№ 1434
гр. П, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Петя Ст. И.
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430104164 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „******“ ЕООД гр. Д.О. против Й. Д. Г. от
гр. П, М. Я. Е. от гр. Л и Г. П. Т. от гр. Г.О.. В молбата се твърди, че на 15. 04.
2018 год. ищцовото дружеството е сключило с П.Д.С. предварителен договор
за продажба на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Д.О., ул. „А.А.“
№ 22. Твърди се, че имотът е съсобствен между П.С. М. Я. и Й. Г.. Твърди се,
че продажната цена е била в размер на 10 000 лв., а капарото- в размер на 400
лв. Твърди се, че сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 801, том V, per № 3509, дело № 275/ 2018 год.
на нотариус И.М.. Твърди се, че непосредствено преди сделката всеки от
продавачите е получил по 3 330 лв., като е приспаднато и даденото капаро.
Твърди се, че купувачът е заплатил всички такси по прехвърляне на имота.
Твърди се, че впоследствие ищецът е бил съдебно отстранен от имота от СК.П.
съгласно влязло в сила решение № 3/ 04. 01. 2023 год. по гр. д. № 2270/ 2021
год. по описа на Горнооряховския районен съд, и е осъден да й предаде
владението и да заплати всички разноски в триинстанционното производство
на ищцата. Твърди се, че ищецът е положил всички усилия чрез нает адвокат,
но съдебното дело е приключило с влязло в сила съдебно решение и
отрицателна санкция за него. Твърди се, че ответниците в настоящето
производство също са взели участие в процеса. Твърди се, че след
1
приключване на делото П.Д. е починал и е наследен от дъщеря си Г. П. Т..
Твърди се, че след приключване на делото СК.П. се снабдила с изпълнителен
лист за разноски в размер на 1 667 лв., на 1 232 лв., на 1 000 лв., на 467 лв. и на
800 лв., които са били заплатени изцяло от ищеца в изпълнително
производство. Твърди се, че предвид заплатената продажна цена на основание,
което впоследствие е отпаднало, е била отправена покана до тримата
ответници да заплатят по равно сума в размер на 10 000 лв., представляваща
продажна цена за имот, нотариални такси в размер на 81, 60 лв., както и
разноски в размер на 1 232 лв., на 1 000 лв., на 467 лв. и на 800 лв., които
ищцовото дружество е заплатило в полза на СК.П.. Твърди се, че въпреки
поканата ответниците не са заплатили никакви суми, което обуславя и правния
интерес от депозирането на настоящата искова молба. В заключение ищцовото
дружество моли съда да осъди ответниците да му заплатят по равно
процесните суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответниците М. Я. Е. от гр. Л и Г. П. Т. от гр. Г.О. ангажират, че исковата
молба е неоснователна.
Ответницата Й. Д. Г. от гр. П не е взела становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че с договор за покупкопродажба на недвижим
имот от 11. 07. 2018 год., обективиран в нот. акт № 801, том V, рег. № 3509,
дело № 575/ 2018 год. по описа на нотариус И.М. с район на действие
Горнооряховския районен съд, ответниците М. Я. Е. и Й. Д. Г., заедно с П.Д.С.,
са продали на ищеца „*****“ ЕООД следния недвижим имот: дворно място с
площ от 570 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот XXII- 186 в кв.
16 по плана на гр. Д.О., заедно с построената в него стара жилищна сграда, за
сумата от 2 500 лв.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение № 3/ 04. 01. 2023 год.,
постановено по гр. дело № 2270/ 2021 год. по описа на Горнооряховския
районен съд, е било признато за установено по отношение на „*****“ ЕООД,
М. Я. Е., Й. Д. Г. и П.Д.С., че собственик на 1/ 3 идеална част от описания по-
2
горе недвижим имот е ищцата СК.П. от с. *****. Със същото решение „*****“
ЕООД е било осъдено да предаде на СК.П. владението върху 1/ 3 идеална част
от процесния недвижим имот. Със същото решение е било прието за
установено по отношение на СК.П., че „*****“ ЕООД е собственик на 2/ 3
идеална части от процесния недвижим имот. Със същото решение е отхвърлен
като неоснователен предявения от „*****“ ЕООД насрещен положителен
установителен иск за признаване за установено по отношение на СК.П. на
правото на собственост на дружеството и на останалата 1/ 3 идеална част от
процесния недвижим имот. Със същото решение „*****“ ЕООД е осъдено да
заплаща на СК.П. сума от 15 лв. ежемесечно обезщетение, считано от 28. 03.
2022 год. до окончателното прекратяване ползването на имота. Със същото
решение съдът е допуснал на основание чл. 33 ал. 2 от ЗС изкупуване от
страна на СК.П. на 2/ 3 идеални части от процесния недвижим имот при
условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението на „*****“
ЕООД бъде заплатена сумата от 1 667 лв. С решението съдът се е произнесъл
и по въпроса за деловодните разноски.
Спорни между страните остават въпросите дължат ли ответниците
връщане на платени продажна цена и нотариални такси по договор за
покупкопродажба на недвижим имот от 11. 07. 2018 год., обективиран в нот.
акт № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575/ 2018 год., както и възстановяване
на деловодните разноски, направени от ищеца по цитираното по- горе гр. дело
№ 2270/ 2021 год. по описа на Горнооряховския районен съд и образуваните
във връзка с последното въззивно и касационно производства.
Отправна точка при решаването на спорните въпроси са постановките на
тълкувателно решение 1/ 2019 от 02. 07. 2021 год., постановено по тълк. дело
№ 1/ 2019 год., ОСГТК, според които договорът за прехвърляне на вещни
права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в
сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим. Следователно и след съдебно отстранение
договорът продължава да е валиден и да обвързва страните до момента, в
който купувачът упражни правото си да го развали при съответните
предпоставки за това. Право на евинцирания купувач е да прецени с оглед
неизпълнението на договора от продавача дали да упражни правото си на
разваляне на договора или да уреди отношенията си с продавача по друг начин
3
във връзка със съдебното отстраняване, запазвайки облигационната връзка.
В конкретния случай ищецът „*****“ ЕООД не се е възползвал от
първата възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 190 ал. 1 от ЗЗД и не е
предявил иск за разваляне на процесния договор за покупкопродажба от 11. 07.
2018 год. по съдебен ред. Нещо повече, по делото са представени документи-
искова молба по гр. дело № 1693/ 2025 год. по описа на Горнооряховския
районен съд, от която се установява, че „*****“ ЕООД е предявило срещу
СК.П. иск за делба на процесния недвижим имот. Следователно ищецът не
само не е упражнил потестативното си право на разваляне на договора по реда
на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, но сам се е позовал на обвързващата сила на договора в
делбеното производство. При това положение няма как да се претендират
последиците от развален договор и да се иска връщане на цялата продажна
цена, като по отношение на ищеца като купувач остава приложима втората
хипотеза на закона- тази по чл. 190 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на продажната
цена. В съдебната практика се приема, че намаляването на цената по
съществото си има идентични последици като развалянето на договора, но
само за една негова част- смята се, че с уважаване на иска за намаляване на
цената договорът губи действието си да създаде задължение за прехвърляне
на правото на собственост върху онази част от продадената вещ, която се е
оказала собственост на трето за сделката лице, а платената цена за тази част
(пропорционално на общата) подлежи на връщане. Съдът намира, че
намалението на цената на прехвърления на ищцовото дружество недвижим
имот, част от който се е оказал собственост на трети лица, следва да се
извърши на основата на уговорената между страните и отразена в нотариалния
акт цена. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че действителната
продажна цена на имота не е тази, посочена в нотариалния акт /2 500 лв./, а
тази, която фигурира в сключения на 15. 04. 2018 год. между П.Д.С. и „*****“
ЕООД предварителен договор, а именно: 10 000 лв. В тази връзка следва да се
има предвид, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка,
материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и
изявленията на страните по договора. Следователно в едната си част /на
нотариалното удостоверяване/ нотариалният акт има характеристиките на
официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда формална
и материална доказателствена сила. Самите волеизявления на страните по
сделката имат характера на частен свидетелстващ документ, съдържанието на
4
който не може да се опровергава със свидетелски показания. Тук е мястото да
се отбележи, че продавач по предварителния договор е лице, за което
безспорно е установено, че е не е единствен собственик на процесния
недвижим имот. Следователно същият не би могъл да поеме валидно
облигационно задължение да прехвърли на купувача по предварителния
договор правото на собственост в пълен обем. От друга страна в самия
предварителен договор е посочено, че в изпълнение на договора на продавача
е дадено капаро в размер на 400 лв. Доплащане на остатъка от продажната
цена не е установено по надлежния ред, доколкото липсва разписка или друг
писмен документ, потвърждаващ плащането, а последният факт не може да
бъде установяван със свидетелски показания предвид забраната на чл. 164 ал.
1 т. 4 от ГПК. По никакъв начин не са доказани и твърденията в исковата
молба, че продавачът по предварителния договор П.Д.С. е разпределил и на
останалите наследници припадащата им се от продажната цена сума, като е
приспаднато капарото. При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът
приема, че цената, срещу която е прехвърлено правото на собственост върху
процесния недвижим имот, е именно тази посочена в нотариалния акт и
същата подлежи на намаление, което следва да е пропорционално с оглед
цената на имота по договора. От данните по делото се установи, че
ответниците като продавачи не са изпълнили своето основно задължение по
договора- да прехвърлят правото на собственост върху процесния имот, като
това неизпълнение е ограничено до правата на третото лице СК.П., т. е. 1/ 3
част. Оттук сумата, с която следва да бъде намалена продажната цена, възлиза
на 833, 33 лв. /2 500 лв.: 3= 833, 33 лв./ и същата следва да бъде възстановена
на купувача по равно от всеки от тримата продавачи. Следва да бъде върната
на купувача и 1/ 3 част от заплатените от същия нотариални такси във връзка с
изповядването на сделката или сумата от 27, 20 лв. /81, 60 лв.:3=27, 20 лв./.
Съгласно разпоредбата на чл. 191 от ЗЗД, ако купувачът бъде съдебно
отстранен той може да иска от продавача и заплащане на разноските по
делото. Имат се предвид тези разноски, които купувачът е направил в хода на
процеса за запазване на вещта от третото лице, което е претендирало права
върху нея. В случая съдът приема, че подлежат на присъждане всички
направени от ищцовото дружество разноски по гр. дело № 2270/ 2021 год. по
описа на Горнооряховския районен съд и образуваните във връзка с
последното въззивно гражданско дело № 334/ 2023 год. по описа на
5
Великотърновския окръжен съд и гр. дело № 737/ 2024 год. по описа на ВКС
на РБ. Както се посочи по- горе, предмет на тези производства са били не само
искът за ревандикация на процесния недвижим имот, но и предявените от
купувача насрещни искове- за установяване на правото му на собственост
върху имота и за прогласяване на нищожността на нот. акт за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том I, дело № 116/ 2017
год., от който са произтичали правата на третото лице СК.П.. Всички тези
искови претенции са взаимно свързани и са били с цел да бъде запазена
спорната 1/ 3 идеална част от процесния имот в патримониума на купувача.
Независимо от изхода на делата разноските по тези искове се явяват пряка
последица от поведението на продавачите, които прехвърляйки имот,
обременен с права на трети лица, са предопределили възникването на тези
правни спорове. В този смисъл съдът приема, че на ищеца следва да бъдат
възстановени направените деловодни разноски в трите съдебни производства
в размер общо на 3 499 лв.
В заключение може да се обобщи, че общото задължение на
ответниците към ищеца възлиза на сумата от 4 359, 53 лв. Припадащата се
част от тази сума за всеки от ответниците е в размер на 1 453, 18 лв. и в този
размер исковата претенция следва да бъде уважена, като за разликата до
претендираните 4 526, 87 лв. за всеки ответник искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца деловодни
разноски в размер на 654, 85 лв. съобразно уважената част от иска, а ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата Г. П. Т. деловодни разноски в
размер на 1 018, 48 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения Пският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. Г. от гр. П, ЕГН **********, да заплати на „******”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Д.О., ул. „Л.К.“
№ 38, представлявано от Д.П.Г., сумата от 1 453, 18 лв., от които 277, 78 лв.
6
представляващи припадащата се на ответницата част от намалението на
продажната цена по договор за покупкопродажба на недвижим имот от 11. 07.
2018 год., обективиран в нот. акт № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575/ 2018
год. по описа на нотариус И.М. с район на действие Горнооряховския районен
съд, 9, 07 лв. представляващи припадащата се на ответницата част от
нотариалните такси, заплатени във връзка с договор за покупкопродажба на
недвижим имот от 11. 07. 2018 год., обективиран в нот. акт № 801, том V, рег.
№ 3509, дело № 575/ 2018 год. по описа на нотариус И.М. с район на действие
Горнооряховския районен съд, и 1 166, 33 лв. представляващи припадащата се
на ответницата част от направените деловодни разноски по гр. дело № 2270/
2021 год. по описа на Горнооряховския районен съд, въззивно гражданско
дело № 334/ 2023 год. по описа на Великотърновския окръжен съд и гр. дело
№ 737/ 2024 год. по описа на ВКС на РБ, ведно със законната лихва, считано
от 03. 07. 2025 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до претендираните 4 526, 87 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Я. Е. от гр. Л, ЕГН **********, да заплати на „******”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Д.О., ул. „Л.К.“
№ 38, представлявано от Д.П.Г., сумата от 1 453, 18 лв., от които 277, 78 лв.
представляващи припадащата се на ответницата част от намалението на
продажната цена по договор за покупкопродажба на недвижим имот от 11. 07.
2018 год., обективиран в нот. акт № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575/ 2018
год. по описа на нотариус И.М. с район на действие Горнооряховския районен
съд, 9, 07 лв. представляващи припадащата се на ответницата част от
нотариалните такси, заплатени във връзка с договор за покупкопродажба на
недвижим имот от 11. 07. 2018 год., обективиран в нот. акт № 801, том V, рег.
№ 3509, дело № 575/ 2018 год. по описа на нотариус И.М. с район на действие
Горнооряховския районен съд, и 1 166, 33 лв. представляващи припадащата се
на ответницата част от направените деловодни разноски по гр. дело № 2270/
2021 год. по описа на Горнооряховския районен съд, въззивно гражданско
дело № 334/ 2023 год. по описа на Великотърновския окръжен съд и гр. дело
№ 737/ 2024 год. по описа на ВКС на РБ, ведно със законната лихва, считано
от 03. 07. 2025 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до претендираните 4 526, 87 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. П. Т. от гр. Г.О., ЕГН **********, да заплати на „******”
7
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Д.О., ул. „Л.К.“
№ 38, представлявано от Д.П.Г., сумата от 1 453, 18 лв., от които 277, 78 лв.
представляващи припадащата се на ответницата част от намалението на
продажната цена по договор за покупкопродажба на недвижим имот от 11. 07.
2018 год., обективиран в нот. акт № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575/ 2018
год. по описа на нотариус И.М. с район на действие Горнооряховския районен
съд, 9, 07 лв. представляващи припадащата се на ответницата част от
нотариалните такси, заплатени във връзка с договор за покупкопродажба на
недвижим имот от 11. 07. 2018 год., обективиран в нот. акт № 801, том V, рег.
№ 3509, дело № 575/ 2018 год. по описа на нотариус И.М. с район на действие
Горнооряховския районен съд, и 1 166, 33 лв. представляващи припадащата се
на ответницата част от направените деловодни разноски по гр. дело № 2270/
2021 год. по описа на Горнооряховския районен съд, въззивно гражданско
дело № 334/ 2023 год. по описа на Великотърновския окръжен съд и гр. дело
№ 737/ 2024 год. по описа на ВКС на РБ, ведно със законната лихва, считано
от 03. 07. 2025 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до претендираните 4 526, 87 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Д. Г. от гр. П, ЕГН **********, М. Я. Е. от гр. Л, ЕГН
**********, и Г. П. Т. от гр. Г.О., ЕГН **********, да заплатят на „******”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Д.О., ул. „Л.К.“
№ 38, представлявано от Д.П.Г., сумата от 654, 85 лв., представляваща
деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „******” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. Д.О., ул. „Л.К.“ № 38, представлявано от Д.П.Г., да заплати на
Г. П. Т. от гр. Г.О., ЕГН **********, сумата от 1 018, 48 лв., представляваща
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
8