№ 126
гр. Стара Загора, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20225500100173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.2, дял 1 от ГПК.
Образувано е по предявени от Община Г., Булстат № *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Г., бул. „Република“ №48, представлявана
от кмета Николай Тонев Колев, срещу „Новотехпром“ ООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к.
„Индустриален“, ул. „Калояновско шосе“ № 16, представлявано от законния
представител: Стефан Рашев Шоселов – управител, евентуално обективно
съединени ревандикационен иск за собственост на недвижим имот по чл.108
от Закона за собствеността /ЗС/ и негаторен иск по чл.109 от ЗС.
С главният иск се претендира признаване за установено по отношение на
„Новотехпром“ ООД, че Община Г. е собственик по силата на закона на
следния недвижим имот: двуетажна масивна сграда – ***, със застроена площ
от 1372 кв.м, въведена в експлоатация през 1988 г., а съгласно документ за
собственост със застроена площ от 1550 кв.м, заедно с прилежащия й терен:
дворно място с площ от 1570 кв.м, находящо се в гр.Г., съставляващо ПИ №
1964 в кв.155 по ПУП на гр.Г., утвърден със заповед от 01.11.1985 г., при
граници на поземления имот: улица, улица с о.т. 147-150, УПИ IV – за
универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост, и осъждането на
ответника да предаде на ищеца владението върху имота.
Ищецът твърди, че процесният имот е общинска собственост, т.к. през
1980 г. – 1981 г. е бил предвиден за изграждане в плана за строителство на
ОкНС – Стара Загора, но с писмо от 01.07.1980 г. на директора на Стопанска
дейност „Изграждане на населените места“ ОкНС – Стара Загора бил
1
уведомен да извърши промяна в плановете за обекта като необходимите
средства за изграждането му се преведат на ОбНС -Г.. Съгласно решение от
21.12.1982 г. на Националната планова комисия била приета комплексна
програма за социално-икономическо развитие на комплекс „Марица изток“,
съгласно която в гр.Г. следвало да бъде изграден супермаркет. В изпълнение
на програмата, Министерството на строителството и архитектурата
възложило проектирането на обекта на ДП „Металпроект“, а с писмо от
10.03.1983 г. ОкНС – Стара Загора бил уведомен, че следва да представи
определени данни и разрешения на проектантския екип и да го уведоми за
изискванията си по проектирането, като се съобрази със стойността на един
супермаркет от не повече от 230 000 лв., каквато сума първоначално била
предвидена и в плана за строителство на ОкНС. Строителството на процесния
имот било финансирано от ОбНС – Г., който осигурил 80 000 лв. за
започването му, като обектът бил окончателно изграден през 1988 г. След
изграждането, обектът бил държавна собственост, но бил предоставен за
ползване на местната потребителска кооперация „Наркооп“. С н.а. №153, т.2,
дело № 1131/1997 г. на Районен съд – Раднево кооперацията била призната за
собственик на имота на основание давностно владение, а по силата на договор
за покупко-продажба между ПК „Изгрев“ и „Новотехпром“ ООД
понастоящем ответникът се легитимирал като собственик на имота.
Според ищеца, кооперацията не е придобила правото на собственост
върху имота по силата на давностно владение, т.к. до 1996 г. е действала
нормативна забрана за придобиването на вещи, държавна или общинска
собственост, а след 1996г. за предвидената в закона възможност за
придобиване по давност на имоти – частна общинска собственост бил въведен
мораториум с разпоредбата на §1 от ЗД от ЗС. Ищецът сочи, че след
изменението на чл.6, ал.2, т.8 от ЗС във връзка с §7, ал.1, т.6 от ЗМСМА
обектът е станал общинска собственост по силата на закона, т.к. е бил
проектиран като супермаркет и е бил използван за задоволяване на
търговските потребности на населението на общината.
С предявения при условията на евентуалност негаторен иск се
претендира осъждането на ответника да премахне построената в поземления
имот сграда.
Твърди се, че Община - Г. е собственик на поземления имот, върху който
е била построена сградата, а самата сграда е незаконна, поради което подлежи
на събаряне.
Претендира се уважаване на главния иск, а при отхвърлянето му – на
евентуалния, както и присъждане на направените разноски.
В срока за отговор „Новотехпром“ ООД е подал такъв, с който оспорва
двата предявени иска, като неоснователни.
По отношение на предявения главен иск излага възражения, че Община -
Г. не е собственик на процесните имоти – земя и сграда, т.к. не са били
държавна собственост, която по силата на закона да е преминала в общинска.
