Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 14.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд първи граждански състав
на тринадесети май две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 930 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Е.Б.Е.” АД, ЕИК/ Код
по БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес управление:***, със законни
представители – М. М. М.-Д. и Ж. П. С. чрез юрк. К.А. против „К.Б.“ ООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Д. Б.,
съдебен адрес ***, чрез адв. Д.М..
В исковата молба се твърди, че „Е.Б.Е.“ ЕАД твърди, че в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството.
Твърди, че според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката
потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които
са присъединени обектите им. Обектът на „К.Б.“ ООД бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е. Ю.“ ЕАД, на чиято лицензионна територия
бил разположен. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа
при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато
била и цената за достъп на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013
г. В този смисъл бил и чл. 42 от общите условия на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД (със сегашно
наименование „Е. Ю.“ ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г.,
които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено
приемане чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Посочените общи условия били публикувани на
сайта на дружеството.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., мрежовите услуги се заплащали от потребителите
върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на
същия член, заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до
електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се
заплащали от всички потребители, чиито обекти били присъединени към мрежата на
съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия
собственост са присъединителните съоръжения – собственост на оператора на
мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за
достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се
изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. „К.Б.“ ООД имало
качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1, т. 33а от
Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за обекта му ел. енергия
била за небитови нужди.
Цените в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се
определяли и се заплащали на основание решения на ДКЕВР, постановени на осн.
чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което изключвало свободата на
договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената, по
силата на която операторът на електроразпределителната мрежа предоставя
услугите. Предвид тези законоустановени положения било ясно, че цените на
предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на
основание чл. 36а от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока били
задължителни за енергийните предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество и по
силата на чл. 11, т. 1 от Общите условия на оператора на разпределителната
мрежа, двете дружества се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и
предоставят мрежови услуги на обект на ответника с ИТН 1659791 в с. В.,
представляващ шивашки цех. За „К.Б.“ ООД бил открит клиентски номер **********
в качеството на ползвател/наемател на посочените имоти, видно от приложени
документи за откриване на партида. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от Общите условия на ищеца и чл. 8, т. 2 от Общите условия на оператора на
мрежата, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в
сроковете и по начините, определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от общите
условия на крайния снабдител. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, при
неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията
си по Общите условия, за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. „Е.Б.Е.“ ЕАД
доставило ел. енергия, а „Е. Ю.“ ЕАД предоставило мрежови услуги на обекта на „К.Б.“
ООД на обща стойност 692.46 лв., които до този момент не били заплатени от
ответника. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответникът
дължал обезщетение за забавено плащане в общ размер от 14,79 лв. за периода
11.02.2020 г. - 25.05.2020 г. Обезщетението за забава се дължало за период от
датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурите бил посочен във всяка една от тях.
Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на
дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложено препис - извлечение
от клиентската сметка на ответника.
На 26.05.2020г. „Е.Б.Е.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Р. с. – К. за вземанията си към „К.Б.“
ООД. По входираните документи било образувано ч. гр. д. № 525/2020 г. и
издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта ответникът подал възражение в
срок, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответното дружество му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №525/2020 г.
по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК:
- 692.46 лв. (шестстотин деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) – стойността на електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.;
- 14.79 лв. (четиринадесет лева и седемдесет и девет стотинки) –
обезщетение за забава за периода от
11.02.2020 г. до 25.05.2020 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответното дружество, представлявано от
пълномощника си Д.М., оспорва иска, като счита същия за неоснователен. Твърди,
че ищецът е предявил искове по три броя фактури: № **********/31.01.2020 г. –
264.65 лв.; № **********//29.02.2020 г.– 206. 82 лв.; № **********/ 31.03.2020
г.– 221.08 лв. Задължението по трите цитирани фактури възлизало на 692.46 лв. –
главница (общо). Претендирало се заплащане и на законна лихва за забавени
плащания по фактури в размер на 14.79 лв. (общо). Ищецът твърдял, че му се дължат
сумите по горепосочените фактури с оглед потребени количества ел. енергия (цена
на ел. енергия) и цена за достъп разпределителна мрежа. С оглед данните,
посочени във фактурите, дължимата се сума за ползвана ел. енергия била 23.25
лв. по фактура № **********/ 31.01.2020 г. По тази фактура се дължала сума в
размер на 184.23 лв. – достъп разпределителна мрежа, както и по-малки суми,
подробно описани в същата. Не се установявало обаче дали цената за достъп до
разпределителна мрежа е формирана съгласно действащите регламенти на ДКЕВР и
изобщо как е формирана.
В другите две фактури било посочено, че се дължат 172.35 лв. за достъп
разпределителна мрежа, съответно 184.23 лв. за достъп разпределителна мрежа,
без да била ползвана ел. енергия.
Ответникът сочи, че според нормата на чл. 29, ал.1 ПТЕЕ /Изм. - ДВ, бр.
39 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г., изм. -
ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г./, мрежовите услуги отново се
заплащат от клиенти и производители върху използваната/отдадената електрическа
енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Твърди, че с решенията си ДКЕВР е
утвърдила цените за мрежовите услуги, които заплащат клиентите на ищеца,
съответно цена за достъп за стопанските потребители и цена за достъп за битови
потребители, но не се произнася по условията и предпоставките, при които се
дължи цената за достъп до електроразпределителната мрежа, които са предмет на
регулация в Правилата.
С изменението на нормата на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ с ДВ, бр. 40 от 2020 г.,
в сила от 05.05.2020 г., било уредено, че мрежовите услуги се заплащат върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване. Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ
Правила от 2013 г., мрежовите услуги се заплащали освен върху
използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и върху предоставената
мощност в местата на измерване. Налагал се извод, че при действието на тези
правила, се дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато
няма реално доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е
предоставена само мощност до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от
Правилата /2013 г./ предвиждал две хипотези, при които се дължи заплащане на
мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така и в
условията на алтернативност – използвана/отдадена електрическа енергия и/или
предоставена мощност. В случая, първата не била налице, енергия не била
използвана. Що се касаело до предоставената мощност, в тази връзка не се
ангажирали доказателства от ищеца. Нямало доказателства, че до обектите на
ответника е предоставена мощност. Поради изложеното и липсата на доказване на
основанието, породило твърдяното право на ищеца за получаване на исковата сума,
предявената претенция била неоснователна. С оглед задължението за плащане на
цена за достъп разпределителна мрежа само при предоставена мощност /доколкото в
случая не била консумирана ел. енергия/ и липсата на категорични доказателства
в тази насока, се налагал извод, че нямало основание за заплащане на цена за
достъп разпределителна мрежа.
С оглед изложеното, исковите претенции били неоснователни и недоказани,
поради, което следвало да бъдат отхвърлени, като, в тежест на ищеца следвало да
бъдат възложени направените от ответника разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца (кредитор по заповедното
производство) от 26.05.2020 г. (дата на пощенското клеймо 22.05.2020 г.), е образувано ч. гр. д. № 525/2020 г. по описа на РС К..
Издадена е Заповед №220/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено ответникът (длъжник в заповедното производство) да заплати на „Е.Б.Е.“
ЕАД: сумата от 692.46 лева, представляващи стойността на електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени за периода 01.01.2020 г.
– 31.03.2020 г. по партидата на „К.Б.“ ООД, с
клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: село В., . 0
*203, ИТН: 1659791; сумата от 14.79 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.02.2020 г. до 25.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; сумата 25.00 лева,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата 50.00
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. След дадени от съда на осн. чл.415, т.1
от ГПК указания, ищцовото дружество е предявило в законовия едномесечен срок иск
срещу „К.Б.“ ООД.
Не се спори между страните, че ищецът е краен снабдител съгласно чл. 98А
от Закона за енергетиката, като осъществява дейността си въз основа на Общи
условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им приемане,
които условия са утвърдени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г., влезли в
сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на дружеството. Оператор на разпределителната електрическа мрежа за територията на
Югоизточна България е „Е. Ю.“ ЕАД.
Безспорно е също така, че през периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г.,
когато се твърди да е доставена от ищцовото дружество до обект на ответника
електрическа енергия и мрежови услуги, „К.Б.“ ООД е било ползвател/наемател на процесния
имот – шивашки цех в с В., ИТН: 1659791, който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. Ю.“ ЕАД. Тези
обстоятелства се установяват от приложените документи за откриване на партида.
Представени са с исковата молба три броя фактури: №
**********/31.01.2020 г. за отчетен период 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г., на
стойност 264.65 лв.; № **********//29.02.2020 г. за отчетен
период 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г.на стойност 206.82 лв. и №
**********/31.03.2020 г. за отчетен период 01.03.2020 г. – 31.03.2020
г.на стойност 221.08 лв., както и препис-извлечение от сметка, в която е отразено,
че задълженията по партидата на „К.Б.“ ООД за клиентски
номер **********, обект на потребление: село В., . 0 *203, ИТН: 1659791 за
периода 01.01.2020 г. – 31.03.2021, са в размер на общо 692.46 лева, като за
периода 11.02.2020 г. – 25.05.2020 г. е начислена лихва за забавено плащане в
размер на 14.79 лева. Посочено е, че „К.Б.“ ООД дължи общо 707.25 лева.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на документите
по делото и приложимите нормативни актове, се установява, че обект на потребление в село В., . 0 *203, ИТН:
1659791, е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа за процесния период 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г.
Достъп до електроразпределителната мрежа е осигуряван през целия период, а
електрическа енергия е потребявана в периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. – 198.84
kwh. Фактурираните количества електрическа енергия съвпадат с отчетените
такива, по показания на електромер с Ф№248945, който е отчитан дистанционно.
През процесния период електромерът се е намирал в срока на валидност на
направената му последваща периодична проверка през 2017 г. Вещото лице посочва,
че фактурираната предоставена мощност във фактури: № **********/31.01.2020 г.;
№ **********//29.02.2020 г. и № **********/31.03.2020 г. съответстват на
договорената представена мощност.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че счетоводството на „Е.Б.Е.“ ЕАД се
осъществява по Международните стандарти за финансови отчети и се води правилно
и редовно. Данните за употребена електроенергия са
правилно изчислени в приложените към исковата молба фактури, като лихвата за
забава също съответства на отразеното в тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск е допустим. Срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от ответника, като за ищеца възниква правен
интерес от предявяване на иска за установяване на вземането си по заповедното
производство.
По същество искът е основателен, като съображенията за това са следните:
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на задължението на ответника да заплати
определено количество електроенергия и мрежови услуги, доставени през исковия
период в процесния имот. В заявлението по чл.410 ГПК се претендира сумата от 692.46
лева, като стойност на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода 01.01.2020
г. – 31.03.2020 г. и в хода на производството се установи, че електроенергията и
мрежовите услуги са доставени на ответника именно в този размер и за този
период, но не са заплатени от него.
Възраженията на ответника, че не се установява дали цената за достъп до разпределителна мрежа е
формирана съгласно действащите регламенти на ДКЕВР и изобщо как е формирана, се
опровергават от приетите по делото СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира напълно.
Не се представят доказателства, а и ответникът не твърди, че е платил
сумите по фактурите.
В случая основният спор между страните се концентрира
върху това дали ответникът следва да заплаща претендираната от „Е.Б.Е.“ ЕАД
цена за мрежовата услуга „достъп до разпределителната мрежа“, при положение, че
от 01.02.2020 г. до 31.03.2020 г. обектът не е потребявал електрическа енергия.
Съдът споделя
изложеното от ответника в отговора на исковата молба, че през процесния период
в отношенията между страните са действали приетите на осн. чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила
за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., които
са в сила от 26.07.2013 г. /ДВ бр. 66/2013 г./. Разпоредбата, уреждащата
заплащането на мрежовите услуги съгласно Правилата е чл. 29 от същите. Тази
норма, както е посочил ответникът, предвижда две хипотези, при които се дължи
заплащане на мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост,
така и в условията на алтернативност – използвана/отдадена електрическа енергия
и/или предоставена мощност.
Настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция е основателна, независимо от липсата на потребена електроенергия от
обекта на ответника за част от процесния период 01.02.2020 г. – 31.03.2020 г.,
тъй като се е реализирала предпоставката на чл. 29, ал. 1 от Правилата от 2013
г., а именно – била е предоставяна мощност до обекта. Съгласно § 1, т. 8 от ДР
на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. „предоставена мощност“ е онази максимална
активна мощност, за която преносното или съответното разпределително
предприятие съгласно договора за присъединяване осигурява на потребителя
възможност за ползване на границата на собственост на електрическите
съоръжения. Видно от заключението на СТЕ, за ответника е била налице възможност
да ползва електрическите съоръжения, т. е. капацитетът на мрежата и
съоръженията е запазен за него. Била му е осигурена възможност от
електроразпределителното дружество да използва максималната активна мощност
съгласно договора за присъединяване, поради което и за същия възниква
задължение да заплаща мрежови услуги.
Предвид на
изложеното съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да го уважи
изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски
в размер на 75.00 лв. – държавна такса; 400.00 лв. – възнаграждение за вещите
лица, 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят
и разноските в заповедното производство в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Общия размер на разноските на ищеца в двете
производства, които следва да бъдат заплатени от ответника, възлиза на 850.00
лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.Б.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя С. Д. Б., че дължи на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: ******** със седалище и адрес управление:***, със
законни представители М. М. М.-Д. и Ж. П. С., следните суми, за които по ч. гр. д.
№525/2020 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК: 692.46 лв. (шестстотин деветдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки), представляващи
стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода
01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. по партидата на „К.Б.“ ООД, с клиентски номер
**********, отнасяща се за обект на потребление: село В., . 0 *203, ИТН:
1659791.; 14.79 лв. (четиринадесет лева и седемдесет и девет стотинки) –
обезщетение за забава за периода от
11.02.2020 г. до 25.05.2020 г.; законната лихва върху главницата,
считано от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя С. Д. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: **********
със седалище и адрес управление:***, със законни представители М. М. М.-Д. и Ж.
П. С. сумата от 850.00 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляваща
разноски по делото, от които 775 лева – в исковото производство и 75 лева – в
заповедното производство по ч. гр. д. №525/2020 г. по описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: