Р Е Ш Е Н И Е №
98
гр. Пловдив, 10.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при секретаря Камелия
Спасова, като разгледа докладваното от
Председателя ВНЧХД № 654 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от
НПК.
С присъда № 331/13.12.2019 г. на Районен съд-
Пловдив, постановена по НЧХД № 2151/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият Д. И.З. е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. в гр.
Пловдив е извършил спрямо частния
тъжител Ж.И. престъпление
по чл. 130 ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 78а от НК е бил освободен
от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. В полза на частния
тъжител и гр. ищец И. е била присъдена
сумата от 300 лв.- обезщетение за
причинени му от подс. З. неимуществени вреди, като до пълния предявен размер от
2 500 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Направените по делото разноски, както и ДТ върху уважения размер на гр. иск са
били възложени в тежест на подс. З..
Срещу присъдата е
депозирана жалба от защитника на
подсъдимия адв. В.Д., с оплаквания
за необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилна оценка на доказателствата по делото, с последващи
неправилна фактическа установеност на деянието
и приложение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, изцяло
неангажираща отговорността на подсъдимия. Алтернативно се иска намаляване на
размера на гр. иск. През настоящия съд
жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му, със същите оплаквания
и същото искане.
Присъдата се обжалва в
гражданско- осъдителната част и от адв. С.
Й.-П.- процесуален представител на
гр. ищец И., с оплакване за несправедливост на присъдения размер на гр. иск.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, като се присъди по- висок
размер на обезщетение. Повереникът на частния тъжител- адв. П. поддържа жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като
анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, направеното
възражение в жалбите, изразеното от
страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт
изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Неназовано
от страните в процеса, но отстранимо от настоящия състав на съда е нарушение,
свързано с индивидуализацията на подсъдимия З..
В частната жалба той е посочен от
частния тъжител като „Д. И.З.“ и като такъв е отбелязван във
всички актове на съда- протоколи за проведени съдебни заседания, присъда,
мотиви, писма, с които е изисквана информация. Видно от приложената на л. 18 от
делото на ПдРС молба от подсъдимия за отлагане на делото, той е посочил името
си като „Д.И.З.“. Така е отбелязан и в представения от него официален документ
- болничен лист / л. 19 от делото на ПдРС/, в пълномощното за упълномощаване на
защитник по делото- л. 26. Всички постъпили по делото официални документи
относно подсъдимия са на това име- Д.И.З.. Това са постъпилите справка за съдимост / л. 15 /,
приложената към прокурорска преписка №
432000-9451 / 2018 г. такава справка, протокол за предупреждение по ЗМВР / л. 73/,
справка за същото лице от НАП / л. 106/, документи от ЧСИ- л. 110-111 от дело
на ПдРС. Т.е официалната информация относно името на подсъдимия съвпада със
заявената от него в писмен вид. „Д.И.З.“ Другите индивидуализиращи лицето
данни- бащино и фамилно име, ЕГН, са непротиворечиво сочени във всички
документи по делото. По делото са налице достатъчно убедителни доказателства,
че предмет на разглеждане и именно поведението на Д.И.З. на инкриминираната
дата и че участие в цялото производство е взело именно това лице. Съобр. чл. 305 ал. 2 от НПК името на
подсъдимия е задължителен реквизит на присъдата. Грешката в присъдата относно собственото
име на подс. З. е отстранимо от настоящия съд процесуално нарушение, чрез
изменение на съдебния акт в тази част.
По жалбите, с които е сезиран, съдът
намира, че:
Жалбите са допустими-
депозирани са от страна в процеса, която има процесуално призната
възможност да атакува постановения съдебен акт, в срока за обжалването му.
Разгледана по същество, жалбата на адв. Д. е неоснователна. Жалбата на гр. ищец
е частично основателна.
За да постанови присъдата си, Пловдивският
районен съд е възприел следната фактическа установеност на деянието:
Частният
тъжител Ж.И. и подсъдимият Д.З. били съседи, във влошени отношения. Обитавали
заедно със семействата си различни етажи в една и съща жилищна кооперация в ***. На
28.05.2018 г. oколо 20.30 часа частният тъжител И.
се намирал в двора на кооперацията и цепел дърва за барбекю. По това време в дома
си се намирал и подсъдимият Д.З.. Там били още съпругата му, сестра му – св.Ц.К.