2
В тази връзка се посочва, че през годините многократно са били издавани
официални удостоверителни документи от Областна администрация – Стара
Загора и от Община - Г., съобразно които земята и сградата не са били
актувани за държавна и/или общинска собственост, поради което
позоваването от страна на ищеца на действалата до 1996г. разпоредба на
чл.86 от ЗС и на §1 от ЗД от ЗС било необосновано.
Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗС /отм./
сградите и постройките на кооперативните организации и прилежащия им
терен, построени от тях до 13.07.1991 г., макар и без право на строеж, стават
тяхна собственост и се изключват от обхвата на общинската собственост.
Предвид това оспорва твърденията на ищеца, че общината притежава правото
на собственост върху двуетажната сграда, както и върху прилежащия й терен,
представляващ дворно място с площ от 1570 кв.м. Твърди, че именно
„Новотехпром“ ООД се легитимира като техен собственик по силата на
сключения с ПК „Изгрев“ договор за покупко-продажба, а кооперацията от
своя страна се е легитимирала като собственик, т.к. именно тя е била
инвеститор при изграждането на обекта и в периода до 21.01.2021г. Община -
Г. е издала множество официални удостоверителни документи, в които е
признавала, че именно ПК „Изгрев“ е собственик на имота. Освен това през
1997 г. кооперацията – праводател на ответника се била снабдила с титул за
собственост, съгласно който е призната за собственик по давност на
процесния имот. Ответникът оспорва и твърдението, че владее имота, като
излага доводи, че същият се държи именно от ищцовата община.
По отношение на евентуалния иск излага възражения, че Община - Г. не е
собственик на ПИ № 1964, а самата сграда е законен строеж, т.к. е била
въведена в експлоатация през 1988 г.
Претендира за отхвърляне на исковете и присъждането на направените
разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа исковете и пледира за
уважаване при условията на евентуалност на един от предявените искове.
Претендира присъждането на направените разноски.
Ответното дружество се представлява от пълномощник-адвокат, чрез
когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за
присъждането на разноските пред настоящата съдебна инстанция.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С договор за покупко-продажба от 21.01.2021 г., обективиран в н.а № 11,
т.1, рег.№ 2022, дело № 9/2021 г. на нотариус Андон Рангелов, рег.№ 559 на
НК и район на действие при Районен съд – Г., „Новотехпром“ ООД е
закупило от ПК „Изгрев“ – гр.Г. процесния недвижим имот, представляващ
двуетажна масивна сграда – ***, със застроена площ от 1372 кв.м, въведена в
3
експлоатация с Протокол образец 16 от 1988 г., заедно с прилежащия й
терен: дворно място с площ от 1570 кв.м, находящо се в гр.Г., съставляващо
ПИ № 1964 в кв.155 по ПУП на гр.Г., утвърден със заповед № 2101 от
01.11.1985 г., при граници на поземления имот: улица, улица с о.т. 147-150,
УПИ IV – за универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост. Към
момента на сключване на договора ПК „Изгрев“ се е легитимирала като
собственик на имота с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност с № 153, т.2, дело № 1131/1997 г. ,
издаден на 24.07.1997 г. от районен съдия при Районен съд –Раднево. При
сключването на договора за покупо-продажба на нотариуса са представени
удостоверение изх.№ АБ – 1/05.01.2021 г. на Община Г., от което се
установява, че сградата е въведена в експлоатация с Протокол образец 16 от
1988 г., както и удостоверение изх.№ ДИ-3/13.01.2021 г. на Община Г., с
което е удостоверено обстоятелството, че за имота няма съставен акт за
общинска собственост. Представени са също така удостоверение за данъчна
оценка от 06.01.2021 г. и скица, издадени от Община Г., в които е посочено,
че собственик на сградата е ПК „Изгрев“. Представено е и удостоверение от
14.01.2021 г. на Областна администрация Стара Загора, с което е
удостоверено, че за поземленият имот, представляващ ПИ 1964 в кв.155 по
плана на гр.Г. и постройките в него няма издаден акт за държавна
собственост.
След придобиването на имота „Новотехпром“ ООД е инициирало
процедура за реализиране на инвестиционна инициатива – изменение на ПУП
– ПРЗ за УПИ IV и извършване на основен ремонт на сградата
/функционално преустройство и реконструкция/, във връзка с която със
заповед № 161-1/20.04.2021 г. на кмета на Община Г. е постановен отказ да се
разреши на ответното дружество изработването на комплексен проект за
инвестиционната инициатива, т.к. е приел, че сградата на *** представлява
незаконен строеж, доколкото част от нея попада частично в улична
регулация. Със заповед № 213/25.05.2021 г. на кмета на Община Г. е спряно
изпълнението на строеж – основен ремонт на сградата на ***, т.к. за
извършването му не са били налице одобрен инвестиционен проект и
издадено разрешение за строеж. С влязло в сила на 01.11.2022 г. съдебно
решение е била отменена заповед № 161-1/20.04.2021 г. на кмета на Община
Г. и преписката е върната на кмета за произнасяне по искането при
съобразяване с указанията в решението. В него е прието, че макар и част от
сградата на *** да попада в уличната регулация, доколкото улицата не е
прокарана към момента на въвеждането на сградата в експлоатация, то не е
налице незаконност на извършения строеж по смисъла на ЗУТ.
