№ 260
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Т.а
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600185 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от 06.02.2025 г., постановено по н.о.х.д. №
63/2025 г. по описа на Районен съд – И., на основание чл. 343б ал. 5 НК,
първоинсатнционният състав е постановил лек автомобил марка „БМВ“,
модел „525 И“ с рег. № ********, собственост на обвиняемия Д. С. А., да бъде
отнет в полза на държавата.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
адв. Н. Б. - защитника на обвиняемия А., в която се излагат доводи за
незаконосъобразност и несправедливост на атакувания акт, както и за
постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 290,
ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК, както и образуваното Конституционно
дело № 15/2024 година. В тази връзка се поддържа, че настоящото
производство следва да бъде спряно до произнасянето на Конституционния
съд и на Съда в Люксембург. Също така са изложени доводи за
противоконституционност на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, която според
жалбоподателя се явявала изключително тежка санкция, предвид
обстоятелството, че от деянието не са настъпили никакви вредни последици.
Защита акцентира и върху обстоятелството, че деянието е извършено при
крайна необходимост, а обвиняемият А. осъзнавайки грешката си, се е признал
за виновен. Предвид тези обстоятелства, отнемането на личния автомобил на
обвиняемия, с който обслужва деца и възрастни, се явявало несправедливо, а
стойността на автомобила била значителна.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният
1
защитник на обвиняемия Д. А. - адв. Н. Б., поддържа въззивната си жалба,
както и становището си, че делото следва да бъде спряно, като моли
атакуваното определение да бъде отменено.
Представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата, с оглед което счита, че същата следва да бъде
оставена без уважение.
Обвиняемият Д. А. в лична защита се присъединява към защитника си, а
в последната си дума, моли колата му да бъде освободена.
С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод
внесено от Районна прокуратура – гр.С., ТО – И. споразумение за решаване на
делото в досъдебното производство, изготвено на основание чл.381 ал.1 от
НПК, между прокурор от РП С. – ТО И., обвиняемия Д. А. и неговия
защитник – адв. Н. Б. от САК.
С определение от 06.02.2025 г., състав на РС И. е одобрил по реда на чл.
382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с него е
признал обвиняемия Д. С. А.. за виновен в извършването на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК, за което по реда на чл. 55 НК му е наложил наказание –
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК
за срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок
от 12 месеца.
С определение от същата дата /06.02.2025 г./ в процедура по реда на чл.
306 ал. 1, т. 1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса,
касаещ приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 НК, по
отношение на лек автомобил марка „БМВ”, модел „525 И”, с рег. № ********,
собственост на обвиняемия А., послужил му за извършването на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, като е постановил отнемането на същия
в полза на държавата.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на
първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и
законосъобразно първият съд е намерил наличието на основанията за
приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, във връзка с осъждането
на обвиняемия Д. С. А. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Правилно
също така, първият съд е сторил това в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, доколкото регламента на чл. 383, ал. 2 от НПК предвижда, че съдебното
произнасяне по прилагането на чл. 53 от НК, следва да се извърши именно по
този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в
полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
собственик. Без съмнение тази имуществена санкция за дееца, е вид
принудителна мярка по чл. 53 от НК и като такава същата несъмнено не
представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл. 343б ал. 1-4 от НК.
2
Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на
престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в
полза на държавата, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК. Законодателят е
предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна
собственост на извършителя на деянието. Предвид наличието и на двете
изискуеми от закона предпоставки в настоящия случай, първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е приложил цитираната норма.
Не следва да се разглеждат като основателни, доводите в жалбата, че
така приложената спрямо подсъдимия принудителна мярка не отговаря на
изискването за пропорционалност и справедливост, и не може да удовлетвори
целите на наказателната репресия – да бъде предотвратено извършването на
друго престъпление от страна на дееца. И това е така, защото отнемането по
чл. 343б, ал. 5 от НК е една принудителна мярка от вида на мерките по чл. 53
от НК, различна от видовете наказания по чл. 37 от НК, поради което за нея не
се прилагат правилата за наказанието, включително същата не следва да се
съобразява с тежестта на извършеното престъпление. Това означава, че в тези
случаи правата на дееца могат да бъдат засегнати в значително по-висока
степен. Обстоятелството, че има образувано дело пред Конституционния съд
на РБ относно противоконституционността на произнасянето по отнемане в
полза на държавата на автомобили или присъждане на тяхната равностойност
е не следва да бъде отчитано в случая. Докато Конституционният съд не се
произнесе по въпроса относно това дали нормата на чл. 343б, ал. 5 НК
противоречи на Конституцията на РБ, съдът е длъжен да се съобрази с
действащото законодателство и да я прилага /независимо дали ще се приеме
от КС, че това е допълнително санкциониране на съответното лице, извън
наложените му наказания за това деяние/. В този смисъл изложеното в
жалбата на защитника становище относно противоконституционността на
посочената норма е .
Не може да бъде споделено и становището на защита, че делото следва
да бъде спряно до произнасяне на Конституционния съд или на Съда в
Люксембург. Нормата на чл. 290, ал. 1 НПК, на която се позовава защитата,
предвижда, че наказателното производство може да бъде спряно от съда,
разглеждащ делото, в случаите на чл. 25 и чл. 26 НПК. В изрично изброените
хипотези на посочените норми не е предвидено спиране на производството
при наличие на образувано конституционно дело. В случая не може да бъде
приложена и нормата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република
България, според която „Всеки съд по искане на страна по делото или по своя
инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на
несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и
Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието
решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на
производството пред Конституционния съд.“, доколкото по конкретното дело
искане за обявяването на противоконституционност на разпоредбата на чл.
343Б ал. 5 от НК не е направено.
На следващо място – по конкретното дело не е и отправено
преюдициално запитване до СЕС, което би изпълнило предпоставките,
визирани в чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК. Според настоящият състав нормата следва
да се тълкува стриктно и в смисъл, че може да спира делото само съдът, който
3
е отправил конкретното запитване.
Всичко гореизложено от своя страна обуславя и заключителният извод
на въззивната инстанция, че атакуваното определение на районния съд е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.02.2025 г., постановено
по н.о.х.д. № 63/2025 г. по описа на Районен съд – И., с което в процедура по
чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 от НПК и на основание чл. 343б ал. 5 НК,
е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 И“ с
рег. № ********, собственост на обвиняемия Д. С. А., послужил му за
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е признат за
виновен.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4