РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Пловдив, 17.12.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, XXI състав, в публично заседание на двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева К.А.Н.Д.
№ 3042 по описа на съда за 2019 год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община Хисаря против
решение № 1471 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 3907/2018 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-218/26.04.2018г.,
издадено от заместник - председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор гр. София, с което на касатора е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1000.00 лева на основание
чл.201 ал.12 във връзка с чл.200 ал.1 т.39 от Закона за
водите за нарушение на разпоредбата на чл.138а ал.3 т.2 от същия закон.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 във връзка с ал.2 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН. Поддържа
жалбата и излага съображения в допълнително становище. Твърди се, че са
издадени в нарушение на чл.42, ал.1т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не
е посочена правилно нормата, която вменява правило за поведение, което да е
било нарушено. Напротив сочената в АУАН и НП норма на чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ
определя единствено компетентността за издаване на предписания, както и
конкретното им съдържание. С други думи
налице е неправилна квалификация на нарушението. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба - Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр. София, в нарочно писмно становище –
отговор по касационната жалба намира същата за неоснователна и моли да се
отхвърли.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило
по жалба на община Хисаряпротив наказателното постановление на заместник - председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което въз
основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 07-032/06.02.2018
г., на Община Съединение е наложено административно наказание " имуществена
санкция " в размер на 1000 лв. на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за
водите за нарушение на чл.138а ал.3 т.2 от същия закон.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 10.01.2018г. била извършена проверка от служители на ДАМТН в
землището на с.Красново, Община Хисаря – язовир „Долен Козлук”. В хода на
същата било установено, че по въздушния откос на стената имало дървесна и
храстовидна растителност, а водният откос бил с храстовидна растителност.
Същевременно обекта бил общинска собственост с издаден акт за собственост №
43/10.04.2006г. При предходна проверка през 2017г. отново били констатирани
сходни проблеми и тогава с Протокол № 26/06.06.2017г. били дадени предписания
да се отстрани растителността. Срок за изпълнение на същите бил 30.11.2017г.
При това положение и за горното на 06.02.18г. срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН с № 07-032 и атакуваното НП. Преждепосоченото неизпълнение на предписание по чл. 138а ал. 3, т. 2 ЗВ е отразено в
разпоредителната част на НП, а в обстоятелствената е възприето нарушение
на чл. 138а ал. 3, т. 2 ЗВ.
Районният съд е приел, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които обуславят отмяната му на формално основание. По
съществото на спора, съдът е приел, че деянието, за което е санкционирано лицето
е съставомерно – деянието е извършено, което е безспорно установено, както от приложените
писмени доказателства, така и от показанията на разпитания като свидетел по
делото актосъставител. Приел е, че е налице маловажен случай на административно
нарушение, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Настоящата съдебна инстанция намира решението на Районен
съд – Пловдив за неправилно.
Съдът не споделя извода на въззивния съд за формална
законосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба – чл. 138а ал. 3, т. 2 ЗВ, в редакцията й към
издаването на АУАН и НП областните управители назначават комисии за ежегодни
обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, които: 2. предписват на собствениците на язовирните стени
и/или на съоръженията към тях изпълнението в определен срок на необходимите
действия за осигуряване на техническата им изправност и безопасната им
експлоатация.
Видно от посоченото съдържание на правната номра, същата
не определя правило за поведение на собствениците на язовирните стени и/или на
съоръженията и не установява задължение за тези субекти. Според чл. 200, ал. 1,
т. 39 ЗВ е предвидено наказание с глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:
т. 39 - не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3
– от 1000 до 20 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.190а ал.2 от ЗВ,
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал.1 т.3 и по чл.138а ал.3 т.5, а според указаното в чл.190а
ал.1 т.3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни
лица по чл.190 ал.4 имат право да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Това е нарушената в случая норма, но деянието не е
квалифицирано правно със същата.
От своя страна е посочена санкционната разпоредбата на
чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ като основание за издаване на НП в обстоятелствената
му част, а в разпоредителната част на НП е описано правилно деянието – като
текст, но същевременно не е вписано, че с това именно деяние е нарушена нормата
на чл.190а ал.2 от ЗВ във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 39 НП, а отново е
посочена нормата на чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ.
Налице е неправилна квалификация на деянието –
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което съществено нарушение е основание
за отмяна на НП като незаконосъобразно. Съдържанието на НП е дефинирано по
закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно и точно описание на
посочените в чл. 57 ЗАНН реквизити. Изпълнението на това задължение в цялост е
елемент от спазване принципа на законосъобразност, несъобразен в случая.
Принципът на законоустановеност на административното наказание е несъвместим с
неточности и грешки в описание на административното нарушение, както и
квалификацията му, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни
санкции. В този смисъл ТР № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г., ОСК, ВАС:
"Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без
правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление.", неточно посочена нарушена разпоредба в АУАН
не е съществено нарушение, когато в НП е посочена правилната норма, нарушена от
даден субект. В тежест на административно наказващия орган е да индивидуализира
текстовете от закона, които са били нарушени и тези, по които е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дееца, което не е направено в
случая.
Горното налага да бъде отменено постановеното решение,
което потвърждва издаденто НП, както и самото НП като издадено при съществено
нарушение на административно наказателните правила.
Мотивиран от изложеното, Административен съд –
Пловдив, ХХІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1471 от 02.08.2019 г., постановено по АНД №
3907/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-218/26.04.2018г.,
издадено от заместник - председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор гр. София, с което на Община Хисаря е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000.00
лева на основание чл.201 ал.12 във връзка с чл.200 ал.1 т.39 от Закона за
водите за нарушение на разпоредбата на чл.138а ал.3 т.2 от същия закон.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.