От представените от ответното дружество решение от 1994 г. по гр.д.№
4/1971 г. на Старозагорския окръжен съд и съдебни удостоверения, съответно
от 10.11.1992 г., от 07.11.1997 г. и дата не се чете, издадени от Радневския
районен съд и Старозагорския окръжен съд се установява, че ПК „Изгрев“ –
гр.Г. е правоприемник на РПК „Наркооп“ – гр.Г., регистрирана на 08.10.1971
4
г.
Сградата на *** в гр.Г. е била построена след като през 1980 г. Общински
народен съвет /ОНС/ – гр.Г. е включило в плана си за строителство
изграждането на обект „Супермаркет“. С писмо от 01.07.1980 г. Окръжен
народен съвет /ОкНС/ – гр.Стара Загора е уведомил ОНС - гр.Г., ОНС-
гр.Стара Загора и Окръжен кооперативен съюз /ОКС/- гр.Стара Загора, че
проекто-сметната документация следва да се предвиди за изграждане по
изцяло стопански начин и средствата да се преведат на ОНС - гр.Стара
Загора. Със заповеди от 28.03.1983 г. на ОкНС, за осъществяване на
мероприятието „Универсален магазин“ в гр.Г. в полза на държавата са били
отчуждени имот пл.№ 1735 и имот пл. № 2188, и двата в парцел I в кв.9 по
плана на гр.Г.. С писмо от 13.04.1983 г. Министерството на строителството и
архитектурата е уведомило ГПК „Наркооп“ – гр.Г., че дава съгласие при
проектирането на обект „Универмаг“ гр.Г. да се предвидят конкретно
упоменати строителни материали.
С писмо от 18.10.1983 г. ОНС - гр.Г. е уведомило Централния
кооперативен съюз /ЦКС/ - гр.София, че осигурява лимит през 1984 г. от
80 000 лв. за започване строителството на обект „Универсален магазин“ –
гр.Г., а с писмо от 14.06.1983 г. СК „Метални конструкции“ е уведомил РПК-
гр.Г., че е съгласен да поеме като главен изпълнител обекта. С писмо от
01.11.1983 г. Държавния комитет за планиране е уведомил ЦКС, че
местонахождението на обект „Универмаг“ в гр.Г. е било съгласувано. С
протокол № 19/27.12.1983 г. на ОкНС- гр.Стара Загора е бил одобрен
архитектурния проект на обект „Универсален магазин“ – гр.Г.. На 24.12.1984
г. РПК „Наркооп“ е сключила договор за строителство със СП „БКС“ – гр. Г.
за извършването на СМР на обект „Универсален магазин“ – гр.Г.. В
качеството си на инвеститор се е задължила да осигури по планов ред всички
строителни материали и да ги предостави на главния изпълнител. С писмо от
18.01.1985 г. БНБ - кл. Г. е уведомила РПК „Наркооп“, че е открила
финансирането на обект „Универсален магазин“ – гр.Г.. С писмо от
04.02.1985 г. на Държавния комитет за планиране, за съгласуването
местонахождението е била уведомена и ГПК „Наркооп“ – гр.Г.. С писмо от
01.03.1985 г. ЦКС е уведомило РПК „Наркооп“, че се осигуряват на ОКС – Г.
допълнително 15 т. бетонно желязо за строителството на универсален магазин
на РПК гр.Г.. С писмо от 11.03.1985 г. ГПК „Наркооп“ – гр.Г. е уведомила
ОКС - гр.Стара Загора, че не разполага със собствени средства за
финансиране на строителството на обект „Универсален магазин“ – гр.Г. и е
поискала чрез ЦКС да й бъдат осигурени средства в размер на 329 000 лв. за
осъществяване на производствената програма. От представени писма от
м.април 1985 г. и м. март, август и декември 1986 г., м. е видно, че ГПК
„Наркооп“ – гр.Г. е съгласувала с държавните предприятия-подизпълнители и
с ЦКС отделни фази от реализирането на строителството.
С протокол образец 16 през 1988 г. е бил приет обект *** в гр.Г., с
инвеститор РПК „Наркооп“.
