Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 29.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1775/2016 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от „Делта Гард“ ООД против Д.П.Г. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

            Навеждат се твърдения, че с изявления в печатни медии /вестник „Ловеч прес“, бр. 56/1922/, издание от 25-27 юли 2016 г./ и електронно издания на в. Пик, страница www.pik.bg/ ответникът е уронил доброто име на ищеца. В статия във вестник „Ловеч прес“, публикувана под заглавието „Хотелиер: Частен съдебен изпълнител блокира имота ни в Априлци с мутри“, продължаваща на вътрешните страници със заглавието „Блокирането на хотел в Априлци, показва как се рекетира бизнеса в България“ охранителите, работещи за ищеца, са наричани мутри, като им е приписано участието в самоуправни и незаконни действия и схеми с участието на ЧСИ В.П., с район на действие ОС Ловеч. Съгласно същата статия ищецът затруднява наемателите на хотел „Априлци“ и всявал страх след посетителите му. Същата статия се твърди, че е възпроизведена електронното издания на в. „Пик“.

Ищецът оспорва верността на изнесеното в публикациите. Твърди, че разполага с лиценз за извършване на охранителна дейност и се ползва с добра репутация, поради което е наеман за извършване на дейност по охрана на редица събития, които изброява.

Твърди, че по възлагане от ЧСИ В.П., с договор от 11.07.2016 г./, негови охранители са съдействали, при извършването на действия по принуда.

В резултата на публикациите и ползваните в тях квалификация за охранителите на ищеца, определящи ги като мутри, твърди че е засегнато доброто му име като търговец, в следствие на което е претърпял вреда, изразяваща се в пропусната възможност да реализира сделка на стойност 33 600,00 лв. за охрана обект на фирма „Артиком“ ООД. С писмо от 04.08.2016 г. дружеството отказало да сключи договор за охрана, тъй като ищецът е замесен в неправомерни действия и това може да увреди репутацията му.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 20 000,00 лв. и сторените разноски в производството по делото.

Ответникът Г. оспорва в резултата на нейното поведение да е засегната имуществена сфера на ищеца. Оспорва да е автор на въпросната статия. Твърди, че е водила разговори с журналисти по повод провеждани действия по принуда от ЧСИ П.в хотел „Априлци”, в които изказала възмущение от законосъобразността им и от поведението на охранителите на ищеца, които всели страх сред посетителите на хотела и персонала. Твърди, че повод за написването на статията е поведението на съдебния изпълнител. При вида на охранителите на ищеца /около 30-40 души/се казва, че част от туристите незабавно напуснали комплекса. След посетителите е имало и деца, които незабавно са били изведени.

Ответникът оспорва да е употребил израза „мутра” по отношение охранителите на ищеца. Анализира изложеното в статията, формирайки извод, че в нея думата мутра е употребена съобразно възприетото в обществото смислово нейно значение-лице с отлична спортна подготовка, облечено с официални дрехи /костюм и обувки/ или спортни /анцуг и маратонки/, носещи тъмни очила, бижута, често късо подстригани или с бръснати глави. При извършването на действията по принуда представителите на ищеца са били с такава визия. Ако оприличаването им като мутри е обидно, то това е за физическите лица, не и за ищеца. В електронна страница на ищеца се казва, че самия той е заявил, че наема лица с отлична физическа подготовка, включително спортисти, които взимат участие в турнири.

            На следващо място ответникът твърди, че с депозираното писмо от дружеството „Артиков“ ЕООД е отказано бъдещо сътрудничество с ищеца, т. е. въздържане от сключване на договора, но не и трайно прекъсване на отношенията. Твърди се, че то изхожда от лице, които не представлява „Артиков“ ЕООД по регистрация. Ответникът оспорва, цената, за която страните са договаряли, да е реална, съпоставяйки я с тази по договора с ЧСИ В.П..

            В хода на делото ищецът се представлява от адв. К., която в хода на по същество излага становище за основателност на заявената претенция. Подробни съображения за основателност на иска излага в писмени бележки.

            Ответникът се представлява по делото от адв. Д., която по същество излага становище за неоснователност на исковата претенция. Съображения в тази насока тя развива в депозирани по делото писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Между ЧСИ В.П. и „ДЕЛТА ГАРД“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият е възложил на вторите извършването на 24-часова охрана на УПИ № 1 за почивна станция от квартал 14 по плана на гр. Априлци, кв. „Център“, целия с площ от 14 330 кв. м. при граници, съгласно документ за собственост: изток- гора, запад – улица, север – гора, юг – улица, заедно с построената в него почивна станция „Керамик“/бивша Школа за подготовка на кадри „Керамик“/ със застроена площ от 4224 кв. м., ведно с други подобрения и приращения в гореописания имот срещу заплащане на договорена цена от 3,500 лв. на месец. На изпълнителя по договора „Делта гард“ ЕООД е издаден лиценз за охрана имуществото на физически и юридически лица на територията на страната.

