РЕШЕНИЕ
№ 1873
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502556 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, срещу решение №261926/11.06.21г., постановено по гр.д.№258/21г. на ВРС, в
частта, в която е осъден ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, да заплати на Й. СТ. Д. от с.Кичево сумата над
3200,55лв до присъдените 5810,52 лева, представляваща имуществени вреди по собствения
на ищеца лек автомобил марка Тойота, модел Рав-4 с рег.№********, изразяващи се в
увреждане на преден капак, предна броня, декоративна лайсна решетка радиатор, решетка
радиатор, десен фар комплект, ляв фар, преден десен калник, предна маска комплект, задна
врата, задно стъкло отопляемо, облицовка резервна гума, долна бленда задна врата, задна
лява броня, задна дясна броня, леви задни светлини комплект, заден ляв панел, заден десен
панел, задна лява носеща греда комплект, задна дясна носеща греда комплект, греда над
радиатори, греда вертикална лява на рамка радиатори, фародържач ляв, греда вертикална
дясна на рамка радиатори, фародържач десен, кондензер климатик, стойки 2бр. на
кондензер климатик, радиатор воден, дифузьор десен зад радиатори, основа на калник
преден десен, панти 2 бр. на капак преден, колона задна лява, колона лява (рамка багажник),
врата предна дясна, основа на панел заден ляв, престилка задна, греда напречна на багажник,
под на багажник, подкалник заден ляв, рог заден ляв, основа на панел заден десен, колона
дясна (рамка багажник), колона задна дясна, врата задна лява и греда вертикална средна на
рамка радиатори, всичките причинени вследствие на ПТП – на 07.11.2020г. в гр.Варна,
около 11,30 часа ищецът управлявайки лек автомобил марка Тойота, модел Рав-4 с рег.
№******** по бул.Осми приморски полк от кв.Виница към центъра на града спрял, за да
1
изчака намиращия се пред него лек автомобил, също спрян за да пропусне преминаващ
пешеходец, при което бил блъснат от движещия се зад него, застрахован при ответното
дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ микробус марка Фиат модел
Дукато с рег.№********, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 11.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432
ал. 1 от КЗ.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Счита, че присъденото
обезщетение е в завишен размер като съдът не бил съобразил и не се произнесъл за
запазените части на увредената вещ. Не било отчетено, че запазените части оставали
притежание на ищеца и следвало да бъдат остойностени и взети предвид при определяне на
обезщетението. Счита, че съдът не е съобразил и извършеното от ответника извънсъдебно
плащане. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска в обжалваната част.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Й. СТ. Д. от
с.Кичево, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Й. СТ. Д. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 5810,52лв / с оглед извършено в с.з.
изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 07.11.20г., ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 07.11.20г. собственият на ищеца автомобил
л.а. Тойота Рав 4 с рег.№ ******** бил блъснат от микробус Фиат Дукато с рег.№********,
управляван от Ц.Пенчев. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №1823208, в
който било посочено, че виновен е водачът на микробуса, който поради движение с
несъобразена скорост блъска автомобила на ищеца, който се приплъзва и блъска автомобила
пред него. Сочи, че лекия автомобил Фиат Дукато с рег.№******** бил застрахован по
застраховка ГО при отв.дружество със срок на действие 26.03.20г.-26.03.21г. Излага, че на
10.11.20г. уведомил застрахователя, който му изплатил обезщетение в размер на 2889,45лв.
Счита, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 11500лв, поради
което имал правен интерес от предявяване на иска.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД оспорва иска по размер. Счита, че искът не отговаря на действително
претърпените вреди, като претендираната стойност била завишена. Сочи, че по образуваната
преписка е изплатил обезщетение от 2889,48лв, който размер бил определен при спазване на
методиката за уреждане на претенции, регламентирана в Наредба №49. Счита, че посочената
от ищеца сума надхвърляла пазарната стойност на автомобила, което го правел
икономически неизгоден и автомобила следвало да бъде дерегистриран поради тотална
2
щета.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице спор относно факта на наличието на
застр.договор за процесния автомобил по застраховка ГО, относно факта на завеждането на
претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя, както и че последният е
заплатил застр.обезщетение в размер на общо 2889,48лв. Безспорно по делото се установява
и факта на настъпване на твърдените имущ. вреди.
В разглеждания случай, пред въззивния съд не е налице спор относно
дължимостта на застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Във въззивната
жалба застрахователят изрично сочи, че обжалва решението за горницата над 3200,55лева до
присъдения размер от 5810,52лева, т. е. за присъдената сума от 3200,55лева решението е
влязло в сила.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда
/чл.499, ал.2 КЗ/. В тази връзка по делото е изслушана оценителна експертиза, според
заключението на която стойността на ремонта за отстраняване на причинените вреди по
средни пазарни цени е 14642,80лева, като реалната пазарна стойност на увредения
автомобил към датата на настъпване на ПТП е 8700лева. Посочената от вещото лице
стойност за възстановяване на увредения при процесното ПТП автомобил, надвишава
съществено пазарната стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП. При
това положение обосновано следва да се приеме, че е налице "тотална щета" така, както
същата е дефинирана в чл.390, ал.2 КЗ, при която размерът на обезщетението е съизмерим с
пазарната стойност на застрахованото МПС непосредствено преди ПТП, която в случая
възлиза на 8700лева.
Като неоснователно съдът намира възражението на въззивника, че
застрахователното обезщетение следва да се определи след като се приспадне стойността на
запазените части. Действително, при плащане на застрахователно обезщетение при
наличието на "тотална щета" по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ застрахователят може да иска
намаляване на обезщетението със стойността на запазените части от автомобила, които са
3
годни за употреба. Целта на приспадане на запазените части от размера на
застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното обогатяване на увреденото
лице и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера на действителните
вреди. Съдът обаче не дължи служебно приспадане на запазените части, а само по искане на
ответника, в чиято тежест е да докаже твърденията си за вида, техническата годност и
стойността на съхранените детайли. В случая в отговора на исковата молба по чл. 131 от
ГПК не се съдържат конкретни насрещни твърдения досежно запазените части и тяхната
стойност, нито са посочени и представени доказателства за тяхното установяване.
Предявяването на това възражение едва с въззивната жалба е недопустимо поради настъпила
по силата на чл.133 от ГПК преклузия. Разглеждането му за първи път от въззивния съд би
накърнило основни начала на гражданския процес – чл. 6, ал.2, чл. 7 - чл. 10 от ГПК, което е
недопустимо. Следва да се посочи, че в конкретния случай, от заключението на вещото лице
се установява, че само необходимите за възстановяване на автомобила части (увредените
такива при процесното ПТП) са на стойност 14642,80лв, която сума застрахователят би
следвало да заплати като застрахователно обезщетение в случай, че не отговаряше по реда
на чл.390, ал.2 КЗ.
С оглед горното и като се имат предвид установената от заключението на СОЕ
действителна стойност на увредения автомобил на ищеца към датата на настъпване на
застрахователното събитие /8700лв./, общия размер на претендираното обезщетение и
безспорния факт, че ищецът е получил част от него /2889,48лв./, то обосновано следва да се
заключи, че разликата в размер на 5810,52 лева се дължи за плащане от ответното дружество
на ищеца като собственик на увреденото МПС. Ето защо предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Като е достигнал до идентичен краен извод ВРС е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден в обжалваната му част.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
сторените от възз.страна за въззивно производство разноски, възлизащи в размер на 495лв-
адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261926/11.06.2021г., постановено по гр.д. №
258/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е осъдено
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, да заплати на Й. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес с.Кичево, общ.Аксаково, сумата
над 3200,55лв до присъдените 5810,52 лева, представляваща имуществени вреди по
собствения на ищеца лек автомобил марка Тойота, модел Рав-4 с рег.№********,
изразяващи се в увреждане на преден капак, предна броня, декоративна лайсна решетка
радиатор, решетка радиатор, десен фар комплект, ляв фар, преден десен калник, предна
маска комплект, задна врата, задно стъкло отопляемо, облицовка резервна гума, долна
бленда задна врата, задна лява броня, задна дясна броня, леви задни светлини комплект,
4
заден ляв панел, заден десен панел, задна лява носеща греда комплект, задна дясна носеща
греда комплект, греда над радиатори, греда вертикална лява на рамка
радиатори, фародържач ляв, греда вертикална дясна на рамка
радиатори, фародържач десен, кондензер климатик, стойки 2бр. на кондензер климатик,
радиатор воден, дифузьор десен зад радиатори, основа на калник преден десен, панти 2 бр.
на капак преден, колона задна лява, колона лява (рамка багажник), врата предна дясна,
основа на панел заден ляв, престилка задна, греда напречна на багажник, под на
багажник, подкалник заден ляв, рог заден ляв, основа на панел заден десен, колона дясна
(рамка багажник), колона задна дясна, врата задна лява и греда вертикална средна на рамка
радиатори, всичките причинени вследствие на ПТП – на 07.11.2020г. в гр.Варна, около 11,30
часа ищецът управлявайки лек автомобил марка Тойота, модел Рав-4 с рег.№******** по
бул.Осми приморски полк от кв.Виница към центъра на града спрял, за да изчака
намиращия се пред него лек автомобил, също спрян за да пропусне преминаващ пешеходец,
при което бил блъснат от движещия се зад него, застрахован при ответното дружество по
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ микробус марка Фиат модел Дукато с рег.
№********, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.01.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски
бул."Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Й. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес
с.Кичево, общ.Аксаково, сумата от 495лв, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5