5
От свидетелските показания на Т.Ж.Т. се установява, че от 1985 г. заема
длъжността „председател“ на ПК „Изгрев“, а преди това - РПК – гр. Г., чийто
правоприемник е производствената кооперация. При встъпването му в
длъжност строителството на *** вече било започнало и е било на изкоп и
частично изградени основи. През м.януари 1984 г. финансирането на
строителството било открито и било издадено разрешение за строеж.
Изграждането на обекта било финансирано със собствени средства на РПК-
гр.Г., която била инвеститорът, и със заем от ЦКС, който кооперацията
изплатила със собствени средства. Освен заемът ЦКС осигурил и част от
строителните материали. ОкНС – гр.Стара Загора и ОНС – гр.Г. не участвали
във финансирането на строителството. Фактическото строителство на
сградата било извършено от главен изпълнител – предприятие
Благоустройство и комунално стопанство /БКС/, на което кооперацията
плащала. От своя страна за някои СМР БКС използвало подизпълнители, а
някои довършителни работи били извършени от членове на кооперацията.
Сградата била въведена в експлоатация през 1988 г. След този момент
сградата винаги била ползвана от кооперацията, а свидетелят сключвал
редица договори, във връзка с които се снабдявал с удостоверения, че имотът
не е държавен или общински. Община Г. нямала претенции за правото на
собственост на *** до 2004 г., когато завела дело за обезщетение за ползване,
но ПК „Изгрев“ спечелила делото.
От показанията на свидетелката Д. Р. К. се установява, че от м. 04.1986 г.
заема длъжността „оперативен счетоводител“ в ПК „Изгрев“, а преди това -
РПК – гр. Г., чийто правоприемник е производствената кооперация. При
встъпването й в длъжност строителството на *** вече било започнало и е
било на изкоп горе-долу. Изграждането на обекта било финансирано със
собствени средства на РПК- гр.Г., която била инвеститорът, и с безлихвен
заем от ЦКС, който кооперацията изплатила за десет години. Строителството
на сградата било възложено за изпълнение на БКС-Г., на което кооперацията
плащала. От страна на ОкНС – гр.Стара Загора и ОНС – гр.Г. нямало
финансиране във връзка с изграждането на сградата. Свидетелката
присъствала при откриването на *** и участвала в зареждането му. След
откриването му единствено кооперацията ползвала и стопанисвала магазина,
който в първите години работел за нейна сметка. Впоследствие отделни
обекти от сградата били предоставяни от кооперацията на трети лица за
ползване под наем. През 2005-2006 г. имало претенции за собственост от
страна на Община Г. за имоти на кооперацията, в т.ч. и *** , но делата били
спечелени от кооперацията.
От заключението на комбинираната съдебно – строително-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че към датата на
издаване на заповед № 2101/01.11.1985 г. за одобряване на понастоящем
действащият регулационен план на гр.Г., действащ регулационен план за
имот № 1964 е бил планът, одобрен със заповед № 623/20.07.1970 г. В
кадастралния план, върху който е бил изработен регулационния план на гр.Г.,
6
одобрен със заповед № 623/20.07.1970 г. сградата на *** не е нанесена. В него
са нанесени имотите и сградите на собствениците преди отчуждаването за
универсален магазин – имот пл. № 1735, имот пл.№ 1736, имот пл.№ 1737 и
имот пл.№ 2188, всички в кв.9 по плана на града. В разписния списък на тези
имоти било записано, че са отчуждени. Съгласно регулационния план на
гр.Г., одобрен със заповед № 623/20.07.1970 г., отреждането на имот № 1964 и
сградата на *** е било за универсален магазин в кв.9. Сградата на *** е
построена по одобрен проект с протокол № 19/27.12.1983 на САБ към ОкНС-
Стара Загора-т.1-Универсален магазин гр.Г.. Сградата е построена, приета и
въведена в експлоатация след държавна приемателна комисия, назначена със
заповед № 49/01.09.1988 г. и подписан протокол обр.16 през м.09.1988 г.
съгласно нормативната уредба. Сградата на *** е построена съобразно
отреждането по плана на града от 20.07.1970 г. В първият кадастрален и
регулационен план на гр.Г., одобрен със заповед № 623/20.07.1970 г., сградата
на *** не е нанесена, а е нанесено отреждането за универсален магазин в кв.9
по плана на града. Следващият кадастрален и регулационен план на гр.Г. е
одобрен със заповед № 2101/01.11.1985 г. В този план е нанесено отреждането
за УПИ IV-за универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост в кв.155
по плана на града. Одобреният план със заповед № 2101/01.11.1985 г. е план
за изменение на регулацията, с която се прекарва една тупикова улица.
