№ 110
гр. гр.Несебър, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101367 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „В.И.К.“
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул.Г.В.В. №*,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл. юрк. Д.З. против ОЛЬГ. Г. ОВС., гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес в РБългария: гр.Несебър, КК А.Б.,к-с А.,ет.*,ап.*.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.И.К.” ЕАД и страна по
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр.Н.,КК С.Б.,к-с А.,ет * със заведена партида в базата
данни с аб.№ 977296. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава качеството
„потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
1
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 25.09.2018г. на стойност 155,54 лв., фактура №
********** от 25.06.2020г. на стойност 81,43 лв., фактура № ********** от
25.02.2021г. на стойност 94,00 лв. и фактура № ********** от 25.05.2021г. на стойност
39,73 лв., сумите по които не са били заплатени от ответницата в 30-дневен срок от
датата на издаване на всяка една от тях. Излага се, че върху тези суми ответника дължи
и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенция в общ размер на 63,86 лв., считано от 26.10.2018г. до датата на подаване на
исковата молба - 22.10.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ОЛЬГ. Г. ОВС. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 370,70 лв., дължима по
издадени фактури за периода от 25.09.2018г.- 25.05.2021г., с отчетен период по
фактури 30.09.2016г.-12.05.2021г., сумата в размер на 63,86 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 26.10.2018г.
до датата на подаване на исковата молба - 22.10.2021г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представят
се писмени доказателства. Претендира се присъждане на заплатените разноски по
настоящото производство.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответника особен представител - адв. Ем. Хюс. М. от АК-Бургас, с който се изразява
становище за допустимост и основателност на предявените искове. Прави се признание
на иска по основание и размер и се моли да бъде постановено решение в този смисъл.
2
С оглед на това се моли съда на основание чл.29, ал.5 от ГПК да одобри направеното от
особения представител на ответницата волеизявление за признание на иска, като счита,
че това е изцяло в интерес на ответника. Претендира присъждане на възнаграждение.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че
поддържат исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Представят
приложената към исковата молба справка от персоналната партида на ответницата О.
за собствеността й върху процесния водоснабден имот. Във връзка с подадения
отговор на исковата молба, молят съда да постанови решение при признание на иска,
като им присъди направените в производството съдебни разноски.
За ответницата О. в съдебно заседание се явява назначеният й особен
представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли да се одобри
направеното признание на иска на основание чл. 29, ал. 5 от ГПК.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода до
водоснабдения имот - гр.Н.,КК С.Б.,к-с А.,ет * със заведена партида в базата данни с
аб.№ 977296.
По делото са представени справка от персоналната партида на ответницата О.
за собствеността й върху процесния водоснабден имот /л.9 и л.58/, справка-извлечение
на отчет с мобилно устройство /л. 6/, съдържаща показания на отчетеното количество
вода по партида с абонатен № 977296, с титуляр ОЛЬГ. Г. ОВС., както и справка-
извлечение, съдържаща показанията на централен водомер на адрес: КК С.Б.-З,к-с
А./Л*/
Предвид така установената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
В настоящото съдебно производство, назначеният на ответницата ОЛЬГ. Г.
ОВС. особен представител признава изцяло иска по основание и размер.
Процесуалният представител на ищеца пък прави искане да се постанови решение
съгласно признанието. Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките
на чл.237 ГПК и следва да се постанови решение съобразно признанието, като се уважи
иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в размер на 370,70 лева, като основателен и доказан.
Направеното от страна на особения представител на ответника признание на иска
представлява по същество процесуално действие, с което ответната страна се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, като заявява, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение,
което води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. В
настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК . Особеният
3
представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда,
пред който се води делото.
Съдът намира, че извършеното от страна на особения представител на
ответника признание на иска следва да бъде одобрено, тъй като се касае за иск, по
който спора е изцяло правен. Признанието на иска касае право, признато от нашия
правен ред и съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената
искова претенция. Предвид основателността на главната претенция, основателна се
явява и акцесорната претенция на ищеца с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
присъждане на лихва за забава в размер на 63,86 лева за периода от 27.10.2017г. до
28.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 22.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същата следва да бъде уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответницата следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото,
възлизащи общо в размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/, от които: държавна
такса - 100 лева, възнаграждение за особен представител - 200 лева и юрисконсултско
възнаграждение - 80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОЛЬГ. Г. ОВС., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес
в РБългария: гр.Несебър, КК А.Б.,к-с А.,ет.*,ап.* да заплати на „В.И.К.“ ЕАД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул.Г.В.В. №*, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.
юрк. Д.З., сумата от 370,70 лв., дължима по издадени фактури за периода от
25.09.2018г.- 25.05.2021г., с отчетен период по фактури 30.09.2016г.-12.05.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 63,86 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 26.10.2018г.
до датата на подаване на исковата молба - 22.10.2021г.
ОСЪЖДА ОЛЬГ. Г. ОВС., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес
в РБългария: гр.Несебър, КК А.Б.,к-с А.,ет.*,ап.* да заплати на „В.И.К.“ ЕАД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул.Г.В.В. №*, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.
юрк. Д.З., сумата общо в размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/, представляваща
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5