
прехвърлял на купувача собствеността върху лизингов актив - дробилен шредер МГ216, сер. №
20180328. В тази връзка оспорва и възражението на ответника, че не разполагал с договора за
доставка и не знаел дали такъв бил сключен, при положение, че бил страна по този договор и
носел неговият подпис като лизингополучател. Допълнителна индикация за дължимостта на
лизинговите вноски и като цяло, че за влизането в сила на договора и предаването на лизинговата
4
вещ било това, че лизингополучателят погасил първите няколко вноски по договора. Оспорва
възражението на ответника, че вземанията на ищеца не били дължими, вкл. и към момента
аргументирано с част III, чл. 1, ал. 3, т. 1 от договора за лизинг във вр. с чл. 1, ал. 6 от същия
договор като в тази връзка заявява, че било ирелевантно възражението на ответника дали
лизингодателят е заплатил 100 % от цената за придобиване на лизинговата вещ. Оспорва
възражението на ответника, че лизингодателят получил плащания по договора за финансов лизинг,
които ищецът считал за неоснователно получени, поради които издал кредитно известие № 953157
от 14.05.2019 г., с което била сторнирана сумата от 97 919.15 лв., като по подробно изложени
съображения излага доводи, че кредитното известие било издадено на съвсем друго основание.
Предвид наличието на каузално правоотношение уточнява и конкретизира дължимите и
претендирани от ответника суми по делото в общ размер на 22 943.44 евро - равностойността на
44 873.47 лева, от които следните суми: 1) сума в общ размер на 14 268.93 лв. - сбор от неплатени
лизингови вноски съгласно погасителен план: част от лизингови вноски № 4 с падеж 25.08.2018 г.
в размер на 739.97 лв., лизингова вноска № 5 с падеж 25.09.2018 г. в размер на 2 254.56 лв.,
лизингова вноска № 6 с падеж 25.10.2018 г. в размер на 2 254.70 лв., лизингова вноска № 7 с падеж
25.11.2018 г. в размер на 2 254.70 лв., лизингова вноска № 8 с падеж 25.12.2018 г. в размер на
2 254.70 лв., лизингова вноска № с падеж 25.01.2019 г. в размер на 2 255.15 лв., лизингова вноска
№ 10 с падеж 25.02.2019 г. в размер на 2 255.15 лв.; 2) сума в общ размер на 6 765.26 лв. -
неустойка за неоснователно задържане на лизингова вещ, дължима на основание чл. 9, ал. 3 от
договора за периода до завеждане на заповедното производство; 3) сума в общ размер на 2 556.05
лв. - лихви за забава за просрочие на лизингови вноски в размер на 0,1 % върху дължимата сума, на
основание чл. 8, ал. 1 от договора за периода 26.08.2018 г. до 14.05.2019 г.; 4) сума в общ размер на
15 300 лв. - неустойка за неизпълнение парични и/или непарични задължения на
лизингополучателя в размер на 10 % от цената на придобиване на лизинговата вещ, дължима на
основание чл. 8, ал. 3 от договора; 5) сумата 367.06 лв. - дължими, но незаплатени от
лизингополучателя, а заплатени от лизингодателя застрахователни вноски и адм. такси по
имуществена застраховка № 0870180126001961/30.04.2018 г.; 6) сума в общ размер на 720 лв. -
такси за изпращане на нотариални покани; 7) сумата 4 896.17 лв. - разликата между коригиран от
ищеца данъчен кредит от 24 480 лв. за ДДС, който ползвало и 19 583.83 лв., който имал право да
ползва, с която разлика ищецът бил ощетен.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, с
който оспорва, че лизингодателят бил заплатил 100 % от цената на придобиване на лизинговата
вещ по договор за покупко-продажба № 30588 от 27.04.2018 г., за да влезе в сила договора за
финансов лизинг и да породи своето действие, доколкото липсвали съответни документи за
плащането на цената - фактури, касов бон, платежно нареждане или други. Оспорва, че
лизинговата вещ му била предоставена, като твърди, че приемо-предавателният протокол бил
подписан от бившия управител на ответника, без реално вещта да била предадена и без в него да
била отразена дата, на която предаването и подписването да било извършено, още повече че към
подписването на протокола (без дата) машината не била произведена. Счита, че след като
договорът за лизинг не бил влязъл в сила, а от тук и правата и задълженията по него, вкл. и
задълженията за лизингови вноски, лихви, неустойки, такси и др., то не били възникнали и всички
искови претенции и като недължими били неоснователни. Оспорва дължимостта на
претендираните от ищеца суми, конкретизирани по отделни основания и размери - лизингови
вноски, лихви, неустойки, такси и др. в общ размер на 22 943.44 евро - равностойността на
5
44 873.47 лева. Оспорва подписа, положен за застраховащ в застрахователна полица №
0870180126001961, тъй като не бил на управителя на ответника, нито на друг негов упълномощен
представител и в тази връзка договорът за застраховка му бил непротивопоставим и прави
възражение в този смисъл. Уточнява, че на ищеца били заплатени изцяло вноска №№ 1, 2, 3 и
1 514.59 лв. от вноска № 4 от погасителния план, но тези плащания не били направени от
дружеството ответник, тъй като лизинговота вещ не била изработена и не била предадена на
ответника, поради което и договорът за лизинг не бил влязъл в сила.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира, че в случая е предявен
иск от „ОТП Лизинг“ ЕООД срещу „ЕМВЕ“ ЕООД по реда на чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за
установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 22 943.44 евро -
частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 69 152.71 евро, издаден от „ЕМВЕ“ ЕООД
на 27.04.2018 г., платим при предявяване в срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 03733/2019 г. на РС - Перник, срещу която ответникът
е възразил по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК.