От ангажирани по делото референции /л. 236 - 247 от делото/ се установява, че на ищецът е възлагана охраната на различни обекти и мероприятия. Възложителите са изказали благодарност за добре свършената работа по възлагане.

На 12.07.2016 г. 11,00 часа в гр. Априлци, по искане на „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, е извършен опис на помощник ЧСИ Х. Х.при ЧСИ В.П., с район на действие района на ОС Ловеч, по изп. д. № 1076/2016 г. срещу „Априлци холидейс“ ООД на следния имот: УПИ № 1 за почивна станция от квартал 14 по плана на гр. Априлци, кв. „Център“, целия с площ от 14 330 кв. м. при граници, съгласно документ за собственост: изток - гора, запад – улица, север – гора, юг – улица, заедно с построената в него почивна станция „Керамик“/бивша Школа за подготовка на кадри „Керамик“/ със застроена площ от 4224 кв. м., ведно с други подобрения и приращения в гореописания имот. За описа е съставен протокол. В него е отразено, че по силата на договор от 11.07.2016 г., сключен между ЧСИ В.П. и „Делта гард“ ЕООД, ще се извършва пропускателен режим на обекта. Отразено е също, че с помощта на ключар е поставена верига с катинар на врата на паркинга. Имотът е оставен за управление на С. П.И..

С постановление на ЧСИ В.П. от 22.07.2016 г. е сменен пазача на обекта по протокол от 12.07.2016 г. – С. П.И., като за пазач е назначен Николай Иванов Минчев. В постановлението е отразено, че контролно – пропускателния режим ще продължава да се осъществява от „Делта гард“ ООД, като наемателя „Априлци холидейс 2015“ ЕООД няма да приема нови резервации от 22.07.2016 г. Посочено е, че по време на съдебното изпълнение Г.Г. се е държал грубо, за което му е съставен протокол по чл. 65 ЗМВР.

На 25.07.2016 г. при ЧСИ В.П. е регистрирана молба от „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. В нея се твърди, че наемателят „Априлци холидейс 2015“ ЕООД не осъществява с грижата на добър стопанин на повереното му имущество: УПИ № 1 за почивна станция от квартал 14 по плана на гр. Априлци, кв. „Център“, целия с площ от 14 330 кв. м. при граници, съгласно документ за собственост: изток - гора, запад – улица, север – гора, юг – улица, заедно с построената в него почивна станция „Керамик“. Отправена е молба на пазача да се осигурят условия, вкл. чрез извеждане на гостите от хотела, за да изпълнява той задълженията си във връзка с управлението на недвижимото имущество, предмет на изп. д. № 1067/2016 г. Във връзка с молбата ЧСИ П.е разпоредил да се посети имота на място, за да се провери дали пазача има условия за пазене на имота, като се поиска съдействие за това от РУ на МВР Троян.

С постановление, обективирано в протокол от 26.07.2016 г. по изп. д. № 1076/2016 г. по описа на ЧСИ В.П., е разпоредено всички, присъствали в описания имот лица, да напуснат сградата и имота, като след тях е посочена и Д.Г.. На тези лица е съставен протокол за предупреждение. Констатирано е, че наемателят продължава да допуска туристи в имота, въпреки че, съгласно протокол от 22.07.2016 г., е приел, че няма да приема нови резервации.

Във връзка с проведени действия от ЧСИ В.П. на 12.07.2016 г. и 22.07.2016 г. „Априлци холидейс“ ООД е подало жалби до Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители, РП Троян, Главния прокурор, ВКП и ОП Ловеч. На отправените сигнали е отговорил инспектор от Министерството на правосъдието, който е констатирал нарушения в хода на провежданите на изпълнението по изп. д. № 1076/2016 г. по описа на ЧСИ В.П., във връзка с което е направено искане за образуване на дисциплинарно производство срещу съдебния изпълнител.

Във връзка с посещение по опазване активите на обект: Почивна станция „Керамик“ гр. Априлци „Делта гард“ ЕООД е представил фактура за проведени мероприятия на 22.07.2016 г., 23.07.2016 г. и 24.07.2016 г. на които са присъствали по 20 броя охранители на стойност 4 800,00 лв.

Във бр. 56 на вестник „Ловеч прес“ от 25-27 юли 2016 г. е публикувана статия със заглавие „Хотелиер: Частен съдебен изпълнител блокира имота ни в Априлци с мутри“. В статията на Д. Гергиева се преписва следното изявление: „ Гардове изкараха туристите, които се чудят какво става. Самоуправството на В.П.е пълно. След като обяви, че идва да смени пазача, разбирайте охраната, се започна с изкарването на гостите от някакви мутри на фирмата „Делта гард“, които нямаха никакви права и блокират работата на хотела“. В статията се посочва също, че пред агенция „Пик“ Д.Г. е изтъкнала, че ЧСИ П.и помощника му са извършили редица закононарушения във връзка с възбраната на имота, описа му и отстраняването на длъжника, като е описана схемата на блокиране на хотела. В статията се посочва, че на 10.06.2016 г. в хотела, като гост, се е регистрирал А.Х.. По време на престоя си той е обхождал хотела, поръчвал е храна, която рядко се поръчва и прибирал фискалните бонове от поръчките. На 12.06.2016 г. към 6:00 часа той е напуснал хотела. На същата дата хотелът е затворен за техническа профилактика. Към 11:00 часа на същата дата в хотела се появили група лица с внушителен и заплашителен вид, които носили дрехи д надписа „Делта гард“, придружени от ЧСИ В.П.. Представител на наемателя на хотела е уведомен, че са извършването на действия няма надлежно уведомяване. След приключване на разговора охранители с обозначения „делта гард“ и ЧСИ започнали да обхождат хотела, за да проникнат пред някой от входовете. Задната врата била разбита, а три лица с тениски на „Делта гард“ нахлули във фоайето, след които и А.Х.. Те де опитали за отворят предната врата, като след известно време опитите им се увенчали с успех. Така бил осигурен достъп на ЦСИ Петров и той започнал описа. В статията е посочено от кого се ползва имота и на какво основание. Посочено е, че охраната на имота е възложена на „Делта гард“  от ЧСИ П.като достъпа на собственика до имота е отнет. Описаното в публикация се припокрива изцяло с обясненията на ответника /протокол от съдебно заседание, проведено на 08.06.2017 г/. В обясненията си ищецът разказва за случилото се на 22.07.2016 г. Хотелът бил посетен от ЧСИ П.за смяна на пазача. Петров бил придружен от двадесет човека от фирмата „Делта гард“ – едри момчета, между 1,80 и 2,00 места, около 100 килограма, с бръснати глави. По това време хотелът бил пълен, като в него имало и деца. Ответникът се свързала по телефона и разговаряла със З.М.. Номерът взела от интернет, като това бил обявен като такъв на в. „Пик“. С нея искала да сподели видяното. М. я запитала дали има нещо в писмен вид, като тя и изплатила пусната вече жалба от 10-ти. Впоследствие казва, че се свързала с в. Ловеч прес“ /уточнява, че не си спомня дали те са я потърсили или тя тях/. Разговаряла с М.Н. – редактор на вестника. Разказала му, това което казала на другия редактор. Отрича след това да се е виждала с него или да са провеждали други разговори.

Заявеното от ответника в дадените от нея обяснения се подкрепя от показанията на свидетеля Н. *** 2016 г. Той заявява, че отразеното в предявената му статия, съставлява препечатка от в. „Пик“ с известни корекции. Статията е публикувана три дни по-рано във вестник „Пик“, а като неин автор там е посочен вестника. Н. не отрича, че е водил разговор с ответника, за да потвърди тя дали отразеното във в. „Пик“ е вярно. Разговорът е касаел извършените действия, както са били описани във в. „Пик“. Преди да направят публикацията проверили от два източника достоверността на изнесената информация. Найденов отрича в разговора Г. да е казвала, че действията са извършени с мутри, но това го е имало в заглавието на в. „Пик“.

При очертаване на фактите от предмета на доказване съдът не дава вяра на ангажираните от ищеца доказателства във връзка с водените преговори с фирмата „Артиком“ за случване договор за охрана за обект в гр. Ловеч. По делото ищецът е ангажирал извлечение от дневника за входяща и изходяща поща. В дневника за входяща поща е регистрирано извеждането на писма изх. № 15/19.07.20156 г. и изх. – 158/25.07.2016 г. /л. 232, 233 и 235 от делото/. Това установява, че писма с такъв номер са изведени, но не и че те изпратени на адресата, още повече, че в нито едно от  тях не фигурира адрес за кореспонденция. Във представената извадка от входящия дневник не са заведени писма изх. № 36/13.07.2016 г., 37/22.07.2016 г. и 1213/04.08.2016 г. /л. 231, 234 и 17/. Писмата са изведени в относително близък порядък /в рамките на близо месец/, като първите две /изведени с разлика от 9 дни/ са с поредни номера, а последното, издадено 14 дни по-късно, е с далеч по-голям номер. Тези изводи на съда навеждат на извода, че по делото не доказано по несъмнен начин, че ищецът и дружеството „Артиком“ ЕООД са се намирали в преддоговорни отношения, с предмет охрана на обект в гр. Ловеч, при параметри, завени в ангажирана по делото оферта, които да се прекъснати в следствие на публикацията

Съдът не основава изводите си по фактите и на останалите писмени доказателства, приети по делото. Част от тях касаят предмет, по който производството е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС. Останалите /снимки с лица с тениски на „Делта гард“, снимки на обекти в гр. Ловеч, отчети на дружеството „Артиком“ ЕООД; извлечение от интернет за приемни на „Артиком“ ЕООД, решения по дело, поставени разглеждане пред други съдилища/ не са необходими за изясняване на факти от предмета на доказване, поради което не са обект на обсъждане.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

Дружеството ищец осъществява дейност по охрана по възлагане от физически и юридически лица, за което му е издадена лицензия. С договор от 11.07.2016 г. ЧСИ В.П. му е възложил охраната на обект в гр. Априлци, кв. Централен, представляващ поземлен имот, ведно с изградената в него почивна станция и други подобрения и приращения, като допуска до обекта хора, упълномощени писмени или устно от възложителя. Негови охранителни са присъствали при извършване действия по принуда на имота, повод за публикуване на обсъжданата статия.

От ангажираните по делото доказателства не се установява, че ответникът да е автор на изявлението, за което се търси ангажирането на отговорността ѝ за вреди. Публикацията във в. „Ловеч препис“ /само тя е ангажиране като доказателство не делото/ е препечатана от в. Пик“. Пред редактора на в. „Пик“ ответникът е дал изявление във връзка с проведените действия по принуда в почивната станция и прилежащия към нея терен. Какво е било съдържанието на изявлението, в частност казал ли и ответникът онова, което е цитирано от нейно име, не е доказано. Обстоятелството, че изявлението е отразено като цитат в публикацията, съгласно правилата за граматика в българиския език, не дава основание да се направи несъмнен извод, че то е направено именно от лицето, което се сочи като негов автор. Въпросът относно съдържанието на изявлението, в частност авторството му, е спорен по делото. Ангажимент на ищеца е да докаже в хода на производството, че именно то е направено от ответника. Изключае публикацията във в. „Ловеч прес“ други доказателства относно авторството не са ангажирани. Разпитаният в хода на производството свидетел на ищеца, също не потвърди в разговор с ответника тя да е употребил израза „мутра“.

Изложеното дава основание на съда за приеме, че в хода на производството не е доказано по несъмнен начин с поведението си ответникът да е нарушил установения в закона принцип да не се вреди другиму.

Дори да приемем, че ответникът е направил изявление със съдържание, отразено като цитат във в. „Ловеч прес“, то съдът не щита, че деянието е противоправно. На проверка в рамките на производството по обезщетяване на вреди от публикации подлежат твърденията за факти. Те могат да бъдат истински и неистински. Отговорност се носи за публикуването на неистински факти. Казаното не важи по отношение на мненията /разграничение относно факт и мнение е направено в решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. 1486/2011 г. на IV ГО на ВКС, допуснато по въпрос за разликата между факт и мнение/. Те съставляват оценки за факти и като такива не могат да бъдат достоверни или не, а само обидни. В случая изявлението, което се приписва на ищеца в частта „започна с изкарването на гостите с някакви мутри на фирмата „Делта гард““ не съставлява токова за факти, а мнение. То би било обидно, т. е. би засегнало търговската репутация на ищеца, само ако въз основа на него може да направи извод за това, че дейността, в която са участвали негова служители, излиза извън рамките на разписаната в закона по охрана. Публикацията в частта, приписана на ответника, не оставя такова впечатление у читателя. В нея не се съдържат изявления за извършени от служители на ищеца действия, които покриват или граничат със състава на престъпление по НК. Такива фактически твърдения /за унищожавана и повреждане на имущество/ се съдържат по насетне в статията в частта, в която се описва хронологията на събитията. Тези изявления не са преписвта на ответника, а като техен автор се сочи самото електронно издание /в. „Пик“/. Във връзка от тях би могло да са търси отговорност, но не от ответника, а от издателя на електронното издание.

На следващо място, от ангажираните по делото доказателства не се устави в пряка причинна връзка с изявления, приписвани на ответника, да са настъпили вреди за ищеца. Не се установи преди въпросните публикации ищецът да е бил в предоговрни отношения с друго търговско дружество по охрана на обект и повод за прекъсването им да е била въпросната публикация. Съдът не приема, че в следствие на нея /на публикацията/ ищецът е препуснал възможността да реализира печалба и то в рамките, претендирани от него като обезщетение. Извод за това, че репутацията на ищеца не е пострадала от публикацията, може да се направи и от ангажираните по делото референции от клиенти, които в основната си част следват датата на публикацията /втората половина на 2016 г. и 2017 г./. При дадената в тях висока оценка за работата на дружеството не може да се приеме, че реномето му като охранител е разрушено.

Казаното е основание да се направи извод, че в хода на производството не е установено да е осъществен състава на непозволено увреждане, което да е основание за ангажиране отговорността на ответника.

Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, което при изхода на спора следва да се отхвърли.

Ответникът също е заявил искане за разноски и ангажирал списък на сторените. По делото ответникът е представляван от адвокат. Ангажирани са доказателства за заплатено му възнаграждение от 2 000,00 лв. Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.

Първоначално производството по делото е заведено срещу двама ответници. Защита и на двамата е поета от адв. Д.. С всеки от тях тя е сключила договор за плавна помощ и уговорила възнаграждение от по 2 000,00 лв., което е отразено като платено. В тази връзка неоснователни са възраженията на ищеца, че възнаграждението от 2 000,00 лв. е уговорено за двама ответници, а производството по отношение на единия е прекратено и изпратено по подсъдност през друг съд.

Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. съгласно заявената цена на иска срещу ответника Г. е 1 130,00 лв. Делото не разкрива значителна фактическа и правна сложност, която да обуславя размер на възнаграждение за процесуално представителство почти двоен на минимално установения. Действително производството се е развило в рамките на шест открити съдебни заседания, но това не е обусловена от сложността на спора /причините за отлаганията са свързани с възможността да представителя на ответника да се яви, с оттгляне на пълномощни, с призоваване на свидетели/. Във връзка с провеждането на тези заседания ответникът е можел да ангажирал доказателства за направата на допълнителни разходи без това да има отношение към изначално договорения и платен размер възнаграждение /такава възможност той има по чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г./ Изхождайки от казаното съдът намира, че възнаграждението следва да се намали до размера от 1 300,00 лв., които се възложи за заплащане от ищеца. Що се касае до искане за възлагане на разноски в размер на 100,00 лв. – депозит за вещо лице, съдът намира, че основание за присъждане на такава разноска няма. По делото е допуснато назначаването на съдебно графологична експертиза. Разходите по изготвянето й изначално са определени на сумата от 50,00 лв. и заплащането й, под формата на депозит, е възложено на ответника. Той е ангажирал доказателства за заплащането й, но сумата не е разходвана, поради което подлежи на връщане при поискване и не може да се възложи в тежест на страната, загубила спора.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ заявената от „Делта гард“ ООД с ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, ет. 5, ап. 8, представлявано от Владимир Андреев Каменов против Д.П.Г. с ЕГН ********** с адрес *** претенция с правна квалификация чл. 45 ЗЗД са заплащане на обезщетение в размер на 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/ - причинени имуществени вреди, съставляваща пропусната полза от сключването на договор за охрана на обект в гр. Ловеч с фирма „Артиком“ ЕООД Пловдив в следствие на изявление на Д.П.Г. *** прес“ бр. 56/1922/, година XXII, издадени 25-27 юли 2016 г. в статия, озаглавен „Хотелиер: Частен съдебен изпълнител блокира имота ни в Априлци с мутри“, в която охранителите на фирма „Делта гард“ са наречени „някакви мутри на фирма „Делта гард“, ведно със законната лихва.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Делта гард“ ООД, с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Делта гард“ ООД с ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, ет. 5, ап. 8, представлявано от Владимир Андреев Каменов да заплати на Д.П.Г. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1 300,00 лв. /хиляда и триста лева/ - сторени разноски в производството делото.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

Съобщението до ищеца да се връчи чрез адв. К., а до ответника чрез адв. Д. на адрес ***.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: