Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на тринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Иван Петров,
като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВОХД № 917/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест
на СРП срещу присъда на СРС, НО, 9-ви състав от 21.10.2019 г. по НОХД №
7904/2016 г., в частта, с която на подс. Я.А.Б. е наложено наказание пробация
като общо наказание, измежду наложените му такива наказания за престъпленията
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за
които е признат за виновен.
В протеста са изложени доводи, че
присъдата, в протестираната част, е необоснована и несправедлива. Предлага се
присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване
от свобода.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция защитникът представителят на СГП поддържа така подадения протест.
Счита, че определеното от първоинстанционния съд наказание е несправедливо и не
съответства на целите по чл. 36 от НК и пледира да бъде изменена
първоинстанционната присъда, като бъде увеличен размерът на наложеното на
подсъдимия наказание.
Защитникът на подс. Я.Б. оспорва
въззивния протест. Счита, че първоинстанционният съд е отчел всички относими
към въпроса за наказанието обстоятелства и е наложил наказание, което
съответства на данните за личността на подсъдимия и обстоятелствата, при които
е осъществено инкриминираното деяние. Пледира присъдата на СРС да бъде
потвърдена.
Подс. Я.Б. поддържа жалбата, като
изтъква, че е работещ човек, със семейство с две деца и е изолирано извършеното
от него, за което е постановена присъдата на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 06.02.2016г. свид. В.А.Ф.си
била в къщи заедно с баща си свид. А.К.Ф. и други роднини, когато се обадил
племенника й Р.А.и разговарял с майка й М. Ф.а. Оплакал се, че подс. Я.А.Б. го
е ударил и заплашвал. Свидетелите се притеснили и решили да отидат в къщата на
обвиняемия, намираща се в гр. София, кв. Модерно предградие , на ул. 362, № 9.
Пред къщата свидетелите В. Ф.а и А.В.видели
около 10-15 човека, сред които бил и подс. Я.Б..
Подсъдимият Б. започнал да нанася
удари с дръжката на лопата по главата на свид. А. Ф., в резултат на което той паднал
на земята.
В желанието си да предпази баща
си, свид. В. Ф.а застанала над него, вдигнала дясната си ръка, като казала на подс.
Б. „Не го удряй”!, но подсъдимият я ударил с дръжката на лопатата по дясната
ръка. Свидетелката В. Ф.а изпитала силна болка.
Свид. Ц.Ф. закарал своята сестра В.
Ф.а и син на свид. А.Ф.в болница „Пирогов”.
Така изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена, като се е позовал на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, а именно: показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели;
заключенията на приобщените по делото експертизи; писмените доказателства и
протоколите за извършени действия по разследването.
Въззивната инстанция счита, че
първоинстанционният съдебен състав е събрал необходимите за изясняване на
предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при реализирането на
правата им да правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото, като е формирал фактически изводи, които се споделят
от настоящия съдебен състав.
В мотивите към първоинстанционната
присъда, макар и да е допуснато смесване на фактическо изложение и
доказателствен анализ, е посочено въз основа на кои доказателствени източници
са били формирани фактическите изводи на съда. Въззивният съдебен състав също
счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели, макар да отразяват
различни гледни точки към първопричините на конфликта между подсъдимия и
пострадалите и към поведението на двете страни в този конфликт, по еднопосочен
и категоричен начин установяват авторството на инкриминираните деяния в лицето
на подсъдимия. Първоинстанционният съд е посочил в коя част не кредитира част
от събраните по делото гласни доказателства и се е аргументирал в тази насока,
поради което и мотивите на постановената присъда съответстват на процесуалните
изисквания в тази насока.
Също така по еднопосочен и
безпротиворечив начин от приложените по делото заключения на назначените
експертизи и от писмените доказателства се установява механизмът на причиняване
на инкриминираните увреждания на двамата пострадали, както и
медико-биологичният характер на тези увреждания.
При така установените по делото
факти, обосновани и правилни се явяват и правните изводи на първоинстанционния
съд, според които подс. Я.А.Б. е извършил престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение.
Както е посочил районният съд, подсъдимият
Я.Б.,*** предградие , на ул. 362, пред № 9, чрез нанасяне на удари с дръжката
на лопата по главата на А.К.Ф., е причинил на последния средна телесна повреда,
изразяваща се в импресионно счупване на черепния покрив и черепната основа в
ляво, реализиращо критериите на самостоятелния медико-биологичен признак
ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА и травматична оторея
/изтичане на кръв и ликвор от лявото ухо/, реализиращо критериите на
самостоятелния медико-биологичен признак НАРАНЯВАНЕ, ПРОНИКВАЩО В ЧЕРЕПНАТА
КУХИНА, като по този начин е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.
Действията на подс. Я.Б.,
извършени в логична последователност, сочат, че деянието е извършено от него
при условията на пряк умисъл, доколкото той е предвиждал последиците от своите
действия и целенасочено ги е извършил, за да причини телесно увреждане на
пострадалия А. Ф..
От обективна страна, на
06.02.2016г. в гр. София, кв. ********пред № 9, подс. Я.Б., нанасяйки удар с
дръжката на лопата по дясната ръка на В. А.ова Ф.а, е причинил на последната средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на дясната раменна кост, като
това нараняване реализира критериите на самостоятелния медико-биологичен признак
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период по -голям от
30 дни, като по този начин е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Действията на подс. Я.Б.,
извършени в логична последователност, сочат, че деянието е извършено от него
при условията на пряк умисъл, доколкото той е предвиждал последиците от своите
действия и целенасочено ги е извършил, за да причини телесно увреждане на
пострадалата В. Ф.а.
Въззивният съдебен състав намира,
че обосновано при определяне на наказанието на подс. Я.Б. за извършеното
престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК по отношение на пострадалия А. Ф.,
първоинстанционният съд е установил наличието на многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства, каквито се явяват чистото съдебно минало на подсъдимия,
изминалият дълъг период от извършване на престъплението, възрастта на
подсъдимия, трудовата му ангажираност и тежкото му материално и социално
положение, както и поведението на пострадалия, предшестващо инцидента. Наличието
на такива смекчаващи обстоятелства беше установено и в хода на въззивното
съдебно следствие от показанията на разпитания свид. П.М., чието съдържание на
беше опровергано от други доказателства по делото. При така отчетените и от
въззивния съдебен състав обстоятелства правилно се явява определянето на
наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК и налагането на
наказание пробация, изразяващо се в предвидените в чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1
и т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК пробационни мерки -
задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване на подсъдимия
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност два пъти седмично за срок от 1 година и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 година. В този смисъл и се явяват
неоснователни поддържаните в протеста доводи за несправедливост на наложеното
на подсъдимия наказание от първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен състав намира,
че обосновано при определяне на наказанието на подс. Я.Б. за извършеното
престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК по отношение на пострадалата В. Ф.а,
първоинстанционният съд е установил наличието на многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства, каквито се явяват чистото съдебно минало на подсъдимия,
изминалият дълъг период от извършване на престъплението, възрастта на
подсъдимия, трудовата му ангажираност и тежкото му материално и социално
положение, както и поведението на пострадалата, предшестващо инцидента. Наличието
на такива смекчаващи обстоятелства беше установено и в хода на въззивното
съдебно следствие от показанията на разпитания свид. П.М., чието съдържание на
беше опровергано от други доказателства по делото. При така отчетените и от
въззивния съдебен състав обстоятелства правилно се явява определянето на
наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК и налагането на
наказание пробация, изразяващо се в предвидените в чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1
и т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК пробационни мерки -
задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване на подсъдимия
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност два пъти седмично за срок от 8 месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца. В този смисъл и се явяват
неоснователни поддържаните в протеста доводи за несправедливост на наложеното
на подсъдимия наказание от първоинстанционния съд.
Правилно първоинстонционният съд
е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, като е групирал така наложените
наказания на подсъдимия и е наложил едно общо най-тежко наказание „пробация”,
включващо пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, с
явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично за срок от 1 година и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на протестираната присъда, доколкото не бяха
установени основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на СРС, НО, 9-ви състав
от 21.10.2019 г. по НОХД № 7904/2016 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.