Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 14.12.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
при участието на секретаря: Калинка
Михайлова
сложи за разглеждане гр. дело № 1219
по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Е.С.Х. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения
адвокат М.Т. ***, с която срещу Б.Б.С. с ЕГН ********** *** е предявен иск по
чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното съжителство между страните дете Б. Б.Б. с
ЕГН ********** на ищцата, като се определи местоживеенето на детето при
неговата майка на посочения по-горе адрес, а на бащата да се определи режим на
лични отношения с детето; както и за осъждане на ответника да заплаща в полза
на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в
размер на 180 лева, месечно за всяко едно децата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 15.06.2020 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване законни причини за нейното изменяне или прекратяване. Със
същата искова молба е предявен и иск по чл. 127а от СК за разрешаване по
съдебен ред на спора между страните относно издаването на документи за
самоличност на малолетното дете Б. Б.Б., както и разрешаване пътуването на
детето извън границите на Република България.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани в съдебно заседание лично и чрез упълномощения
адвокат, страните по делото са живеели на съпружески начала, от което
съжителство е родено детето Б. Б.Б.. В началото на съвместния им живот
отношенията между страните били в пълна хармония и разбирателство, като
ответникът работел и осигурявал необходимите за издръжката на домакинството доходи.
След раждането на дъщеря им в отношенията
на страните настъпили промени, породени от употребата на алкохол от ответника.
Същият започнал да упражнява психическо и физическо насилие над ищцата.
Страните са се разделяли на няколко пъти, като лятото на 2019 г. С. и детето се
установили да живеят при нейната майка в с. Малина, общ. Генерал Тошево. Поради
липса на финансови средства ищцата се принудила да замине в чужбина – във ФР
Германия, в края на м. септември 2019 г., като Б. останала да живее при баба
си.
През м. октомври 2019 г.
ответникът взел детето от дома му в с. ***, с обещание, че скоро ще го върне.
От този момент до 13.06.2020 г. ищцата била лишена от възможността да вижда
детето, както физически, така и да контактува с него по телефон или други
електронни устройства. От посочената дата детето се намира при ищцата, която
заявява, че желае да й бъдат предоставени родителските права за упражняване,
ведно с всички произтичащи от закона последици.
Искането си за снабдяването на детето
с документи и даване на разрешение да пътуват в чужбина Е. Х. мотивира с
обстоятелството, че много нейни роднини трайно живеят във ФР Германия, и желае
през летните ваканции на детето да ги посещават.
В срока за отговор, на основание
чл. 211 от ГПК, Б.Б.С. е предявил насрещен иск за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство между
страните дете Б.Б.Б. с ЕГН ********** на ищеца, като се определи местоживеенето
на детето при неговия баща на посочения по-горе адрес, а на майката да се
определи режим на лични отношения с детето; както и за осъждане на майката да
заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна
издръжка в размер на 180 лева, месечно, считано от датата на подаване на
насрещната исковата молба – 02.07.2020 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване законни причини за нейното изменяне или
прекратяване. Със същата искова молба е предявен и иск по чл. 127а от СК за разрешаване
по съдебен ред на спора между страните относно издаването на документи за
самоличност на малолетното дете Б. Б.Б., както и разрешаване пътуването на
детето извън границите на Република България.
С разпореждане от 27.07.2020 г.
съдът е приел за съвместно разглеждане и общо произнасяне по делото предявените
от
с ЕГН ********** *** срещу Е.С.Х. с ЕГН ********** *** насрещни искове
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство между страните дете Б. Б.Б. с ЕГН ********** на ищеца,
като се определи местоживеенето на детето при неговия баща на посочения по-горе
адрес, а на майката да се определи режим на лични отношения с детето; както и
за осъждане на майката да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и
законен представител, месечна издръжка в размер на 180 лева, месечно, считано
от датата на подаване на насрещната исковата молба – 02.07.2020 г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване законни причини за
нейното изменяне или прекратяване; иск по чл. 127а от СК за разрешаване по съдебен
ред на спора между страните относно издаването на документи за самоличност на
малолетното дете Б. Б.Б., както и разрешаване пътуването на детето извън
границите на Република България; иск по чл. 149 от СК за осъждане на Е.С.Х. да
заплати издръжка за минало време за периода от месец август 2019 г. до месец
юни 2020 г., в размер на 180 лв. месечно, в полза на детео Б. Б.Б., чрез негови
баща и законен представител Б.Б.С..
В срока за отговор по насрещната
искова молба Е.С.Х. не е изразила становище по предявения насрещен иск.
С протоколно определение от
16.11.2020 г., на осн. чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска, производството
по делото е прекратено по отношение на предявения насрещен по чл. 127а от СК.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 22.01.2013 г. в гр. Добрич от
съвместното съжителство, продължило около осем години, на Е.С.Х. и Б.Б.С. е
родено детето Б. Б.Б. с ЕГН **********.
Според представения по делото
Социален доклад с изх. № ПР/Д-ТХ-ГТ/5-001/29.06.2020 г., изготвен от дирекция „Социално подпомагане” – гр. Генерал
Тошево се установява, че от началото на м. юни 2020 г. детето се отглежда от
ищцата в дома на нейната майка в с. ***, общ. Генерал Тошево. Социалното
проучване сочи, че за Берин в този дом са създадени подходящи условия за
отглеждане и възпитание. Задоволени са ежедневните битови нужди на детето от
храна, облекло, отопление, осигурен е достъп до здравни грижи.
През учебната 2019/2020 г. детето посещавало
задължителна предучилищна детска градина в с. Стефаново, общ. Добричка.
По делото е приобщен и Социален доклад с изх. №
ПР/Д-ТХ/96-001/25.08.2020 г., изготвен от
дирекция „Социално подпомагане” – гр. Добрич, според който към момента
на извършеното ***, общ. Добричка. Установено е, че между детето и бащата е
изградена силна емоционална връзка.
Ответникът е осигурил всички
необходими условия – битови, жилищни, социални и пр., съобразени с
потребностите на детето. Същото разполага със самостоятелна стая в собствената
на дядото по бащина линия жилищна постройка, в която се поддържа много добра
битова хигиена.
През учебната 2020/2021 г. детето
е ученик в първи клас в Обединено училище ***, общ. Добричка.
Установено е по делото, че Б.Б.С.
работи по трудово правоотношение с ***“ ЕООД, по силата на сключен между тях
Трудов договор № 219/25.06.2020 г. Съгласно този договор уговореното между
страните трудово възнаграждение е в размер на 610 лв., т.е. в размер на
уговорената за страната минимална работна заплата, която считано от 01.01.2021
г. следва да бъде 650 лв.
По отношение доходите на Е.С.Х. се
сочи, че същата е безработна, но не е регистрирана в Дирекция
„Бюро по труда” – гр. Добрич. Излагат се твърдения, че ищцата получава месечна
помощ от 40 лв. от ДСП гр. Добрич, както и че към момента е подпомагана
финансово от своя настоящ съпруг *** – в хода на производството по делото е
установено, че на 17.03.2020 г. в гр. *** ФР Германия Е.С.Х. и Йълдъз Джихан са сключили граждански брак.
За пълнота на изложението в тази
връзка следва да се вземе предвид, че майката не разполага със собствен дома.
Понастоящем същата обитава жилище, собственост на лицето Кадир Кадиров, неин
чичо. На следващо място Е.С.Х. не е трудово ангажирана; твърди, че разполага със
спестени финансови средства от работата й в чужбина. В подкрепа на тези
твърдения в хода на производството по делото се представи вносна бележка от
03.11.2020 г., според която по сметка на Е. С.Х. в „Банка ДСК“ АД е внесена
сумата от 2 000 евро. В тази връзка остава неизяснен въпросът относно
произхода на тези средства; внасянето им по сметка на ищцата в хода на производството
може да провокира извода, че е за нуждите по делото; стои въпросът относно
еднократността на внасянето на подобна сума по сметка на ищцата, като за в
бъдеще не е ясно дали ще разполага ритмично с финансови средства и пр.
Предвид установената фактическа
обстановка по делото – от събраните гласни доказателства,
като са изслушани водените от ищцата: *** (леля на ищцата, сестра на баща й) и ***
(без родство със страните, съжителстващ на съпружески начала с първата свидетелка),
както и ангажирания от ответника негов брат Ерхан Б.С., и писмени доказателства, както и
приетите социални доклади, съдът намира, че интересите на малолетната Б. Б.Б. налагат
родителските права спрямо нея да се предоставят за упражняване на бащата.
На първо място не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение неговите родителски и възпитателски качества. Нито едни от посочените по-горе свидетели не изнася
данни и сведения, които да обосноват извод в противна насока. Напротив и
двамата свидетели на ищцата не отричат, че за Берин се грижи, както нейният
баща, така и неговите родители. С последните детето е привикнало да живее от
най-ранна детска възраст. На следващо място *** сочат, че съжителстващата с Б.Б.С.
жена се отнася добре с Б., двете се разбират и детето се чувства уютно.
Анализът на доказателствата сочи,
че между бащата и детето е изградена силна емоционална връзка; той, лично или
опосредено чрез свои близки - родители, е в състояние да осигури всички условия
за правилното развитие и възпитание на малолетната си дъщеря; разполага с
функционално и удобно обзаведе дом; налице е непрекъсната подкрепа /за времето
когато ответникът работи/ от страна на близки родственици – баба и дядо на детето
по бащина линия, при отглеждането и възпитанието на детето; Б. е ученик в първи
клас в училище, намиращо се в същото населено място, в което и живее и пр.
Изложените обстоятелства, взети в
тяхната съвкупност, обсъдени във връзка и с събраните по делото писмени и
гласни доказателства, изразеното от детето становище, сочи на извода, че
интересите на Б. Б.Б. диктуват и за в бъдеще преките и непосредствени грижи по
отношение на нея да се полагат от бащата.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата.
В подкрепа на този извод не на последно следва да се отбележи, че в проведеното
на 16.11.2020 г. съдебно заседание по делото е изслушана, по реда на чл. 15 от
ЗЗДт, Б. Б.Б.. Макар и да не е навършила установената от закона възраст /като
предпоставка за нейното изслушване/ малолетната дъщеря на страните заявява ясно
формулирана позиция и желание „да живее при баща си“. Това изявление, макар и
да не е правно обвързващо по своята същност е индиция относно нагласите,
желанието, разбиранията на детето, които не биха могли да бъдат пренебрегнати,
най-малкото поради съществуващият риск да бъде нарушен крехкият психологичен
баланс и наложен социален стереотип у едно дете като Берин.
ОТНОСНО режима на лични отношения
съдът намира следното:
Вземайки предвид възрастта на
детето Берин, пола му и отчитайки специфичните потребности на дете на такава
възраст (на близо осем години), момичето се нуждае от грижите, контакта и
разбирането на своята майка, която в първите години от живота на детето има
първостепенна роля за правилното му психо-физическо развитие. Майчиното
присъствие е от изключителна важност, към което детето изгражда на
подсъзнателно ниво висока степен на привързаност, основана на базисно доверие.
Здравата емоционална връзка дава възможност за изграждане на стабилна
идентичност, за задоволяване на базисните детски потребности от любов,
сигурност и подкрепа, преодоляване на тревожността и вдъхване на увереност в
развитието на детските възможности. В конкретния случай Берин е обгрижвана пълноценно
и адекватно от своя баща и неговото семейство и родители, но фигурата на
майката е изключително значима и нейната роля е ключова за детето.
С оглед правилното психическо
развитие на малолетното дете същото има нужда да контактува и с двамата си
родители. В тази връзка специалистите сочат, че режимът на лични отношения
следва да наподобява в най-голяма степен естествената семейна обстановка на
заедно живеещи родители, с цел детето да изживее по-безболезнено раздялата на
своите родители и отсъствието на единия от тях от дома.
В обсъжданата хипотеза настоящият
състав намира, че претендирания от ищеца по насрещния иск режим на лични
отношения не е подходящ, като интересите на детето изискват този режим да бъде
разширен.
Съдът счита, че следва да
определи режим на лични контакти на майката с детето, както следва: Всяка
седмица от месеца за времето от 17,30 часа в петък до 16,30 часа в неделя, с
преспиване в дома на майката, като същата взема и връща детето от неговия дом в
с. ***, общ. Добричка; 30 ДНИ през ЛЯТОТО, когато детето не е във ваканция, а
майката не ползва платен годишен отпуск, както и половината от Коледната и
пролетната ваканция на детето.
Съдът счита, че така предложения
режим на лични отношения е съобразен с особеностите на конкретния случай,
охранява интересите на детето, и би удовлетворил в необходимата степен
потребността от общуване между родител и деца по отношение и на двете страни.