и неговият познат- св.В. М. На улицата пред имота на И. и З. се намирали
свидетелите Д. И., съпругата му З. И. и К. У. Между тъжителя и подсъдимия
възникнал пореден конфликт, след разменени реплики между частния тъжител И., който
отглеждал котки в общия двор и съпругата
на подсъдимия, която изразила за пореден път недоволство от това. Подсъдимият чул
отправените от частния тъжител реплики и излязъл на двора, за да потърси
обяснения от тъжителя. Между двамата възникнало поредно спречкване с размяна на
реплики. Зараждащия се конфликт бил възприет от свидетелите И. и св.У. Подсъдимият З. изблъскал тъжителят И.,
който се ударил в оградата в областта на тила, изпуснал дървата и паднал на
земята. След изправянето на И., подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта
на лицето, който попаднал в областта на устата на тъжителя. Действията на
подсъдимия били възприети от св. К. У. и св.З.И. Те видели как след получения
удар от устата на И. потекла кръв. От своя страна И. успял да хване тениската
на З. и да я преметне през главата му.
Междувременно се намесил св.Д. И., който бил влязъл в двора, за да ги разтърве.
Той застанал между тях и успял да предотврати по-сериозен конфликт между
двамата. За случилото се частният тъжител И. подал сигнал на телефон 112, като описал
инцидента на оператора. По телефона бил
насочен за подаване на жалба в полицията. След това И. посетил д-р П. К., който
осъществил преглед и констатирал повърхностна травма на устните и устната
кухина,
обработил хирургично раната. На следващия
ден тъжителят И. посетил Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД Пловдив, където било установено разкъсно-контузна рана с оток в областта на
горната устна. Било му издадено съдебномедицинско удостоверение, в което са
описани констатираните при прегледа увреждания, които са причинени по механизма
на удар или притискане върху твърд тъп предмет. На 30.05.2018 г. била подадена
тъжба до Районна прокуратура гр.Пловдив, в която бил описан и процесния
инцидент. По жалбата била образувана прокурорска преписка №5000 по описа на РП
Пловдив за 2018 година и била извършена проверка по случая. С постановление на
РП Пловдив от 17.12.2018 г. било отказано образуване на досъдебно производство.
Копие от същото било получено от Ж.И. на 04.04.2019 г.
Възражението на защитника и подсъдимия
за необоснованост на присъдата е неоснователно.
Не е налице твърдяното от тях несъответствие на възприетата
от съда фактическата обстановка с подлежащите на кредитиране доказателства. Неоснователно
се поставя под съмнение възприетата в съдебния акт фактология, твърде се порок в доказателствената дейност и в процеса
на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, които според защитата и
подсъдимия са довели до неправилно формирани изводи по фактите.
Оценката на доказателствата е суверенна
дейност на съда, която подлежи на проверка от настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд констатира, че за обосноваване на фактическите изводи
на първостепенния съд са ценени годни
доказателства и доказателствени средства. ПдРС е обезпечил чрез събраните и
проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните
обстоятелства. Те не са събирани избирателно, не са обсъждани едностранчиво,
изопачено или тенденциозно, не им е придадено съдържание, различно от
действителното, в каквато насока са наведените пред настоящия съд възражения.
Пловдивският районен съд е положил дължимите усилия за попълване на
делото с необходимата и достатъчна доказателствена съвкупност за пълноценното
изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Съставът на
съда не може да бъде укорен в неизпълнение на задължението си да мотивира
съдебния акт, доколкото в него са намерили място всички относими
доказателствени източници. Вътрешното му убеждение е изградено след пълно и всестранно
изследване на всички обстоятелства по делото, в съответствие с принципните
норми на чл.
13, чл.
14, чл.
18 и чл. 107, ал. 5 НПК. Мотивите съдържат ясни
и аргументирани съображения както по фактите, така и по тяхната доказателствена
обезпеченост. В тази връзка са обсъдени и всички възражения на подсъдимия и
неговия защитник,направени и пред първостепенния, и пред настоящия съд, които са получили подробно мотивиран отговор.
Обясненията на подсъдимия са обсъдени както с оглед
двоякото им процесуално предназначение, така и с оглед подкрепата им, респ.
оборването от останалите доказателства по делото. В частта относно влошени отношения между него и частния
тъжител, поводът за възникване на конкретния конфликт, както и че частният
тъжител И. е изпуснал носените дърва и е паднал на двора, обясненията са
кредитирани. В тази част те се подкрепят
от останалите събрани и кредитирани доказателства. Твърдението за липса на нанесени удари спрямо частния тъжител И., че И. е получил нараняванията си от
паднали дърва, които е носил, обясненията на подсъдимия правилно са били
намерени за защитна теза, оборена от кредитираните доказателства. Оценката на
изводимото от този доказателствен източник, както и на изводимото от другите такива
не е неправилна,нито превратна, както се
твърди от подсъдимия и защитата му. Доказателствата са обсъдени поотделно и с
оглед взаимната им обвързаност, изложени са ясни и споделяеми мотиви относно
изграждането на вътрешното убеждение на съда по отношение на фактите и
доказателствената им обезпеченост.
По делото се очертават две групи свидетели,
които описват по взаимно изключващ се начин поведението на пострадалия частен
тъжител и на подсъдимия по време на инкриминирания конфликт и най- вече
механизма на получените от частния тъжител увреждания. От една страна са показанията
на свидетелите К. У., З. И. и Д.И., а от друга- съответстващите на обясненията
на подсъдимия показания на свидетелите Ц. К. и В. М. Показанията на всеки от
свидетелите, както и обясненията на подсъдимия, са били обсъдени с дължимата задълбоченост,
при отчитане на възможна заинтересованост от изхода на делото. Ясно са констатирани
и обсъдени противоречията между
свидетелските показания, между тях и обясненията на подсъдимия, а кредитирането,
респ. дискредитирането им е в резултат на съпоставяне с изводимото от
останалите доказателствени източници, вкл. и обективно установени по делото.
Упрекът към ПдРС в тази му дейност е неоснователен.
Словесният конфликт между подсъдимия и частния тъжител
не се оспорва. За такъв се съдържат твърдения във всички подлежащи на
кредитиране гласни доказателства. Нееднопосочно е описанието на действия на
подсъдимия, увреждащи телесното здраве на частния тъжител. Свидетелите, чиито
показания първостепенният съд е възприел с доверие сочат, че тези увреждания в
областта на устата са били причинени от удар с юмрук. Свид. К., св. М.,
подсъдимият в депозираните по делото обяснения отричат такова действие. Сочат
самонараняване на частния тъжител, при падане върху носени от него дърва.
Споделяеми са мотивите на ПдРС относно подлежащите на
кредитиране показания на св.У. и на свид. З. И. И двете са съседи на страните в
спора, не се сочат каквито е да е аргументи за евентуалната им заинтересованост.
Показанията им идентични както по
отношение действията на подсъдимия З. – изблъскване на тъжителя И. и нанасяне
на удари на последния, така и по отношение на случилите се събития от тези
действия – удар в оградата на пострадалия, изпускане на дървата, потичане на
кръв от лицето след нанесения удар. Св.У. е категорична, че видимостта й към
случващото се не е била затруднена от налична растителност пред двора на
кооперацията. Почти идентични са показанията и на св. И. и св.Д. И.. Съдът е
отчел, че св.И. сочи, че не е възприел непосредствено удар от подсъдимия спрямо
частния тъжител. Описва, че е видял частния тъжител да е с разцепена устна,
предположил, че това е от удар на подсъдимия З. и е видял, че И. е запретнал
фланелата на З. така, че последният да не може да му нанася повече удари. Правилно
е намерено за логично обстоятелството, че св.И. не е възприел удар от
подсъдимия спрямо тъжителя. Св.И. се е придвижвал някакво, макар и
непродължително време от мястото, където са били той и двете жени У. и И. -
извън двора на страните, към мястото на конфликта. Обяснимо е защо не е
възприел удар от страна на подсъдимия. Лично е
видял течащата от устата на тъжителя кръв и е предположил, че е от удар, нанесен му от
подсъдимия. Показанията на тримата свидетели / У., И., И./ относно механизма на получените от частния
тъжител увреждания съответстват на приложеното СМУ, на медицинската
документация относно оказана непосредствено след деянието помощ на частния
тъжител с оглед на такова именно нараняване. В подкрепа на истинността им е и
заключението на съдебно- медицинската експертиза на пострадалия. Според вещото
лице на Ж.И. са били причинени следните травматични увреждания :
разкъсно-контузна рана в областта на горната устна отляво с дължина 1.5 см.
/наложила хирургична обработка и адаптиране на ръбовете посредством хирургични
конци/, травматичен оток по лявата половина на горната устна, разклащане на
изкуствен мост по горната челюст, контузия в тилната област на главата. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е съобщил
частния тъжител при медицинския преглед и освидетелстване и както сочат част от
свидетелите, а именно - при нанесени юмручни удари по лицето. Налице е съвпадение
на свидетелските показания в тази насока с травматичните увреждания- нанесен
юмручен удар с дясната ръка при положение един срещу друг обикновено попада в
лявата лицева половина. По отношение на втория сочен механизъм / от подсъдимия,
К., М.в/– при спъване с дърва в ръцете и падане на земята, заключението е, че не
може да се изключи напълно, но е малко вероятен. Основание за това има в
съдебномедицинската теория и практика – при падане от собствен ръст по лице на
земята, обикновено се получават травматични увреждания по изпъкналите части на
лицето : чело, нос, скули, брада, като най-често се касае за охлузвания и
кръвонасядания, а понякога и рани. Разкъсно-контузната рана на горната устна е
довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето. Според вещото лице в случая обичайният период, през
който продължават болките и страданието, съвпада с периода на възстановяване,
който при подобни травматични увреждания е около две-три седмици. Правилно
съдът е ценил изцяло експертното становище.
Пловдивският окръжен съд споделя изводите на
първостепенния съд относно анализа и оценката на показанията на свидетелите К. и М. И двамата
са заинтересовани от изхода на делото. Първата е сестра на подсъдимия, вторият-
негов приятел, гостуващ му на инкриминираната дата. Кредитирано е твърдението
им, че частният тъжител е изпуснал носените от него дърва и е паднал. За това
обстоятелство са налице твърдения и в показанията на предходно обсъдените трима
свидетели. Не е кредитирана заявената
от сестрата и приятеля причина за това- от спъване. Според свид. У. и свид. И.
падането е било в резултат на блъскане от подсъдимия. Като оборено от
кредитираните доказателства и заключението на СМЕ правилно съдът не е възприел
и заявеното от св. К. и св. М., че
телесното увреждане на частния тъжител не е поради нанесен му удар / какъвто и
двамата отричат да е имало/, а ако е имало такова, , то е получено при самонараняване, при соченото от
тях падане върху изпуснатите дърва, при което след изправянето частният тъжител
се е държал за устата.
Изцяло са били кредитирани и приложените по делото
писмени доказателства. Пред настоящия съд от защитата бяха представени
доказателства, за които се твърди, че установяват гражданско- правен спор между
същите страни, иницииран от частния тъжител. Пловдивският окръжен съд не ги
кредитира. На първо място- липсват убедителни доказателства, че исковата молба
е действително адресирана до съд. същата е заверено ксерокопие, без данни за
входиране в съда, не се сочи номер на
дело, входящ номер,респ. съдебни книжа, чрез които тази молба да бъде свързана
с образувано съдебно дело. Незаверено и без подпис на съдия е и представеното
копие на съдебно разпореждане, което се твърди да е по същото дело. Дори и да
бяха кредитирани, тези документи не съдържат доказателства относно факти,
включени в предмета на доказване по настоящето дело. Представящата ги страна
заяви, че са относими по правен спор относно видеонаблюдение в същия имот,
започнато от подсъдимия след
инкриминираните събития.
При правилната фактическа установеност на деянието,
Пловдивският районен съд е приложил и съответстващия й материален закон. Подсъдимият
З. е признат за виновен в това, че е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй
като на инкриминираната дата- 28.05.2018 г. в гр. Пловдив умишлено е причинил
на частния тъжител Ж.И. телесно
увреждане. Нанесъл му е удар с юмрук в
областта на лицето и му е причинил разкъсно-контузна рана на горната устна,
която е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. По делото е установено, че в резултат на блъскане от подсъдимия при
последващо падане на тъжителя са причинени и по-леки по вид телесни увреждания,
които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето
/констатираните травматичен оток по лявата половина на горната устна,
разклащане на изкуствен мост по горната челюст, контузия в тилната област на
главата/. Съпоставяйки вида на получените травми, съдът е приел наличието на
по- тежко наказуемия състав на престъплението, приложим с оглед по- тежкото от получените наранявания, а
именно сочената разкъсно-контузна рана на горната устна, довело до разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Спрямо по- леките по вид
увреждания, съобразно правната теория и съдебната практика, е приложим
принципът на поглъщането. Телесното увреждане, обуславящо правната квалификация по чл.130, ал.1 от НК, е в пряка
причинно-следствена връзка с действия на подсъдимия, описани в частната тъжба и
несъмнено установени по вид и механизъм на получаване от кредитираните
доказателства.
От субективна страна престъплението е осъществено с
пряк умисъл. Подс.З. е съзнавал, че с нанасянето на удари спрямо Ж.И. ще му
причини телесни увреждания, като е целял пряко причиняването на такива с оглед
възникналия конфликт.
Не е налице нарушение на закона и при санкциониране на
деянието. Първостепенният съд е изследвал данните относно съдебното минало на
подс. З.. Правилно е намерил, че за предходно наложените му наказания, вкл. и
по реда на чл. 78 а от НК той е реабилитиран. При наличието на материално-
правните предпоставки за това е освободил подсъдимия от наказателна
отговорност. Очертал е индивидуализиращите отговорността му обстоятелства. Наложил му е най- ниския размер
на административното наказание по чл. 78 а от НК- глоба от 1000 лв. Несправедливост
на наказанието не е налице.
Възражението на повереника на частния тъжител и гр.
ищец И. срещу присъдения размер на гражданския иск е частично основателно.
По отношение на предявения граждански иск Пловдивският
окръжен съд намира, че :
В чл. 45 ЗЗД е
прокарано основно положение, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Това означава, че причинителят на вредите отговаря
за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение. Спрямо
подсъдимия е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск от частния тъжител
и гр. ищец И. в размер на 2500 лева-
претендирано обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от инкриминираното по делото деяние.
Правилно ПдРС е направил извод за наличие на извършени от
подсъдимия увреждащи действия, с които на тъжителя са причинени неимуществени
вреди. Уважил е частично предявения
граждански иск, като е присъдил обезщетение в размер на 300 лева. За да не
уважи гражданския иск в по- висок размер, съдът се е позовал на вида и
характера на телесните увреждания, това че същите са причинили разстройство на
здравето на пострадалия, което обаче е отшумяло сравнително бързо – в рамките
на около две-три седмици. Според настоящия съд в присъдения размер гражданският
иск не отговаря на изискването, установено в чл. 52 от ЗЗД за справедливост. Преценката
за справедливост като принцип, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е произволна, а се основава на редица обстоятелства, които имат
отношение към степента на душевните преживявания, болките и страданията,
тяхното времетраене, интензитет. По
своето естество "справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението,
който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от
незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и
е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са: характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания. Съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната
преценка да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Първостепенният съд е определил размера на
обезщетението- 300 лв., съобразно най-
тежкото телесно увреждане и това е видно от мотивите му. В този размер
обезщетението не съответства на действително причинените болки и страдания от
това увреждане. Видно е, че пострадалият е претърпял болки не само на мястото
на инцидента, където наред с другото е имало и обилно кървене от тази рана, но
и по- късно, при медицинските интервенции, когато бил подложен и на хирургично
лечение. В СМУ и СМЕ са обсъждани „
хирургична обработка и адаптиране на ръбовете посредством хирургични конци“ за раната
в областта на устата. Интензитетът на болките и страданията на инкриминираната
дата са били значителни. Периодът на възстановяване- „две до три седмици“, според
настоящия съд също не е малък, противно
на извода на първостепенния съд за „сравнително бързо оздравяване“. Справедлив за
болките и страданията от това увреждане, според настоящия състав на съда, е
граждански иск в размер на 700 лв.
Неотчетени и съответно необсъдени като дължимо
репариране са по-леките по вид телесни увреждания, установени от медицинската
документация, СМЕ и възприети от самия съд при мотивиране на поглъщането им от
по- тежките такива. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина,
че по силата на чл. 51 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД делинквентът отговаря за онези вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неговото деяние.
На обезщетяване подлежат не само
съставомерните, а всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от конкретното
деяние. За причинените по-леки по вид телесни увреждания, които са довели до
болка и страдание без разстройство на здравето -констатираните травматичен оток
по лявата половина на горната устна, разклащане на изкуствен мост по горната
челюст, контузия в тилната област на главата, първостепенният съд не е присъдил
обезщетение, което е незаконосъобразно. За тези, по- леки по вид телесни
увреждания, справедливият размер на обезвредата им е по 100 лв. за всяко от тях, или общо 300
лева. Частният тъжител и гр. ищец би бил възмезден по справедливост с
граждански иск в общ размер от 1000 лв., в каквато насока обжалваната присъда
следва да се измени. Същата сума е дължима с лихвите от деня на увреждането-
28.05.2018 г. до пълното изплащане. Уважаването на претенцията за лихви от ПдРС
е правилно. До пълния предявен размер от 2 500 лв. гр. иск е неоснователен
и недоказан. В тежест на подсъдимия З. следва да бъде възложена изцяло
държавната такса върху уважения размер на гр. иск, която в случая не подлежи на
корекция. Произнасянето досежно разноските е правилно и законосъобразно.С оглед
на осъждането на подсъдимия, законосъобразно те са възложени в негова тежест. За производството пред настоящата инстанция разноски не се
претендират.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 3 и т. 6 вр. с чл. 337 ал. 3 и чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 331/13.12.2019 г. на Районен съд- Пловдив, постановена по НЧХД № 2151/2019 г.
по описа на същия съд, както следва:
- в частта относно името на подсъдимия, като
същият е Д.И.З.
с ЕГН **********;
-
в гражданско- осъдителната част, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдения гр. иск за
неимуществени вреди на 1000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата част.
Решението не подлежи на протест
и обжалване.
Да се съобщи на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.