Съгласно този план част от имот с пл.№ 1964 и строящата се в него сграда на
*** попадат в улица с о.т. 147 и о.т. 150. Такава улица не е прокарвана, както
и не е налице промяна в одобрения архитектурен проект за изграждането на
***. В кадастралния план на одобрения със заповед № 2101/01.11.1985 г.
регулационен план не е нанесена сградата на ***, а са нанесени имотите и
сградите на собствениците преди отчуждаването за универсален магазин –
имот пл. № 711, имот пл.№ 712, имот пл.№ 713 и имот пл.№ 714, всички в
кв.155 по плана на града. Планът за застрояване на гр.Г. е одобрен със заповед
№ 2101/01.11.1985 г. В него в кв.155 под № 10 е записано-универсален
магазин и сградата е отбелязана на 2 етажа. Сградата на *** е нанесена в
момента действащия кадастрален план на гр.Г., одобрен със заповед №
283/15.08.2001 г., в имот пл.№ 1964 в кв.155. В разписният списък като
собственик на сградата е вписано „Новотехпром“ ООД. От издадено на
14.01.2021 г. удостоверение на Община Г. е видно, че ПИ № 1964 в кв.155 по
действащия регулационен план на гр.Г., одобрен със заповед №
2101/01.11.1985 г. и кадастрален план, утвърден със заповед № 283/15.08.2001
г., е идентичен с ПИ № 1736, ПИ № 1737, ПИ № 1735 и ПИ № 2188 в кв.9 от
предходния план на града, одобрен със заповед № 623/20.07.1970 г.
Проектната документация на сградата на *** включва одобрен проект по
всички части с протокол № 19/27.12.1983 г. на САБ към ОкНС - гр.Стара
Загора. Тази проектна документация е по действащия регулационен план на
гр.Г., одобрен със заповед № 623/20.07.1970 г. В констативната част на
протокол обр.16 на държавната приемателна комисия за обект *** е записано,
че строителната площадка е предадена на 14.01.1985 г., договора за
7
строителство е от 24.12.1984 г., финансирането на обекта е открито на
25.01.1985 г.. Строителната документация, с която започва строителството на
сградата е по действащия регулационен план, одобрен със заповед №
623/20.07.1970 г. Към 1988 г. действащият регулационен план на гр.Г. е
планът, одобрен със заповед № 2101/01.11.1985 г. В този план е нанесено
отреждане за УПИ IV- За универсален магазин, сладкарница, РЕП, и
трафопост в кв.155 по плана на града. Сградата на *** съответства на
предвижданията на отреждането в този план. Прилежащата площ на сградата
е 479, 70 кв.м., съгласно комбинирана скица- Приложение № 1, изготвена от
вещо лице инж. Р. Л. П..
От заключението на допълнителната съдебно-строително-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че в Община Г. и в
Държавен архив не се съхраняват издадено разрешение за строеж и протокол
за строителна линия за сградата на ***. Копия от такива документи са налице
в кориците на адм.д. № 316/2021 г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, а именно: протокол № 1/28.01.1985 г. на ОНС- гр.Г. за определяне на
строителна линия и ниво на строеж: Универсален магазин в гр. Г.“ и
разрешение за строеж № 1/28.01.1985 г., собственост /право на строеж/ на СП
„БКС“ Г., с което се разрешава на СП „БКС“ от гр.Г. да построи сграда,
съгласно одобрените проекти за Универсален магазин в парцел I в кв.9, по
плана на гр. Г..
За територията на гр.Г. няма одобрена кадастрална карта. По графични
данни площта на ПИ 1964 по кадастралния план на гр.Г., одобрен със заповед
№ 283/15.08.2001 г., е 1571 кв.м., а на УПИ IV – за универсален магазин,
сладкарница, РЕП и трафопост в кв.155 по регулационния план на гр. Г.,
одобрен със заповед № 2101/01.11.1985 г., е 3452 кв.м. По действащият
регулационен план на гр.Г. част от ПИ 1964 попада в участък с о.т. 147 – о.т.
150 – о.т. 151, с площ от 211 кв.м., а останалата част от имота с площ от 1360
кв.м. попада в УПИ IV – за универсален магазин, сладкарница, РЕП и
трафопост в кв.155. От скицата, приложение към заключението, изготвена от
вещо лице Д. П. Г. /стр.283 от делото/, прилежащият терен на сградата от
североизток-северозапад и югозапад не попада в ПИ 1964, а от изток съвпада
с границата на ПИ 1964.
Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни
изводи:
Предявените в условията на евентуалност обективно съединени искове
по чл.108 от ЗС и и чл.109 от ЗС са допустими, т.к. е налице правен интерес
за ищеца и не са налице отрицателни предпоставки за надлежното
упражняване правото му на иск.