ОТНОСНО претендираната издръжка,
съдът намира следното:
По делата за издръжка съдът
следва да изясни действителните нужди на търсещия издръжка и материалните
възможности на дължащите издръжка, и тогава да определи издръжката, която
ответникът дължи по делото. В случая се установява, че Е.С.Х. е трайно
безработна, не е регистрирана в Бюрото по труда, получа финансови средства от
компетентните органи по социално подпомагане в размер на 40 лв. Същата сочи по
делото, че е финансово независима, тъй като е подпомагана с парични средства от
своя съпруг ***.
Липсата на сведения относно
действителния размер на получаваните доходи от Е.С.Х. мотивират съда да приеме,
че същата е в обективна възможност да реализира такива поне до размера на установената
за нашата страна минимална работна заплата.
Съобразно податните възможности
на двамата родители, нуждите на малолетното дете и съобразно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от СК, според която минималната издръжка на едно дете е равна на
¼ от размера на минималната работна заплата, то в тежест на ответникът
следва да се възложи заплащането на 180 лв.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Посоченият размер е по-голям
от ¼ от размера на минималната работна заплата, който считано от
01.01.2020 г. е 610 лв. Предявеният иск като основателен и доказан следва да
бъде уважен до посочения по-горе размер.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 143 от СК за
присъждане на издръжка в полза на детето Берин Б.Б., което понастоящем е почти на
8 години, съдът счита, че за задоволяване на неговите потребности ответницата по
насрещния иск следва да бъде осъдена да заплаща сумата от 180 лв. За начална
дата на дължимост на тези суми следва да се определи претендираната такава от
ищеца по насрещния иск – 02.07.2020 г., това е датата, на която насрещната исковата
молба е заведена в канцеларията на ДРС.
По отношение иск по чл. 149 от СК
за осъждане на Е.С.Х. да заплати издръжка за минало време за периода от месец
август 2019 г. до месец юни 2020 г., в размер на 180 лв. месечно, в полза на
детето Берин Б.Б., чрез неговия баща и законен представител Б.Б.С., настоящият
състав намира, че същият е неоснователен. На първо място не се събраха
убедителни доказателства, че през посоченият период бащата единствено, изцяло и
непрекъснато се е грижил за детето Б.. На следващо място установената по делото
фактическа обстановка мотивира извода, че
плащането на суми в полза на детето в посочения от ищеца размер може да
се приеме, че има характера на съзнателно изпълнение от негова страна на един
нравствен дълг.
Върховният съд в трайната си
практика приема, че когато единият от родителите е издържал децата, той може да
предяви иск против другия родител за заплащане на припадащата му се част от
издръжката на основание чл. 59 от ЗЗД. С Решение № 73 от 02.06.1955 г.
Върховният съд, ОСГК, е разяснил, че задължението за даване издръжка между
възходящи и низходящи е законно задължение и щом като едното от съзадължените
да дават издръжка лица е платило част, по-голяма от тази, която по закон дължи,
то може да иска с иск от другите съзадължени да дават издръжка връщането на
платеното в повече, тъй като то е платено фактически за тяхна сметка. С оглед
съблюдаване на основания принцип на справедливостта и нетърпимостта на
неоснователно преливане на блага от една правна сфера в друга, законодателят в
чл. 140, ал. 3 от СК изрично е предвидил, че ако издръжката се дава само от
едно от задължените по закон лица, то може да търси от останалите това, което
те са били длъжни да дават, ведно със законната лихва. Доколкото в този случай
не е предвиден специален ред за защита, то приложение намира общия ред на чл.
59 от ЗЗД. Платилият в повече няма друг иск освен иска по чл. 59 от ЗЗД, какъвто
е не е предявен в настоящия случай. В този смисъл са и Решение на ВС №
1101/06.06.1962 г., постановено по гр.д. № 632/1962 г., IV г.о., Решение на ВС
№ 1598/08.09.1959 г., постановено по гр.д. № 4812/1958 г., III г.о.
По отношение на предявения иск за
издаването на паспорт на Берин Б.Б. и разрешаване пътуването й извън граница:
Исковата претенция черпи правното
си основание от разпоредбата на чл. 127а от СК, съгласно която въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Според ал. 2 на
същата норма, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
По този именно ред следва да се
реши и настоящия спор за предоставяне на чл. 45 и чл. 76, т. 9 от Закона за
българските лични документи. Систематичното тълкуване разпоредбите на чл. 5,
чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД налага извода, че за издаването на паспорт на
малолетен е необходимо подаване на заявление от неговите родители, или заедно
със заявлението – представяне на писмено съгласие от отсъстващия родител с
нотариална заверка на подписа, а при несъгласие на единия родител е необходимо
да бъде представен препис от влязло в сила съдебно решение по чл. 127а от СК.
Съобразно константната съдебна
практика на Върховния касационен съд на Република България, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК, която има задължителен характер за съдилищата, не може да се
разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено /по отношение на брой,
време (продължителност) и дестинация/ извършване на пътуване в чужбина без
съгласието на единия родител, поради съществуващата потенциална опасност детето
да бъде отведено в място на размирици, природни бедствия и катаклизми, или
изобщо на места, за които временно е прието, че не е препоръчително да се
пътува, тъй като това не би било в интерес на детето. При наличие на
разногласие между родителите, съдът може да разреши предприемането на конкретни
пътувания, продължаващи определен период от време, до определени дестинации
/държави/ или неограничен брой пътувания, през определен период от време, до
определени държави.
В обсъжданата хипотеза от
установените фактически положения се налага извода, че действително не са
налице предпоставки за издаване на задграничен паспорт на детето Берин, доколкото
бъдещите му пътувания извън страната не са в негов интерес и биха накърнили
законните им права и интереси. Съдът намира, че в случая не е в интерес на Берин
Б.Б. да пътува в чужбина, доколкото родителските права се предоставят за
упражняване на бащата, а същият заявява, че оттегля предявеният от него
насрещен иск по чл. 127а от СК. Предявеният иск като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
Ответницата по предявения
насрещен иск трябва на основание на чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати държавна такса от 259,20
лв. /двеста петдесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща 2% върху тригодишните падежи на присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения и
на основание чл. 127, ал. 2 от СК Добричкият районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.С.Х. с
ЕГН ********** *** срещу Б.Б.С. с ЕГН ********** *** иск по чл. 127, ал. 2 от СК
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство между страните дете Б. Б.Б. с ЕГН ********** на ищцата,
като се определи местоживеенето на детето при неговата майка на посочения
по-горе адрес, а на бащата да се определи режим на лични отношения с детето;
както и за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето, чрез неговата
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 180 лева, месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020 г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване законни причини за
нейното изменяне или прекратяване, както и иск по чл. 127а от СК за разрешаване
по съдебен ред на спора между страните относно издаването на документи за
самоличност на малолетното дете Берин Б.Б., както и разрешаване пътуването на
детето извън границите на Република България.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127,
ал. 2 от СК, УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Б. Б.Б. с ЕГН ********** на бащата Б.Б.С.
с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на майката Е.С.Х. с ЕГН ********** *** с детето Б…Б.Б. с ЕГН **********, както следва: Всяка седмица от месеца за времето от 17,30
часа в петък до 16,30 часа в неделя, с преспиване в дома на майката, като
същата взема и връща детето от неговия дом в с. ***, общ. Добричка; 30 ДНИ през
ЛЯТОТО, когато детето не е във ваканция, а майката не ползва платен годишен
отпуск, както и половината от Коледната и пролетната ваканция на детето.
ОСЪЖДА Е.С.Х. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАЩА на своето дете Берин Б.Б. с ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Б.Б.С. с ЕГН **********,***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 180
лв. /сто и осемдесет лева/, считано от 02.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законови причини за
нейното изменяване или прекратяване.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на
решението в частта на постановената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Б.С. с
ЕГН ********** *** срещу Е.С.Х. с ЕГН ********** ***, иск по чл. 149 от СК за
осъждане на Е.С.Х. да заплати издръжка за минало време за периода от месец
август 2019 г. до месец юни 2020 г., в размер на 180 лв. месечно, в полза на
детео Б. Б.Б., чрез негови баща и законен представител Б.Б.С..
ОСЪЖДА Е.С.Х. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Добричкия районен съд държавна такса по делото в размер
на 259,20 лв. /двеста петдесет лева
и двадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: