№ 255
гр. Б.С., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20231410101188 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от И. В. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б.С., ул. „Стефан Караджа“ № 16, чрез адв.Ц. Й. против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2.
В исковата молба и уточняваща искова молба с вх.№5047/03.10.2023 г. се твърди, че
ищцата на дата 22.08.2023 г. установила липсата на сумата от 550 лв. от заплатата си, във
връзка с наложен запор от ЧСИ И. Ц.а по изп.д.№1124/2023 г.
Сочи се, че изпълнителният лист е издаден от Районен съд – Б.С. на 08.12.2010 г.,
като не е образувано изпълнително дело срещу нея, нито някой я е известявал, че има
задължения срещу нея. Задължението било към БНП „Париба Пърсънал Файненс“ЕАД гр.С.
с предположение, че задължението й било прехвърлено на ответника.
Поддържа се, че от издаването на изпълнителния лист до образуването на делото е
минал период от време от 13 г., с твърдение, че изпълнителния лист е съдебен акт,
удостоверяващ, че лицето в чието полза е издаден има правото да предприеме принудително
изпълнение за реализирането на своя претенция. Твърди се още, че по време на воденото
изпълнително дело. давност не е текла. Същата започва да тече от момента, в който
изпълнителното дело е прекратено поради бездействие на взискателя или поради друга
причина, като този срок е 3 г., след изтичането на който задължението по него се погасява по
давност.
Поддържа се, че няма данни да е имала друго изпълнително дело преди това.
По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от
съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен
лист от 08.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 1036/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С., тъй
като вземането е погасено по давност. Направено е особено искане на основание чл.397 ал.1
т.3 от ГПК спиране на изпълнението по изп.д.№1124/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.
№899.
С Определение №666/19.10.2023 г. е допуснато обезпечение на висящ иск,
определена е обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.№1124/2023 г. по
1
описа на ЧСИ И. Ц.а с район на действие ОС- В., с представена гаранция в размер на 91,56
лв.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че на 13.12.2007 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс
Интернешънъл“ АД), с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и И. В. И., в качеството й на
Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № CREX-01678950. Във
връзка с неизпълнените от страна на ищеца задължения по договора за кредит,
кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД инициирал издаването на
изпълнителен лист за незаплатените от кредитополучателя суми. По молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 09.12.2011 г. било образувано изп. дело № 1278/2011 г. по описа
на ЧСИ В.Й., с peг. № 721 към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1036/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С.. С
молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят възложил правомощията по чл.
18 ЗЧСИ, което било основание за прекъсване на давностния срок, тъй като съгласно
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи
на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността.“. Сочи се, че по аргумент на противното молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ, е редовна и води до прекъсване на
теклата до момента погасителна давност. Поддържа се, че на 15.09.2015 г. последвало
депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна
давност. С нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На
25.11.2015 г. новият взискател депозирал молба за справка и запор. На 04.01.2018 г. и на
28.02.2019 г. били депозирани отново молби за справка в НОИ за регистрирани трудови
договори.
Сочи се, че след като ЧСИ В.Й. бил лишен от правоспособност, архивът му бил
изпратен на ЧСИ Ц.Н., рег. № 756, р-н на действие ОС П. и делото получило нов номер – №
4207/2020 г. След това изп. дело № 4207/2020 г. било прекратено и взискателят изтеглил
процесния изпълнителен лист, като на 20.06.2023 г. била депозирана молба за образуване на
ново изпълнително производство, като било образувано изп. дело № 1124/2023 г. по описа на
ЧСИ И. Ц.а, с което за пореден път била прекъсната погасителната давност относно
вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ и било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия,
включително насрочване на опис на движими вещи.
Поддържа се, че на 14.08.2023 г. е изпратено съобщение за образувано дело до
длъжника, като на същата дата е изходирано съобщение до работодателя ОД на МВР.
Сочи се още, че взискателят по изп.д.№1124/2023 г. е получил само част от
претендираната от ищцата сума в размер на 550 лв., а именно 254,44 лв., като излагат
твърдения, че се претендира сума, която е била разпределена в полза на ЧСИ И. Ц.а, въз
основа на ТТРЗЧСИ за погасяване на такси по делото. Твърди, за неоснователно искането за
връщане на цялата сума поради получена сума без основание или отпаднало основание.
Посочва се, че от гореизложеното било видно, че редовно са били предприемани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземането. Твърди се,
че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
2
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Сочи се, че не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да
се счита давността за прекъсната. Изтъква се, че не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително
успешно, за да се счита давността за прекъсната.
Поддържа се, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с
предприемането или осъществяването на посочените изпълнителни действия, с което
предишния взискател „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД, взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ЕАД, ЧСИ В.Й., ЧСИ Ц.Н., ЧСИ И. Ц.а не са бездействали, като са
предприемали необходимите действия по образуваните пред тях изпълнители дела.
В отговора е направено разграничение между перемционния и давностния срок.
Цитирана е съдебна практика.
Посочва се, че от образуване на изпълнително дело №20117210401278 по описа на
ЧСИ В.Й. на 09.12.2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980 г. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началният момент от който започвала да тече погасителната давност е датата
26.06.2015 г. – постановяване на ТР №2/26.06.2015 г., според което погасителната давност
следвало да бъде погасена на 26.08.2020 г. Цитиран е и двумесечния период, в който
погасителната давност е била спряна въз основа на Закон за мерките и действията по време
на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. за преодоляване на
последиците. Като към този срок следвало да се добавят още седем дни, тъй като съгласно
§13 от ПЗР на Закона за здравето, сроковете спрели да текат по силата на ЗМДВИП,
продължават да текат от изтичане на 7 дни след обнародване на този закон. Поддържа се, че
след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни действия във връзка с изпълнително дело
№1278/2011 г., изп.д.№4207/2020 г. и изп.д.№1124/2023 г., които прекъсвали погасителния
давностен срок.
Оспорва се твърдението, че давността е тригодишна за вземането. Твърди се, че
изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и по
аналогия на чл.117 ал.2 от ЗЗД погасителната давност за вземанията е 5 г.
Посочва се, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в
качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на
Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД прехвърлило вземанията си по сключения с И. В. И. Договор за кредит №
CREX-01678950, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. С пълномощно предишният
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД да уведоми от името му всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, които последното е цедирало съгласно сключения Договор за цесия от
15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, изпратило Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника И. В.
И. на посочен от нея адрес, а именно: с.Търнава, ул. „Гоце Делчев“№15. Изпратеното
уведомление не е било получено, пратката се е върнала с отбелязване „сменен адрес“, което
било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален
пощенски оператор „МиБМ Експрес“ООД, приложено като доказателство по делото.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
3
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден
срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по ч. гр. дело № 1036/2010
г. по описа на Районен съд – Б.С. за сумите от: 511,29 лв. – главница дължима на основание
сключен договор паричен кредит от 13.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.11.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва
представляваща печалба на дружеството в размер 130,74 лв. за периода от 30.04.2008 г. до
30.06.2009 г., мораторна лихва за забава в размер на 148,61 лв. за периода от 30.05.2008 г. до
11.10.2010 г., както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение –
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2010 г., издадена по ч.гр.д. №
1036/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С..
Приет като доказателство е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015 г., сключен между „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД портфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, включително процесния договор,
сключен между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Видно от представената
по делото обратна разписка ищцата не е получила писмото, пратката се е върнала с
отбелязване „сменен адрес“, удостоверена с обратна разписка, надлежно оформена от
служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“ООД.
Видно от приложено заверено копие от изпълнително дело № 1278/2011 г. по описа на
ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 КЧСИ, с молба вх.№ 2700/14.11.2011 г. кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е поискал образуване на изп.дело - № 1278/2011 г. по описа на
ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 КЧСИ, което след приемането на архИ. му от ЧСИ Ц.Н. с per. № 756
КЧСИ е преобразувано под № 4207/2020 г.
С уведомление от 09.12.2011 г., ЧСИ В.Й. уведомил длъжника И. И. за насрочване
извършването на опис на движими вещи, находящи се на постоянния и настоящ адрес на
длъжника, на дата 24.02.2012 г. Съобщението не е получено от длъжника, тъй като същия не
е намерен на посочения адрес – с.Търнава, ул. „Гоце Делчев“№15. С уведомление от
08.03.2012 г., ЧСИ В.Й. уведомил длъжника И. И. за насрочване извършването на опис на
движими вещи, находящи се на постоянния и настоящ адрес на длъжника, на дата 25.04.2012
г. Съобщението не е получено от длъжника, уведомлението е залепено на пощенската кутия.
Протокол за опис на движими вещи не е приложен по изпълнителното дело, тъй като такъв
не е извършен.
По ИД № 1278/2011 г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 КЧСИ, е конституиран на
основание чл.429 от ГПК, като нов взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
********* по негова молба вх.№ 4200/15.09.2015г. в качеството му на цесионер на БНП
„Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* по силата на сключен договор за цесия
между двете дружества от 15.05.2015г. На основание чл.18 от ЗЧСИ възложил на съдия
изпълнителя да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство, без да ги конкретизира. Приложена е сметка №**********/25.11.2015 г. за
платена от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* към ЧСИ В.Йотов
справка за длъжника в размер на 6,00 лв.
С молба вх.№ 5069/25.11.2015г. взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, е поискал от ЧСИ В.Йотов да извърши справка в ТП на НОИ на името на
длъжника за сключени трудови договори, при наличие на такИ. да предприеме съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
С молба вх.№ 112/04.01.2018г. взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
4
ЕИК *********, е поискал от ЧСИ В.Йотов да извърши справка в ТП на НОИ на името на
длъжника за сключени трудови договори, при наличие на такИ. да предприеме съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
С молба вх.№ 2291/28.02.2019г. взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, е поискал от ЧСИ В.Йотов да извърши справка в ТП на НОИ на името на
длъжника за сключени трудови договори, при наличие на такИ. да предприеме съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
С молба вх.№ 2134/24.10.2022г. взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК ********* е поискал делото да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и
да му бъде върнат оригинала на изпълнителният лист, който му е предаден с разписка за
връщане на ИЛ от 06.04.2023г.
Впоследствие по молба вх.№ 24318/20.06.20232г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, е образувано ново изп.дело № 1124/2023г. на ЧСИ Ив.Ц.а срещу длъжника И. В.
И., въз основа на същият изпълнителен лист от 08.12.2010 год., издаден по ч.гр.д. №
1036/2010 год. по описа на Районен съд - Б.С..
Изпратено е уведомление от 06.07.2015г. за извършената цесия до длъжника от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, като пълномощник на БНП
„Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК *********, видно от приложената обратна
разписка по изп.дело № 1124/2023г. на ЧСИ Ив.Ц.а. ЧСИ И. Ц.а е уведомила И. И. със
съобщение от 14.08.2023г., че срещу нея е образувано ИД № 1124/2023 г. по нейн опис, с
приложен изпълнителен лист, уведомление, че вземането инкорпорирано в същия
изпълнителен лист е пръхвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД по силата на
договор за цесия от 15.05.2015 г. и постановление за разноски.
За образуването на изпълнително дело, длъжника И. разбрала от работодателя си ОД
на МВР - В., който получил запорно съобщение за налагане от ЧСИ И. Ц.а запор върху
трудовото й възнаграждение от 15.08.2023г. на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр. с
чл.446 е от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено съдебно производство/, а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. Този отрицателен
установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК,
съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. длъжникът оспорва
чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Той е средство за
защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване (чл.
439, ал. 2 ГПК).
Предявеният от ищеца иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за
пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се
оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.
дело № 20238990401124, като производството по това изпълнително дело продължава да е
висящо. За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да установи съществуването
на новонастъпилите факти след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, в случая - твърдението си за изтекла
погасителна давност след издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
5
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че погасителната давност е била
спирана или прекъсвана.
В конкретния случай страните не спорят по фактите, а по правните последици от
същите и по-конкретно по въпроса относно прекъсването на давността в резултат на
предприети действия за принудително изпълнение. По въпроса прекъсва ли се давността с
образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да
бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80
г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г.
на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от
съдилищата. При съобразяване на същите, съдът приема, че от датата на образуване на
изпълнително дело № 1278/2011 г. по описа на ЧСИ В.Йотов до приемането на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС №
3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното дело е прекъснало започналата
да тече от датата на изискуемостга на вземанията погасителна давност и по време на
изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно разрешенията дадени в самото ТР,
давността може да тече и по време на изпълнителния процес, но се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело № 1278/2011 г. по
описа на ЧСИ В.Йотов е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията
между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение от 26.06.2015 г. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело първоначалният взискател БНП „Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с
ЕИК ********* е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
като с т. 10 е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респ. до
прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно от тази дата
започва да тече давност по материалното правоотношение.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че прекратяването на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция", настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право. Със същото ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
между които са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е още с него, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
6
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.. Прието е, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе
прогласено, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита
за изгубило сила. От приложено заверено копие от изп.д.№ 1278/2011 г. по описа на ЧСИ
В.Й. с рег.№ 721 КЧСИ е видно, че същото е образувано по молба на взискателя БНП
„Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* срещу длъжника И. И. на 15.11.2011г.,
като с уведомление от 09.12.2011 г. ЧСИ В.Й. е насрочил извършването на опис на движими
вещи, находящи се на постоянния и настоящ адрес на длъжника на дата 24.02.2012 г., което
не е получено от длъжника
На 09.03.2012 г. ЧСИ В.Й. е изпратил до кмета на с.Търнава призовка/уведомление до
длъжника за връчване, което е получено на 30.03.2012 г. На 04.04.2012 г. е получен отговор
от кметство Търнава, че уведомлението е залепено на пощенската кутия на адресата.
След тази дата други изпълнителни действия не са поискани от взискателя, респ. не
са извършвани от ЧСИ-то, освен периодични справки за земеделски земи, трудови договори.
В случая след насрочения опис от ЧСИ В.Й. на 24.02.2012г. и, други действия по
принудително изпълнение не са предприемани от съдебния изпълнител и не са поискани от
взискателя, както в двугодишния законоустановен срок, с изтичането на който се приема, че
е настъпила перемпция ех lege, и то от момента на последното изпълнително действие по
делото, така и в петгодишния общ давностен срок. Перемпцията е настъпила на 24.02.2014г.
по силата на закона. С настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство, се обезсилват по право и предприетите до този момент действия, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права или извършените от трети лица
плащания /виж мотивите към т.10 на ТР/, каквито изключения обаче не са налице в
конкретния случай.
Изпълнително действие, което по принцип може да доведе до прекъсване на
давността, с постъпилата молба вх.№ 4200/15.09.2015 г. по ИД № 1278/2011 г. по описа на
ЧСИ В.Й., от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД(изходяща от него с №
51242/30.06.2015г.) за конституирането му като взискател на основание чл.429 от ГПК, с
която възложил на ЧСИ действия по чл.18 ЗЧСИ, без да ги конкретизира. Това действие
обаче е извършено след изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, т.е. в момент, в който
изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, поради което не
може да се приеме, че е валидно и е довело до прекъсване на давността. Освен това, в случая
не се касае за присъединяване на кредитор, а за конституиране на нов взискател в качеството
му на частен правоприемник на първоначалния.
На 25.11.2015 г. от ответника- взискател е постъпила нова молба с вх.№ 5069, с която
се иска от ЧСИ да извърши справка ТП на НОИ са регистрирани трудови договори и
предприемане на последващи изпълнителни действия. Такава справка е извършена, но
запори не са налагани. На 04.01.2018 г. и 28.02.2019 г. от ответника- взискател са постъпили
молби, с които се иска от ЧСИ да извърши справка ТП на НОИ са регистрирани трудови
договори и предприемане на последващи изпълнителни действия, като такава справка е
извършена, но запори отново не са налагани.
С молба вх.№ 2134/24.10.2022г. взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК ********* е поискал делото да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и
да му бъде върнат оригинала на изпълнителният лист, който му е предаден с разписка за
връщане на ИЛ от 06.04.2023г.
Впоследствие по молба вх.№ 24318/20.06.2023г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
7
ЕАД, е образувано ново изп.дело № 1124/2023г. на ЧСИ Ив.Ц.а срещу длъжника И. В. И.,
въз основа на същият изпълнителен лист от 08.12.2010 год., издаден по ч.гр.д. № 1036/2010
год. по описа на Районен съд - Б.С., която е наложила и запор върху трудовото
правоотношение на ищцата.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС,
пък ВКС приел, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В конкретния
случай началото на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е започнал да тече на
24.02.2012 г., т.е. при действието на ППВС № 3/1980 г., но съставът на посочената
разпоредба е осъществен към дата 24.02.2014 г. Различието е относно датата, от която
започва да тече новата погасителна давност за вземането в случаите, когато перемпцията е
настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г. и при действието на ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК. Прието е в съдебната практика, че ако съставът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
осъществен към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за
вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на релевантния
(двугодишен) срок, а ако е осъществен към дата, следваща приемането на ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК, новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Въз основа на
гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус, от
образуване на изпълнително дело № 1278/2011 г. на 15.11.2011 г. по описа на ЧСИ В.Й. до
26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началния момент от
който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС и датата, на която вземането се е погасило по
давност е 26.06.2020 г.
Новото ИД № 1124/2023г. по описа на ЧСИ Ив.Ц.а срещу длъжника И. В. И., е
образувано въз основа на молба вх.№ 24318/20.06.2023г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, с приложен същият изпълнителен лист от 08.12.2010 год., издаден по ч.гр.д. №
1036/2010 год. по описа на Районен съд - Б.С.. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ, като в случая е наложен запор върху трудовото възнаграждение от
дата 14.08.2023г.
С оглед изложеното след 26.06.2015 г. (приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС) до 26.05.2020 г. е изтекла приложимата за процесните вземания
петгодишна погасителната давност, инкорпорирани в изпълнителния лист, са се погасили по
давност и след този срок не подлежат на принудително изпълнение. Вземането за лихвите е
аксцесорно, което означава, че с погасяване на главното задължение се погасява и вземането
за лихва. Освен това всички вземания за лихви към длъжника са погасени, тъй като за тях
давността е 3 годишна.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването
обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или
повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността
по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
8
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В коментираното тълкувателно решение съдиите от ВКС посочват неизчерпателно
група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като
такИ. са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Неоснователно е възражението на ответника, че давността за вземането е прекъсната
на 15.05.2015 г. с депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. На първо място по делото не са ангажирани доказателства от
ответника за подаването на такава молба. На следващо място, следва да се посочи, че самото
искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от
съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята
същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за
вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи само ако в молбата за
конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е поискано извършването на валидно
изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено
искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до
съдебния изпълнител. /в този смисъл Решение № 50094/16.11.2023 г. по т.д. № 770/2022 г. на
ВКС I т.о./.
Не са действия, годни да прекъснат давността за вземането, сочените от ответника
извършени такИ. на 25.11.2015 г. , 04.01.2018 г. и 28.02.2019 г., а именно депозиране на
молби за справка за трудови договори от НОИ.
Следователно в настоящия казус ответникът не доказа по безспорен, несъмнен начин,
че след 26.06.2015 г. са били поискани и извършени по изпълнителните дела действия,
водещи до прекъсването или спирането на погасителния давностен срок.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е изцяло основателна, поради
което следва да бъде признато за установено, че И. В. И. с ЕГН ********** от гр.Б.С., ул.
„Стефан Караджа“№16 не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С.1336, р-н Люлин, бул.“Панчо
Владигеров“ № 21,Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2, на основание чл.439 от ГПК,поради
погасяване по давност, сумата в размер на 511,29 лв. главница, дължима на основание
сключен договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-01678950 от 13.12.2017 г.,
сумата в размер на 130,74 лв. представляваща договорна лихва представляваща печалба на
кредитора, мораторна лихва в размер на 148,61 лв. за периода от 30.05.2008г. до 11.10.2010г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
01.11.2010г., до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 125
лв., от които: държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 лв., които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист 08.12.2010г. по ч.гр.д.№
1036/2010г. по описа на БСлРС и които суми са предмет на ИД № 1278/2011 г. по описа на
ЧСИ В.Й. и изп.д.№ 1124/2023г. по описа на ЧСИ И. Ц.а с район на действие ОС-В..
Ищеца е поискал присъждане на разноски съгласно представеният списък по чл.80 от
ГПК в следните размери: 85,70 лв.-държавна такса за образуване на делото, както и
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв. Ответното
дружество е поискало присъждане на разноски в размер на 360,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане
правната помощ вр.чл.37 от ЗПП и 80,00 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл.13,т.2 от Наредба за заплащане правната помощ, съгласно приложеният списък
9
инкорпориран в писменият отговор.
Направило е възражение за прекомерност на адвокатският хонорар на пълномощника
на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
В случая е представен договор за правна защита и съдействие /л.14 от делото/
сключен между ищеца И. Найденова И. и адв.Й., по силата на който е договорено правна
защита и съдействие. Цената на иска посочена в исковата молба е 2141,74 лв., като съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ при интерес от 1000 до 10 000 лв.,
адвокатското възнаграждение е в размер на 400,00 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
или в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение е 515 лв., приблизително
колкото е посочено от адв.Й.. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 605,70 лева, от които: 85,70 лв.-държавна такса за образуване на делото и
адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв. за процесуално представителство и защита
на ищеца И. В. И. в исковото производство по гр.д.№ 1188/2023г. по описа на РС-Б.С..
По отношение на сумата от 550 лв. същата не подлежи на връщане на ищцата, тъй
като в случая е предявен установителен иск, а не осъдителен.
На ответното дружество не му се дължат разноски при този изход на делото.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.-1336, р-н Люлин, бул.“Панчо
Владигеров“ № 21,Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2, че И. В. И. с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.“Стефан Караджа“ № 16 НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр. С., на основание чл.439 от ГПК, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО
ДАВНОСТ, сумата в размер на 511,29 лв. главница, дължима на основание сключен договор
за потребителски паричен кредит с номер CREX-01678950 от 13.12.2017 г., сумата в размер
на 130,74 лв. представляваща договорна лихва представляваща печалба на кредитора,
мораторна лихва в размер на 148,61 лв. за периода от 30.05.2008г. до 11.10.2010г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.11.2010г., до
окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 125 лв., от които:
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.,
които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист 08.12.2010г. по ч.гр.д.№ 1036/2010г. по
описа на БСлРС и които суми са предмет на ИД № 1278/2011 г. по описа на ЧСИ В.Й. и
изп.д.№ 1124/2023г. по описа на ЧСИ И. Ц.а с район на действие ОС-В..
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С.-1336, р-н Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,Бизнес Център
„Люлин 6“, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. И. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Стефан
Караджа“ № 16, сумата в размер на 605,70, представляваща сторени по делото разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
10