Присъда по дело №588/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 15
Дата: 27 април 2022 г.
Съдия: Десислава Цветкова Миланова
Дело: 20211630200588
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Монтана, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Ц.А
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
и прокурора П. Ал. П.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц.А Наказателно дело от общ
характер № 20211630200588 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д.А. П. – родена на хххг. в град Монтана,
българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, работеща,
неосъждана, живуща в село К., обл.Монтана, с ЕГН ********** за
НЕВИНОВНА за това, че на 10.09.2020г. в гр.Монтана, като дежурен лекар в
МСО при МБАЛ - „Д.С.И.“ гр.М., по хулигански подбуди да е причинила
лека телесна повреда на В. ЕВЛ. П. от град Монтана, изразяваща се в
контузия на дясна раменна става, с което да й е причинена болка и страдание
с оздравителен период от 7 до 14 дни, поради което и на основание чл.304 от
НК я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.131
ал.1 т.12 от НК във връзка с чл.130 ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск предявен от В. ЕВЛ. П. от град Монтана
против Д.А. П. за сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред ОС - Монтана в 15 дневен срок
1
от днес.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И

към присъда № 15/ 18.04.2022г. по НОХД N 588 по описа за 2021 год.
на Районен съд град Монтана

С обвинителен акт на РП – Монтана подсъдимата Д. А. П. е обвинена в
това, че на 10.09.2020г. в гр.Монтана, като дежурен лекар в МСО при МБАЛ -
„Д.С.И.“ гр.Монтана, по хулигански подбуди е причинила лека телесна
повреда на В. ЕВЛ. П. от град Монтана, изразяваща се в контузия на дясна
раменна става, с което й е причинена болка и страдание с оздравителен
период от 7 до 14 дни - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК във връзка с
чл.130 ал.2 от НК.
РП-Монтана чрез представителя си поддържа обвинението в хода на
съдебната прения като навежда доводи, че е доказано по безспорен и
несъмнен начин участието на подсъдимиата в престъплението, за което е
обвинена. Моли съда да й наложи наказание по реда на чл.78а от НК.
Гражданският ищец и частен обвинител В. ЕВЛ. П. лично и чрез
пълномощника си поддържат, че е доказано по несъмнен начин обвинението
спрямо подсъдимата П., поради което молят да се наложи справедливо, а
гражданският иск се уважи в пълният му размер.
Подсъдимата Д. А. П. не се признава за виновна по повдигнатото й
обвинение, като дава кратки обяснения. Твърди, че гражданската ищца и
частен обвинител не е била неин пациент, нито придружител на пациент.
Защитникът й в хода на съдебната прения моли съда да постанови
оправдателна присъда, като излага конкретни доводи за това.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са
експертни заключения. В хода на досъдебното производство е назначена
съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице Ф.Т. и е назначена
съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещо лице И.П..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Подсъдимата Д. А. П. е родена на хххг. в град Монтана, има висше
медицинско образование и работи, като дежурен лекар в МСО при МБАЛ -
„Д.С.И.“ гр.Монтана.
На 10.09.2020г. била на работна смяна заедно със свидетелката СТ. К.,
медицински фелшер.
Около 21.00 часа в кабинета влязла свидетелката Е.П., придружена от
детето си Б. на 11г. В кабинета били свидетелката СТ. К. и подсъдимата Д.П..
Оплакванията на свидетелката П. били, че през деня е поставена имунизация
на детето и същото има реакция-подуване на ръката. Подсъдимата П.
1
попитала каква инунизация е направена и от кого. Свидетелката П.
отговорила, че личният лекар на детето я е поставил, но тя незнае каква е.
Подсъдимата отговорила, че в този случай не може да й помогне, тъй като не
знае каква е имунизацията, да не се притеснява, няма нищо спешно и да си
потърси личния лекар. Свидетелката Е.П. настоявала да се постави на детето
охлаждаща лепенка или да му се даде някакво хапче. Подсъдимата отказала
по изтъкнатите вече причини и напуснала кабинета. Свидетелката П. тръгнала
след нея и разговора вече се пренесъл в коридора на спешния център.
Свидетелката К. усетила, че има повишаване на тон в коридора и потърсила
охраната, но не я намерила.
Свидетелката Е.П. повикала майка си – гражданската ищца и частен
обвинител В.П., която до този момент седяла на пейка пред вратата на
спешния център. Последната потърсила отговорност на подсъдимата защо не
им оказва съдействие. Двете си разменили реплики, а свидетелката П.
извадила телефонът си да снима. Подсъдимата заявила, че отива да позвъни
на тел.112. В това време свидетелката В.П. извадила втори по-малък телефон
и се обадила на тел.112.
На сигнала се явили свидетелите А.В., А.И. и В.С.. Когато пристигнали
на място в коридора на спешния център били свидетелите Е. и В.П., заедно с
малолетното дете, а в кабинета била подсъдимата П.. Първите две се
оплакали, че телефона собственост на свидетелката В.П. и ползван от
свидетелката Е.П. го няма, както и че първата е била блъсната, дърпана за
ръката от подсъдимата П.. Свидетелят В.С. позвънил на телефонния номер и
открил апарата, който бил със счупен дисплей. Върнал го на свидетелките П..
На свидетелкатат Е.П. и подсъдимата Д.П. били съставени протоколи за
предупреждение.
На 14.09.2020г. гражданската ищца посетила лекар видно от
амбулаторен лист-л.79 от делото. В графа „анамнеза“ е вписано „при битова
травма получава болки в дясната раменна става“.
На досъдебното производство е назначена съдебно – медицинска
експертиза, изпълнена от вещо лице Ф.Т., от заключението на която се
установява, че гражданската ищца и частен обвинител В.П. има контузия на
дясната раменна става, което нараняване може да причини болка и страдание.
На досъдебното производство е назначена съдебно – медицинска
експертиза, изпълнена от вещо лице И.П., от заключението на която се
установява, че стойността на мобилния телефон „Хонор 20 Lite“ към момента
на деянието възлиза на сумата от 253.00 лева.
Съдът изцяло възприема експертните заключения, като обективни и
компетенто дадени, а още повече и не оспорени от страните в процеса.
Изложените фактически положения съдът приема за установени въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в хода на
2
съдебното производство А.В., А.И., В.С. и СТ. К.. Първите трима са
служители на РУ-Монтана. Те са посетили спешния център в следствие на
подаден сигнал. Те обаче не са очевидци на случилото се. Единствено са
намерели телефон със спукан дисплей в болнично легло. Следва да се обърне
особено внимание, че подаденият сигнал в полицията е бил за пререкания
между медицински персонал и пациенти. Когато пристигат на място
получават информация от свидетелката В.П., че е „бутната“ и „дръпната“ за
ръката от подсъдимата Д.П., като същите приели за нещо нормално при
възникналата ситуация и съставили предупредителни протоколи по ЗМВР.
Съдът изцяло кредитира и показанията на свидетелката СТ. К.. Същата е
присъствала в кабинета, където първоначално е проведен разговора между
подсъдимата Д.П. и свидетелката Е.П.. От показанията на тази свидетелка се
установява, че неин пряк ръководител не е подсъдимата П., поради което
няма и индиция за заинтересованост.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Е.П. и В.П..
На първо място, в показанията си свидетелите Е.П. и В.П. навеждат
доводи, че подсъдимата П. е била видимо повлияна от алкохол. От
показанията на свидетелите В., И. и С., като служители на РУ-Монтана се
установява, че не им е направило такова впечатление. Нещо повече, в
показанията си и тримата свидетели твърдят, че не е имало нищо нетипично в
поведението на подсъдимата, освен, че е била ядосана. Тези показания се
потвърждават и от показанията на свидетелката К., която заявява с
категоричност, че подсъдимата не само не е била употребила алкохол по
време на дежурството в спешния център, но същата изобщо никога не
употебява алкохол.
На следващо място, свидетелката Е.П. твърди в показанията си, че по
време на прегледа в кабинета не е имало друго лице освен подсъдимата. Това
обаче не кореспондира с показанията на свидетелката К., а и с житейската
логика, че когато се извършва преглед от лекар на пациент винаги в кабинета
има и медицинска сестра, в случая медицински фелшер. Нещо повече,
свидетелката К. разказа с пълни подробности как е протекъл разговорът
между свидетелката П. и подсъдимата П..
В показанията си свидетелката Е.П. навежда доводи, че още отивайки
към спешния център е разбрала от таксиметров автомобил, че ако е доктор Д.
А. П. по – добре да не си води детето. Това напълно противоречи с
поведението на свидетелката разбирайки, че на работа е точно доктор Д. А.
П., подсъдима в производството. Напълно нелогично остава поведението на
свидетелката Е.П. да настоява за лекарство или лепенка за сина си след като
вече такова й е отказано, тъй като не е ясна каква точно имунизация е
направена и от кого. Още повече, да извика и майка си – гражданската ищца
В.П. за съдействие, при положение, че същата е била седнала на пейка пред
входната врата на центъра.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката В.П. по отношение на
3
нанесената й травма, предвид обстоятелството, че когато посещава лекар,
изготвил амбулаторен лист приложен на л. 79 от делото четири дни след
инцидента е отишла с оплаквания в дясната ръка получени при битова
травма. Именно така е записано и в анамнезата снета от лекара. Оплакванията
не са били, че това нараняване е получено в следствие на удар, дърпане,
блъснане или нещо друто от подсъдимата П..
Подсъдимата Д. А. П. е предадена на съд, за това, че по хулигански
подбуди е причинила лека телесна повреда на свидетелката В.П. на дясната
раменна става.
За да се докаже това обвинение обаче РП следва да докаже връзката
между установентата травма по съдебно – медицинската експертиза и
виновно поведение на подсъдимата. По несъмнен начин се доказа в процеса и
то от данните, които самата В.П. е предоставила за анамнеза, че травмата си е
получила при битов инцидент.
Съдът възприема обясненията на подсъдимата П. за обективни. Макар и
кратки подсъдимата недвусмислено заявява, че няма причина да нанася удар
на гражданската ищца. Тя не й е пациент, нито е придружител на пациент.
Разговора създал напрежение в ситуацията е бил между свидетелката Е.П. и
подсъдимата П., а не между последната и свидетелката В.П..
В хода на съдебното производство се наведоха доводи, че телефона на
пострадалата В.П. е бил със счупен дисплей. Следва да се отбележи обаче, че
РП-Монтана не е включила това в предмета на обвинението. Подсъдимата П.
е предадена на съд само и единствено за това, че по хулигански подпуби е
причинила телесна увреда. Това, че е изпълнена оценителна експертиза не
променя този факт. Само за прецизност следва да се отбележи, че тази
експертиза е изпълнена без да се предостави телефона и без по безспорен
начин да е установено, че е унищожен. От показанията на свидетелите се
установява, че същият е зънял при избирането му от служители на РУ-
Монтана, както и че е върнат на собственика му.
Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото прецени, че по делото липсват
безспорни и категорични доказателства, които да установят, че подсъдимата
Д. А. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.2 от НК, като на
10.09.2020г. в гр.Монтана, като дежурен лекар в МСО при МБАЛ - „Д.С.И.“
гр.Монтана, по хулигански подбуди да е причинила лека телесна повреда на
В. ЕВЛ. П. от град Монтана, изразяваща се в контузия на дясна раменна
става, с което да й е причинена болка и страдание с оздравителен период от 7
до 14 дни.
При така възприетата от съда и описана по–горе фактическа обстановка,
както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че
подсъдимата Дтелина Атанасова П. не е извършила престъплението по чл.131
ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.2 от НК, поради което я призна за
4
НЕВИНОВНА и я ОПРАВДА по повдигнатото й обвинение. Не се доказа по
никакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата обстановка
твърдяна в обстоятелствената част на обвинителния акт по един категоричен
и небудещ съмнение начин.
По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат
на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия /в
настоящето производство подсъдим/ в него, като по силата на чл.103 ал.1 от
НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху
прокурора и разследващите органи. В процесният случай обвинението
повдигната на подсъдимата не е доказано по несъмнен начин, поради което и
на основание чл.304 от НПК съдът я призна за НЕВИННА и я ОПРАВДА.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
гражданския иск, предявен от В. ЕВЛ. П. от гр.Монтана против Д. А. П. от
с.К., обл.Монтана за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди и 253.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието, както и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание от 18.04.2022г. съдът с определение отменява
такова от 24.09.2021г. в частта, с която е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск от В. ЕВЛ. П. против Д. А. П. за
сумата от 253.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Мотиви за това са, че по отношение на имуществените вреди няма
предявено обвинение от РП-Монтана. Ето защо в тази част е оставил
граданският иск без разгреждане.
При така установената липса на престъпно деяние по чл.131 ал.1 т.12
във връзка с чл.130 ал.2 от НК, съдът счете предявения от В.П. за съвместно
разглеждане граждански иск за неимуществени вреди от 1000.00
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предвид липсата на съставомерността на деянието на подсъдимата, за
което е призната за невиновна води до извод за неоснователността на
претенцията. Не са установени по делото елементите на фактическия състав
на института на непозволеното увреждане - противоправното виновно
извършено от подсъдимата спрямо гражданската ищца деяние.
На основание чл.190 ал.1 пр.І от НПК, когато подсъдимият е признат за
невиновен разноските по дела от общ характер остават за сметка на
държавата.
5
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



6