Присъда по дело №1331/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта:	107
Дата:	25 ноември 2021 г. (в сила от 26 февруари 2022 г.)
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20213110201331
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 107
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
и прокурора Иван Богданов Богданов (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Мария Бончева Наказателно дело от общ
характер № 20213110201331 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. Д. П., роден на 08.07.1996 г. в гр.Провадия,
обл.Варна, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан,
ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 11.05.2020г. , в гр. Варна е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората обективирани в Заповед №РД-01-
183/06.04.2020год. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01-229/22.04.2020г. на Министъра
на Здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал.2, чл. 63,ал. 63,ал. 1,3,5,6 и7 от Закона за здравето, чл. 73
от Административно-процесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба №21/2005г.за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по Раздел II т.1 от Заповедта,
поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх. №200501/057461 на Регионална
здравна инспекция- Русе от 01.05.2020г., е напуснал мястото, на което е посочил, че ще
пребивава, а именно гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 за посоченият в
предписанието срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи във връзка с разпространяващата се пандемия от
COVID- 19, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България с Решение на 44-то
Народното събрание от 13.03.2020 г. за цялата територия на Република България, обнародвано в ДВ. бр. 22 от
13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020 г. до
1

13.04.2020 г., като срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то Народното събрание, обнародвано в
ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г., поради което и на основание чл. 355 ал.2 вр. ал.1 и
чл.55, ал.1, т.2, буква „б” от НК, му налага наказание „ПРОБАЦИЯ” при съвкупност на
следните пробационни мерки:
На осн. Чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС”, с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн. Чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ІІ. ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА АН. Р. Д., родена на 02.09.1991 г. в гр.Варна,
българка, български гражданин, със средно образование, не работи, неосъждана, ЕГН
**********
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:
На 11.05.2020г. в гр. Варна е нарушила мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората обективирани в Заповед №РД-01-
183/06.04.2020год. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01- 229/22.04.2020г. на Министъра
на Здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал. 1,3,5,6 и7 от Закона за здравето, чл.73 от
Административно-процесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба №21/2005г.за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по Раздел II т.1 от Заповедта,
поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх. №200501/057460 на Регионална
здравна инспекция- Русе от 01.05.2020г., е напуснала мястото, на което е посочила, че ще
пребивава, а именно гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 за посоченият в
предписанието срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи във връзка с разпространяващата се пандемия от
COVID- 19, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България с Решение на 44-то
Народното събрание от 13.03.2020 г. за цялата територия на Република България, обнародвано в ДВ. бр. 22 от
13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020 г. до
13.04.2020 г., като срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то Народното събрание, обнародвано в
ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г., поради което и на основание чл. 355 ал.2 вр. ал.1 и
чл.55, ал.1, т.2, буква „б” от НК, й налага наказание „ПРОБАЦИЯ” при съвкупност на
следните пробационни мерки:
На осн. чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС”, с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн. чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1331 по описа
на Варненския районен съд за 2021 година, ХХІХ състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подс. Д. Д. П.
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.355
ал.2 вр. ал.1 от НК и подс. А. Р. Д. за извършено от нея престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. Д. Д. П.

На 11.05.2020г. в гр. Варна е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората обективирани в Заповед №РД-01-
183/06.04.2020год. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01-
229/22.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването, издадена на основание чл.
61, ал.2, чл. 63,ал. 63,ал. 1,3,5,6 и7 от Закона за здравето, чл. 73 от
Административно-процесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба №21/2005г.за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната, като лице по Раздел II т.1 от Заповедта,
поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.
№200501/057461 на Регионална здравна инспекция- Русе от 01.05.2020г., е
напуснал мястото, на което е посочил, че ще пребивава, а именно гр. Варна, жк.
„Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 за посоченият в предписанието срок, като
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи във връзка с разпространяващата се пандемия от COVID- 19, обявено на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България с Решение на
44-то Народното събрание от 13.03.2020 г. за цялата територия на Република
България, обнародвано в ДВ. бр. 22 от 13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020
г., като срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то Народното
събрание, обнародвано в ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г.

ПОДС. А. Р. Д.

На 11.05.2020г. в гр. Варна е нарушила мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората обективирани в Заповед №РД-01-
183/06.04.2020год. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01-
229/22.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2,
чл.63, ал. 1,3,5,6 и7 от Закона за здравето, чл.73 от Административно-процесуалния
кодекс, чл. 29 от Наредба №21/2005г.за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
1

разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по Раздел II т.1
от Заповедта, поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.
№200501/057460 на Регионална здравна инспекция- Русе от 01.05.2020г., е напуснала
мястото, на което е посочила, че ще пребивава, а именно гр. Варна, жк. „Вл.
Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 за посоченият в предписанието срок, като деянието е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи във
връзка с разпространяващата се пандемия от COVID- 19, обявено на основание чл. 84,
т. 12 от Конституцията на Република България с Решение на 44-то Народното събрание
от 13.03.2020 г. за цялата територия на Република България, обнародвано в ДВ. бр. 22
от 13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., като срокът е удължен до 13.05.2020 г. с
Решение на 44-то Народното събрание, обнародвано в ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и счита, че посъдимияте за извършеното деяние следва да бъдат
признати за виновни.
Защитникът на подс. П. в съдебно заседание моли съда да го признае за
невиновен. Подс. П. не се признава за виновен.
Защитникът на подс. Д. в съдебно заседание моли съда да го признае за
невиновен. Подс. Д. не се признава за виновен.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на
доказани заболели лица на територията на Република България, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република
България Народното събрание обявило извънредно положение върху цялата територия
на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Срокът на
извънредното положение на 03.04.2020 г. бил удължен до 13 май 2020 година.
Решението бил прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020 г., и обнародвано в
Държавен вестник бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г. С Решението било възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID - 19 и в съответствие с
чл.57, ал.З от Конституцията на Република България. С цел опазване живота и здравето
на българските граждани и съобразена с вътрешното законодателство била създадена
организация за предприемане на редица мерки, в това число и за карантиниране на
лица, влизащи на територията на страната от зони с разпространение на COVID - 19.
Тези мерки били предприети в синхрон с нормите на чл.63 от Закона за здравето (ал.1
„При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион") и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести („При възникване на нови заразни болести с
потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на
биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди: 1.
задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в
приложение № 1; 2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с
2

епидемичната ситуация).
На основание горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID - 19 на територията
на страната, Министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. В тази заповед било указано, че всички лица, поставени под
карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото/адреса/ на настаняване,
което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок. Тази заповед
била отменена с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, като мерките за спазване на карантина били
идентични с тези в отменената заповед. Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България била изм. със Заповед №РД-
01-229/22.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването.
На 01.05.2020г. подсъдимите Д.П. и А.Д. влезли на територията на Р България
през ГКПП Русе, „Дунав мост". При влизане на територията на Р. България били
посрещнати от екип здравни служители, като здравните служители им издали 2 бр.
индивидуални предписания/утвърден образец/ за всяко едно от лицата/двамата
подсъдими/ от Регионална здравна инспекция-Русе за поставянето им под карантина с
изх. №200501/057461,по отношение на П. и изх. №200501/057460 по отношение на Д.,
за срок от 14 дни /с начало 01.05.2020г. до 14.05.2020г. вкл.и за двамата/, която мярка
да бъде изпълнявана на адрес гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 и за
двамата подсъдими на основание Заповед №РД-01- 183/06.04.2020год. изм. със Заповед
№РД-01-229/22.04.2020г.,двете на Министъра на Здравеопазването. На двамата
подсъдими били връчени посочените предписания от Регионална здравна инспекция-
Русе за поставянето им под карантина, като запознаването със съдържанието ставало,
чрез полагане на собственоръчно положен подпис на електронно устройство. В т.4 от
посочените предписания, декларативно, по отношение на лицата, за които е издадено
предписанието е упоменато, че на последните им е известна предвидената наказателна
отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на предписанието, с което съдържание
и предвидената санкция при неизпълнение лицата са се запознали срещу подпис и на
които е бил връчен екземпляр.
Предписанията били връчени на двамата подсъдими срещу подпис.
Подсъдимите се прибрали на адреса си в гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211,
вх.2, ап.55, който следвало да не напускат до 14.05.2020г. На 11.05.2020г. въпреки
издадените им предписания, самоволно решили да напуснат адреса, на който е
следвало да бъдат карантинирани нарушавайки задължителния характер на
предписанията. Чувствали се здравословно добре, двамата подсъдими напуснали
самоволно адреса в гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55.
На същата дата 11.05.2020 г., свидетелите Любомир Маринов и Антон Белчев -
полицейски служители на 03-то РУ при ОД на МВР Варна следвало да извършат
проверка по списък на лица поставени под карантина, между които били и
подсъдимите П. и Д.. При посещение на адреса гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211,
вх.2, ап.55, св. А. Белчев не открил никой. Позвънил на съседен апартамент, от който
излязло лице от женски пол, представило се за родител/майка/ на подс. Д.. Заявила на
3

