РЕШЕНИЕ
№. 1378
гр. Пловдив, 06.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1186 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Л.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Т. Т.,
срещу решение № 260353 от 09.03.2021 г., постановено по а.н.д № 4322 по описа за 2020
г., на Районен съд – Пловдив, XVII – ми наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 36-0000373/03.07.2020 г. на
началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на оспорващия е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лв. за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б.“А“ пр.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства /Наредба № Н-32/16.12.2011 г./ на основание чл.178А, ал.7,
т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административната процедура не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че контролните органи са съставили
АУАН в отсъствие на оспорващия, без преди това да е бил поканен да се яви за
извършване на процесуалното действие като с това са засегнали правото му на
защита. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 36–0000373/03.07.2020 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - гр. Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз
основа на АУАН № 273239 от 08.06.2020 г., съставен от Х. Й. Ч. – на длъжност инспектор
към РД „Автомобилна администрация” - гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации
се свеждат до следното: На 27.05.2020 г., около 15:38 часа, в с. Калояново, област
Пловдив, гара „Калояново“, в контролно - технически пункт „Калоавто“ ООД,
притежаващо разрешение за извършване на годишни технически прегледи на пътни
превозни средства № 1735, валидно до 21.02.2024г., Л.П.К., в качеството на
председател на комисия за извършване на годишни технически прегледи на пътни
превозни средства, издал документ за техническа изправност №
22389078/27.05.2020 г., на пътно превозно средство – лек автомобил „Алфа Ромео
147“ с рег. № ***, собственост на „Вип Карс 2018“ ООД, което пътно превозно
средство не било представено на преглед за проверка на техническата му
изправност, като в документа бил вписан начален час на прегледа 15.38 ч. и
заключение: „Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществени
ползване“. Нарушението било констатирано чрез приложен видеозапис от
Информационната система „Технически прегледи“ и отразено в доклад рег. №
50-00-532/29.05.2020г.
Актът бил съставен в
отсъствие на нарушителя като му бил връчен на 10.06.2020г. срещу подпис. Същият
подал възражение, в което изрично заявил пред наказващия орган, че не е бил
канен за съставяне на акта и не му е била предоставена възможност да се
запознае с констатациите на контролните органи преди нарушението да бъде
установено.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл.178А, ал.7, т.1 пр.1 от ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на 1500
лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд бил
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта
като пояснява, че на 04.06.2020 г. след проверката на място е поканил
председателя на комисията да се яви на 05.06.2020 г. за съставяне на АУАН. В
момента на проверката същият не бил установен като нарушител. Свидетелят също
завил, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, който бил поканен на
следващия ден - 5 юни, в телефонен разговор, от колегата К. , който говорил с
някой от тримата нарушители. Казали, че са с бъбречни кризи и ще дойдат в понеделник.
В понеделник се свързали отново с тях по
телефона като и този път казали, че не могат да се явят. Нарушителите били
поканени два пъти устно.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по изключение допуска, когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът да бъде съставя и
в негово отсъствие. В продължение на посочената хипотеза, чл. 43, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН предвиждат актът да бъде предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си. Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се
изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация
по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява
и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
Посочената правна регламентация ясно
описва отделни и последователни процесуални действия, първото от които е
отправяне на покана до нарушителя за съставяне на АУАН, следващото е
съставянето на акта, в отсъствие на нарушителя, ако същият въпреки получената
покана не се е явил и най - сетне действието по предявяването на акта на
нарушителя, което също може да се извърши след покана или със съдействието на
съответните органи.
Тълкуването на нормата на чл. 41,
ал. 2 от ЗАНН сочи на извод, че следва да има изрична покана, която да съдържа
недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани за определена
дата и час, именно за да му бъде съставен АУАН.
Правилото на чл. 84. от ЗАНН
предвижда, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, да се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Приложимият текст на чл. 178, ал. 8
от НПК (ред. ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.) допуска в бързи случаи призоваването
да става по телефона, като извършеното процесуално действие следва да се
удостовери писмено от длъжностното лице, което го е извършило.
При тази правна регламентация и
безспорно установената по делото фактическа обстановка, изводите на районния
съд за липсата на допуснати в хода на административното наказване съществени
процесуални нарушения се явяват неправилни и необосновани. Твърденията на актосъставителя,
че до нарушителя на два пъти е отправена покана за съставяне на АУАН по
телефон, не се подкрепят с императивно предвиденото в закона писмено начало. По
делото липсва протокол от извършената на 04.06.2020г. проверка, в който да е
отразена покана до нарушителя за да се яви за съставяне на АУАН на конкретна
дата и място. Липсват и писмени удостоверения за отправени по телефон покани за
съставяне на АУАН до конкретни лица, за конкретна дата и място. При този доказателствен
дефицит, неправилно районният съд е крепил изводите си за редовността в
действията на контролните органи единствено върху свидетелските показния на
актосъставителя като е пренебрегнал изрично установения от закона ред за
доказване на заявеното процесуално действие. Отделно показанията на свидетеля
Червенков не съдържат и нужната конкретика по релевантните въпроси - кое лице
от състава на комисията е било канено за съставяне на АУАН, за кое деяние и на
коя дата. Респективно неясно остава и кое лице е заявило, че няма да се яви за
съставянето на акта.
Съставянето на АУАН в отсъствието на
нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално
опорочава производството като засяга правото на нарушителя на предварителна
защита, която включва, първо, правото на възражение още при съставянето на акта
за нарушение и второ, правото на възражение непосредствено след това /чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН/. Спазването на това изискване в административнонаказателното
производство е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който
има право още на този етап да научи какво точно нарушение е извършил, за да
организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на
законосъобразност, който стои в основата на административното право.
Допуснатият порок е лишил нарушителя от възможността надлежно да осъществи
защитата си още на този най-ранен етап от производството по ангажирането на
отговорността му като това му право не може да се замести от правото му на
жалба и пренасянето на производството пред съда.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Същите се
доказват в общ размера на 600 лева, от които 300 лева за адвокатска защита пред
първата инстанция и 300 лева за касационната инстанция. По правилото на
чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260353 от 09.03.2021 г., постановено по а.н.д № 4322 по описа за
2020 г., на Районен съд – Пловдив, XVII – ми наказателен състав.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
36-0000373/03.07.2020 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - гр. Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” -
Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да заплати на Л.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 600 (шестстотин) лева,
представляваща съдебни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.