РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Русе , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000133 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „ТЕРРА
ГЛОУБ“ЕООД с.Тръстеник, чрез пълномощник адвокат В.В., против
решението на РРС, постановено по гр.д.№2356/2020г., с което е осъден да
заплати на „Х.“АД гр.Добрич сумата 4752лв.-цена на доставена стока-резене,
за което е съставена Фактура №737/26.11.2018г., ведно със законна лихва,
считано от 19.06.2020г. до окончателното плащане, както и разноски. Твърди,
че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, по
изложени оплаквания. Иска решението да бъде отменено и исковете
отхвърлени, с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Х.“ АД гр.Добрич с подадения отговор на
въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Т.В., РАК, заявява становище за
нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и иска да бъде
потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.
1
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението в обжалваната част, с оглед оплакванията, въззивният съд намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане. По същество, тя е неоснователна.
„Х.“АД гр.Добрич е предявил против въззивника „ТЕРРА
ГЛОУБ“ЕООД иск за заплащане на стойността на доставена му стока-1.32
тона резене, реколта 2018г., на стойност 4752лв., за която издал данъчна
фактура №737/26.11.2018г. Отвеникът-въззивник е оспорил иска. Оспорил е,
че е получил стоката, съдържанието на приложените писмени доказателства,
както и че е бил в облигационни отношения с ищеца за доставка на резене
през 2018г., съответно и че фактурата му е предявена за плащане. Оспорил е
също така, че лицата, подписали кантарна бележка №10001/23.11.2018г.-М. и
К. са негови служители.
Като е анализирал събраните по делото доказателства, районният
съд е счел, че искът е основателен и го е уважил изцяло. Мотивирал е
решението си, като е приел, че страните са в трайни търговски отношения, че
е постигната уговорка между ищеца /чрез свид.В./ и управителя на ответника
М.К., произведеното от първия резене да бъде изкупено от ответника през
2017 година. През 2018г. В. отново уведомила К. за произведеното резене,
което било в по-малко количество и с по-лошо качество от предходното.
Уговорили се, по искане на К. да бъде изписано и заприходено чистото
резене-бонифицирано количество, определено след приспадане на примеси и
допустимо количество влага. За изпратеното на ответника количество резене
свид.К.а отново съставила вътрешна фактура, удостоверение за качество и
пропуск за извозване, в който отразила чистото количество резене, което се
изпраща на ответника. Екземпляр от пропуска бил предаден на шофьора -
свид.К., който го транспортирал до базата на ответника, до където бил
транспортирал предходната година резене. Установено е, че камиона бил
изтеглен пълен и празен-след разтоварването му при ответника с негова
2
техника и установените показания-бруто, тара и нето били записани от
кантарджийката в базата на ответника в кантарната бележка от 23.11.2018г.,
където тя отразила, че количеството резене е получено от ответника и е
доставено от ищеца. Свид. К. установява, че количеството резене /нето/, което
предава е по-голямо от посоченото в пропуска за извозване, тъй като в
последния било отразено количество, което ще остане след почистването му.
Установено е, че свид.В. разговаряла с управителя на ответника К. в деня на
доставката, той потвърдил получаването на резенето, както и че е присъствал
при разтоварването му, а след три дни потвърдил и бонифицираното
количество от 1320кг., като заявил цена от 3лв./кг. без ДДС. На тази цена
била съставена от счетоводството и фактурата №737/26.11.2018г., която била
изпратена на ответника незабавно по имейл от счетоводителя. Отново
фактурата била изпратена на имейла на ответника една година по-късно-на
26.11.2019г., по искане на управителя на ответника М.К.. Назначената
счетоводна експертиза е дала заключение, че процесната сделка е оформена
счетоводно правилно при ищеца, включена е в дневника за продажби по ДДС
за м.ноември 2018г., а счетоводството е водено редовно. При ответника
фактурата не е осчетоводена.
Решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът неправилно е
приел, че страните са в трайни търговски отношения. Това е така, тъй като по
смисъла на чл.292, ал.1 ТЗ трайни търговски отношения са отношения,
продължаващи с години, установени чрез дългосрочна договорна връзка или
сключване на краткосрочни. Установено е, че страните са били в договорни
отношения по повод доставка на резене и през 2017 година, когато на два
пъти ищецът е доставял на ответника резене, за които доставки са издадени
фактура №1203/24.02.2017г. и фактура №701/20.12.2017г. Показанията на
разпитаните свидетели са ясни, последователни и непротиворечиви,
установяват релевантните факти относно отношенията между страните по
повод процесната доставка и кореспондират напълно с представените
писмени доказателства. Липсват каквито и да било индиции за тяхна
3
заинтересованост във вреда на ответника, респ. в полза на ищеца. Разликата в
посоченото в отделните документи количество на резенето, както е прието и
от районния съд, е с оглед обстоятелството, че е извозено, респ. предадено
количество с примеси, а е заприходено чисто резене, без примеси, т.нар.
бонифицирано тегло, за което количество е и договорена и цена и е издадена
фактура от ищеца.
Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, както и заключението на счетоводната
експертиза, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че
стоката по фактурата е получена от въззивника в негов склад в с.Тръстеник,
поради което той дължи цената й. Отделно от това следва да се отбележи, че
в случая е налице хипотезата и на чл.301 ТЗ. Това е така, тъй като безспорно е
установено, че процесната фактура е изпратена на въззивника в деня на
съставянето и от ищеца-26.11.2018г. както и една година по-късно-на
26.11.2019г. на имейл **********, като липсва противопоставяне от страна на
въззивника на обективираната в нея сделка, поради което следва да се приеме,
че същата е потвърдена. Не е възразено нито за вида на стоката, нито за
количеството, качеството и посочената цена. Установява се от извършена
служебна справка по партидата на въззивника в ТРРЮЛНЦ, че през периода
31.12.2018г.-18.01.2021г. М.К. е вписан като управител на дружеството, а
преди и след този период като такъв е вписана Росица К.а. Реалната доставка
на стоката е установена по делото, както и договорената цена, поради което
последната се дължи от въззивника.
Ето защо и решението на първоинстанционния съд е правилно и следва
да бъде потвърдено изцяло.
В тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски за
тази инстанция в размер на 660лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като иска е с
цена под 20000лв., предвид чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260214 от 01.03.2021г., постановено
по гр.д.№2356/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „ТЕРРА ГЛОУБ“ЕООД, ЕИК117673326, със седалище
и адрес на управление с.Тръстеник, област Русе, ул.Съединение №34, да
заплати на „Х.”АД, ЕИК124626138, със седалище гр.Добрич, сумата 660лв.
разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5