полицейския служител, че дъщеря и А.Д. и приятелят и Д.П. действително обитават
посочения адрес, но са напуснали самоволно адреса, на който е следвало да бъдат
карантинирани за срок от 14 дни, излезли да се поразходят. Отключила
апартамента/адреса на който е следвало да бъдат карантинирани двамата подсъдими-
П. и Д./ и който адрес двамата подсъдими по силата на посочените по-горе заповеди:
Заповед №РД-01-183/06.04.2020год. изм. със Заповед №РД-01-229/22.04.2020г. двете
на Министъра на Здравеопазването, и издадените им индивидуални административни
актове-предписания на РЗИ Русе е следвало да не напускат за срока, за който са били
поставени под карантина . Полицейския служител бил поканен на адреса, извършил
лична проверка в жилищните помещения, при която проверка подсъдимите Д.П. и А.Д.
не били открити. Св. Белчев се обадил на своя колега св. Л. Маринов за съдействие.
Последният пристигнал на място. Също извършил лична проверка в сервизните
помещения на апартамента, на който подсъдимите е следвало да бъдат карантинирани
и отново не открил никое от лицата. За удостоверяване на горното обстоятелство
полицейските служители повикали и гражданско лице, съсед, Сейбадин Хасанов.
Не е спорно, че двамата подсъдими на процесната дата 11.05.2020г. не са се
намирали на адреса в гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 посочен от тях
в предписанията . Подсъдимите разяснават, че излезли да се поразходят.
В точка 8 на Заповед №РД-01- 183/06.04.2020год. е въведено задължение на
поставените под карантина лица да не напускат дома си или мястото за настаняване.
Със заповедта е утвърден образец на предписание и е допуснато предварително
изпълнение на заповедта. Със Заповед №РД-01-229/22.04.2020г.на МЗ е предвидено,че
предписанието може да се попълва и в електронна форма от органите на граничния
здравен контрол,при наличие на техническа възможност.
Производството е по реда на чл.371 т.1 от НПК. Подсъдимите са се
съгласили да не провежда разпит на свидетелите –Любомир Маринов и Антон
Белчев. Съдът на основание чл.372 ал.3 от НПК е одобрил изразеното
съгласие от подсъдимите. Съдът кредитира описаните по горе показания на
свидетелите Любомир Маринов и Антон Белчев, като дадени безпристрастно
и обективно. Показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви и разкриват в пълнота фактическата обстановка свързана с
поведението на подсъдимите лица. Посредством всички събрани и
кредитирани от съда гласни доказателства се изяснява, че подсъдимите лица
са нарушили мерки и правила издадени против разпространение на заразна
болест по време на пандемия и въведено извънредно положение.
В съдебно заседание подс. П. и подс. Д. дават обяснения и излагат
своя версия за случилото се, като твърдят, че са напуснали адреса на който са
посочили, че ще пребивават само за кратко време. Имали са намерение да се
върнат след като се разходят. Не се били срещали с други хора. Не били
информирани какви били задълженията им по повод наложената им
карантина. Същите не отричат обстоятелството, че са напуснали адреса на
който са били карантинирани нарушавайки задължителния характер на предписанията.
Подсъдимите изтъкват по скоро причини за напускане на адреса-желание да „глътнат“
въздух, да се разходят тъй като се задушавали в къщи, неинформираност относно
4

задълженията им по време на карантина. Съдът кредитира обясненията дадени от
подсъдимите лица в хода на съдебното следствие. С тях се потвърждава
фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Причините за
неизпълнението на задълженията им като карантинирани по време на
въведено извънредно положение в страната са ирелевантни, още повече, че
нито еднd от изброените от подсъдимите причини не е съществена. По
никакъв начин не е било застрашено здравето и живота на подсъдимите лица,
че да имат те основателна причина да напуснат мястото където са били
карантинирани и да потърсят съдействие. Не са имали здравословни
проблеми и не са търсили спешна медицинска помощ. Съдът намира, че
подсъдимите не могат да черпят права от собственото си неправомерно
поведение. Незнанието на законите не би могло да бъде основание за
отпадане на наказателната отговорност.
Изложените обстоятелства се установяват от приобщените на осн.
чл.283 от НПК за които съдът е одобрил съгласието на страните на осн.
чл.372 ал.3 от НПК показания на свидетелите Л. Маринов и А. Белчев,
обясненията на подсъдимите лица, както и всички други писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Д. Д. П.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , ЧЕ
На 11.05.2020г. в гр. Варна е нарушил мерки, издадени
против разпространението на заразна болест по хората обективирани в Заповед
№РД-01- 183/06.04.2020год. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед
№РД-01-229/22.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването, издадена на
основание чл. 61, ал.2, чл. 63,ал. 63,ал. 1,3,5,6 и7 от Закона за здравето, чл. 73 от
Административно-процесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба №21/2005г.за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната, като лице по Раздел II т.1 от Заповедта,
поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.
№200501/057461 на Регионална здравна инспекция- Русе от 01.05.2020г., е
напуснал мястото, на което е посочил, че ще пребивава, а именно гр. Варна, жк.
„Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 за посоченият в предписанието срок, като
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи във връзка с разпространяващата се пандемия от COVID- 19, обявено на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България с Решение на
44-то Народното събрание от 13.03.2020 г. за цялата територия на Република
България, обнародвано в ДВ. бр. 22 от 13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020
г., като срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то Народното
събрание, обнародвано в ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г.
5

ПРИЗНА ПОДС. А. Р. Д.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , ЧЕ
На 11.05.2020г. в гр. Варна е нарушила мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората обективирани в Заповед №РД-01-
183/06.04.2020год. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01-
229/22.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването, издадена на основание
чл.61, ал.2, чл.63, ал. 1,3,5,6 и7 от Закона за здравето, чл.73 от Административно-
процесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба №21/2005г.за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната, като лице по Раздел II т.1 от Заповедта, поставено под
карантина с предписание за поставяне под карантина изх. №200501/057460 на
Регионална здравна инспекция- Русе от 01.05.2020г., е напуснала мястото, на
което е посочила, че ще пребивава, а именно гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл.
211, вх.2, ап.55 за посоченият в предписанието срок, като деянието е извършено
по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи във връзка с
разпространяващата се пандемия от COVID- 19, обявено на основание чл. 84, т.
12 от Конституцията на Република България с Решение на 44-то Народното
събрание от 13.03.2020 г. за цялата територия на Република България,
обнародвано в ДВ. бр. 22 от 13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020
г., като срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то Народното
събрание, обнародвано в ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
По възведеното обвинение за престъпление по чл. 355ал.2 вр. ал.1
от НК-
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимите лица П. и Д. действително са осъществили състава на престъплението по
предявеното обвинение, доколкото този извод кореспондира не само на направеното от
тях самопризнание, но и на данните в писмените и гласни доказателствени материали,
събрани при воденото разследване по досъдебното производство. Действията във
връзка с напускането на конкретния адрес в град Варна, на който те са посочили, че ще
пребивават през съответния период, вписан в издадените предписания с Изх. №
200501/057461 и № 200501/057460 от 01.05.2020г. на РЗИ Русе, не са предмет на спор,
и са категорично установени от приложените доказателства. С оглед на това следва да
се приеме, че посредством тях подс. П. и подс. Д. са осъществили състава на
престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като те са
довели до нарушаване на забрана, изрично предвидена като мярка против
разпространението на посочената по-горе заразна болест по хората чрез
издадената Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 година на Министъра на
здравеопазването на Република България, а деянието е било извършено по време
на (действало през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 година) извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България с решение на Народното събрание на РБ от
6

