№ 195
гр. Варна, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20223100502511 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:06 часа се явиха:
Въззивната страна М. И. Н., редовно и своевременно призован, явява
се лично и се представлява се от адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемата страна В. Н. С., редовно и своевременно призована, не
се явява, представлява се от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. И.
Н. срещу решение № 1976 от 17.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 12842 по
1
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, в частта, с
която е осъден да заплаща в полза на детето Р. М.ова Н. чрез неговата майка и
законен представител В. Н. С. месечна издръжка в размер на 400 лева,
считано от датата на исковата молба /09.11.2021 г./, с падеж първо число на
месеца, до настъпване на условия за нейното прекратяване или изменение.
Във въззивната жалба се излага, че след постановяване на обжалваното
решение е настъпило съществено изменение на възможностите на
жалбоподателя, а именно: считано от 21.07.2022 г. е регистриран като
безработен поради прекратяване на трудовото му правоотношение поради
съкращаване на щата в предприятието, където работел, и все още не си е
намерил работа.
Иска се решението в частта му досежно издръжката да бъде отменено за
размера над 200 лева до 400 лева, респективно искът да бъде отхвърлен над
сумата от 200 лева.
Въззиваемата В. С. чрез адвокат Ю. Г. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността
и законосъобразността на обжалваното решение и се иска неговото
потвърждаване.
Депозирана е и въззивна жалба от В. Н. С. чрез адвокат Ю. Г. срещу
решението в частта относно определения режим на личен контакт на бащата
М. Н. с детето Р., като го счита за незаконосъобразно и иска отмяната му,
като бъде изменен режимът на лични отношения в посочения от нея смисъл
във въззивната жалба, като се диферинцира същия до навършване на
шестгодишна възраст и след навършване на тази възраст. Също така се
обжалва и решението в частта му досижно определената издръжка – за
бъдеще и за минало време, като се желае издръжката да бъде определена на
500 лева месечно.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам
въззивната жалба на насрещната страна, поддържам отговора.
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам
въззивната жалба на насрещната страна, поддържам отговора.
2
АДВ. Б.: В изпълнение на задълженията ни съгласно определение на
съда представяме и молим да бъдат приети доказателства по отношение на
размера на получаваното обезщетение от страна на М. И. Н., периода, за
който го е получавал. Представяме доказателство за последващото му нетно
трудово възнаграждение след периода, в който е престанал да е на борсата. С
оглед обстоятелствата, че след завършване на първоинстанционното
производство за ответника има изменение в неговото родителско качество,
като има второ дете, представям удостоверение за раждане. Представям за
сведение една справка по отношение на размера на необходимото
възнаграждение, както и доказателства за неизпълнението, съответно
изпълнението, на привременните мерки от страна на ответниците. Представям
и на колегата.
АДВ. Г.: Не мога все още да преценя, защото не съм ги прегледал.
Безспорно доказателството, което касае получаването на трудови доходи и
това, което сте задължили да ви представи, са относими, но тази публикация
в Dnes.bg не е относима. Относими са и следва да ги приемете.
АДВ. Б.: По повод доказателствата с молба от другата страна ние сме
направили своето възражение в отговора, което поддържаме. Считаме, че
представените с отговора на насрещната искова молба доказателства под № 6
до 8, 16 до 19, 21, 26 и 27, както и тези, изключени с определение на Районен
съд - Варна от 11.03.2022г. под № 20 и 21 са неотносими, като сме изложили
подробното си становище по този въпрос, моля да не бъдат приемани.
Основанието ни за горните твърдения е, че и към настоящия момент ищцата
имаше едно основно задължение според Районен съд – Варна, което трябваше
да изпълни - да даде декларация за съгласие, че срещите на ответника Н. с
детето в нейно присъствие ще могат да се осъществяват в Центъра в А..
Такава декларация и изрично изявление на ответницата С. не е дадена, и не е
представила и до днес. Тези доказателства, които са представени, само
изкривяват реалното фактическо положение, установено между страните. Все
още не може ответницата да преодолее по никакъв начин отношението си към
бащата, което е неправилно.
АДВ. Г.: За да бъде сключен договор с ЦОП, е необходимо и двамата
родители да се подпишат. Ние твърдим, че не ни е представен подпис на
бащата. В писмото официално сме уведомили Отдел „Закрила на детето“,
няма подписан договор, готови сме да подпишем такъв, обаче това нещо не
3
съществува. Бащата е активен само в периода на делата. Няма как да
представим такава декларация за съгласие, след като бащата на нас не ни
представя, че той е подписал такава декларация.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените днес от въззивника
писмени доказателства като относими към предмета на спора и допустими
съобразно нормите на ГПК, с изключение на публикация в Dnes.bg. Също
така намира, че следва да приеме и описаните в молба от 23.01.2023г.,
депозирана от пълномощника на въззиваемата страна, писмени доказателства,
с изключение на нотариалния акт за собственост на майката и бащата на
въззиваемата, който съдът счита за неотносим към обстоятелството, което се
иска да бъде доказано, а именно, че родителите на въззиваемата живеят
заедно, както и акт за раждане, медицинско направление и удостоверение за
настоящ адрес на бащата на въззиваемата.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените от въззивника в днешно съдебно заседание копия на писмени
документи, а именно: удостоверение за раждане № **********, издадено от
Район „Искър“ при Община Столична; писмо от ТП на НОИ – София град с
изх. № 1019-21-12157#8/16.09.2022г.; удостоверение с изх. №
001_04/03.02.2023г., издадено от „Риъл Вот“ ООД; извадка от имейл, датиран
21.01.2023г.; извадка от имейл, датиран 18.01.2023г.
ПРИЛАГА към КОРИЦА на делото представената от въззивника в
днешно съдебно заседание публикация в Dnes.bg.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените от въззиваемата страна копия на писмени документи, а
именно: молба до Отдел „Закрила на детето“ - Варна с вх. №
ДДМ/ДВ/915/17.06.2022г. – 2 листа; заявление за ползване на социални
услуги, финансирани от държавния бюджет с вх. № ДДМ/Д-
В/666/19.04.2022г.; предварителна оценка на потребностите на дете/родител
от социални услуги с № ДП/Д-В/454-001/19.04.2022г.; обратна разписка от
4
„Еконт Експрес“ от 17.06.2022г.; ПП протокол №
2022060005340950/17.06.2022г.; товарителница с № 5300395124110;
електронно изявление № D2195901573/16.06.2022г.; транспортен етикет №
*********/17.06.2022г.; Решение № 2169/08.08.2022г., постановено по в.гр.д.
№ 20211100513720 по описа на СГС – 4 листа; копие от искова молба с вх. №
289773/16.12.2020г. – 5 листа; протокол от съдебно заседание от 20.05.2021г.;
определение от 30.06.2021г. по гр.д. № 16252/2020г. по описа на Районен съд
– Варна; писмо с изх. № 10-00-2078/14.05.2021г. – 2 листа; справка - данни за
осигуряване за период от 01.01.2018г. до 31.03.2021г. за М. И. Н. – 2 листа;
предложение за споразумение от 06.01.2021г. от М. И. Н.; имейл до М. И. Н.
от 30.06.2021г.; молба с вх. № ПР/Д-В/465-602/13.05.2021г. до Агенция
„Закрила на детето“ - Варна; жалба с вх. № ПР/Д-В/465-004/21.05.2021г. до
Агенция „Закрила на детето“ – Варна – 2 листа; социален доклад с вх. №
287495/18.05.2021г. – 2 листа; извадки от кореспонденция в периода от
02.03.2021г. до 05.05.2021г. – 8 листа; заповед за незабавна защита, издадена
по гр.д. № 15844/2020г. по описа на Районен съд – Варна; педагогическа
характеристика на детето Р. М.ова Н. с изх.№ 045/20.05.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемата
страна за приемане като писмени доказателства на копия на следните
документи: нотариален акт за собственост с № 179, том IV, дело №
3294/1996г.; удостоверение за раждане № 0051336, издадено от Община
Варна; медицинско направление с изх. № 67/04.11.2021г. и удостоверение за
настоящ адрес с изх. № 1186/04.11.2021г.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. Б.: Считаме, че и преди сме го изразявали - най-доброто решение
е да има възможност за постигане на споразумение. Проблемът обаче на
който се натъкнахме и от него не може да се излезе без наличието на съдебно
решение е, че ответницата не зачита и не желае да зачете обстоятелството, че
детето следва да расте със своя роден баща. Тя е създала второ семейство,
сега разбрахме, че има също друго дете, макар да няма представени
доказателства от тяхна страна. Вероятно така, както беше казало и вещото
лице в психологическия портрет, който беше направил пред първата
5
инстанция, идеята на ищцата в случая е цялостното игнориране на рождения
баща и отчуждаване на детето от него, което ние считаме за неправилно,
затова считаме, че не може да се постигне. Склонни сме да помислим за
споразумение.
АДВ. Г.: Не съм упълномощен за такова нещо в днешно съдебно
заседание. Готов съм да разговарям с нея, но не съм убеден, че ще бъде
постигнато, защото това изпълнение на привременните мерки касае януари
2023г., а ние още юни месец сме депозирали доказателство, представихме
молба, че няма да препятстваме тези срещи. Единствените срещи, които
осъществяваме с бащата, реално са във времето, когато той е бил тук по време
на дела. Това е със съдействието на майката, защото е извън режима на
определените привременни мерки. Наясно съм, че доверителката ми има
родено друго дете, не мога да кажа на колко е точно, на около шест месеца.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Не претендираме разноски.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Моля да оставите в сила постановеното от Районен съд - Варна
Решение № 1976/17.06.2022г. по гр.д. № 12842/2021г. по описа на ВРС като
правилно и законосъобразно. По съществото си решението с изключение на
частта за разноските, която сме обжалвали, отразява действителните
отношения и създадените фактически ситуации между страните, като ги
решава в една правилна, последователна и закономерна последица от
6
представеното и установено от съда. Централен момент и пред първата
инстанция беше именно начинът и отношението, което всеки един от
родителите проявява в разбирането си за отговорността към детето в
контекста на възпитанието му от двамата родители. С всичките си действия
досега ответницата С. демонстративно и против всички разпореждания на
съда препятства и пречи на другия родител да има един нормален контакт.
Правиха се множество опити в насока за установяване на този контакт, но
неразбирането, отразено и в психологическия портрет на ищцата – ответница
в настоящото производство, свързано с начина, по който следва да бъде
осъществена комуникацията с бащата и желанието и за прекъсване на този
́
контакт, което към настоящия момент тя, за съжаление, прави твърде
успешно, е единственият в случая момент, който не можеше и не е преодолян
в настоящото производство. Представили сме доказателства в насока на
неизпълнение от страна на ищцата на задълженията и, вменени от Районния
́
съд. Под претекст за липсата на какъвто и да е родителски интерес същата не
е представила изискуемото и изискано, както сме посочили и пред първата
инстанция, съгласие за осъществено посредничество от местната служба по
„Закрила на детето“ в А.. Няма мярка и възможност в ръцете на социалните
служби, които биха принудили майката да го направи и именно поради това
то не се осъществява. Още по-важен в случая е моментът, че майката въобще
не осъществява никаква комуникация с бащата, като не отговаря нито на
телефонните обаждания, нито на имейли, нито на електронните съобщения.
На майката бяхме предоставили включително и моя телефон, като лично съм
се уверил, че тя нито вдига телефон, нито връща обаждане. Виждам, че
колегата Г. не е в състояние да окаже положително влияние в тази посока за
постигане на съгласие за решаване на въпроса и даване на възможност на
бащата в съответствие с времето и разстоянието да планира посещенията си
при детето. След няколко месеца то ще навърши пет години. В рамките на
настоящото производство, както и предходното такова, което беше заведено
от ищцата, беше стигнало до съдебно решение, след което тя оттегли
подадения от нея иск само и единствено с намерението си да държи във
висящност именно тези отношения, доколкото има възможността при липса
на регулация със съдебно решение, съответно влязъл в сила съдебен акт, да
препятства бащата в изпълнението на единственото му желание - полагане на
грижа за детето. Убедени сме, че без наличието на решение - такова, каквото е
7
направил първоинстанционният съд, и установил един балансиран подход
при решаването на въпроса с интереса на детето, с начина, по който да има
този адаптивен шестмесечен период, в който с посредничеството на
съответната служба детето отново да се върне към възможността за нормална
комуникация с бащата, а впоследствие бащата да получи правото и на
самостоятелни виждания, се надявам, че ще може да бъде установен най-
добрият интерес на детето. По съществото всичко останало се свежда само до
това, както е записано и в жалбата на жалбоподателката, че
взаимоотношенията между страните основно се крепят на разменената
кореспонденция между двамата, но тя е единствено и както ще се уверите,
когато прочетете представените доказателства, свързана с опита за
представяне на фактическата ситуация в различна светлина. По съществото
си бащата не желае повече нито детето, нито майката, да е или да се чувства
като жертва на случилото се между тях в миналото. Ние разбираме, че
майката все още не е излязла от този симптом, но времето би следвало да
бъде на страната на детето, като двамата му дадат най-добрия шанс то да
расте щастливо и в нормална подкрепяща среда. Ето защо, ние разчитаме на
вашата преценка по отношение на събраните доказателства, като молим да
обърнете особено внимание на психологическото състояние и на
отношението на майката към бащата, което е неправилно по отношение
интересите на детето. Моля да оставите в сила съдебното решение така, както
е постановено от страна на първоинстанционния съд. По отношение на
издръжката сме дали достатъчно доказателства за финансовите възможности
на бащата, като моля да съобразите искането ни в тази насока и с оглед
реалностите по отношение на възможностите на бащата. Моля да дадете
подходящ срок за представяне и на писмени бележки.
АДВ. Г.: За съжаление, в настоящия казус имаме смесване на лични
емоции в отношенията между родителите с отношенията към детето. В това
отношение искам да посоча стр. 3 от исковата молба, която е подадена след
като майката е завела исково производство, в което иска да бъде определен
режим на лични отношения на бащата. Този баща, явявайки се в съдебно
заседание, виждайки, че от София са пристигнали две свидетелки, които
пътуват, които той познава, той дойде и заяви, че не е своевременно призован.
Когато майката проявява тази активност и сама иска определянето на
привременни мерки, когато прави разноски за тези свидетели, за нас беше
8
въпрос на това да покажем на бащата, че след като не иска да се възползва от
тази протегната ръка, то ние ще прекратим това производство, което се и
случи. Не може бащата да се опитва, пристигайки с адвокат в съдебната зала
да отлага процеса – този, който се стреми към редовни контакти с дъщеря си.
Това беше основанието да прекратим, а колегата отново насочва към това
нещо без да съобрази тези чисто емоционални обстоятелства. Тези жени,
които бяха дошли, също имат малките деца, бяха ги оставили и прочие
обстоятелства. На тази стр. 3 от исковата молба бащата заявява за един свой
скандал, разправия между двамата, и казва: „Това се случваше пред малката
ни дъщеричка, която вцепенена с уплаха слушаше.“ Кого - майката, която
крещи, или бащата, който крещи? Това е проблемът, който се поставя. С тази
част от исковата молба признава безспорно един проблем, който той е създал.
Бащата се стреми през целия процес да вмени едно отрицателно отношение
на майката към неговите контакти с детето, които признаваме, че са
абсолютно необходими и задължителни. Той осъществяваше тези контакти
единствено и само в деня на делото, когато се провежда някакво
производство, по наша инициатива той е тук. Включително, когато му
предложих да осъществят тази среща, той се опита да ми каже „ти кой си, че
ще говоря аз с теб“. Това са неща, които няма как да не правят впечатление.
На мен ми направи впечатление най-вече молбата от 25.05.2022г., която е
приета в същото съдебно заседание, и в която бащата заявява, че не му е
позволено да се чуе с детето на рождения ден, дали го е търсил или не, не
знаем. Той казва: „В допълнение с още по-арогантно отношение на два пъти
отклони подаръка, който изпратих с куриер“. Представихме доказателства в
тази насока – отишла е майката, взела е и двата подаръка. Проблемът се
корени в бащата. Стремежът, който изтъква майката и е отчетен и от вещото
лице Р. Г.а в съдебно-психиатричната експертиза на стр. 3 от същата, в която
той казва, че „изпращам му най-красивите снимки, той не ми отговаря на
телефонните обаждания, нямаше никаква заинтересованост от негова страна,
когато бяхме Covid”. Това са неща, които са ежедневни. Пак се връщам на
молбата от 25.05., за която говоря. „Подигравателно преди пет дни В. С. ми
изпрати снимки на детето.“ Това било подигравателното отношение, че
изпращаш снимки на детето, които е направила. „А за днес, 25.05.,
великодушно ми предложи по време на заседанието да прескоча да го видя,
защото щяла да го изведе в градинката пред блока си.“ Разбира се, 25.05. не е
9
в деня за привременните мерки и това действително е едно добро
предложение, защо трябва да се отнасяме по този начин? Докато той не
престане с това отношение, че той е центърът на нещата, няма да се случат
нещата, детето трябва да е в центъра на нещата. Родителите ще имат
отношения явно само покрай това дете, те трябва да имат отношения заради
това нещо. Не мога да се съглася, че зад красиви думи може да прикриваме
или да вкарваме други отношения, които не са се случвали. Изпратихме
официално писмо до Отдел „Закрила на детето“, те дали са уведомили бащата
или не, ние не знаем, но това писмо го представихме. Казваме, че няма да
препятстваме, тези срещи са задължителни. Кога е изпратил бащата на ЦОП –
А., които какво отношение имат в случая, след като не е подписван договор с
тях, е отделен въпрос. Какво иска – срещи през януари. Периодът от юни до
януари е седем месеца. Какво е направил той в този период? Самото
поведение на бащата доведе до това ние да поискаме един по-дълъг период,
определен от съда, за да може той да контактува с детето без да остава с него
с преспиване. В крайна сметка София-Варна е едно сериозно разстояние за
придвижване, със самолет и прочие, не знаем как ще се случва, но въпросът е,
че за нас това поведение и отношение на бащата безспорно доказва
необходимостта от такъв по-дълъг период. Детето през април ще навърши пет
години, нека да определим един период от шест години, в който бащата да не
може да го взима с преспиване, защото детето просто е отвикнало от него,
това е проблемът, който трябва да бъде решен в режима за лични отношения.