По главният иск за собственост:
Община Г. претендира, че е собственик на процесната сграда на *** по
силата на закона и оспорва правото на собственост на „Новотехпром“ ООД,
произтичащо от договор за покупко-продажба поради това, че праводателят
8
на ответното дружество – ПК „Изгрев“ не се легитимира като собственик на
имота по силата на давностно владение, удостоверено в представения пред
нотариуса констативен нотариален акт. От своя страна „Новотехпром“ ООД е
заявило чрез възражение придобивно основание на своя праводател –
придобиване на правото на собственост по силата на закона – чл.2, ал.3 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че сградата на *** е била построена в периода от 28.01.1985 г.,
когато на СП „БКС“ е било дадено разрешение за строеж и е била определена
строителна линия и ниво до м.септември 1988 г., когато сградата е била
въведена в експлоатация с протокол обр.16. Изграждането й е станало върху
държавна земя, след проведена процедура по отчуждаване на частни имоти,
поради което правото на собственост е възникнало за държавата по силата на
чл. 6 от Закона за собствеността /ЗС/ ред. Д.В. 14/19.02.1988 г. Липсват
доказателства за учредено в полза на ГПК/РПК „Наркооп“ право на строеж,
които да опровергават този извод.
С промяната на обществено-икономическия строй в Република България,
настъпила след 10.11.1989 г., с изменения в Конституцията от 1971 г., приети
през 1990 г., и приемането на Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/, в сила от 17.09.1991 г., на общините, като основни
административно-териториални единици на Република България е бил
признат статут на самостоятелни правни субекти под правно-
организационната форма на юридически лица, които имат право на
собственост. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА е била изменена нормата на чл.6 от
Закона за собствеността, като е било предвидено, че общинска собственост е
имуществото: 1. предоставено със закон в собственост на общините или
включено в уставния фонд на общинските фирми; 2. придобито със средства
от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на
общината; 3. изградено с доброволен труд и парични средства на
населението; 4. придобито със заеми, получени и изплащани от общината; 5.
подарено или завещано на общинския съвет или отделните селища; 6.
възстановено чрез реституция; 7. преотстъпено безвъзмездно от държавата; 8.
прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на
този закон. С §7, ал.1 т.6 от ЗМСМА е било предвидено прехвърлянето в
собственост на общините на обектите на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначени за административните потребности на
общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът еднозначно приема, че сградата на *** е представлявала
именно такъв обект с местно значение, предназначен за търговско обслужване
на жителите на гр. Г., поради което по силата на закона е бил придобит в
собственост от Община Г.. Разпоредбата на чл.86 от ЗС, действала до
изменението й през 1996 г., е предвиждала забрана за придобиване по давност
на вещо, която е държавна или общинска собственост. Поради това и
9
придобивното основание на правото на собственост от страна на ПК „Изгрев“
– праводател на ответното дружество, а именно придобивна давност,
удостоверено с констативен нотариален акт от 1997 г., не се е осъществило и
кооперацията не е била собственик на процесната сграда на това основание.
Ответното дружество се позовава и на друго придобивно основание на
своя праводател, а именно по силата на закона, което следва да бъде
разгледано с оглед преценката за основателност на главният иск.
С приемането на Закона за общинската собственост /ЗОбС/, в сила от
01.06.1996 г., в чл.2, ал.3 е било предвидено, че не са общинска собственост
сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с
идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г.,
включително и прилежащият им терен.
Съгласно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл.2, ал.3 от
ЗОбС е предвидена да уреди собствеността на кооперациите върху сгради,
които те са построили върху държавна /общинска/ земя, без да им е било
учредено право на строеж.
С приемането на този закон законодателят отдава правно значение на
факта на построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги
запазва в собственост на кооперацията, тъй като в противен случай по
правилото на чл.92 от ЗС те биха се считали за собственост на този, който е
собственик на земята /държавата или съответната община/. Въпреки отмяната
на разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОбС с ДВ бр.101/2004 г., тя е проявила
своето действие от момента на влизането си в сила, като от този момент както
сградата, така и прилежащият й терен се считат за собственост на съответната
кооперация. Впоследствие с ДВ бр.41/2007 г. е обнародван §26 от ПЗР на ЗИД
на Закона за кооперациите, според който кооперациите и кооперативните
съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13.07.1991 г., имат
право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите им
терени. Тази разпоредба няма реституционен характер, а тълкувателен такъв,
и потвърждава запазването на правата, възникнали в полза на кооперативните
организации по силата на чл.2, ал.3 от ЗОбС /отм./.
С оглед на това и предвид обстоятелствата, че сградата на *** е била
построена преди 13.07.1991 г. от „РПК“ - гр. Г., със средства на кооперацията,
следва да се приеме, че с влизането в сила на чл.2, ал.3 от ЗОбС /отм./ правото
на собственост върху сградата и прилежащия й терен, е преминало в
патримониума на „РПК“ – гр. Г.. Съдът приема, че процесната сграда е била
построена със средства на кооперацията, т.к. от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че инвеститор на строителството е била
ГПК/РПК „Наркооп“ – гр. Г., която е заплащала извършването на СМР от
изпълнителя СП „БКС“ – гр. Г., а самото финансиране на строителството е
било реализирано посредством предоставен на кооперацията заем от ЦКС,
който тя е върнала от своите средства за срок от 10 години. По делото не са
налице доказателства, които да установяват участие то страна на ОНС – гр. Г.
10
или ОбНС- гр.Стара Загора във финансирането на строителството. Като
такива съдът не приема представените по делото писмени доказателства, с
които Министерство на строителството и архитектурата уведомява ОкНС –
гр.Стара Загора, че е възложило изработването на проект за изграждане на
супермаркет в гр.Г. с предвидена стойност от 230 хиляди лева, а от своя
страна ОНС- гр. Г. уведомява ЦКС – София, че през 1984 г. е предвидило
лимит от 80 хиляди лева за започване строителството на супермаркета в гр.
Г., т.к. липсват преки доказателства подобни суми да са били заплатени на
изпълнителя във връзка с построяването на процесната сграда. Същевременно
са налице и писмени доказателства, чийто дати на издаване следват датите на
издаване на посочените по-горе писма, и гласни доказателства, от чийто
съвкупен анализ може да се обоснове извод, че заплащането на
строителството е било извършено чрез отпуснати от БНБ на ЦКС средства,
които последният е предоставил в заем на ГПК/РПК „Наркооп“ – гр.Г..
След 01.06.1996 г. липсва осъществяване на друг фактически състав на
придобивно основание по чл.77 от Закона за собствеността, по силата на
което Община Г. да е придобила правото на собственост върху процесната
сграда на ***, поради което следва, че към момента на сключване на договора
за покупко-продажба между ПК „Изгрев“, която е правоприемник на
ГПК/РПК „Наркооп“ – гр. Г., и „Новотехпром“ ООД, кооперацията е била
собственик на сградата и прилежащия й терен, т.е. договорът е произвел
своето вещно-прехвърлително действие и ответното дружество е придобило
правото на собственост върху имота.
Ето защо следва да се приеме, че предявеният от Община Г. против
„Новотехпром“ ООД главен иск е неоснователен, т.к. по делото не се
установи ищцовата община да е собственик по силата на закона на сградата на
***, предвид че по силата на по-късно влезлия в сила закон – чл.2, ал.3 от
ЗОбС /отм./ правото на собственост върху тази сграда и прилежащия й терен
е преминало в патримониума на ПК „Изгрев“, а в последствие по силата на
договора за покупко-продажба и в патримониума на ответното дружество,
което от своя страна владее имота на правно основание.
Относно евентуалният иск:
Ищецът обосновава тази своя искова претенция с твърденията, че е
собственик на поземления имот, в който е построена сградата на ***, която
представлява незаконен строеж и подлежи на премахване.
Установено е по делото, че Община Г. е собственик на УПИ IV по плана
на града по кадастралния и регулационен план на гр.Г., одобрен със заповед
№ 2101/01.11.1985 г., както и че част от ПИ 1964 по кадастралния план на
гр.Г., одобрен със заповед № 283/15.08.2001 г., в който се намира процесната
сграда на ***, попада в участък с о.т. 147 – о.т. 150 – о.т. 151, с площ от 211
кв.м., предвиден за изграждането на улица по регулационния план на гр.Г.,
одобрен със заповед № 2101/01.11.1985 г.
Съгласно действалата съм момента на приемането на регулационния
11
план на гр.Г., одобрен със заповед № 2101/01.11.1985 г., е действала
редакцията на ЗТСУ, обн. в Д.В. бр. 19/08.03.1985 г. Чл. 21 т.1 от този закон
предвижда застроителният и регулационен план като единна
градоустройствена форма да обхваща застроителен и регулационен план за
обществените мероприятия (мероприятия на държавата, кооперациите и
обществените организации), а съгласно чл.22 т.2 със застроителен и
регулационен план се предвиждат мероприятия на кооперациите и
обществените организации, като строителство на сгради и съоръжения и
създаване на терени за стопанските и обществените им нужди.
Видно от комбиниранираните скици към приетите заключения на
допълнителната съдебно строително-техническата експертиза и
допълнителната такава действалият към момента на проектирането и
започване на изграждането на процесната сграда на *** застроителен и
регулационен план е бил изменен с предвиждането на тупикова улица,
заемаща част от поземления имот, отреден за тази сграда. Същевременно в
този план е нанесено отреждане за УПИ IV- За универсален магазин,
сладкарница, РЕП, и трафопост в кв.155 по плана на града, а самата сграда на
*** съответства на предвижданията на отреждането в този план. Отчитайки
обстоятелствата, че след това изменение на строителния и регулационен план,
а и към настоящият момент липсва реализация на мероприятието „изграждане
на улица“, както и че изменението на застроителния и регулационен план,
одобрено със заповед № 2101/01.11.1985 г., като последващо започналият
вече строеж, не е било съобразено с това обстоятелство и не са предприети
действия по изменение на одобрения архитектурен строеж на сградата,
мотивират съда да приеме, че предвидената за изграждане улица е имала
предназначение да обслужва достъпа до сградата на ***. Тъй като до
въвеждането в експлоатация на процесната сграда тази тупикова улица не е
била изградена, то при приемането на подробния устройствен план, одобрен
със заповед № 283/15.08.2001 г., когато вече е действал ЗУТ, именно
общинската администрация е следвало да съобрази това обстоятелство в
аспекта на чл.14 като предвиди изменение на съществуващата към момента по
силата на предходния ПЗР /план за застрояване и регулация/ регулация
съобразно фактическото положение. По делото липсват представени
доказателства за административна процедура, приключила с влязъл в сила
акт, разпореждащ премахването на сградата като незаконна.
Обстоятелството, че поземления имот, в който е построена сградата
попада в имот, който е собствен на Община Г. не е достатъчен да обуслови
основателността на негаторния иск, т.к. както вече бе посочено, по силата на
закона – чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./ праводателят на ответното дружество и
придобило собствеността върху сградата и прилежащия й терен, което от
своя страна иманентно включва и правото да държи своята постройка в чужд
имот /право на строеж/. Поради това наличието на собствената на ответника
сграда в поземления имот на ищцовата община, която се намира там на
законно основание и не подлежи на премахване, не смущава упражняването
12
на правото на собственост на общината върху имота по нетърпим от правно
естество начин, поради което и претенцията за осъждането на ответника да я
премахне се явява неоснователна.
Ето защо евентуалният иск също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно разноските:
Следва да се присъдят разноски в полза на ответното дружество, т.к. с
оглед изхода на делото именно то има право на разноски и пълномощникът й-
адвокат своевременно е поискал присъждането на такива.
Съгласно представените доказателства следва да се присъдят разноски в
общ размер от 48 361,80 лв., включващи платени адвокатски възнаграждения
в размер от 47408 лв., и разноски за вещи лица в размер на 953,80 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Окръжен съд
– Стара Загора
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Община Г., Булстат №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Г., бул. „Република“ №48,
представлявана от кмета Николай Тонев Колев, срещу „Новотехпром“ ООД,
ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к.
„Индустриален“, ул. „Калояновско шосе“ № 16, представлявано от законния
представител : Стефан Рашев Шоселов – управител, евентуално обективно
съединени ревандикационен иск за собственост на недвижим имот по чл.108
от Закона за собствеността /ЗС/ и негаторен иск по чл.109 от ЗС, с които се
претендира признаване за установено по отношение на „Новотехпром“ ООД,
че Община Г. е собственик по силата на закона на следния недвижим имот:
двуетажна масивна сграда – ***, със застроена площ от 1372 кв.м, въведена в
експлоатация през 1988 г., а съгласно документ за собственост със застроена
площ от 1550 кв.м, заедно с прилежащия й терен: дворно място с площ от
1570 кв.м, находящо се в гр.Г., съставляващо ПИ № 1964 в кв.155 по ПУП на
гр.Г., утвърден със заповед от 01.11.1985 г., при граници на поземления имот:
улица, улица с о.т. 147-150, УПИ IV – за универсален магазин, сладкарница,
РЕП и трафопост, и осъждането на ответника да предаде на ищеца владението
върху имота, респективно осъждането на „Новотехпром“ ООД да премахне
построената в поземления имот сграда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Община Г., Булстат №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Г., бул. „Република“ №48,
представлявана от кмета Николай Тонев Колев, да заплати на „Новотехпром“
ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ж.к. „Индустриален“, ул. „Калояновско шосе“ № 16, представлявано
от законния представител : Стефан Рашев Шоселов – управител, сумата от
48 361,80 лв. /четиридесет и осем хиляди триста шестдесет и един лева и
13
осемдесет стотинки/ - съдебно - деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
14