От писмените доказателства по приложените дела на РС-София и РС-Перник се установява,
че заповедното производство е образувано по заявление вх. на СРС № 3035704/22.05.2019 г.,
подадено от „ОТП Лизинг“ ЕООД срещу „ЕМВЕ“ ЕООД и Е. Л. Д. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на процесния запис на заповед за част от вземанията на
заявителя, произтичащи от записа на заповед, а именно за 22 943.44 евро. Въз основа на
заявлението и приложените към него документи били издадени заповед № 2479 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.06.2019 г., издадена по ч. гр. д.
№ 03733/2019 г. по описа на РС-Перник и изпълнителен лист от 14.06.2019 г., издаден по същото
дело, с който съдът е осъдил „ЕМВЕ” ЕООД и Е. Л. Д. да заплатят солидарно на „ОТП Лизинг“
ЕООД сумата от 22 943.44 евро, неплатена главница по запис на заповед от 27.04.2018 г., ведно със
законната лихва за периода 23.05.2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 897.47
лв. - разноски по заповедното дело за платена държавна такса. След надлежното уведомяване за
издадената заповед за изпълнение длъжникът „ЕМВЕ” ЕООД подал в законния срок възражение
по чл. 414, ал. 1 ГПК, вследствие на което на 10.12.2019 г. на „ОТП Лизинг“ ЕООД било връчено
съобщение от РС – Перник, съдържащо указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу
длъжника „ЕМВЕ” ЕООД.
С оглед на така установеното, въззивният съд намира, че в случая длъжникът в заповедното
производство „ЕМВЕ“ ЕООД е подал възражение срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение в законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (преди изм. ДВ бр. 100
от 2019 г.), а от своя страна, заявителят „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявил настоящия иск в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което се явява процесуално допустим като целта
му е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исковото производство.
Поради това, обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му
по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на
наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна
страна:
6
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените към исковата молба и приети
като писмени доказателства копия на документи, че на 27.04.2018 г. „ЕМВЕ” ЕООД издало в полза
на „Сожелиз-България“ ЕООД, понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД запис на заповед, авалиран от
Е. Л. Д. с ЕГН:**********, с който издателят безусловно и неотменимо се задължава при
предявяването му в срок до 66 месеца от датата на издаване да плати на или на заповед на „ОТП
Лизинг“ ЕООД сумата от 69 152.71 евро.
Записът на заповед бил предявен на двамата длъжници с връчването на нотариални покани,
като с нотариална покана peг. № 280, том 1, акт № 13 на нотариус В. Д., с peг. № *** на НК, „ОТП
Лизинг“ ЕООД е предявило на длъжника „ЕМВЕ” ЕООД издадения на 27.04.2018 г. запис на
заповед за 69 152.71 евро. Нотариалната покана е връчена на дружеството-длъжник на 21.02.2019
г.
Видно от процесният запис на заповед, което и не е спорно между страните по делото,
същият отговаря на всички изисквания на чл. 535 ТЗ и е редовен от външна страна, в съответствие
със задължителните разяснения по тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. по т. д. №
1/2004 г., ОСТК на ВКС, самият документ е назован „Запис на заповед”, а в текста му е изписан
изразът „запис на заповед”, както изисква чл. 535, т. 1 ТЗ. Падежът на ценната книга е определен
съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ - „на предявяване“, до 66 месеца от датата на
издаването му.
В случая обаче, ответникът е въвел твърдения и възражения за наличието на каузално
правоотношение, възникнало от сключен между страните по делото договор за финансов лизинг №
183413230588/27.04.2018 г. като процесният запис на заповед бил издаден, за да обезпечи
вземания на ищеца-лизингодател и за изпълнение на възникналите задължения на ответника-
лизингополучател. Поради това, в настоящото производство по реда на чл. 415 вр. чл. 422 ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха могли да имат за последица недължимост на вземането по записа на
заповед. В тази връзка и след като ищецът не оспорва (в този смисъл е изричното му заявление с
допълнителната искова молба), че процесният запис на заповед обезпечава каузалното
правоотношение, посочено от ответника – т. е. същият има обезпечителен характер, то следва да
бъдат разгледани така направените от ответника-длъжник релативни възражения за невъзникване
на вземанията на ищеца по каузалното правоотношение.
