Мотиви по Н.О.Х.Д.№4929/2015г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска градска прокуратура е
внесла Обвинителен акт по досъдебно производство №296/2014г.
по описа на СДВР
(пр.пр.№18200/2014г. по описа на СГП) срещу Р.К.Д.
за
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр. чл.115 от НК.
Срещу подсъдимия Р.К.Д.
е повдигнато обвинение
за това, че на 13.11.2014г. около 16.00 часа в гр.*********,
вх. ед., ********** умишлено умъртвил Ю.К. Б., ЕГН:********** като му причинил
четири прободно-порезни наранявания по предната повърхност на гръдния кош, едно
в ляво и три в дясно, проникващи в гръдната кухина с нараняване на перикарда,
десния бял дроб, аортата и белодробния ствол; три
прободно-порезни наранявания по задната повърхност на гръдния кош, две от които
проникват в гръдната кухина, като причината за смъртта на Ю. Б. е остра
кръвозагуба и развитие на хемопневмоторакс в резултата на прободно-порезните
наранявания на гръдния кош, като смъртта е причинена по особено мъчителен начин
за убития.
В хода на съдебните прения представителят на
СГП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.
съобразно фактическата
и правна квалификация, посочена в обвинителния акт. Счита, че обвинението се
подкрепя от писмените и гласни доказателства, събрани в досъдебното
производство, а също и от самопризнанието на подсъдимия пред съда. При
индивидуализиране наказателната отговорност на Д., моли да се отчете чистото му съдебно минало и възрастта му.
Предвид горното, пледира за определяне на наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на законоустановения минимум от 15 /петнадесет/ години.
Повереникът на конституираните
частни обвинители - адв.К. също поддържа тезата за несъмнена доказаност на
обвинението, обоснована с липсата на други лица и поради това биологичен
материал, различен от този на подсъдимия и пострадалия. С оглед определянето на
справедливо наказание, моли съда да отчете като смекчаващи вината обстоятелства
единствено чистото съдебно минало на подсъдимия и здравословното му състояние, свързано
с напредналата му възраст. Констатира и значителен набор от отегчаващи вината
обстоятелства, сред които – предварително формираното у подсъдимия намерение,
изразено и пред св.П.В. да лиши Б. от живот, многобройността на ударите, които
разкриват подсъдимия като жесток човек, въпреки липсата на такова обвинение. Акцентира
върху беззащитно състояние у пострадалия, предвид установеното количество
алкохол в трупа му. С оглед на гореизложеното, повереникът счита, че на
подсъдимия Д. следва да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ над средния размер, предвиден в чл.116 от НК.
Двамата наследници на починалия - В.Б. и А.Б. – надлежно конституирани на осн.
чл.76 от НПК като частните обвинители, се явяват в съдебно заседание.
Поддържат изложеното от повереника си, като частната
обвинителка Б. пледира подсъдимия да бъде наказан.
Надлежно
назначеният от по-рано служебен защитник на подсъдимия - адв.М.
не оспорва изложената в обвинителния акт фактология. Счита, че следва подробно да
бъдат анализарани подбудите за извършване на деянието, като се отчете
обстоятелството, че в продължение на 8 /осем/ часа подзащитния й е стоял пред вратата
на жилището, което е наел да живее и му е бил отказан достъп до него.
Подчертава, че въпреки преклонната си възраст, подсъдимият е упражнявал трудова
дейност. Защитата пледира, че Д. е
полагал грижи за починалия Б., като му е осигурявал прехраната. В унисон с това
намира данните по делото, че подсъдимият си е служил с ножа, с който в
последствие е нанесъл ударите, за да отвори консерва и да осигури прехраната на
пострадалото лице, въпреки раздразнението от това, че е следвало да стои пред вратата
дълго време. В този смисъл, адв.М. моли съдът да се вземе предвид обясненията
на подсъдимия, спомогнали за облекчаване на разследването и обстоятелството, че
подсъдимият се разкайва за стореното. Обръща внимание на влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, удостоверено с представената пред съда епикриза. По отношение
на наказанието, защитата намира, че следва да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства по реда на чл.58а, ал.4 от НК.
Възползвайки се от
правото си на реплика, адв.К. оспорва твърдението на служебния защитник, подсъдимият
да се разкайва. Счита за несъответно с житейската логика и изопачено виждането,
Д. да се е грижил за починалия Б.,
при все че са живели заедно само от около две седмици преди случилото се. Изтъква
и обстоятелството, че ключовете за жилището са намерени точно до трупа на
пострадалия, тъй като Б. е бил убит непосредствено след допускане на подсъдимия
в жилището. Горното според частното обвинение изключва възможността да е
станала свада, докато подсъдимият е отварял консерва.
Подсъдимият Р.К.Д.
не дава обяснения по повдигнатото срещу него
обвинение. В съдебно заседание прави изрично искане за протичане съдебното
производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/, и по-точно при прилагане
нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са отразени
от СГП в обвинителния акт като запознат с правните последици на това особено
производство отказва да се събират други доказателства досежно фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт. С оглед на това, съдът, след като
установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на основание чл.372, ал.4
от НПК. В правото си на лична защита признава вината си за стореното. В
предоставената му на осн. чл.297, ал.1 от НПК последна дума изразява съжаление.
СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства по досъдебно
производство №296/2014г.
по описа на СДВР
(пр.пр №18200/2014г. по описа на СГП) и
взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.К.Д. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, разведен, с постоянен адрес:***, с ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимият
Р.К.Д.
е психично здрав като психичното му състояние
не се явява пречка за неговото участие в наказателното производство и му
позволява правилно да възприема фактите. Към
момента на извършване на инкриминираното деяние, Д. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е - лека
към средна степен като липсват данни за качествени нарушения в съзнанието или
патологично опИ.е.
Подсъдимият Д.
работил като охрана като давал и нощни дежурства. От известно време същият
живеел под наем на адрес: гр.С., ж.к.“Н.“, бл****, вх. ед., ********** като
ползвал една от стаите, предоставени му от собственика на жилището –
пострадалия Ю.К. Б.. Д. имал ключ от входната врата, но Б. бил
монтирал и допълнителна ключалка, от
която Д. нямал ключ.
На 13.11.2014г. в
неустановен точен час сутринта подсъдимият Д. се прибрал от
нощно дежурство и се опитал да влезе в
жилището, собственост на Б., но същото било
заключено от вътрешната страна,
поради което и влизането му било невъзможно. Подсъдимият Д.
седял на стълбището, като периодично тропал по вратата. Тъй като Б. бил употребил
значително количество алкохол, не чувал звъненето и поради това не отварял. Подсъдимият набирал
многократно Б. и по мобилния телефон, но същият не отговарял. Тогава
подсъдимият в 12,40 часа повикал и полиция, но Б. не отключил вратата.
Около 14.00 часа на същия ден св.П.В., който живеел
в ап.4
в същия блок излязъл на стълбите да пуши и видял Д. все
още да седи на стълбището. Пред него Д. заявил, че като влезе
в апартамента „ще отреже главата на Б. като на пиле“. След като изпуил цигарата си, С.В.
се прибрал у дома. Подсъдимият Д. продължил да тропа по
вратата на апартамента на Б..
Около 16.00 часа на 13.11.2014г. Б., във видимо
нетрезво състояние, отключил вратата и пуснал съквартиранта си. След като
влязъл в апартамента, подсъдимият Д. казал на Б. - „Ей сега
ще ти еба майката”, след което нанесъл удар с юмрук в лицето му, взел кухненския нож и
започнал да нанася с него удари по тялото на Б..
Подсъдимият Д.
нанесъл на Б.
четири прободни-порезни наранявания по предната повърхност на гръдния кош, три прободно- порезни рани по
задната повърхност на гръдния кош, две от които проникнали в гръдната кухина, които
предизвикали десностранен хемопневмоторакс, прободно порезни рани на десния бял
дроб, перикарда, аортата и белодробния ствол, повърхностно нараняване на шията в ляво, повърхностно
нараняване на 4 пръст на дясната ръка. Б. паднал на пода в коридора, но не починал моментално, а за
един кратък период от време изпитал силни болки в следствие на натрупването на въздух в гръдната кухина.
Подсъдимият Д.
оставил ножа, с който нанесъл ударите по Б.
на масата в стаята си, взел мобилния си телефон и отишъл в дома на св.П.В.,
като му го дал и му казал да се обади в полицията, тъй като „отрязал главата на Б.”. С.В. не повярвал на
думите на наемателя. Тогава Д. го завел в апартамента
на Б., като му показал тялото. С.В. възприел тялото на Б. да лежи по очи в
коридора, а около тялото му имало кръв. С.В. се обадил на тел.112 и съобщил за случилото се.
На място бил изпратен
патрулен автомобил като служителите на МВР И. А., М. И. и И. Н. били посрещнати
на входната врата на входа от С.В. и заведени в апартамент №5 на починалия Б..
В жилището полицаите видяли трупа на Б. в коридора, а на леглото в обитаваната
от него
стая седял подсъдимия. Полицаите видели на масата кухненски нож с кръв по
острието и режещата му част, а след като взели документите на Д..
Същият заявил пред тях, че с ножа е намушкал Б., защото не му е отварял
вратата. На мястото пристигнал и ПП 136/1 от 02 РУ“П“, които съвместно с ППГ
455 от 02 РУ“П“, запазили местопроизшествието.
Дежурната огледна група
от 02 РУ“П“, извършила първоначален оглед, удостоверен с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.11.2014г. иззела биологични следи: червеникаво-кафяво
вещество, наподобяващо подметка на обувка, фасове от цигари, нож с дървена
дръжка, по който има червеникаво-кафяво вещество, стъклена бутилка с кафеникаво
съдържание с надпис на бутилката „Black Ram 200ml”,
мобилен телефон „Nokia”
– в работещ режим с изписани на дисплея „8 /осем/ неприети разговори“,
пластмасова бутилка с надпис „Шуменско 2 л“ и бяла хавлиена кърпа със зацапване
от кафеникаво вещество.
Подсъдимият бил отведен
в полицейското управление и задържан за срок от 24 часа със Заповед за
задържане от 13.11.2014г. в 18:00 часа.
Д. бил освидетелстван с Протокол
за освидетелстване (оглед на лице) от 13.11.2014г., като били иззети: яке, панталон с колан,
блуза, вратовръзка, потник, риза, чифт чорапи и чифт обувки, косми от глава,
крайници, гърди и полова област за биологични следи; поднокътно съдържание от
лява и дясна ръка, червена материя от дясна ръка четвърти пръст, червена
материя от дясна ръка пети пръст (малък) и червена материя от дланта на лявата
ръка. На 13.11.2014г. с Протокол за вземане на образци за сравнително
изследване били иззети от подсъдимия Д. венозна
кръв и урина.
С Протокол за
доброволно предаване от 13.11.2014г. подсъдимият Д. предал 1 бр. мобилен телефон „Nokia” и 1бр. СИМ карта на
Мтел.
С Протокол за извършена
ДНК експертиза №15/ДНК-59 от 10.03.2015г. по обект тъмно- синя блуза от
текстилна мъхеста материя бил установен ДНК профил на лице от мъжки пол, който
напълно съвпадал с ДНК профила на пострадалия Ю. Б..
С Протокол за извършена
ДНК експертиза №15/ДНК-185 от 09.06.2015г. по обект парче сива мрежеста
двупластова тексттилна материя, с червеникавокафяво зацапване се установил ДНК
профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпаднал с ДНК профила на
пострадалия Ю. Б., а по обект бяла хавлиена кърпа с кафеникави петна по двете
повърхности се уастановил ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно
съвпаднало с ДНК профила на подсъдимия Д..
С Протокол за извършена
ДНК експертиза №15/ДНК-187 от 09.06.2015г. по обект угарка от цигара с
неизвестна марка и кафяв филтър се установил ДНК профил на лице от мъжки пол,
който напълно съвпаднал с ДНК профила на подсъдимия Д., а по обект угарка от цигара „MY WAY” с кафяв филтър се
уастановил ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпаднал с ДНК
профила на пострадалия Ю. Б..
