Решение по дело №54/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: Кирил Живков Чакъров
Дело: 20227160700054
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 74

гр. Перник, 09.05.2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                     КИРИЛ ЧАКЪРОВ

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 54 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.И.Е., ЕГН **********,***, чрез адв. Я.С. *** срещу съдебно решение № 62 от 19.01.2022 година, постановено по административно наказателно дело (а.н.д.) № 20211720201854/2021 година по описа на Районен съд Перник. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К,3597744, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на М.И.Е., на основание  чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

 

 

Касаторът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, иска от касационния съд да отмени същото, като постанови съдебен акт , с който отмени електронния фиш. Претендира присъждане на съдебни разноски, сторени пред първата и пред касационната съдебни инстанции.

Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, за представител изпраща адв. Я.С. ***. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, се представлява от гл. юрисконсулт В.. Оспорва касационната жалба. Счита, че приложените в административната преписка доказателства кореспондират помежду си, а нарушението е доказано по безспорен начин. Иска съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 14.05.2020г., в 10:41 часа, в гр. Перник, по ул. „Юрий Гагарин“, се движи МПС – лек автомобил Фолксваген „Поло“, с рег. ****. На посочената улица, в района на бившата фирма „Ескада“, с преносима система за контрол на скоростта, с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип/модел ARH CAM S1, фабричен № 11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършва измерване на скоростта на преминаващите ППС чрез заснемане. Разрешената скорост на движението и в двете посоки е 50 км/ч. , съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В 10:41 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта, преминава лек автомобил Фолксваген „Поло“, с рег. ****. След изтичане на времето за контрол, полицейският служител попълва Протокол рег. № 1158р-5483, регистриран на 17.06.2020г. /приложение № 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства (АТС) и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, е изготвен електронен фиш (ЕФ), в който са въведени данни затова, че след навлизане на превозното средство в контролираната зона е установена скорост на движение от 77 км/ч., след съответно приспадане от измерената скорост от 80 км/ч. на допустимата грешка при измерването. След справка в централната база данни на КАТ – МВР се установява, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на физическото лице М.Е.. Във връзка с изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП срещу М.Е. е издаден ЕФ, серия К, № 3597744, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложена глоба от 100 лева за извършено на 14.05.2020г. административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Еф е връчен на жалбоподателката на 01.07.2021г., като същата не е подала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или възражение по чл.  189, ал. 6 от ЗДвП. Тези факти районният съд приел за установени без съмнение въз основа на приетите по делото писмени доказателства, представляващи административнонаказателната преписка по издаване на оспорвания ЕФ, които решаващият съдебен състав кредитирал в цялост. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна районният съд, след обсъждане и мотивирано отхвърляне на доводите на наказаното лице приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на извършителя му – собственик на МПС, с което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП), е наложено предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание – "глоба" в размер на 100 лв.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в касационната жалба.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство.

Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата по делото. Районният съд е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил правни изводи, които настоящият касационен състав споделя и счита, че не следва да повтаря.

По доводите в касационната жалба:

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че в ЕФ не е посочен вида/модела на АТС, а само фабричен номер на същото, като по този начин не може да се определи, дали АТС с посочения фабричен номер, попада сред моделите на технически средства съгласно Удостоверение за одобрен технически тип средство за измерване № 17.09.5126.

Видно от Протокол рег. № 1158р-5483, регистриран на 17.06.2020г., приложение № 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., се установява, по категоричен начин, че АТС, с което е извършено засичане на скоростта, е модел ARH CAM S1, като съгласно Удостоверение за одобрен технически тип средство за измерване № 17.09.5126., същото отговаря на изискванията и е със срок на валидност 07.09.2027г. Макар и неописано в ЕФ, като модел, при извършена съвкупна преценка на всички относими доказателства по делото, може категорично да се заключи, че АТС с фабричен № 11743d0, посочен в обжалвания ЕФ е от вида/модела ARH CAM S1 и е годно за  използване по предназначение. Липсата на посочен модел на АТС, не представлява пречка за установяване на идентичността на същото, при положение, че е наличен фабричен номер на АТС. Обратната хипотеза, би довела до невъзможност за установяване на конктерното АТС, тъй като за разлика от вида/модела на АТС, които използват органите на МВР, фабричните номера на същите определят тяхната индивидуалност.

Относно възраженията свързани с точното установяване на мястото на вмененото административно нарушение, настоящата инстанция смята същите за неоснователни. Действително в ЕФ серия К, № 3597744 и Протокол рег. № 1158р-5483, регистриран на 17.06.2020г. са отразени различни ориентири, с цел изясняване точното местоположение на АТС, а именно „до бившата Ескада“ и „ преди В и В“, но практически това са идентични или твърде близки места. Въпросните ориентири имат за цел единствено, да детайлизират мястото на нарушението, а именно ул. „Юрий Гагарин“, гр. Перник. Ирелевантно за случая е дали АТС е било разположено „до бившата Ескада“ и „ преди В и В“, тъй като в района на всеки от обектите няма въведено отделно ограничение на скоростта, а е валидна максималната разрешена скорост за населено място – 50 км/ч. В тази връзка описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно, с оглед императивното изискване за означаването му в ЕФ.  

С оглед изложеното, касационните основания се явяват неоснователни, тьй като след преценка на събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че вмененото нарушение е доказано, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на касатора е без основание.

Ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 19.01.2022 година, постановено по административнонаказателно дело № 20211720201854/2021 година по описа на Районен съд Перник. 

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: /п/

                                                                                       /п/