Съобразявайки горното, настоящия съдебен състав приема следното:
На 27.04.2018 г. между „Сожелиз-България" ЕООД, понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД като
лизингодател и „ЕМВЕ“ ЕООД като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг №
183413230588/27.04.2018 (л. 39-48), по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие
дробилен шредер МГ216, сер. № ********* и да го предостави за ползване на лизингополучателя
за срок от 60 месеца срещу заплащане на възнаграждение, платимо на 60 месечни лизингови
вноски съгласно погасителния план - приложение А от договора в размер от по 1 152.55 евро с
ДДС, платими на 25-то число с начало 25.05.2018 г. и край 25.04.2023 г., с авансова вноска от
18 774.64 евро с ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора лизингодателят осигурява спокойното
държане и ползване на лизинговата вещ от лизингополучателя, за срока на лизинга, а
лизингополучателят е длъжен да приеме държането на лизинговата вещ от
доставчика/лизингодателя, ако същата отговаря на предварително посочената спецификация - чл.
4, ал. 2 от договора.
7
Собствеността върху горепосочената лизингова вещ е придобита от „ОТП Лизинг” ЕООД на
основание договор за покупко-продажба 30588 от 27.04.2018 г. (л. 67-74), сключен между
продавача „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД, купувача „ОТП Лизинг“ ЕООД и лизингополучателя „ЕМВЕ“
ЕООД.
В съответствие с договор за финансов лизинг е съставен приемо-предаватален протокол за
получаване и предаване на дробилен шредер МГ216 - сер. № ********* (л. 75 и л. 112). В
представеното от ищеца копие на протокола (л. 75) е посочена дата на съставянето му 30.04.2018 г.
и същият е подписан от представителите на доставчика „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД и
лизингополучателя „ЕМВЕ“ ЕООД, като липсва подпис на представителя на лизингодателя „ОТП
Лизинг” ЕООД, а в представеното от ответника копие на същия документ(л. 112) не е отразена
дата на съставянето му, като е налице подпис, освен за другите страни, така и за лизингодателя.
По делото е приложена застрахователна полица № 0870180126001961 (л. 155), сключена на
30.04.2018 г. между „Дженерали Застраховане“ АД като застраховател и „ЕМВЕ“ ЕООД
(представлявано от управителя Е. Л. Д.), като застраховащ, по която застраховано лице е
„Сожелиз-България“ ЕООД, понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД. Обект на застраховане е
лизингов актив: дробилен шредер МГ216, сер. № ********* със срок на застраховане 12 месеца,
считано от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и застрахователна премия от 642.60 лв., дължима на
разсрочено плащане от 4 вноски. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Емил Крумов се установява, че подписът,
положен за „застраховащ“ в застрахователната полица, не е изпълнен от управителя на „ЕМВЕ“
ЕООД Е. Л. Д.. С писмо с изх. номер от 21.09.2020 г. (л. 186), застрахователното дружество
„Дженерали Застраховане“ АД уведомява адвокат Л.П. – процесуален представител на „ОТП
Лизинг“ ЕООД, че действително е налице застрахователна полица № 0870180126001961,
материализираща сключен застрахователен договор „Имущество за малък и среден бизнес“ с дата
на сключване 30.04.2018 г., с период на застрахователно покритие от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.;
че застраховката е сключена при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия на
четири вноски, както е посочено в нея; че застраховката е сключена с посредничеството на
застрахователен брокер „Марш“ ЕООД, което дружество е събирало своевременно текущите
вноски от застрахователната премия и ги е внасяло по сметка на „Дженерали Застраховане“АД.
С уведомление изх. № 469/04.12.2018 г. (л. 113), оперативният директор на „Сожелиз-
България“ ЕООД (понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД) уведомява управителя на „ЕМВЕ“ ЕООД Е.
Л. Д., получил уведомлението на същата дата - 04.12.2018 г., че във връзка с непредставен в срок
протокол за пускане в експлоатация (съгласно приложен ДПП) и натрупани просрочия по
приложен ЛД, желае да се възползва от правата си по чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг и да
извърши оглед на лизинговия обект в рамките на текущата седмица: 04.12-07.12.2018 г.
В отговор, управителят на „ЕМВЕ“ ЕООД Е. Л. Д. с писмо, входирано от „Сожелиз-
България“ ЕООД (понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД) на 14.12.2012 г. (л. 114), уведомява
последното дружество, че посочената машина (шредер) не е във владение на „ЕМВЕ“ ЕООД и не е
пусната в експлоатация, поради факта, че не му е била предадена; както и че приемо-
предавателният протокол е разписан в деня на подписване на сделката в сградата на „Сожелиз-
България“ ЕООД.
По делото са приложени и представени от ответника копия на преводно нареждане за
кредитен превод от 30.04.2018 г. и кредитно известие № ********** от 14.05.2019 г. (л. 49-50).