С Протокол за извършена
ДНК експертиза №15/ДНК – 184 от 09.06.2015г. по обект „поднокътно съдържание
дясна ръка“ и обект „поднокътно съдържание лява ръка“, иззети от подсъдимия при
освидетелстването му се установила смес на клетъчен материал в различно
съотношение, като алилеите с по-висок интензитет формират ДНК профил, който
напълно съвпаднал с ДНК профила на подсъдимия Р.Д., а алелеите с по-нисък
интензитет съвпаднали с ДНК профила на пострадалия Ю. Б..
С Протокол за извършена
ДНК експертиза №15/ДНК- 58 от 10.03.2015г. по обект нож с дървена дръжка:
биологичният материал по отривка от ръбовете на дръжката се установила смес на
клетъчен материал в различно съотношение, като по-голямото количество
биологичен материал принадлежало на пострадалия Б., а по-малкото – на
подсъдимия Д., а биологичния
материал по острието на ножа напълно съвпаднало с ДНК профила на пострадалия Ю.
Б..
При извършения на
14.11.14г. оглед на местопроизшествие, били иззети косми от трупа на Ю. Б.,
кръв върху марля от трупа на Ю. Б., отпечатъци от трупа на Ю. Б., дрехи,
свалени от трупа на Ю. Б.. При експертното изследване на дрехите на пострадалия,
включително и чрез ДНК-анализ било установено наличието на кръв, изхождаща от
пострадалия.
От назначените в
досъдебното производството биологични експертизи се констатирало, че по дрехите
на пострадалия Б. се наблюдават прорези и се доказва наличие на човешка кръв, а
по ножа, с който бил убит Б. се установява човешка кръв с кръвна група А/б/.
Според становището на биологична експертиза, обективирана в Протокол№429-Б/14
по иззетите дрехи от подсъдимия Д. се
наблюдавала кръв от човешки произход.
Видно от съдебно-химическите
/токсикологични/ експертизи подсъдимият Д.
е имал наличие на алкохол във фаза на елиминиране – 0,7g/L в кръвта и 0,8g/L – в урината, което отговаря на
стадий на възбуда, а в кръвта на Б. било установява наличие на 3,40 промила
алкохол, а в урината му 5,60 промила алкохол.
От приложената по
делото фоноскопна /аудио-техническа/ експертиза се установило, че с файл №
**********-16.14 с продължителност 01 минута и 30 секунди е постъпил на тел.
112 в 16.14 часа на 13.11.2014 г. от тел. № **********.
Съобразно
заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп №825/2014г., извършена на
14.11.2014г. спрямо пострадалия Б., подсъдимият Д. му е причинил: четири прободно- порезни
наранявания по предната повърхност на гръдния кош, три прободно- порезни рани
по задната повърхност на гръдния кош, две от които проникващи в гръдната
кухина, десностранен хемопневмоторакс, повърхностно нараняване на шията в ляво,
повърхностно нараняване на 4 пръст па дясната ръка, разкъсано-контузни рани с
кръвонасядане и оток на горната и долната устни вдясно; отчупване на фрагмент
от короната на 3-ти горен десен зъб. В този смисъл според вещите лица причината
за смъртта на Ю. Б. е остра кръвозагуба и развитие на хемопневмоторакс в
резултат на прободно-порезните наранявания на гръдния кош.
Според съдържанието на
допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза,
смъртта на Б. не е настъпила веднага след нанасяне на травмите и същият
е изпитвал, макар и за кратко време и въпреки употребения алкохол, силни болки,
като е изживял мъчително ужаса на случващото се с него.
От заключението на
назначената по производството допълнителна съдебно-медицинска
експертиза е констатирано, че нараняванията на Б. били причинени от
предмет с остър връх и режещ ръб, със сравнително широк гръб, като отговарят да
са получени с иззетия при огледа нож.
Според становището на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, подсъдимият Д. към инкриминираната дата се е
намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е – лека към средна степен, която
безспорно е повлияла на деятелността му, без данни за патологично опИ.е. Вещите
лица не са констатирали данни за качествени нарушения в съзнанието, поради
което са направили извод, че липсват съмнения да не е разбирал свойството и
значението на извършеното и да е ръководел действията си като изключват
състояние на физиологичен афект, тъй като е бил алкохолно повлиян, а при тази
степен на опИ.е афектите, които възникват са обусловени изключително от
влиянието на алкохола. Според експертите липсват данни за преценка на афектно
състояние или за други емоционални състояния, приравняващи се към Ю.дическата
категория „уплаха и смущение“ или още по-малко за палотогичен афект.
По доказателствата:
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните гласни доказателствени средства: направеното от подсъдимия Д. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез
показанията на св.П.В. (т.I, л.47-48 от досъдебното производство), полицейските служители св.М. И. (т.I, л.71 от досъдебното производство), св.Н. Н.
(т.I, л.72 от досъдебното производство) и св.И. А.
(т.I, л.73 от досъдебното производство).
Безспорно показанията
на св.П.В. от 13.11.2014г. са в най-близко стояща връзка със стеклите се
събития. Всъщност той е лицето, което е видял на няколко пъти в един
продължителен период от време, /когато се е прибрал от работа и когато е излязал
за да пуши/ подсъдимия пред дома на Б., вкл. и по-късно е чувал продължаващото
тропане по врата на Б. през интервал от 5 минути. Нещо повече, същият е провел
разговор с подсъдимия, който му е разказал, че се е прибрал от нощна смяна, но
наемодателят му Ю. Б. не му отварял вратата. От показанията на св.П.В. се
извеждат до голяма степен и намеренията на подсъдимия, който е заявил, че
когато Б. отвори вратата: „ще му отреже главата като на пиле“, а по-късно и след
16:00 часа и реализацията им, онагледена в думите на Д.: „Ей сега ще ти еба майката“. Последващите събития, настъпили
около 5-10 минути след чутото, пристигането на подсъдимия и заявлението на Д. „...че му отрязах главата!“ се
потвърждават от всички останали доказателствени източници.
Изложеното от С.В. се
подкрепя и от съдържанието на протокола за извършена фоноскопна експертиза (аудио-техническа експертиза) №15/ИДИ-74
от 31.03.2015г. на файл № **********-16.14 с продължителност една минута и
тридесет секунди, постъпил на тел.112 в 16:14 часа на 13.11.2014г. от тел. с №**********
(т. II, л.75-87 от досъдебното производство).
Показанията на цитирания
свидетел са в пълен унисон с изложеното и от пристигналите на място полицейски
органи - св.М. И., св.Н. Н.
и св.И. А. относно местоположението на трупа, разказа на В. и поведението на
подсъдимия Д..
Съдът кредитира надлежно изготвените съобразно изискванията на процесуалния
закон следните писмени доказателствени средства - протокол
за оглед на местопроизшествие от 13.11.2014г. с фотоалбум и протокол за оглед
на местопроизшествие от 14.11.2014г. (т.I, л.14-17 и л.32-33 от досъдебното
производство), протокол за освидетелстване на подсъдимия (т.I, л.49 от досъдебното производство),
протокол за вземане на образци за сравнително изследване (т.I, л.50 от досъдебното производство),
протокол за оглед на веществени доказателства (т. I, л.118 от досъдебното производство), посредством
които са иззети или предадени значителен по обем биологични следи, веществени
доказателства и други със значение за изясняване авторството на деянието, а
също и огледани.
Към писмените доказателства, които подкрепят обвинителната теза на СГП
следва да бъдат приобщени фиш за спешна медицинска помощ от 13.11.2014г. (т.I, л.34 от досъдебното производство), протокол
за доброволно предаване от подсъдимия на 1 бр. мобилен телефон „Nokia” и 1бр. СИМ карта на
Мтел (т.I, л.117 от досъдебното производство), заверено
копие от дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДП, видно
от съдържанието на който в 12.40 часа е получен сигнал от мобилния номер,
ползван от подсъдимия с №********** за пререкания с наемодател като на място е
пристигнал екип в състав пол.И. А. и М. И..
От значение за изясняване състоянието на алкохолно опИ.е на подсъдим и
пострадал, съдът причисли съдържанието на съдебно-химическите изследвания
№А-704/18.11.2014г. и №674/05.12.2014г. (т.I, л.44 и л.45 от досъдебното производство),
които са в пълна корелация със съдебно-медицинската /токсилогична/ експертиза
на подсъдимия (т.I, л.54-56 от досъдебното производство) и протокол за медицинско изследване (т.I, л.57 от досъдебното производство).
Като
задълбочена и акуратна, този съд приема и изготвената в рамките на досъдебното
производство от лица с необходимите специални знания съдебно-медицинска
експертиза на труп №825/2014г. (т.I, л.38-43 от досъдебното производство). От
съдържанието на същата се установява, че на пострадалия Б. са причинени четири прободно-порезни наранявания
по предната повърхност на гръдния кош, три прободно-порезни рани по задната
повърхност на гръдния кош, две от които проникващи в гръдната кухина,
десностранен хемопневмоторакс, прободно порезни рани на десния бял дроб,
перикарда, аортата и белодробния ствол, повърхностно нараняване на шията в
ляво, повърхностно нараняване на 4 пръст на дясната ръка, като причината за
смъртта на Ю. Б. е остра кръвозагуба и развитие на хемопневмоторакс в резултата
на прободно -порезните наранявания на гръдния кош.
От значение
с оглед преценка настъпилите травматични увреждания у пострадалия и най-вече преживените
от него предсмъртни болки от значение за квалифициращото убийството
обстоятелство, съставът на СГС се позова изцяло на съдебно-медицинска
експертиза на в.л. Г., И. и Л. (т.II, л.192-204 от досъдебното производство) и
комплексната съдебно-медицинска експертиза на същите експерти (т.II, л.206-221
от досъдебното производство), според които нараняванията на Б. са
причинени от предмет с остър връх и режещ ръб, със сравнително широк гръб, като
отговарят да са получени с иззетия при огледа нож. Смъртта не е настъпила
веднага след нанасяне на травмите, Б. е изпитвал силни болки, като е изживял
мъчително ужаса на случващото се с него, макар и за кратък период от време,
през който е извършвал активни дихателни движения. С оглед преценка физическото
състояние, в което се е намирал пострадалия Б., СГС намира за относимо
съдържанието на комплексната
съдебно-медицинска експертиза и в частта й, че след уврежданията, макар и в
кратък времеви интервал, пострадалият е имал възможност да извършва активни
действия, но поради тежестта на алкохолното опИ.е, те са били сравнително
забавени и некоординирани.
Като съществени за изясняване участието на подсъдимия Д. във вмененото му престъпление са и биологичните експертизи на
различни веществени доказателства, кръв, плазма, косми, поднокътно съдържимо и
др., обективирани в Протокол №424-Б/19.11.2014г. /на нож/ (том II, л.4-7 от досъдебното производство), Протокол
№429-Б/21.11.2014г. /на дрехи на подсъдимия/ (т. II, л.13-22 от досъдебното производство), Протокол
№428-Б/19.11.2014г. /на дрехи на пострадалия/ (т. II, л.26-42 от досъдебното производство), Протокол
№430-Б/02.12.2014г. /на плазма и кръв/ (т. II, л.46-48 от досъдебното производство), Протокол
№432-Б/26.11.2014г. /на хавлиена кърпа и текстилна материя/ (т.II, л.54-56 от досъдебното производство).
Изключвайки по категоричен начин присъствието на трети лица на
местопроизшествието и безспорното извършване на деянието от страна на
подсъдимия Д., СГС кредитира към
доказателствената съвкупост по реда на чл.373, ал.3 от НПК и комплексната ДНК и
дактилоскопна експертиза /Протокол №15/ДНК-58 от 10.03.2015г./ (т.II, л.90-102 от досъдебното производство), ДНК
експертизите, обективирани в Протоколи с №15/ДНК-59 от 10.03.2015г.,
№15/ДНК-188 от 15.06.2015г., №15/ДНК-185 от 09.06.2015г., №15/ДНК-187 от
09.06.2015г., №15/ДНК-184 от 09.06.2015г. (том II, л.105-108, л.125-133, л.139-142,
л.148-153, л.159-162 от досъдебното производство), установяващи ДНК
принадлежността на намерения биолигичен материал, кръв или поднокътно съдържимо
и други само от присъстващите две лица – подсъдим Д. и пострадал Б..
Настоящият съдебен
състав няма основания да се съмнява и в заключението на извършената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на в.л. д-р С., д-р К. и психолог З. (т.II, л.164-190 от досъдебното
производство), според която подсъдимия Д.
е психично здрав, при него е налице психична годност и психичното му състояние
не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното
производство, въпреки, че към момента на инкриминираното деяние се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опИ.е – лека към средна степен. Отделно от
това вещите лица са стигнали до извод, че при анализиране действията на
подсъдимия Д., няма основания да се
приеме, че се е намирал в състояния, изключващи способността му да ръководи
постъпките си.
Констатация за необременото съдебно минало на подсъдимия Р.Д.,
съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като писмено
доказателство справка за съдимост (т.I, л.85-86 от досъдебното производство), а също и инкорпорираната в хода на съдебното
следствие, а за здравословното му състоя – от епикризата на
подсъдимия Д. за престой в СБАЛ на
лишени от свобода - „Вътрешно отделение“ за периода 19.03.2015г. – 30.03.2015г.,
представена от защитата в съдебно заседание.
Съдът намира, че
по-подробното обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е ненужно
– арг. от чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК (в тази връзка вж. и чл.373, ал.3 от НПК,
съгласно която разпоредба съдът в мотивите на присъдата се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят).
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Р.К.Д.
е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр. чл.115 от НК, тъй като на 13.11.2014г. около 16.00 часа в гр.*********,
вх. ед., ********** умишлено умъртвил Ю.К. Б., ЕГН:********** като му причинил
четири прободно-порезни наранявания по предната повърхност на гръдния кош, едно
в ляво и три в дясно, проникващи в гръдната кухина с нараняване на перикарда,
десния бял дроб, аортата и белодробния ствол; три
прободно-порезни наранявания по задната повърхност на гръдния кош, две от които
проникват в гръдната кухина, като причината за смъртта на Ю. Б. е остра
кръвозагуба и развитие на хемопневмоторакс в резултата на прободно-порезните
наранявания на гръдния кош, като смъртта е причинена по особено мъчителен начин
за убития.
Непосредствен
обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на човешкия живот и без които човешкия живот не може да
съществува. Убийството е противоправно лишаване от живот другиго. Убийството е
резултатно престъпление. Резултатът е настъпването на биологичната смърт на
жертвата.
Настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимият Д.
е реализирал в цялост изпълнителното деяние на вмененото му най-тежко
престъпление срещу личността – по чл.116,
ал.1, т.4, предл. последно, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Категорично вида на използваното хладно оръжие – нож е от такова
естество, че да засегне жизнено-важни органи, в каквато насока е и съдържанието
на съдебно-медицинската експертиза спрямо пострадалия Б..
С нанасянето на множество – 7 /седем/ на брой удари с хладно оръжие /нож/
на пострадалия в момент, в който поради високото съдържание на алкохол в кръвта
(3,40‰) и в урината си (5,60‰), същият е имал забавени и некординирани движения
и не е могъл адекватно да се защити, подсъдимият му е причинил четири
прободно- порезни наранявания по предната повърхност на гръдния кош, едно в
ляво и три в дясно, проникващи в гръдната кухина с нараняване на перикарда,
десния бял дроб, аортата и белодробния ствол; три прободно-порезни наранявания
по задната повърхност на гръдния кош, две от които проникват в гръдната кухина,
с което е осъществил изпълнителното деяние умъртвяване.
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Д. и получените телесни увреждания при Ю. Б., които са били
несъвместими с живота. Последвалата смърт на Б. е пряка и непосредствена последица
от нанесените прободно-порезни наранявания. Възприетите заключения на
съдебномедицинските експерти за механизма на причиняване на смъртта категорично
сочат, че нанесените удари с посочения предмет /нож/ по тялото на жертвата и то
в такива жизненоважни органи, следва да се преценят като елемент от причинно-следствения
процес на деянието, довело до остра кръвозагуба и развитие на хемопневмоторакс
и предизвикване на смърт. Това обективира от
своя страна осъществяването от обективна страна елементите от състава
на престъплението по чл.116, ал.1, вр. чл.115 НК.
Съдът счете, че в
случая не са налице основания да се обсъжда по-леко наказуемо деяние по смисъла
на чл.124 от НК /причинена смърт вследствие на умишлено нанесена телесна
повреда/ или по смисъла на чл.118 от НК /извършване на инкриминираното деяние в
силно раздразнено състояние на подсъдимия/. Това е така, тъй като е несъмнено
установено, че при конкретния механизъм на нанасяне на ударите спрямо
пострадалия и обективно причинените му наранявания, смъртта му е била
неизбежна. Няма данни също така към момента на деянието подсъдимият Д. да се е намирал в силно раздразнено
състояние, което да е намалило в значителна степен възможността му да взема
правилни решения и да ръководи постъпките си, без тази възможност да е
изгубена.
Съдът обсъди, но не
прие изложените доводи от страна на защитата в хода на предварителното
производство, че подсъдимия Д. е
действал при самозащита, тъй като при отваряне на вратата е бил нападнат от
пострадалия Б. с бутилка. Тези доводи се опровергават от една страна от самите
обяснения на Д. в протокола за
разпит в досъдебното производство, където твърди, че след като е бил нападнат
от пострадалия с бутилка, пострадалият се отдръпнал, което от правна гледна
точка е прекъснало пряката и непосредствена противоправна опасност, с която се
изразява нападението, т.е. не са налице условията на неизбежна отбрана. Нещо
повече, видно от протокола за оглед на местопроизшествието от 13.11.2014г. и
приложените снимкови материали към него, ключовете за жилището се намирали до
трупа на пострадалия Б., което води до единствения възможен извод, че
подсъдимият е нанесъл ударите на пострадалия, непосредствено след отваряне
на вратата.
