Решение по дело №464/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт Т.А., срещу Решение № 155/27.01.2023 г. по н.а.х.д. № 3943/2022 г. на ВРС, XV състав, с което е отменено наказателно постановление № 651364-F667297/01.08.2022 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на П.К.П. е наложено, на основание чл. 264 ал. 1 вр. чл. 261 ал. 1 вр. чл. 162, ал. 1 ЗКПО, административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. По съображения за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК вр. с чл. 63в ЗАНН, се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди.

Касаторът оспорва изводите на решаващия делото съд относно липсата на задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, какъвто е датата на нарушението. В тази връзка излага съображения, че в наказателното постановление изрично е посочена крайната дата, до която лицето е следвало да подаде изискуемата декларация по чл. 162 ал. 1 ЗКПО, като счита, че след като е посочен срокът, до който е продължило бездействието, то няма съмнение, че това е и крайният момент на осъщественото чрез бездействие административно нарушение. Намира за неправилни мотивите на ВРС относно наличието на несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителството по делото от юрисконсулт.

В проведеното на 27.04.2023 г. открито съдебно заседание директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. С подадени от пълномощника му юрисконсулт Александрова писмени бележки с. д. № 6249/25.04.2023 г. поддържа изцяло подробно изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, въз основа на което отново моли то да се отмени от касационната инстанция.

Ответникът по касацията П.К.П., редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител адвокат Я.Я., оказващ безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно ЗАдв, е подал по делото писмено становище с. д. № 6365/26.04.2023 г., с което оспорва изцяло касационната жалба и моли атакуваното с нея въззивно решение да се остави в сила като на адвокат Я. се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че решението е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и закона.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационното производство: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщението за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 01.02.2023 г. /л. 36 от н.а.х.д. № 3943/2022 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е подадена чрез въззивния съд на 14.02.2023 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С отмененото от районния съд наказателно постановление № 651364-F667297/01.08.2022 г. директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП– Варна е ангажирал административнонаказателната отговорност на П.К.П. по чл. 264 ал. 1 вр. чл. 261 ал. 1 вр. чл. 162, ал. 1 ЗКПО за това, че в качеството на ликвидатор на „Арон Пател“ ЕООД не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 162, ал. 1 ЗКПО по данъчната регистрация на дружеството в ТД на НАП – Варна за последния отчетен период, определен по реда на чл. 161, ал. 1 ЗКПО /от 01.01.2021 г. до 15.07.2021 г./ в посочения в закона 30-дневен срок от датата на ликвидацията. Според съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление ГДД по чл. 162, ал. 1 ЗКПО е подадена на 23.06.2022 г., което според актосъставителя и АНО е след изтичането на законоустановения срок.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като както в АУАН, така и в НП не са описани факти, относими към състава на административно нарушение по чл. 264, ал. 1 ЗКПО, а начинът, по който е индивидуализирано нарушението, съответства на административнонаказателния състав по чл. 261, ал. 1 ЗКПО, при който отговорността е за данъчно задълженото лице – търговско дружество, а не за представляващото го лице, включително и както е в процесния случай – за лицето, изпълняващо длъжността ликвидатор. С това въззивният съд е приел, че в хода на АНП е нарушено правото на защита на наказаното лице. Същевременно се е позовал и на отсъствието на вписана в АУАН и в НП конкретна дата на нарушението, представляваща задължителен реквизит от съдържанието им.

Постановеното решение е правилно като изложените в него мотиви досежно отсъствието на задължителен реквизит в АУАН и в НП, какъвто е датата на нарушението, се споделят изцяло от касационната инстанция.

Съгласно чл. 161, ал. 1 ЗКПО последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването. С чл. 162, ал. 1 ЗКПО е въведено изискване данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, да се подаде в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице. Според обстоятелствената част на наказателното постановление П.К.П. в качеството на ликвидатор на „Арон Пател“ ЕООД - данъчно задължено лице, подлежащо на облагане с корпоративен данък, не е изпълнил задължението да подаде в ТД на НАП-Варна за последния отчетен /има се предвид данъчен/ период, определен по реда на чл. 161, ал. 1 ЗКПО, годишна данъчна декларация на дружеството в изискуемия от 162, ал. 1 ЗКПО срок, който съгласно разпоредбата в случая е 30-дневен от датата на ликвидацията.

При така изложените в съдържанието на наказателното постановление факти АНО е приел, че от страна на наказаното лице е осъществен административно-наказателният състав на чл. 264, ал. 1 ЗКПО, съгласно който представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. Посочената в наказателното постановление връзка на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗКПО с тези на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, регламентираща в съдържанието си няколко отделни административнонаказателни състава, и на чл. 162, ал. 1 ЗКПО е направена с цел пълното съотнасяне на фактите към относимите за случая правни норми, за да се създаде у наказаното лице категорична яснота за какво точно негово противоправно деяние му се налага административното наказание – за бездействието му да подаде в срока по чл. 162, ал. 1 ЗКПО изискуемата за последния данъчен период по чл. 161, ал. 1 ЗКПО годишна данъчна декларация на „Арон Пател“ ЕООД /дружество, прекратено с ликвидация/. Поради това касационната инстанция не споделя тази част от мотивите на въззивното решение, която е относима към изводите на съда за допуснати от АНО нарушения, свързани с неправилното съотнасяне на изложените факти към относимите за тях правни норми.

Същевременно обаче решаващият делото съд правилно е приел, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва задължителен реквизит от съдържанието им, какъвто е датата на извършване на нарушението, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. При административни нарушения, осъществени чрез бездействие, датата на извършване на нарушението е първият календарен ден след изтичането на срока, в който съответното задължение е следвало да бъде изпълнено. Ако обаче последният ден от срока за изпълнение на задължението е неприсъствен /празничен или почивен ден/, то срокът за изпълнението му изтича в първия присъствен ден след тях.

В случая наместо изрично да посочи коя дата приема като такава за извършване на нарушението, което се явява задължителен елемент от индивидуализацията му, в съдържанието на наказателното постановление АНО е определил в параметри последния отчетен период по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗКПО на прекратеното с ликвидация дружество „Арон Пател“ ЕООД, посочвайки, че това е времето от 01.01.2021 г. до 15.07.2021 г. При позоваване на чл. 162, ал. 1 ЗКПО е посочил още, че в 30-дневен срок от датата на ликвидацията на дружеството е трябвало да се подаде годишната му данъчна декларация за последния отчетен период. При това описание на фактите, свързани с индивидуализацията на нарушението, АНО е оставил наказаното лице да гадае кога, към кой точно момент е извършило нарушението, тоест към кой момент е осъществило административнонаказателния състав на чл. 264, ал. 1 ЗКПО вр. чл. 261, ал. 1 и чл. 162, ал. 1 ЗКПО.

Изводът за допусната пълна неяснота относно датата на извършване на нарушението се затвърждава в случая от обстоятелството, че при така посочения от АНО последен данъчен период /от 01.01.2021 г. до 15.07.2021 г./ 30-дневният срок по чл. 162, ал. 1 ЗКПО за подаване на годишната данъчна декларация изтича в неприсъствен ден /събота/, при което наказаното лице трябва да притежава необходимите познания, за да може при така изложените в НП факти само да прецени коя е датата на нарушението. Това, както следва от разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поначало не е негова работа, а е задължение на актосъставителя и на АНО.

Допуснатото в АУАН и в НП нарушение, свързано с липсата на задължителен реквизит от съдържанието им, обуславя извод за извършено от актосъставителя и от АНО съществено нарушение на административно-производствените правила, свързано с нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя в административно-наказателното производство. Това се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, поради което като го е отменил по идентични съображения, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила от касационната инстанция.

От пълномощника на ответника по касация е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно осъществената от него правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно ЗАдв. Съгласно разпоредбата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. На л. 13 от делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 23.02.2023 г., от съдържанието на който се потвърждава, че процесуалната защита на ответника в касационното производство е осъществена безплатно от адвоката, предвид факта, че двамата са колеги. При това положение като се съобрази и изходът на делото в касационната инстанция, е налице основание по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокат Я. да се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска защита по делото пред Административен съд Варна. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът определя адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /това е приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. Ръководейки се от това нормативно установено положение, касационният състав намира, че на адвокат Я. следва да се определи адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 400 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума ТД на НАП – Варна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Я.Я..

Воден от изложеното, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/27.01.2023 г. по н.а.х.д. № 3943/2022 г. на ВРС, ХV състав.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна да заплати на адвокат Я.П.Я., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА НАТАЛИЯ ДИЧЕВА