Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                  359/28.2.2020г.                                     град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

председател съдия Г. Митев, секретар Калина Караджова,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 5603 по описа на съда за 2019 г.,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

Отменя Наказателно постановление № ОКМД-54/10.10.2019 г. на Д.С.М.- директор на Регионална здравна инспекция-Варна, с което на Г.Х.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за извършено нарушение на чл.19 ал.3 във вр.чл.20 ал.1 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените препарати, издадена от министъра на здравеопазването.

Да се изпратят съобщения на Г.Х.М. чрез адвокат Н.Б. и на Регионална здравна инспекция-Варна, че решението е изготвено.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, пред Административен съд Варна по реда на глава XII от Адмитистративно-процесуалния кодекс.

След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне на Регионална здравна инспекция-Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от Г.Х.М. срещу Наказателно постановление № ОКМД-54/10.10.2019 г. на директора на Регионална здравна инспекция/РЗИ/ гр.Варна.

 Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаряла на истината и била вътрешно противоречива, поради което било невъзможно да разбере за какво нарушение е санкциониран, поради което се моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.Н.Б. ***, редовно упълномощен, която по същество моли съда да отмени наказателното постановление на основанията, посочени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г.М., редовно упълномощена, която моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2019 г. св.Ж.М.Г. и Й.П.Ф.– инспектори от Регионална здравна инспекция гр.Варна, извършили проверка на място в аптека с адрес гр.Варна, к.к.Златни пясъци, хотел София, стопанисвана от Медикус Варна ЕООД.

В обекта проверяващите установили, че аптеката работи, но без магистър-фармацевт. Аптеката се обслужвала от Г. А., който е неправоспособно лице – не е магистър или помощник-фармацевт, в нарушение на чл.19 ал.3 от Наредба № 28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата в аптеките и номенклатурата на лекарствени продукти/наричана по-нататък Наредбата/, според който се забранява работата в аптеката/приемното помещение/ на други лица, освен назначените по трудов договор и/или договор за управление фармацевти.

За проверката бил съставен Констативен протокол № 004541/28.06.2019 г., в които били описани горепосочените констатации и е дадено указание да се явят ръководителя на аптеката Г.М. и управителя на фирма Медикус Варна ЕООД Г. *** на дата 03.07.2019 г., като протокола бил подписан от Г. А. като управител на Медикус Варна ЕООД.

На 05.07.2019 г. главен инспектор Ж.М.Г. *** съставила Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 000061, в който описала горните обстоятелства, като приела, че е налице нарушение на чл.19 ал.3 във връзка с чл.20 ал.1 от Наредбата. Акта бил връчен на въззивника и той не направил възражения.

На 10.10.2019 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушенията по чл.19 ал.3 във връзка с чл.20 ал.1 от Наредбата и е ангажирал личната отговорност на Г.Х.М. в качеството му на ръководител на аптеката на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина/ЗЛПХМ/, като му наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.

В съдебно заседание като свидетел актосъставителката Ж.М.Г. свидетелства, че е извършила на 28.06.2019 г. планова проверка с колежка  си й.ф.. Когато влезли в аптеката установили, че аптеката е отворена и поискали да се срещнат с ръководителя на аптеката Г.Х.М., оказало се, че М., който е магистър фармацевт, отсъства. В аптеката зад гише работел Г. А., който бил лице без фармацевтично образование, не е магистър или помощник фармацевт и според проверяващите били нарушени изискванията на Наредба 28 на Министерството на здравеопазването, в която се забранява работа в приемното помещение на други лица освен назначените по трудов договор или някакъв друг договор помощник или магистър фармацевти. Те констатирали това, отразили го в констативния протокол, след което дали указания в определен ден и час да се яви магистър фармацевта за връчване на АУАН. Било им известно, че лицето Г.М. няма качество на фармацевт от стари проверки, знаели, че това лице е с медицинско образование, но не е магистър фармацевт. Съдът кредитира показанията на св.Г. като обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св.Г. и от приетите писмени доказателствинш средство по делото, кредитирани от съда, които не се оспорват от страните.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Наказателното постановление е получено лично от Г.М. на 20.11.2019 г., видно от известието за доставяне, жалбата срещу него е подадена по пощата на 27.11.2019 г., видно от приложения пощенски плик. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимно лице и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът счита, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Посочената като нарушена разпоредба в АУАН и наказателното постановление –  чл.19 ал.3 от Наредбата, забранява на други лица освен назначените по трудов договор и/или договор за управление на аптеката фармацевти работа в приемното помещение. В настоящия случай от описанията на нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено, намиращи се в АУАН и наказателното постановление, не става ясно каква точно работа е извършвал Г. А. в приемното помещение и дали изобщо е извършвал някаква работа, като дори в наказателното постановление не е посочено дали някое лице работи в приемното помещение и кое е това лице. С това са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Описанието и на двете места не съдържа информация относно елемент от състава на нарушението, а именно – изпълнителното деяние на нарушението. И двете нарушения са съществени, тъй като с неяснотата относно посочения по-горе елемент от състава на нарушението се засяга правото на защита на лицето, срещу което се води административно-нащказателното производство и в частност правото му да научи какво е нарушението, за което се води производството срещу него. С оглед на това всяко едно от тези нарушения представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Основателно е становището на жалбоподателя, изразено във въззивната жалба, че за административното нарушение с обжалваното наказателно постановление е наказано лице /в случая-ръководителя на аптеката/, което е извън кръга на наказателноотговорните лица за това нарушение - на чл.19 ал.3 от Наредбата. Наказателноотговорно е извършилото нарушението лице/в случая - сочения като работил в приемното помещение на аптеката Г. А./, но не и ръководителят на аптеката или  търговецът. Разпоредбата на чл. 294 от ЗЛПХМ, на която се е позовал административно-наказващия орган, за да наложи административното наказание, не предвижда административно-наказателна отговорност за допустителство, а административно-наказателна отговорност само на лицата, нарушили разпоредбите на закона или на наредбите по прилагането му.

Съгласно чл.10 от ЗАНН допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответен закон или указ. ЗЛПХМ съдържа такива състави на допустителство - чл.285 ал.3, чл.286 ал.1 и 2, чл. 288 ал.1, чл.290 ал.4, но за описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение състав на допустителство не е уреден.

В случая в АУАН и наказателното постановление липсват мотиви по отношение на това защо за описаното нарушение на чл.19 ал.3 от Наредбата е ангажирана отговорността на управителя на аптеката, както и констатации по отношение на неговото виновно поведение за допускане на това нарушение.

По този начин са нарушени разпоредбите на чл.6 и чл.24 от ЗАНН и е ангажирана неправилно отговорността на Г.Х.М., без същият да е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение - предмет на производството. Административно-наказаното лице в процесния случай не е субект на цитираните в АУАН и наказателното постановление правни задължения, като предвид на липсата на състав за допустителство и констатирано негово виновно поведение не би могло да бъде административно-наказателно отговорно за неизпълнението им.

Дори и да беше предвиден състав на допустителство за извършеното от страна на фармацевта нарушение, наказващият орган е следвало да опише конкретни действия на наказаното лице, чрез които то да е допуснало виновно нарушаване на чл.19 ал.3 от Наредбата от фармацевта. Такива действия не са описани в наказателното постановление, а отговорността на Г.М. е ангажирана, без въобще да е ясно в какво се е изразило неговото виновно поведение. Съгласно чл.6 от ЗАНН, физическото лице би могло да бъде наказано само за негово виновно поведение, изразило се в негови конкретни действия или бездействия, докато в случая наказващият орган е ангажирал отговорността на Г.М. на обективно основание, заради това, че той е бил управител на аптеката към момента на констатиране на нарушението.

Предвид липсата на предвиден състав за допустителство и след като от събраните по делото доказателства е безспорно, че наказаното лице не е извършило твърдяното административното нарушение, административно наказание не може да му бъде наложено.

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.                                                      

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :