14.07.2020
г., гр. Пловдив.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14814 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235
от ГПК - решение по съществото на исков
спор.
Искове на „Дженерали Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, против Община Пловдив, пл. С. Стамболов № 1,
БУЛСТАТ *********, които намират основанието си в разпоредбата
на чл. 410 от Кодекса за застраховането.
Според изложеното, между дружеството – ищец и трето на спора
лице , имало договор за застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № *********,
по силата на който договор били застраховани вредите , които могли да настъпят
по лек автомобил „Мерцедес” ****** Матик
„ с държавен контролен номер *********. На дата 16.07.2017г , в гр. П., в близост до бул.******
№ *, настъпило с този автомобил
пътнотранспортно произшествие – автомобила пропаднал в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, при което по същият настъпват повреди.
За отстраняването на тези повреди , при ищеца е образувана преписка по щета с №
**********, като в хода на ликвидационното на щетата производство, след огледи
на автомобила , било определено на
правоимащия увреден собственик на вещта, свид. Т.П., застрахователно
обезщетение в размер на 240.97 лева.
Обезщетението било и изплатено с платежно нареждане от дата
02.08.2017г. Тъй като ответната община
била собственик на пътното платно, то се твърди, че застрахователят се е
суброгирал в правата на удовлетворения
застрахован и се иска същата да се осъди да заплати на ищеца сума от
255.97 лева, от които 240.97 лева застрахователно обезщетение и 15 лева
обичайни разноски по ликвидиране на щетата, както и законната лихва от датата
на подаването на исковата молба- 18.09.2019г до окончателното изплащане на
вземането, и разноските по спора.
Ответната община е оспорила иска, отсъствал
дефект на пътното платно (необезопасена и необозначена дупка). Иска се
претенцията да бъде отхвърлена , и да се присъдят на общината сторените за
защитата разноски.
Проведена е по делото съдебно –
автотехническа експертиза, вещото лице по която дава заключение , че пропадането в дупка е най- вероятния възможен
от техническа гледна точка механизъм на настъпване на увредите. Стойността на
отстраняване на увредите е 419.18 лева; извършените ремонтни операции са били
необходими точно заради пропадането в дупката, като е възможно причинно –
следствената връзка между механизма на ПТП и вредите да е пряка.
Исковете са допустими като осъдителни, при
наличие на твърдяното неудовлетворено притезание.
Съдът, като взема предвид становищата на
страните , изложените от тях факти и ангажираните доказателства , съобрази
следното :
Застраховката „каско на МПС” е по своя
характер имуществена застраховка срещу вреди, включена в раздел II от приложение № 1 на Кодекса за
застраховането, затова и исковете , предвид изложеното като фактология в
исковата молба, следва да се приемат за
такива по смисъла на чл. 410 от КЗ , действал към датата на настъпването на
вредите. Сложният фактически състав на разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за
застраховането предвижда , че „С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу: ...................................
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите”.
Тоест, подлежат на съвкупно главно доказване от страна на ищеца в настоящото
производство: 1. съществуването на договора за застраховка , към датата на
увредата ; 2. настъпването на вредите, 3. собствеността върху вещта, причинила
тези вреди ,4. изплащането на обезщетение на правоимащото застраховано лице от
страна на застрахователя , и 5. регресната покана до собственика на вещта за
възстановяване на сумата по обезщетението и обичайните разноски.
Най- напред , представено е на л. 10 от
делото заверено от страната копие от договор за застраховка „Каско на МПС„, сключена при
условията на ”пълно каско „ за лек автомобил Мерцедес Бенц модел С , с държавен
контролен номер *********, и обективирана в застрахователната полица № *********.
Договорът е със срок на действие (покритие ) от дата 07.02.2017г до
06.02.2018г. включително , като е уговорено между страните разсрочване на
четири вноски на плащането на застрахователната премия. Тоест, има между ищеца
и третото лице застрахователен договор, доколкото съдът приема ,че приложеното копие доказва при условията
на пълно главно доказване това съществуване. За разлика от задължителните
застраховки , плащането на вноските по договор за каско при разсрочено плащане не е от значение за
валидността на договора, след като
ищецът не твърди да е прекратено действието му; при извършено плащане на
третото увредено лице, регресът възниква валидно.
На следващо място, има и копие от протокол за
ПТП под номер ******** от дата 16.07.2017г , от който личи , че на същия ден
застрахования лек автомобил, управляван от свидетеля П., негов собственик ,
претърпява ПТП, пропадайки в несигнализирана дупка на пътното платно, с размери
0.40 м х 0.10 м (ширина). Протоколът е официален свидетелстващ документ, който
и затова се ползва с присъщата на официалните документи формална
доказателствена сила – констатациите в него се приемат за истински до
опровергаването им, каквото ответната страна не провежда. Нещо повече , тези
констатации са потвърдени от разпита на свидетеля П., водач на автомобила към
момента на ПТП , според когото , на пътя е имало дупка. Затова съдът кредитира показанията на свид . П.
и приема да е налице ПТП под формата на пропадане в необозначена дупка на
пътното платно. В това отношение е категорична и проведената съдебно – автотехническа
експертиза, според която, най-вероятния механизъм на настъпването на
произшествието е именно пропадане в дупка на пътното платно. А съдът кредитира
заключението й като обективно и компетентно изготвено. Тоест, има реализирано
на дата 16.07.2017г пътнотранспортно произшествие.
При това ПТП са настъпили и вреди по
автомобила.
Най- напред, такива се твърдят в протокола , графа „Обстоятелства , причини и
условия за ПТП , извършени маневри , други материални щети„, където е налице
отбелязване , че има „ мат. щети „, конкретизирани в друга графа като „спукани
предна лява и дясна гума и джанти . Тези
констатация на актосъставителя кореспондират както с показанията на свид . П.
като водач на автомобила, така и със записаното в описите , извършени за целите
на ликвидационната преписка, и със заключението на ВЛ в частта , с която е
казано, че включените в този опис операции съответстват на вида и характера на
увредите. Това е достатъчно на съда да приеме , че вредите са настъпили и са в
причинно следствена връзка с механизма на настъпването на самото произшествие.
Стойността на отстраняване на повредите,
приета от застрахователя в хода на
ликвидационната преписка, не надвишава действителната пазарна стойност на
отстраняването им. Искът е доказан и с оглед размера си.
Факта , че община Пловдив стопанисва
конкретния пътен участък , не е спорен,
а и участъка, където ПТП е възникнало , е част от уличната регулация на града ,
и то – в рамките на околовръстния полигон. Тук следва да се отбележи , че
отговорността на общината като цяло е безвиновна, за непозволена увреда по смисъла на чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите, на
която хипотезата на чл. 410 от Кодекса
за застраховането е частен случай.
На л. 9 от делото има и регресна покана до
ответната община да заплати процесната регресна сума; поканата е връчена на
общината на дата 25.08.2017г, като в
самата покана е даден на длъжника седмодневен срок да плати. Няма данни това да
е направено, срокът е изтекъл на 01.09.2017г и от следващия ден, общината е в
забава да плати регресното вземане на ищеца. Следователно и от дата
02.09.2017г, ищеца има на основание чл. 86 от ЗЗД право на обезщетение за
забавата , включително върху частта от вземането, представляваща обичайните лквидационни
разноски. И този иск е основателен.
Разноските се понасят от ответника , в
пълен размер предвид изхода на спора . Ищцовото дружество е представлявано от
юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение в размер на 150 лева, при
което възражение за прекомерност на
договорен хонорар , макар и направено, не следва да се разглежда.
Воден от изложеното , съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Община Пловдив, пл. С. Стамболов № 1,
БУЛСТАТ *********, да заплати на „Дженерали Застраховане
„ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, сумата от 255.97 лева, от които 240.97 лева
застрахователно обезщетение и 15 лева обичайни разноски по ликвидиране на
щетата, и двете – по щета № *********** по договор № *********, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба- 18.09.2019г до окончателното изплащане
на вземането, както и сума от 48.49 лева- обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 06.11.2017г. до 17.09.2019г.
Осъжда Община Пловдив, пл. С. Стамболов № 1,
БУЛСТАТ *********, да заплати на „Дженерали Застраховане
„ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, сумата от 395 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