Той според мен ще бъде решен въз основа на тези доказателства, като най-
фрапантно е това писмо. То показва, че майката при всяко едно положение
трябва да е виновна, въпреки че съдебно-психиатричната експертиза сочи, че
тя има прекрасни родителски качества. Бащата притежава капацитет за
такива, но няма практически опит в отглеждането на детето, така казва
вещото лице Г.а. Това сочи на това обстоятелство, че вие следва да промените
този режим, който е определен от съда, и да определите малко по-дълъг срок
за свикване и бащата да бъде инициативен, да присъства, да представя
доказателства. Те твърдят, че са били в ЦОП, има ли някакви документи,
бележка от бензиностанция, самолетен билет, влаков билет, нямаме
доказателства, за това, че бащата е бил там. Това е целият проблем. Изведнъж
се тръгва да се използват празноти и се казва, че майката прави така. Нещата
тук са коренно противоположни. Трябва да погледнете тези доказателства,
10
защото е изключително важно това, че бащата се опитва всячески да посочи,
че майката и нейната майка са виновни за този проблем в семейните
отношения.
По отношение на издръжката, не сме съгласни, че бащата е имал по-
иновативни, по-разумни и спестяващи разходи предложения за детето. Такива
не са получавани, не са отправяни в никакъв случай. Когато се прибереш в
един град, в който не си регистриран, единственият вариант пред теб е частна
детска градина, иначе нещата са изключително сложни. Майката го записва в
частна детска градина, там има по-големи разходи. Това доказва нуждите на
детето за една по-голяма издръжка. Аз считам, че бащата, ако се е съгласил на
такава работа с тази заплата, то няма пречки пред себе си, защото назад във
времето той е получавал друга заплата, значително по-висока от днес
представената. Тази явно е за месец-два, не знам кога е започнал, но той е в
работоспособна възраст, млад, способен човек, който е работил в сферата на
технологиите и би могъл да ползва тези умения, включително за получаване
на една по-сериозна заплата, защото и тази заплата определя възможността да
заплаща такава издръжка. В този смисъл моля да увеличите размера на
издръжката, както сме поискали. В крайна сметка за петгодишно дете има
възможност да му се плаща такава издръжка и бащата според мен следва да я
изплаща.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Разбира се, вярвам, че родителите трябва да се
уважават. Притеснително е за мен, че в изминалите шест-седем месеца по
време на привременните мерки, преди това също, В. се насочи преди всичко
да създава обстоятелства, които да кредитират само делата ни, но всъщност не
помогна с нищо да се виждам с дъщеря ми във Варна - не вдига телефона,
никаква обратна връзка от подаръците, които изпращам, никакъв опит за
комуникация. Обикалянето около блока между Центъра за обществена
подкрепа в А., до поликлиниката и блока, не съдържаха среща с дъщеря ми.
Смятам, че това не е в полза на детето. Разбира се, че има грижи и подкрепа,
които тя трябва да получава от майка си и баща си, те са възпрепятствани.
Моето желание е да има режим, който да ми позволява да имам възможност
да допринасям за развитието и, за образование, за възпитание, и всичко, от
́
което в момента детето има нужда. Навлиза във възраст, която е интересна и
за двамата и определено ми липсва изключително много. В крайна сметка
никаква помощ и съдействие от майката, за да се случат тези срещи.
11
АДВ. Г.: Ако въззивникът желае, няма пречка да се обади, ще
осъществи среща с дъщеря си, въпреки че не е в периода, става въпрос за
днес.
СЪДЪТ дава възможност на страните да представят писмени бележки в
седемдневен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:43 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12