РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2152
12.11.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на четвърти ноември, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1841 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на И.П.К. с
ЕГН **********,***, депозирана чрез адвокат Б. В., против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0239-000147 от 17.06.2021г. на
Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград, с която на основание чл. 171 т.1
б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Намират фактите отразени в заповедта за
налагане на ПАМ за противоречащи на обективната действителност. Фактическата
обстановка отразена в оспорената заповед не отговаря на действителното
фактическо положение. Посочва се, че в момента, когато полицаите са я потърсили
в дома й, личният автомобил е в състояние на покой, паркиран пред квартирата й.
Излагат се още подробни съображения в тази посока.
Процесуалният
й представител, в съдебно заседание претендира отмяната на оспорения
административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник РУ към
ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград, в писмено становище, намира жалбата за
неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата, възразява относно прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. От негова страна не се претендират
разноски по делото.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
съобщена на жалбоподателката на 21.06.2021г., а жалбата е депозирана чрез
административния орган на 25.06.2021г. Жалбата е подадена в срок и от лице,
притежаващо правен интерес.
Разгледана
по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
Съдът установи от фактическа страна
следното:
В АУАН № 915485 от 17.06.2021г. е
посочено, че И.П. К.като водач на лек автомобил Опел Корса с рег. № ***,
на 17.06.21г, около 16:58 часа в община Асеновград, в гр. Асеновград, ***,
паркинг блоково пространство, управлява лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***,
като отказва да бъде тествана с техническо средство Дрегер „Drug Теst 5000“ с фабричен
номер № АRМВ-0505 за употреба на наркотични вещества и техните аналози в
отделената от водача слюнка. Издаден е талон за изследване № 074644. Нарушен е
чл. 174, ал.3, пр2 от ЗДвП. На К.е връчен Талон за изследване № 074644 от
17.06.21г.
От Докладна записка от Н.Ч. и от Д.С. *** става ясно, че по подаден
сигнал от граждани около 17.00 часа, в
който се твърди, че около 16:40 в гр. Асеновград, ***, минал автомобил Опел
Корса с висока скорост и счупил стол, намиращ се на посочения адрес. За водач е
посочена И.. В докладната записка се обяснява, че инспекторите са потърсили
въпросния водач И.П.К., която е отрекла, че е карала бързо. Обяснила е, че са и
хвърлили пластмасовия стол пред колата и тя не е могла да го избегне. Лицата са
поканени в РУ-Асеновград за снемане на обяснения.Снети са три броя обяснения.
Приложени по делото са обяснения от Н.
Г., А.Д.и от И.П.К..
От обяснението на Г. става ясно, че на 17.06.21г. е бил с приятели от
блока, намиращ се на ***, изпили са по питие. Около 16:40 покрай тях минава лек автомобил Опел Корса с
рег. № ***, управляван от И., която Г.
спира, за да й направи забележка да управлява автомобила по-внимателно, тъй
като до блока играят малки деца, след
което И. дала газ и счупила стола.
В обясненията на А.Д.се сочи, че на
17.06.21г. в гр. Асеновград, ***, пред входа на блока, са седели и са си пиели
уиски. Колата се е задала към тях, Димитров станал рязко и столът отишъл назад.
В обясненията на И.П.К. се сочи, че е спряла
автомобила, разговаряла е с К.не повече от две минути, след което е потеглила.
Без да иска е минала през стола, който е бил хвърлен пред колата й. Прибрала се в дома, в който живее. Малко по-късно Д.
Райчев е дошъл в дома й и е поискал да заплати прегазения от нея стол.Тя е отказала, след което Райчев я заплашва, че
ще има проблеми. До десет минути, след като Д. е бил в дома й, идват полицаите.
От свидетелските показания на
актосъставителя Д.И.К., дадени в съдебно заседание, става ясно, че след
подаване на сигнала са отишли на място, за да проверят. Не е видял И. К.да кара
бързо, да застрашава деца и хора. Видял е, че автомобилът е паркиран в съседство
с № 48. Нормално е бил паркиран. Лицата,
които са подали сигнал, обяснили, че системно това момиче кара бързо и под
въздействието на алкохол и наркотични вещества.
Обяснява, че дежурният е изпратил за
съдействие колегите му от автопатрула на РУ в състав: Н.Ч. и Д.С.. Колегите му
отиват на адреса, на който живее И.. Поканили я да излезе, същата е дошла до
патрулния автомобил. Свидетелят лично я тествал за алкохол отвън до патрулния
автомобил. Пробата е отрицателна. Момичето е поканено в РУ-Асеновград, за да
направи тест за наркотични вещества. Не е направен тест, тъй като тя е отказала
категорично. Изрично посочва, че АУАН е съставен в РУ-Асеновград.
Свидетелят Н. П.Ч. *** изяснява,
че със сигурност, когато е пристигнал на мястото на твърдяното нарушение,
колата на И. К.е била в покой. Не си спомня дали е извършвана проверка за
алкохол, но после, в сградата на РУ, жената е направила отказ да и бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества.