Налице е
квалифициращият признак на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 НК, поради
това, че умъртвяването на пострадалия е извършено по особено мъчителен начин за
него. Практиката на ВКС, а и правната теория никога не са
се колебали
/ППл №2/57 г., доп. с ППл № 7/87 г. на ВС/ при тълкуването на съдържанието на
признаците по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК, че за характера на деянието и
дееца са от значение установените факти за начина и средството за извършване на
деянието. В случая смъртта на подстрадалия Б. не е настъпила веднага след
нанасяне на уврежданията, за което свидетелстват установените при аутопсията
хемо-и пнемоторакс в дясно, анемия на вътрешните органи с наличие на кръв в
трахеята и бронхите на десния бял дроб. В този смисъл, съдебните медици са
категорични, че е налице приживяване на предстоящия неизбежен летален край,
изпитване на болка, ужас на пострадалия, макар и за кратък период от време,
през който той е извършвал активни
дихателни движения, страдал е от болките и от развиващата се дихателна
недостатъчност в следствие на натрупването на въздух в гръдната кухина и е
приживял мъчително ужаса на случващото се с него. Вярно е, че пострадалият е починал сравнително бързо,
предвид качеството на нанесените му увреди, но едновременно с това те са били и многобройни, което е изисквало технологично време, за да бъдат нанесени, в рамките на което е осъзнавал
ужаса на случващото се и е търпял болки и страдания, извънредни по обем /заради
броя на ударите/ и качество /заради местата, на които те са причинявани/ - р.№393 от 19.10.2011г. по н. д. № 1981/2011г., н.к.,
ІІ н. о. на ВКС. Смъртта е настъпила
сравнително бързо, но в никакъв случай моментално, който извод е подкрепен със
аключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза.
Съдът в
този му състав споделя виждането, залегнало и в по-новата практика на ВС и ВКС,
че не е нужно страданията, болките и усещането за предизвестната смърт да траят
един по-продължителен период от време /р.№154/90 год. на І-во
н.о., р.
№ 593
от 06.11.1991г. по н.д.№ 326/1991г., II н.о. на ВС, р.№650 от
22.02.2012г. по н.д.№2874/2011г., н.к., ІІІ н. о. на ВКС, р.№457 от
02.12.2009г. по н. д. № 499/2009 г., н.к., ІІІ н. о. на ВКС/ като от съществено значение са броят на нанесените удари,
изживените предсмъртни мъки и всички други обстоятелства, свързани с начина на
осъществяване на деянието, за да се прецени налична ли е квалификацията смъртта
да е настъпила по „особено мъчителен за пострадалия начин“.
В
случая преживените страдания, макар и за един относително кратък момент от
време, носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем,
с което изключват обикновения случай на причиняване на смърт, уреден в чл.115
от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно при форма на вината внезапен пряк умисъл. Подсъдимият Д.
е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му
характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалия и
отражението му върху действителността (обществено-опасните последици), с което
е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Съдът намира, че във волеви аспект
деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка
следва да се съобрази обективно механизма на деянието - ударите са били
насочени към жизненоважни части от тялото на пострадалия, които действия (като
се съобрази оръдието и това, че гръдната кухина, /в която област са били
насочени ударите с нож/ изолира жизнено важни органи от външната среда, така че
да се изключи възможността от физическото им увреждане или от проникване на
чужди тела), неизбежно е годно да отнеме живота на жертвата, и така – с факта
на извършването им - е обективирано желанието за причиняването на конкретния
вредоносен резултат. Заради това, както и поради факта, че
ударите са били нанесени с оръжие, годно да причини сериозни, включително и
смъртоносни, наранявания, съдът счете за несъмнено установено, че деянието на
подсъдимия Д. разкрива пряката
насоченост на умисъла, с който е осъществено.
Интелектуалният момент
на умисъла на подсъдимия Д. обхваща
и причиняването на смъртта по особено мъчителен начин за жертвата. Важно е в
случая да се подчертае, че нормалната житейска локига води до извод, че при
нанасяне на седем удара с нож в жизненоважни части на тялото, безспорно
пострадалият ще изпитва за определен период от време мъки. В този смисъл следва
да се подчертае, че при осъществяване на престъпление от такъв вид, деецът може
да не съзнава всички подробности от развитието на причинния процес. Възможно е,
при все че деецът е целял съмртта на пострадалия, да настъпят, както е станало
и в случая, някои отклонения във връзка с последиците от нанесените поражения, като
се имат предвид вида и характера на причинените увреждания на пострадалия Б.. Ето
защо, съдът намира, че подсъдимият Д.
е съзнавал и че извършва убийството по особено мъчителен начин за убития.
По изложените съображения, подсъдимият Р.К.Д.
следва да бъде признат
за виновен за извършеното от него престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр. чл.115 от НК.
По наказанието:
Съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, в редакцията й след изм. с ДВ.
бр.26 от 06.04.2010г., при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се
ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намалява така определеното
наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай, производството пред
първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4, вр. с чл.371,
т.2 от НПК като подсъдимият Д.
призна изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като, доколкото същите се подкрепят
еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение
постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в
рамките на досъдебното производство. В такъв случай, съдът е задължен да
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Специалното правило на чл.58а от НК въвежда забраната за налагане на
най-тежкото предвидено в НК наказание „доживотен затвор без замяна“ по чл.37,
ал.1, т.1 от НК в такъв случай. Съдът се съобрази с посочената законова
забрана, като постави на преценка кое от следващите по-тежест наказания,
предвидени в разпоредбата на чл.116 от НК – „доживотен затвор“ и „лишаване от
свобода“ за срок от 15 /петнадесет/ до 20 /двадесет/ години, следва да бъде
наложено.
При индивидуализация размера на наказанието на Д., градският съд отчете като снижаващи отговорността обстоятелства - напредналата възраст на подсъдимия
към момента на извършване на инкриминираното деяние /73г./ и релевантното
към нея влошаване на здравословното състояние, чистото му съдебно минало
към него момент, изразеното съжаление за
случилото, оказаното съдействие в хода на предварителното разследване /протокол
за доброволно предаване, протокол за освидетелстване със съгласие на лицето/.
Съдът в този му състав
не намира сама по себе си напреднаталата възраст на подсъдимия Д. да следва да бъде автоматично
причислена към изключителните смекчаващи вината обстоятелства. Следва да се
подчертае, че се касае за напълно здрав психически наказателно-отговорен
субект, както към момента на деянието, така и понастоящем. Българското наказателно
право не привързва определни правни последици към лицата, извършили
престъпление в напреднала възраст, за разлика от децата – малолетни и/или
непълнолетни.
По делото са налични
писмени доказателства – епикриза на подсъдимия Д. за престой в СБАЛ на лишени от
свобода - „Вътрешно отделение“ за периода 19.03.2015г. – 30.03.2015г. Макар и
съдът да не притежава нужните специални знания, изводимо от съдържанието на
епикризата, болният е изписан с подобрение, без оплаквания, с определен набор
от лекарства, което пречи да се приеме, че се касае за някакъв съществен
здравословен проблем, различен от нормалния за хора на неговата възраст.
Съдът споделя довода на
защитата, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се третира продължителния,
повече от осемчасов престой на подсъдимия пред жилището, което освен това е
обитавал под наем. Това, безспорно, ведно с употребеното през това време
количество алкохол, е снижило волевите задръжки, но до несъвместим със закона и
морала начин, обективиран в извършеното посегателство над живота на Б.. В този
смисъл, макар и да липсват основания за преценка на силно раздразнение по
смисъла на чл.118 от НК, безспорно този дълълг престой след нощна смяна е
обусловило конкретното му емоционално състояние, попречило му да отреагира по
адекватен начин.
Не така стоят нещата
касателно виждането на защитата, че подсъдимият Д. е полагал грижи за пострадалото лице, като му е осигурявал
прехраната. При все, че се касае за гражданско-правни отношения по предоставяне
на апартамент под наем, обективирани в заплащането на парична престация.
СГС не споделя и
виждането да бъде прието като смекчаващо вината на подсъдимия признанието му.
Следва да се подчертае, че подсъдимият е привлечен на два пъти като обвиняем в
досъдебното производство като единият път е отказал да даде обяснения, а при
повторните си обяснения е изложил защитна вресия, че е бил превизвикан и
респективно нападнат от пострадалия Б., за което стана ясно, че не отговаря на
доказателствата по делото. Не може да се яви смекчаващо
вината обстоятелство избраният вид съкратена процедура за
разглеждане на делото в съдебна фаза. Законодателят изрично е предвидил нарочен
„бонус“ за лицата, на които бъде налагано наказание „Лишаване от свобода“ при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК като избирането
на именно този вид за разглеждане на делото не би могло да се третира като
допълнително смекчаващо вината обстоятелство, което да предопредели
допълнително редуциране на наказанието. В такава
насока е задължително тълкуване, дадено в т.7 от ТР № 1 от 06.04.2009г. по тълк. д. №1/2008г., ОСНК на ВКС. Вярно е, както беше посочено и
по-горе, че подсъдимият е оказал съдействие за разкрИ.е на престъплението, но
горното беше вече отчетено от настоящия състав като смекчаващ вината му факт.
Безспорно прав е и
повереникът на частните обвинители, че по делото са налични и отегчаващи вината
обстоятелства. Към тях първоинстанционният съд причисли формираното намерение у
подсъдимия да извърши посегателство спрямо личността на Б., което макар и да не
се характеризира с всички елементи на престъплението по чл.116, ал.1, т.9 от НК, е обективирано в думи спрямо С.В., а по-късно и с действия, и то в рамките
на един продължителен период от време, когато въпреки употебеното количество
алкохол, съзнанието на Д. не е било
замъглено в такъв план, че да не разбере какво е извършил.
Този съд намира към
отежняващите вината обстоятелства да следва да бъдат причислени и категорично
формираните в съзнанието на подсъдимия представи, че пострадалалият е в
алкохолно опиянение. Същото е било изградено не само, тъй като двамата, макар и
за кратък период от време са съжителствали и са били запознати с нивиците си,
вкл. и вредните, но и е обективирано в продължителния период от време, през
който пострадалият не е отговарял на подсъдимия на позвъняванията и тропането
по вратата. Подсъдимият в този смисъл според съда е бил с ясното съзнание, че
отваряйки вратата, Б. е бил в такова физическо и психическо състояние, което
обективно му е пречило да извършва активни физически действия, камо ли да се
защитава срещу нападение. В този смисъл, на практика Б. не е
имал реална възможност да окаже съпротива, още повече сънен.
Настоящият съдебен състав не намира, че броят на нанесените удари следва да
се отчете на свой ред, различно от дадената от СГП квалифакация на
престъплението, тъй като би влязло в противоречие със съдържанието на чл.56 от НК. Именно броя на ударите, ведно с местата, по които са нанесени, са
обстоятелства, които се обективират в настъпилия хемопневмоторакс
и причинените надхвърялщи обикновената смърт мъки и страдалия за пострадалия.
Отчитайки характера и вида на извършеното престъпление и степента на обществена
опасност на дееца Д., съотнесени с
постигане целите на наказанието, и гореизброените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, съдът в този му състав счете, че по-подходящото по вид би
се явило наказанието „Лишаване от свобода“.
На следващо място обаче
нормата на чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Решаващият съд намира в този казус, че не са налични изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо подсъдимия Д., които да налагат обсъждане
приложението на чл.55, ал.1, т. 1 от НК, вр. чл.58а, ал.4 от НК. И
това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на
предвиденото наказание в закона само когато направи
фактическа констатация, че са налице изключителни по своя
характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи
обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като
изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в
закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на
обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност
с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две
условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно.
Независимо от наличието
преимуществено на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени, че
същите не са изключителни или многобройни и предвиденото в разпоредбата
минимално наказание не е несъразмерно тежко, поради което не са налице
предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Като анализира индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в
тяхната съвкупност и спазвайки императивния характер на нормата на чл.373, ал.2
от НПК, съдът прие, че наказанието на този подсъдим следва да бъде определено
при условията чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.36 от НК, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от 15 /петнадесет/ години. Същото наказание представлява законоустановения
минимум, като според съда, предвид установения превес на смекчаващите вината
обстоятелства, отразява обществената опасност както на деянието, така и на
неговия извършител. Намаляването на това наказание с изискуемата 1/3 съобразно
ал.1 на чл.58а от НК дава като краен резултат налагане на наказание от 10
/десет/ години „Лишаване от свобода”.
Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.61, т.2, вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг” режим на изтърпяване
наказанието „Лишаване от свобода” от подсъдимия Д., което да се изтърпи в затворническо заведение – затвор.
Съдът изпълни
служебното си задължение и на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна времето,
през което подсъдимият Д. е бил с
МНО „Задържане под стража” или е бил фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР и с Постановление на СГП, считано от 13.11.2014г.
Настоящият съд в този му състав е на становище, че така определеното
на подсъдимия Д.
наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на
извършителя, но и върху другите членове на обществото, склонни към извършването
на този вид най-тежко престъпление против личността, в каквато насока е и
основния смисъл на генералната и специална превенция по НК.
По разноските, веществените доказателства и
причините за извършване на престъплението:
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Р.К.Д. следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СГС разноските по делото в размер на
12 321,63лв. /дванадесет
хиляди триста двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, както и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и
чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК -
държавна такса в размер на 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.53,
ал.1, б.„а” от НК, доколкото принадлежат на виновния и са послужили за
извършването на престъплението, съдът отне в полза на държавата нож с дължина
33см и дължина на острието 19,5см, с дървени пластини на дръжката, иззет с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.11.2014г., находящ се в хартиен плик с етикет
№А0103053, запечатан с печат №052-НЕКД СДВР.
Веществените доказателства:
1. Един брой пластмасова бутилка с надпис „Шуменско“, запечатана с картон
серия А 179451 и СП 060 НЕКД - СДВР с надпис на картона- СДВР, приложена към
протокол № 526-Д/14, 1 /един/ бр. стъклена бутилка от 200 мл. с надпис „BLACK RAM“, съдържаща жълта течност, находяща се в
хартиен плик, запечатан с картон серия А179450 и СП 060 с надпис на картона „BLACK RAM“, съдържаща жълта течност, угарки от цигари, находящи се в бял плик с
лепенка на НИКК-№2014-04937 с надпис „угарки от цигари след ДНК експертиза“,
парче сива мрежеста, двупластна текстилна материя с разделящи се пластове с
максимални рамери 118x6,5см, с кафеникава материя в средната част, бяла хавлиена кърпа с размери
130/70см, с етикет с надпис „SALESTANER MIETTEX“, с кафеникава материя във вид на петна на двете
повърхности, запечатани в хартиен плик с етикет №А163301, запечатани с печат
№052НЕКД СДВР, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествието от
13.11.2014г., нокти, находящи се в бял плик с надпис „нокти след ДНК експертиза“
с лепенка на НИКК № 2014-04939, поднокътно съдържание от лява и дясна ръка на
подсъдимия, запечатани в плик за биологични следи с №020834, червена материя от
дясна ръка - четвърти пръст, червена материя от дясна ръка пети пръст /малък/ и
червена материя от дланта на лявата ръка, запечатани в хартиен плик с етикет №А
0103051, косми от подсъдимия Р.К.Д., находящи се в плик за биологични следи с №
020835 и СП НЕКД-СДВР с надпис „освидетелстване на Р.К.Д.“, косми от трупа на Ю.К.
Б., находящи се в плик за биологични следи с № 002985 и СП 048 НЕКД-СДВР с
надпис „косми от трупа на Ю.К. Б.“, иззети с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.11.2014г., иззета кръв върху марля от трупа на Ю.К. Б.,
запечатана с плик за биологични следи №020833, иззети с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.11.2014г., марлен тампон с жълтеникаво-кафява материя,
поставен в парче хартия с надпис „плазма“ и марлен тампон с червеникаво-кафява
материя, поставен в парче хартия с надпис „к.материя до главата на трупа №7“,
иззети с Протокол за оглед на местопроизшесттвие от 13.11.2014г. и находящи се
в плик за биологични следи №020921, запечатан със силикон и печат №036 НЕКД
СДВР, обтривки от ръце, запечатани с лепенка на НИКК - МВР по ДП 296/14г. вх.№
НИКК 2014 - 05051 и пакет № 019091 – като
вещи без стойност, следва да се унищожат;
2. 1 /един/ бр. пепелник, запечатан с картон серия 0017417, връзка ключове,
иззети в близост до трупа на Ю.К. Б. с кафеникава материя, запечатани с картон
серия А 0124307, всички иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от
13.11.2014г., дрехи, свалени от трупа на Ю.К. Б. – кожено яке, блуза, тениска,
джинсов панталон, боксерки, чифт чорапи и чифт обувки, находящи се в книжен чувал с лепенка на НИКК-МВР с надпис върху
нея ДП№296814г. СДВР вх.№НИКК-2014-05145 и пакет №019165, хартиен плик с картон серия А 068767, иззети с
Протокол за оглед на местопроизшествие от 14.11.2014г., мобилен апарат марка
„Нокия“, модел „3410“, с ИМЕЙ:350890207695388, с поставена батерия, със сим
карта на „Виваком“ с №************, находящ се в хартиен плик с картон серия А
184071 и СП 057 НЕКД-СДВР с надпис на картона „оглед ВД мобилен апарат“, иззети
с Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.11.2014г. – следва да се върнат
на наследниците на починалия Ю.К. Б., доколкото са принадлежали на последния;
3. Мобилен апарат марка „Нокиа“ с ИМЕЙ:***********, ведно със сим карта на
„Мтел“ с №**********, находящи се в полиетиленов плик, запечатан с картон серия
А 184072 и СП 057 НЕКД-СДВР, предадени с Протокол за доброволно предаване от 13.11.2014г. от
подсъдимия, черно яке с емблема на левия ръкав с надпис „АСО“ и надпис на гърба на
якето „SECURITY“, черен панталон с кафяв кожен колан, блуза с дълги ръкави, тъмносиня с
надпис „FESTOOL“, вратовръзка в черно, червено и бяло, светлосин потник с надпис, съдържащ
„mgs“, черна риза с емблема на „АСО“ и надпис
„SECURITY“, чифт черни
чорапи със светли носове, пети и краища на кончовете, чифт кафяви кожени обувки
с връзки, находящи се в хартиен плик с етикет А 068769 и хартиен плик с етикет
№А068768, запечатани със силикон и печат №036 НЕКД СДВР, иззети с Протокол за
освидетелстване на подсъдимия от 13.11.2014г. – следва да се върнат на
подсъдимия Р.К.Д. като собствени вещи;
5. 1 /един/ бр. компактдиск CD R „HP“ 52x700mb, с надпис с черен маркер 13.11.2014г., изпратен от МВР, дирекция
„Национална система 112“, находящ се на л.77, т.2 от досъдебното производство –
следва да остане по делото.
Престъплението е извършени от
подсъдимия Д. поради слаби
задръжки, незачитане неприкосновеността на личността и употребата на алкохол.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с
изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................ ЧЛЕН СЪДИЯ:....................................