Определение по адм. дело №2205/2025 на Административен съд - Варна

С молба с.д.№15600/29.09.2025г. директора на ТП-Варна на НОИ, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Л. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 631 и чл. 633 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, моли производството по настоящото дело да бъде спряно до произнасянето на СЕС.

Сочи, че с Определение № 9604 / 04.09.2025 г. по адм. дело № 633 / 2025 г. на Административен съд - Варна е отправено преюдициално запитване до СЕС и е образувано дело С-587 / 2025 г., като са поставени следните преюдициални въпроси:

Кое е приложимото съгласно Регламент (БО) № 883/2004 национално законодателство и коя е компетентната държава членка, компетентната институция, която следва да отпусне обезщетението за безработица, при условие, че заинтересованото лице: 1. е гражданин на Република България - членка на Европейския съюз; 2. притежава собствено жилище в Република България; 3. семейството му (съпругата му) и центърът на жизнените му интереси е Република България; 4. наето е на работа от установен в Република Италия работодател, 5. полага труд като моряк, 6. изпълнява трудовите си функции на борда на плавателен съд под италиански флаг и в териториалните граници на Република Италия (в границите на Европейския съюз) и 7. не е спорно, че осигуровките за осигурителния риск „безработица“ са заплатени от работодателят му в Република Италия?

Допустима ли е предвид разпоредбите на Член 11, параграф 4, изречение първо от Регламент (ЦО) № 883/2004, Член 65, параграф 1 от вр. с Член 11, параграф 3, б. „в“ от Регламент (БО) № 883/2004 или в Член 11, параграф 3, б. „д“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 практика на институциите на държавата - членка, при която е отказано отпускането на обезщетение за безработица на лице, поради това, че не търси работа в държавата членка, пред която е заявило получаването на обезщетение за безработица и осигурителните вноски, които работодателят му е правил, докато е полагало труд, са внесени в осигурителните фондове на друга държава - членка, а не на държавата - членка, от която е поискано заплащането на обезщетението за безработица?

Релевира доводи, че предметът на посоченото адм.д. № 633 / 2025 г. по описа на Административен съд - Варна, е идентичен с предмета на настоящия правен спор, поради което произнасянето на СЕС по дело С- 587 / 2025 има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. В Определение № 9604 / 04.09.2025 г. по административно дело № 633/2025 г. и доказателствата по настоящото дело се установява, че фактическата обстановка по двете дела, е една и съща. Жалбоподателите имат постоянен адрес и жилище в България. Преобладаващата част от роднините им са в България. Жалбоподателите са работили в друга държава-членка на ЕС, (на борда на плавателен съд) имат дългосрочна заетост, за която са осигурявани по законодателството на другата държава-членка, след което се завръщат в България и са поискали отпускане на парично обезщетение за безработица. Мотивите, с посочените правни основания, в решенията на директора на ТП на НОИ-Варна, с които се потвърждават разпорежданията на ръководителя на осигуряването за безработица, са идентични. Т.е. поддържа се, че се установява тъждество във фактическата обстановка, включително спорните въпроси, по двете административни дела, от което следва, че направеното преюдициално запитване по адм.д. № 633 / 2025 г. е от значение за правилното решаване на спора по настоящото адм.д.

С молба с.д.№ 16436/13.10.2025г. жалбоподателят, чрез адв.Д. изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че отправянето на преюдициално запитване до СЕС от страна на друг състав на Административен съд Варна, по друго висящо административно дело, не представлява основание за спиране на производството по адм. д. № 2205/2025 г. на АС- Варна, тъй като отправеното запитване до Съда на ЕС не е по същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. Определението по дело № С-587/2025 г. на Съда на ЕС в конкретния казус ще бъде неприложимо. Спорът се съсредоточава в определянето на държавата и компетентната институция, която следва да извърши преценка на правото на ПОБ при прилагане на чл. 65, § 2 и чл. 65, § 5, б. "а" от Регламента. Счита, че не са налице основания за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Настоящият съдебен състав след като прецени, че настоящото производство е образувано по жалба от Ж. Ч. Ч. [ЕГН] от гр. Варна, [жк], вх.2, ет.3, ап.7, подадена чрез адв. Д., против решение №2153-03-149/11.08.2025г. на директора на ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО вр.чл.97 ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №031-00-2079-3 от 13.06.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ и е налице тъждество по фактите и спорните въпроси, по двете дела намира, че поставените преюдициални въпроси до СЕС по образувано дело С-587 / 2025 г. са относими към правилното решаване на настоящия спор, поради което са налице основания за спиране на настоящото адм.д. до постановяване на съдебен акт по образуваното дело С-587 / 2025 г. на СЕС, с оглед на което и на основание чл.154а т.8 от АПК, съдът

СПИРА производството по адм. дело № 2205 по описа на Административен съд гр. Варна за 2025г. до постановяване на съдебен акт по дело С-587 / 2025 г. на СЕС.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.