13.03.2020 година във връзка с разрастваща се епидемия от COVID-19 на територията
на страната. Предписанието на РЗИ Русе е връчено на подс. П. и подс. Д., които са
били запознати не само с обстоятелството, че са били поставени под карантина, но и че
носят наказателна отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с
нея. Поради изложеното подс. П. и подс. Д. явно са действали с пряк умисъл, тъй като
са осъзнавали последиците от своите действия и чрез последните са целяли тяхното
настъпване.
Съдът намира, че извършеното деяние от подсъдимите лица не е малозначително
или с явна незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.
Подсъдимите са напуснали дома си без основателна причина и с това си поведение са
могли да застрашат здравето на трети лица.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съда
отчита чистото съдебно минало на подс. П. и подс. Д. към инкриминираната дата,
което определя същите като лица с невисока степен на обществена опасност; както и
обстоятелството, че същите се явяват родители на малолетно дете, по отношение на
което полагат грижи и доставят издръжка. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не
констатира.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимия П. и подсъдимата Д. съдът взе
предвид сравнително не-високата степен на обществена опасност на престъплението
сравнено с други от този вид и ниската степен на обществена опасност на подсъдимите
лица П. и Д. – те не са осъждани, двамата са със средно образование, подс. П. работи, а
подс. Д. се грижи за малолетното им дете, деянието е извършено преди повече от
година и представлява инцидентен случай в техния живот. Предвид гореизложеното,
съдът при определяне на наказанието на подсъдимите лица за престъпление по чл. 355
ал.2 вр.ал.1 от НК приложи правилото на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК и определи
наказанието на подсъдимите П. и Д. при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дейците- деянието се отличава с не-висока степен на обществена опасност сравнено с
други от същия вид. По отношение на степента на обществена опасност на
подсъдимите съдът отчете чистото съдебно минало, трудовата им ангажираност и
обстоятелството че дянието е инцидентно в техния живот, в тази връзка съдът намира,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. П.
и подс. Д..
Съдът намира, че на подсъдимият П. следва да бъде наложено наказание, което да
му въздейства възпиращо и превъзпитаващо. В този смисъл съдът замени наказанието
Лишаване от свобода, тъй като не е предвиден най-ниския предел с Пробация. В този
смисъл съдът наложи наказание “ПРОБАЦИЯ” СЪС СЛЕДНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес два
пъти седмично за срок от шест месеца.
на осн.чл.42А ал.2 т.2 от НК –задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът счита, че спрямо подс.П. следва да бъдат наложени първите две
задължителни пробационни мерки в размер към минималния предвиден в закона и не
следва да се прилагат други пробационни мерки. В тази връзка, съдът намери, че
останалите предвидени в чл. 42а, ал. 2 от НК пробационни мерки са неудачни в случая,
7

налагането им е неуместно, предвид обстоятелството, че биха попречили на подс. П. да
работи и да изпълнява задълженията си.
Съдът намира, че на подсъдимият Д. следва да бъде наложено наказание, което да
и въздейства възпиращо и превъзпитаващо. В този смисъл съдът замени наказанието
Лишаване от свобода, тъй като не е предвиден най-ниския предел с Пробация. В този
смисъл съдът наложи наказание “ПРОБАЦИЯ” СЪС СЛЕДНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес два
пъти седмично за срок от шест месеца.
на осн.чл.42А ал.2 т.2 от НК –задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът счита, че спрямо подс.Д. следва да бъдат наложени първите две задължителни
пробационни мерки в размер към минималния предвиден в закона и не следва да се
прилагат други пробационни мерки. В тази връзка, съдът намери, че останалите
предвидени в чл. 42а, ал. 2 от НК пробационни мерки са неудачни в случая, налагането
им е неуместно, предвид обстоятелството, че биха попречили на подс. Д. да изпълнява
задълженията си свързани с отглеждането на малко дете.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието
и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се постигнали с посочените
наказания Пробация, като така определените наказания ще бъдат адекватна санкция,
напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата
обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено от подсъдимите лица и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдените лица, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху тяхи ще им се отнеме възможността да вършат и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимите
лица ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната
превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК съдържа и друго (по-леко по вид) наказание
– “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с наказанието “Лишаване от
свобода”. При наличието на установената с чл. 55 ал.3 от НК възможност обаче това
наказание не е наложено чрез постановената присъда, тъй като съдът е приел, че
предвиденото по-тежко по вид наказание, каквото се явява отбелязаната в чл. 37, ал. 1,
т. 2 от НК „Пробация”, е напълно достатъчно да постигне целите по чл. 36 от НК.
По делото не са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е
произнасял по присъждането на такива.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8