8
С допълнителната си искова молба, ищецът е представил копия на проформа фактури №
30588 /27.04.2018 г. и № ********** /27.04.2018 г.; известия за плащане № ********** /02.08.2018
г.; № ********* /04.09.2018 г.; № ********** /02.10.2018 г.; № ********** /01.11.2018 г.; №
********** /03.12.2018 г.; № ********** /07.01.2019 г.; № ********** /04.02.2019 г.; №
********** /14.05.2019 г.; № ********** /23.11.2018 г.; № ********** / 23.11.2018 г.; №
********** /11.02.2019 г.; № ********** /11.02.2019 г.; № ********** /14.05.2019г.; тарифа за
таксите и комисионните събирани от „Сожелиз-България“ ЕООД; протокол № 846 /31.05.2019 г.;
дневник за продажбите за периода м. май 2019 г.; справка-декларация за ДДС; нотариална покана,
peг. № 281, том 1, Акт № 14 на нотариус Димова, peг. № *** на НК, с разписка за връчване на
21.02.2019 г.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са като свидетели Е. Л. Д. и Н. Н. М..
Свидетелят Димитров твърди, че бил управител на фирма „ЕМВЕ“ ООД от 2015 г. до юни
2019 г. Фирмата искала да закупи шредер - машина за раздробяване на предимно дървени
материали. Били свързани от лице М. М., който трябвало да влезе като съдружник на мястото на
В. В.. Минали процедура подписване на документи при нотариус за прехвърляне на дяловете
между В. В. и М. М. и документите били внесени в Агенция по вписванията. М. М. бил връзката
между фирма „Емве" и „ПУЦ Бобов дол", която трябвало да произведе въпросният шредер. М. М.
отишъл, те не били говорили, имали идея и знаели, че този шредер щял да бъде закупен и
финансиран от „Сожелис" – а те щели да го закупят от „ПУЦ Бобов дол", а „Сожелис" - финансира
на лизинг. Всички мислели, че М. М. щял да „влезе“ във фирмата „ЕМВЕ“. Той предварително бил
подписал от негово име предварителен договор за финансиране на шредера. Всички документи
били подписани от негово име и с негов подпис. Служител от „Сожелис" се обадил на свидетеля
той да подпише документите, тъй като М. М. все още не бил официално съдружник във фирмата –
тогава бил проблема с търговския регистър. Свидетелят отишъл на следващия ден. Дошъл и
собственика на фирмата „ПУЦ Бобов дол", бил и един негов познат адвокат. Тримата отишли в
сградата на „Сожелис" да подпишат документите. Документите били подготвени на името на
свидетеля и подписали всички документи, служителите на „Сожелис", свидетелят и собственика
на „ПУЦ Бобов дол". Първоначалната вноска била преведена по банков път на „Сожелис", както
било по договора. В последствие, минало се определено време 1, 2, 3 седмици и шредера го
нямало. Същевременно М. М. не бил приет като съдружник. Пак се минало известно време. От
„ЕМВЕ“ очаквали, че ще започнат да заплащат вноските по въпросния кредит, когато им бъдела
доставена машината. Когато били в сградата на „Сожелис" били подписани всички документи,
включително и приемо-предавателен протокол. И тримата подписали приемо- предавателен
протокол, свидетелят го подписал, за това, че бил доставен шредера на „ЕМВЕ“, както се оказало
впоследствие, че машината не била предадена. Такава машина изобщо не им била предавана - на
тяхната фирма. Имало среща след известно време с В. В. и представител на „ПУЦ Бобов дол", на
която се уточнили, че тази машина евентуално можело да бъде произведена след 3-4 месеца. По
искане на „Сожелис" - г-н Г., била проведена среща, на която служителите питали свидетеля къде е
машината. Впоследствие г-н Г. му казал, че от „ПУЦ Бобов дол" му казали, че машината била
предадена на „Емве", защото имало приемо-предавателен протокол с подпис. „ПУЦ Бобов дол"
трябвало да представи и други протоколи - за монтаж, за въвеждане в експлоатация и ИСО
сертификат. Такива нито били представяни, нито подписвани от свидетеля или от друг
представител на „ЕМВЕ“. Свидетелят правил срещи с М. М. и хора от „ПУЦ Бобов дол", на които
получавал само заплахи. Този приемо-предавателен протокол, който бил подписан в „Сожелис"
9
бил подписан от три страни - от „ПУЦ Бобов дол", от свидетеля и от представител на „Сожелис".
В последствие направили още една среща в „Сожелис", на която били свидетелят, г-н Г. и още
двама представители на „Сожелис", дошъл и В. В. - другият съдружник в „ЕМВЕ“. Тогава
разбрали, че били жертва на измама. Г-н Г. казал на свидетеля, че имало направени някакви вноски
от името на фирма „Емве“ по кредита за шредера, но направени от трети лица. Оказало се, че
цялата информация, фактури и други документи се получавали на имейла на М. М., а не на имейла
на фирмата „ЕМВЕ“. Г-н Г. ни казал на свидетеля, че това било измама и почвали да действат със
Специализирана прокуратура. От „ЕМВЕ“ не предприели нищо повече до преди няколко месеца,
когато разбрали, че било заведено някакво дело срещу фирмата и били запорирани сметките.
