№ 954
гр. Плевен, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20224400500436 по описа за 2022
година
С определение №16 от 03.06.2022 г. съдията по вписванията при
Никополски Районен съд е отказал да впише по искане на нотариус И.А.
нот.акт №51, том 4, рег. №2343, дело №456 от 03.06.2022 г., поради
неизпълнение на специалните изисквания на чл.264 от ДОПК и по арг. от т.6
на ТР №7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Според съдията по вписванията, в неговите правомощия влиза
проверката дали са изпълнени изискванията на ДОПК, в частност – да следи
за наличието на декларация по чл.264 от ДОПК. След като е извършил такава
„строго формална“ проверка, съдията по вписванията е приел, че
представената декларация на П.Н.Р. не удостоверява изпълнението на
изискванията на чл.264 от ДОПК, защото е съставена на 01.06.2022 г., а нот.
удостоверяване на подписа на декларатора е с рег. №37 от 02.06.2022 г.
Разминаването на двете дати се третира като нарушение на чл.589, ал.2, пр.2
от ГПК.
На 03.06.2022 г. нотариус И.А. е подала частна жалба срещу отказа за
вписване на нот. акт №51, том 4, рег. №2343, дело №456 от 03.06.2022 г. с
искане той да бъде отменен, защото съдията по вписванията не е съобразил
значението на производството о нотариално удостоверяване на подпис.
Съдът, като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира за установено следното:
Съгласно т.9 на ТР №7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС ,
нотариусът има право да обжалва отказ на съдията по вписванията,
постановен по негова молба. Това прави допустима подадената от нотариус
1
И.А. частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, защото:
В т.6 на ТР №7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС е очертан
предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва
съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване
акт отговаря на изискванията на закона. Тук е мястото да се отбележи, че в
случая се иска вписване на нот. акт за прехвърляне на вещни права върху
недвижим имот и този именно нот. акт трябва да е обект на съответна
проверка, а отказа на съдията по вписванията е мотивиран на база ревизия на
нот. удостоверяване на подпис върху друг акт – декларация по чл.264 от
ДОПК.
Съгласно посоченото по-горе ТР, в рамките на охранителното
производство и в производството по чл. 577 от ГПК е недопустимо да се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се
иска. Съдията по вписванията може да откаже вписване само ако актът не
подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и
ако няма необходимото съдържание. Така е, защото целта на производството
по вписване е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с
недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права,
както и наличието на спорове относно права върху вещи.
При нотариалните актове, с които се прехвърлят или които констатират
вещни права /какъвто е нот.акт №51, том 4, рег. №2343, дело №456 от
03.06.2022 г./, нотариусът е този, който е длъжен да провери противоречи ли
сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави. Съдията
по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността
на нотариуса. Иначе казано – той не е овластен с правото да проверява
съответствието на сделката с императивни законови правила или добрите
нрави.
Ако акта страда от някакви пороци, именно оповестяването му чрез
вписване ще улесни защитата срещу тях, защото дава възможност на
заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на
правен интерес - да го атакуват пред съда.
В процесния случай съдията по вписванията е следвало само да провери
формално дали е налице декларация по чл.264 от ДОПК, а не да ревизира
нотариалното удостоверяване на подписа на тази декларация. Макар подобна
ревизия да не е допустима и в настоящото производство по чл.577 от ГПК, за
пълнота на изложението следва да се каже, че датата 01.06.2022 г., посочена в
декларацията като дата на нейното съставяне, е част от съдържанието на
декларацията, а то не е било предмет на нотариално удостоверяване по
чл.589, ал.1 от ГПК. Освен това – не е налице и нарушение на чл.589, ал.2,
пр.2 от ГПК – наличието на датата 01.06.2022 г. в декларацията като дата на
нейното съставяне не опорочава нотариалното удостоверяване на подпис в
хипотезата на потвърждаване пред Кмета на *** на вече положен подпис.
2
По така изложените съображения, обжалваният отказ следва да бъде
отменен като незаконосъобразен, а на съдията по вписванията следва да се
укаже да извърши исканото от нотариус И.А. вписване на нот.акт №51, том
4, рег. №2343, дело №456 от 03.06.2022 г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ обективиран в определение №16 от 03.06.2022 г. на съдията
по вписванията при Никополски Районен съд П.С. ОТКАЗ да впише по
искане на нотариус №760 И.А. с район на действие – района на Никополски
Районен съд нот.акт №51, том 4, рег. №2343, дело №456 от 03.06.2022 г., в
който е обективирана покупко-продажба на недвижим имот и
УКАЗВА на съдията по вписванията при Никополски Районен съд П.С.
ДА ВПИШЕ по искане на нотариус №760 И.А. с район на действие – района
на Никополски Районен съд нот.акт №51, том 4, рег. №2343, дело №456 от
03.06.2022 г., в който е обективирана покупко-продажба на недвижим имот.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3