Свидетелят Д. В.С. – на длъжност
младши инспектор в „Охранителна полиция“ към РУ-Асеновград, посочва, че
свидетелите, подали сигнала са били на място. Казали, че жена е карала рисково,
неадекватно, ударила маса или стол и щяла да ги блъсне. Те били пред гаража,
пиели, имало пластмасова маса и столове. Посочва, че когато е пристигнал на
място е видял, че колата е паркирана и е в покой, няма шофьор вътре.
С. пояснява, че всичките трима колеги са отишли на място в жилището и са
извикали жената. Почукали са и тя е отворила. Излязла е отвън да говорят.
Отишли са до служебния автомобил, който е бил спрян точно до нейната кола. Искали
са обяснения за случилото се от И. и от хората, подали сигнала.
Сочи, че И. К.е била тествана за алкохол при служебния автомобил като пробата
е била отрицателна. После са поканили и двете страни да дойдат до РУ-И. и
двамата човека, подали сигнала до РУ. Със служебната кола само И. К.е закарана
до РУ.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП -
принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №
317з-391 от 06.02.2017г. Директора на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121К-13 от 04.07.2018г.
на Министъра на МВР.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма, съгласно чл.
146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
С нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар посочената норма да
урежда отношения, свързани с реализирането на административно-наказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания. При това положение доказателствената тежест за установяването на
фактическа обстановка, различна от тази в АУАН, е на жалбоподателя. АУАН е
подписан с възражения. Изрично е посочено, че полицаите са дошли в дома й,
поискали са тест след като е напуснала автомобила.
Съдът намира, че за да бъде наложена принудителна административна мярка
по реда на чл. 171, т. 1 б "б" от ЗДвП, е необходимо да бъде
безспорно установено, че водачът на МПС е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества. Съдът счита, че при
издаването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е
допуснато съществено процесуално нарушение, а именно на чл. 35 от АПК, според
която разпоредба, при издаване на административния акт, органът следва да
изясни всички относими факти, като вземе предвид възраженията на страните в
производството, ако са направени такива.
Административнонаказващият орган е
издал оспорената заповед въз основа на съставения АУАН, в който е посочено, че
жалбоподателката И. К.е управлявала лек автомобил на 17.06.2021г, около 16:58
часа –паркинг, блоково пространство с посочен адрес. Като водач на МПС отказва
да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества.Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
презумптивна доказателствена сила до доказване на противното.
Като извърши преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав не приема за безспорно доказано, визираното в АУАН, че на 17.06.2021г,
около 16:58ч жалбоподателката е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***,
респективно е имала качеството водач на
МПС. Качеството "водач" е от съществено значение за прилагането на
ПАМ по чл. 171, т. 1 б "б" от ЗДвП и следва да е установено по
несъмнен начин за лицето, спрямо което се налага мярката. В оспорената заповед
административният орган се е позовал на факти, установени единствено със
съставения АУАН. В конкретния случай, по делото са ангажирани доказателства,
оборващи доказателствената сила на АУАН. От показанията на свидетелите: Д.И.К., Н.Ч., Д.С., които съдът кредитира изцяло, се
установява, че около 16:58 часа на 17.06.2021г. жалбоподателката е била в дома
си. Посочените свидетели са я извели от дома й, а и в Докладната записка на Н.Ч.
и Д.С. се посочва, че около 17.00 часа са изпратени от ОДС до *** по сигнал. Свидетелят
К. я е тествал за алкохол и пробата е отрицателна. Тримата свидетели посочват,
че когато са дошли на място, МПС е било в покой и е паркирано. Отразеното в
АУАН, място на извършения отказ за тестване с техническо средство не отговаря
на установените факти в хода на съдебното производство, тъй като от
свидетелските показания става ясно, че И. К.е била в дома си и е изведена
оттам, със служебния автомобил същата е транспортирана до РУ и там е поискано
извършването на тестване с техническо средство за употреба на наркотични
вещества като тя е направила отказ за тестване. Тези изводи на съда се
потвърждават и с оглед на факта, че талона за изследване № 074644 от 17.06.21г.
е връчен на 17.06.21г. едва в 18.30 часа на И. К.. Ясно е, че на посоченото
място в АУАН и в ЗПАМ не е извършен отказ от жалбоподателката да бъде тествана
с техническо средство Дрегер „Drug Теst 5000“ с фабричен номер № АRМВ-0505 за
употреба на наркотични вещества и техните аналози. След като е отведена със
служебната кола на РУ е повече от ясно, че не е имала качеството на водач на
МПС.
От ответника в производството не са
ангажирани доказателства, потвърждаващи фактическата обстановка, описана в АУАН
и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, поради което презумптивната
доказателствена сила на АУАН следва да се счита опровергана. Поради това и не е
безсъмнено доказано към момента на издаване на обжалваната заповед да са били
налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на ПАМ. Наложената на
жалбоподателката ПАМ подлежи на отмяна, тъй като не е съобразена с
материалноправните разпоредби.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателката от
ответника. Същите са своевременно заявени от процесуалния му представител адв. Б.В.
и са в размер на 225 лв. /двеста
двадесет и пет лева/, включващи държавна такса в размер на 10 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200лв. и 15лв. внесен депозит за призоваване на свидетели.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0239-000147 от 17.06.2021г. на Началник РУ към
ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати в полза на И.П.К., с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 225 лв. /двеста
двадесет и пет лева/.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /п/