Свидетелят вече не бил управител на фирмата и дружествените дялове ги продал на В. В.. До ден
днешен свидетелят не знаел този шредер да е бил доставен, даже имал съмнение, дали е бил
произведен. За приемо-предавателния протокол имало разминаване в датите на представените по
делото протоколи. Протоколът бил подписан в един ден, заедно с договорите, на дата 27 април
2018 г. Всички документи били подписани в един ден на 27-ми. Впоследствие от В. В. свидетелят
разбрал, когато вече било заведено делото, че протоколът, който те представяли бил с дата 30-ти,
когато свидетелят не бил в „Сожелис", нито подписвал протокол, нито се срещал с представител
на „ПУЦ Бобов дол".
Свидетелката М. твърди, че от 2016 г. работела в „ОТП Лизинг" ЕООД. Договорът за лизинг
подписала тя със съответния клиент. Водеща по сделката била нейна колежка, която към момента
била в отпуск по майчинство. Ставало въпрос за дробилна машина, доколкото си спомняла.
Договорът за покупко-продажба от 27.04.2018 г. със сигурност не го била подписала тя, а неин
колега А. З., който подписал и приемо-предавателния протокол. Не била запозната с възражения
при подписването. Със сигурност не било имало, тъй като по тази сделка имали пълно плащане
към доставчика, за което съответно той им издал фактура за 100 % налична вещ, която им
продавал. Продавачът им фактурирал машината, която им продавал, а съответно те му я плащали.
Структурата при тази сделка била следната - клиентът бил одобрен с 15 % авансова вноска и
авансово платимо ДДС, т.е. ДДС-то се плащало авансово напред по сделката. 15 % авансово
плащане до размера на самоучастието, което най-вероятно клиентът бил платил на продавача, и 85
% окончателно плащане след доставка и монтаж и подписан приемо-предавателен протокол, което
се състояло на 30.04.2018 г. Тези 85 % те ги платили, след представяне на следните документи и
обезателно: фактура за въпросната машина, подписан тристранен приемо-предавателен протокол,
на база на който дори фактурирали ДДС на клиента, за да може той да си го възстанови и да си го
ползва за оборотни средства. Така че възражения нямало 100 %, за да се случели тези неща, които
изброила. Фактурата била издадена на клиента, той си възстановил ДДС-то и си го ползвал.
Клиентът плащал три поредни вноски на падежа по погасителен план - 25.05; 25.06 и 25.07. На
25.08. направил някакво частично плащане и от 25.09. нямало никакво плащане. Горе-долу това
било и времето, през което се възстановявало ДДС-то. Продавачът няма как да им фактурира
нещо, което не притежавал, ако нямало машина, а те разполагали с фактура за нея. Впоследствие,
към датата на подписване на документите, били направени необходимите проверки. Свидетелката
посочва и по какъв начин процедирали служителите на „Сожелиз-България“ ЕООД при
предоставяне финансова помощ на клиенти. Също така твърди, че тя нямала идея, че част от
документите били подписани от лице, което не било представител на фирмата „ЕМВЕ“.
По делото е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице А. Б.-А. Съгласно заключението, извършените счетоводни записвания в
10
счетоводството на продавача „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД не дават представа за рецептата, която
формира себестойността на произведения продукт - дробилен шредер. Не са представени на
вещото лице документи, доказващи движения по сметките за разходи по икономически елементи,
за отразяване на набавянето на материали за производство. Продукцията е заприходена на
30.04.2018 г. след нейната продажба - 27.04.2018 г., поради което вещото лице не може да даде
отговор дали представените сч. справки се отнасят до производството на дробилния шредер,
предмет на договор за покупко-продажба 30588 от 27.04.2018 г. Няма марка и номер на продукта и
вещото лице не може да твърди, че е същият продукт и смята, че не е същият продукт, защото няма
как по сч. стандарти за признаване на разходи, да бъде извършена продажба на продукт три дни
преди неговото производство. Продажбата на дробилния шредер е отразена в счетоводството на
ищеца и на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД с дата 27.04.2018 г. но до датата на продажбата няма
документ за производство. В счетоводството на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД не се намират първични
документи за действителната доставка на стоката - товарителници, пътни листове и други
документи за доставка, както и протоколи за монтажи, инсталационни и пускови-наладъчни
работи. Не са представени документи за извършено плащане от ответника „ЕМВЕ“ ЕООД към
„ПУЦ- Бобов дол“ ЕООД за извършени услуги, свързани с монтажи и други, свързани с
въвеждането в експлоатация.
Също така, вещото лице посочва, че на 30.04.2018 г. ищецът е извършил плащане на
„Общата покупно-продажна цена“ в размер на 183 600 лева по сметка на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД
в ОББ, което плащане е осчетоводено от ищеца и отразено в баланса на дружеството като
намаление на задължения към доставчици. Същевременно, от предоставените от счетоводството
на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД документи - банково извлечение № 19 и счетоводна контировка № 269
от 30.04.2018 г. е отразено получено плащане в размер на 183 600 лева, представляващо 100 % от
цената по договора за доставка на лизинговия актив. В счетоводството на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД
е осчетоводено извършването на 100 % от цената по договора за доставка на лизинговия актив,
сключен между трите дружества - договор за продажба 30588 от 27.04.2018 г.
Вещото лице е посочило и общия размер на дължимите суми по индивидуален договор за
финансов лизинг № 183413230588/27.04.2018 г. към датата на заповедното производство -
23.05.2019 г., като конкретно са посочени в таблици и всички дължими суми по вид и размер.
С оглед на така събраните по делото доказателства и установени с тях факти и обстоятелства,
както и предвид направените от страните твърдения, доводи и възражения, настоящият съдебен
състав намира следното:
Както бе отбелязано, ответникът оспорва основателността на иска с твърденията, че
вземанията на ищеца за заплащане на лизингови вноски по каузалното правоотношение – договора
за финансов лизинг (обезпечено с процесния запис на заповед, което не е спорно), не били
възникнали поради това, че 1) ищецът-лизингодател не бил изпълнил основното си задължение по
договора да предостави на ответното дружество за временно (до изтичане на срока на договора) и
възмездно ползване лизинговата вещ, което довело и до неизпълнение на съпътстващото го
задължение на лизингодателя за осигуряване на спокойно държане и ползване, поради което било
налице пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца и 2) лизингодателят не бил заплатил и
100 % от цената на придобиване на лизинговата вещ; поради което нито едно от определените
отлагателни условия, за да започне да тече срокът на договора за финансов лизинг не се било
сбъднало и месечните вноски за ползването на лизинговота вещ все още не били дължими, тъй
11
като вещта не била в държане и ползване от ответника, поради независещи от него причини, а
същите лежали в поведението на ищеца и той не бил изпълнил точно задълженията си по договора.
Настоящият съдебен състав намира тези възражения на ответника за неоснователни, поради
следните съображения:
Видно от процесния договор за финансов лизинг, с клаузата по чл. 1, ал. 3 страните по него
договорили, че същият влиза в сила от датата на подписването му и прекратява действието си,
само в предвидените в него случаи като срокът на лизинга започва да тече от най-ранната от
следните дати: 1) датата на приемане на лизинговата вещ, съгласно чл. 1, ал. 6 и 8; 2) датата на
заплащане на 100 % от цената на придобиване на лизинговата вещ от лизингодателя. В настоящия
случай договорът за лизинг е влязъл в сила на 27.04.2018 г. - датата на подписването му, а срокът
му на действие е започнал да тече от 30.04.2018 г. - датата, на която ответникът е приел
лизинговата вещ с подписването на приемо-предавателния протокол от 30.04.2018 г., на която дата
е било извършено и заплащането от страна на „ОТП Лизинг“ ЕООД на цялата цена за придобиване
на лизинговата вещ, което обстоятелство несъмнено се установява от приложените от ищеца
проформа фактури и най-вече от заключението на вещото лице А. Б.-А. съгласно което на тази
дата ищцовото дружество е извършило окончателно плащането на общата покупно-продажна цена
в размер на 183 600 лв. по сметка на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД в ОББ.
Относно това дали лизингодателят валидно е изпълнил задължението си за предаване на
вещта на лизингополучателя следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 1, ал. 6 от договора за лизинг лизингополучателят има право да приеме
лизинговата вещ и пряко от доставчика като при приемането лизингополучателят извършва
преглед на доставената от доставчика вещ и ако не се открият недостатъци и/или несъответствия в
нея лизингополучателят, респ. негов представител я приема, като подписва приемо-предавателен
протокол в три оригинални екземпляра, единият от които е за лизингодателя. Подписването на
приемо-предавателен протокол от страна на лизингополучателя, потвърждава, че лизинговата вещ
напълно отговаря на нуждите и изискванията на лизингополучателя.
В настоящия случай, такъв приемо-предавателен протокол е бил подписан от тогавашния
управител на лизингополучателя „ЕМВЕ“ ЕООД – Е. Л. Д. и оригинален екземпляр от същия е бил
предоставен на лизинговото дружество, което именно въз основа на този документ е изпълнило
едно от основните си задължения като лизингодател, а именно да заплати на доставчика цялата
продажна цена, което е в съответствие и в изпълнение на тристранния договор за покупко-
продажба от 27.04.2018 г., сключен между продавача „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД, купувача „ОТП
Лизинг“ ЕООД, лизингополучателя „ЕМВЕ“ ЕООД и във връзка с договора за финансов лизинг.
Видно от клаузите по тристранния договор за покупко-продажба, по силата на чл. 4
продавачът „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД е поел задълженията да достави/предаде на
лизингополучателя лизинговата вещ, да я въведе в експлоатация и да осигури нейното
гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване. От своя страна, с чл. 8,
лизингополучателят „ЕМВЕ“ ЕООД се е задължил да осигури на продавача достъп до
местоназначението на вещта и да му окаже съдействие при извършване на доставката. Наред с
това, с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 изрично е поел и задължението в случай, че приеме лизинговата вещ,
съответно подпише приемо-предавателен протокол, да уведоми за това купувача „ОТП Лизинг“
ЕООД и му предостави в деня на подписването му оригинален екземпляр от протокола. Именно
след получаване на този документ, за купувача, съответно лизингодател „ОТП Лизинг“ ЕООД
12
възниква и задължението му да заплати на продавача окончателната и в цялост цена съгласно
договора за покупко-продажба – чл. 6, ал. 2, което е и сторил.
Следователно, от уговорките между страните, както по договора за финансов лизинг, така и
по сключения във връзка с него тристранен договор за покупко-продажба е видно, че за
лизингодателя не е имало задължение, самият той да достави на лизингополучателя въпросната
вещ, което е и логично предвид специфичните й технически характеристики, изискващи
монтиране на обекта, на който ще бъде ползвана, въвеждането й в експлоатация и т. н., което би
могло да бъде реализирано най-точно, качествено и съобразно съответните законови изисквания,
от самия производител. Така или иначе, страните са договорили доставката да се извърши пряко от
продавача/производителя на вещта, а не от лизингодателя, като съобразно това е и задължението
на лизингополучателя да я приеме, в случай, че няма забележки, като подпише приемо-
предавателен протокол и го предаде на лизингодателя. Поради това и в случая няма как да се
приеме, че лизингодателят не е изпълнил задължение, каквото всъщност не е поемал – той да
предаде/достави на лизингополучателя въпросната вещ. Напротив, по доставянето на лизинговата
вещ, лизингополучателят е поел задължението да я получи и приеме пряко от
доставчика/производителя/продавача и не само да уведоми за това лизингодателя, но и да му
предостави оригинал на приемо-предавателния протокол. Да се ангажира отговорността на
ответника за това, че реално лизинговата вещ не е била доставена на лизингополучателя, би
означавало, от една страна да се санкционира лизингодателят за неизпълнение на задължение,
каквото за него не е съществувало, а от друга страна – да се толерира едно недобросъвестно
поведение на лизингополучателя, който, ако реално не е получил от доставчика вещта, както
твърди, то вместо да уведоми лизингодателя за това действително положение, то той го е подвел,
независимо по какви причини, представяйки му оригинал на приемо-предавателен протокол
подписан от неговия представител, наред с което е започнал и да внася лизингови вноски и в
резултат на това, лизингодателят е изпълнил задължението си да заплати в цялост продажната
цена, въз основа на убеждението си, че вещта е доставена на лизингополучателя. Едва
впоследствие, след като с уведомление изх. № 469/04.12.2018 г., оперативният директор на
„Сожелиз-България“ ЕООД (понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД) уведомил управителя на
„ЕМВЕ“ ЕООД Е. Л. Д., че във връзка с непредставен в срок протокол за пускане в експлоатация и
натрупани просрочия, желае да се възползва от правата си по чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг и да
извърши оглед на лизинговия обект в рамките на текущата седмица: 04.12-07.12.2018 г., в отговор,
управителят на „ЕМВЕ“ ЕООД Е. Л. Д. с писмо, получено на 14.12.2012 г. уведомил
лизингодателя, че посочената машина (шредер) не е във владение на „ЕМВЕ“ ЕООД и не е пусната
в експлоатация, поради факта, че не му е била предадена. Т. е. едва след като договорът за
финансов лизинг е започнал да действа и най-вече лизингодателят е заплатил пълния размер на
продажната цена на лизинговата вещ, лизингополучателят решава да уведоми своя съконтрахент
за действителното фактическо положение – че въобще не е получил лизинговата вещ.
Отделно от горното, стои и въпросът от фактическа страна, дали е било налице реално
предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя, в каквато връзка настоящият съдебен състав
приема следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство приемо-предаватален протокол
30.04.2018 г., удостоверяващ предаване и получаване на дробилен шредер МГ216 - сер. №
*********, подписан от представителите на доставчика „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД и
лизингополучателя „ЕМВЕ“ ЕООД (управителя на дружеството към този момент Е. Л. Д.). По
13
отношение на приемо-предавателния протокол следва да се има предвид, че от една страна, макар
и да представлява частен свидетелстващ документ, същият съдържа неизгодни за издателя му
(ответника „ЕМВЕ“ ЕООД) факти, т. е. от него произтичат неблагоприятни в спора правни
последици за издателя му, поради което, съгласно и трайно установената съдебна практика по
въпроса, доказателствената стойност на същия е висока и има характер на извънсъдебно признание
на факт. От друга страна, при оспорване достоверността на отразените в него факти и
обстоятелства, каквото в случая е направено от ответника, именно като частен свидетелстващ
документ, протоколът не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в
него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
случая така направеното от ответника оспорване е недоказано.
Най-напред следва да се отбележи, че свидетелските показания на Е. Л. Д. са процесуално
недопустими и не следва да се имат предвид на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, съгласно която
разпоредба е недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изходящ
от страната частен документ, като се има предвид и изричното противопоставяне от страна на
ищеца в съдебно заседание на 15.07.2021 г. този свидетел да бъде разпитван относно фактите по
предаване и приемане на лизинговата вещ. Съгласно възприетото в правната доктрина и трайната
съдебна практика по прилагане на чл. 164, ал. 1 т. 6 ГПК в предметния обхват на въведеното от
законодателя ограничение за събиране на свидетелски показания се включват всички случаи, в
които страната-автор на документа се домогва чрез свидетели да установи, че направеното от нея в
този документ изявление е невярно. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно
възражението на ответника в отговора му на въззивната жалба, че показанията на свидетеля Е. Л.
Д. не били недопустими предвид разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК и позовавайки се на
уведомителното писмо, изходящо от ищеца. Видно от съдържанието на въпросното уведомление
изх. № 469/04.12.2018 г., конкретно посочено по-горе, по никакъв начин не би могло да се приеме,
че се касае за документ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК – от който да се направи извод за
вероятност на твърдението, че съгласието е привидно.
Освен тези свидетелски показания, които обаче не следва да се имат предвид като
процесуално недопустими, по делото не са ангажирани от ответника, съответно не са събрани
други доказателства, които да опровергават отразените в приемо-предавателния протокол факти и
обстоятелства.
За такова доказателство не може да бъде прието, писмото на управителя на „ЕМВЕ“ ЕООД
от 04.12.2018 г. до лизингодателя, доколкото отразеното в него заявление се съдържа единствено
субективното мнение на управителя и изтъкването от негова страна на причина защо е спрял
плащанията по договора за финансов лизинг, в отговор на отправено от страна на ищцовото
дружество запитване.
Опровергаване на съдържанието на приемо-предавателния протокол не може да се приема за
успешно реализирано и с оглед изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. В
заключението единствено е посочено, че за целите на съставянето на съдебната експертиза, от
страна на счетоводството на продавача „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД не са били представени
документи, които да дават представа за рецептата, която формира себестойността на произведения
продукт - дробилен шредер, както и доказващи движения по сметките за разходи по икономически
елементи, за отразяване на набавянето на материали за производство. Обстоятелството, че такива
14
документи не са представени на вещото лице от страна на третото заинтересовано лице „ПУЦ-
Бобов дол“ ЕООД не може по никакъв начин да обоснове, че такива документи не съществуват, а
още по-малко да доведе до извод, че лизинговата вещ не е била произведена, при положение, че и
по делото е категорично установено, че както в счетоводството на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД, така и
в това на „ОТП Лизинг“ ЕООД е осчетоводено извършеното плащане на 100 % от цената по
тристранния договор за покупко-продажба на лизинговия актив. Освен това, вещото лице посочва,
че във връзка с договора за финансов лизинг са извършвани плащания от името на „ЕМВЕ“ ЕООД,
както на лизингови вноски, така също и на вноски по застрахователни полици, което е и
допълнителна индикация за предаването на лизинговата вещ.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира така предявения
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло,
така както е предявен с оглед и заключението на вещото лице относно размера на дължимите от
ответника по процесния договор за финансов лизинг суми, поради което и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което
се уважи иска.
Съобразно изхода на делото, въззиваемата страна „ЕМВЕ“ ЕООД, гр. Перник, ул. „Йордан
Благоев“ № 40, с ЕИК:********* следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „ОТП
Лизинг“ ЕООД, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 73. ет. 3, с ЕИК:*********, както
следва: сумата от 897.47 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство –
заплатена държавна такса; сумата от 3 653.91 лв., представляваща направени разноски в
първоинстанционното исково производство (897.47 лв. държавна такса, 2 251.44 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 500 лв. възнаграждение за вещо лице и 5 лв. държавна такса) и сумата
от 3 148.91 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство (897.47 лв.
държавна такса и 2 251.44 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Отменя решение № 260026/09.11.2020 г., постановено по търг. дело № 2/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Перник и вместо него постановява:
Признава за установено по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ОТП Лизинг“
ЕООД (с предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД), ЕИК:*********, гр. София, р-н
Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 73, ет. 3 срещу „ЕМВЕ“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Перник, ул. „Йордан Благоев“ № 40, че ответникът дължи на ищеца сумата 22 943.44 евро -
частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 69 152.71 евро, издаден от „ЕМВЕ“ ЕООД
на 27.04.2018 г., платим при предявяване в срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 03733/2019 г. по описа на РС-Перник.
Осъжда „ЕМВЕ“ ЕООД, гр. Перник, ул. „Йордан Благоев“ № 40, с ЕИК:********* да
заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 73. ет. 3, с
ЕИК:*********, както следва: сумата от 897.47 лв. (осемстотин деветдесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща направени разноски в заповедното
15
производство – заплатена държавна такса; сумата от 3 653.91 лв. (три хиляди шестстотин
петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща направени разноски в
първоинстанционното исково производство (897.47 лв. държавна такса, 2 251.44 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 500 лв. възнаграждение за вещо лице и 5 лв. държавна такса) и сумата
от 3 148.91 лв. (три хиляди сто четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща направени разноски във въззивното производство (897.47 лв. държавна такса и
2 251.44 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16