№ 2, 06.01.2020 г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 630 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Д Б” №,
представлявано от изпълнителни директори С П и К К, действащи чрез
упълномощен адв.М.Г.,***, предявява искова молба вх.№ 2017334/02.07.2019г. по Вх.регистър на
РС-гр.С, препратена по подсъдност на РС-гр.И, като моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника П.П.Д., ЕГН-**********
***, да заплати на ищцовото дружество сумата от 274.92 (двеста седемдесет и четири
лева и 92 ст) лева,
представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира за разноските по
делото, вкл. и заплатеното адвокатско възнаграждение. Посочва банкова сметка, ***уми.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество, в качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, изплатило застрахователно обезщетение в размер
на 259.92 лева за щети, причинени на увредено МПС при ПТП,
настъпило на 19.01.2016г. с участието на ответника и причинено от него, като
напуснал мястото на произшествието и виновно се е
отклонил от проверка за алкохол. В тази връзка ищецът
предявява регресна претенция към виновния водач за изплатеното обезщетение,
ведно с ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, за изплащането на които
суми ответникът бил уведомен с писмо и
поканен
да ги възстанови. Тъй като претендираните суми не били
възстановени в срока на регресната покана и до предявяването на иска, това е
породило правен интерес за ищеца от водене на делото.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът
П.П.Д.,
ЕГН-********** ***,
редовно уведомен, не представя
такъв, не заявява становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени
искания. В хода на делото представя платежно нареждане от
08.10.2019г. за изплащане на исковата сума в полза на ищеца, по посочената от
него банкова сметка.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На
19.01.2016г., около 23.30 ч.,
в района на гр.В, в ж.к. „В В
пред бл., вх., е настъпило ПТП с участието на МПС – лек автомобил, марка „Ф Б“, с
рег. № собственост на ответника П.П.Д., управлявано от същия,
който поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост, блъснал паркирано МПС – лек автомобил,
марка „Ш
Л“, с рег. № - собственост
на С.Д.И.. Ответникът не спрял за установяване на щетите и напуснал
мястото на произшествието.
След установяването му, за горното събитие бил съставен Протокол за ПТП №
1649668/04.02.2016г. с отразени в него горните обстоятелства и регистрирано ПТП
с материални щети. На виновния водач – ответникът П.П.Д. бил съставен АУАН, серия Г, бланков №04.02.2016г., както и санкциониран по
административен ред с влязло в сила Наказателно постановление № от 11.04.2016г. на Началник Група към ОД на
МВР-гр.В за допуснатите от него нарушения на Закона за движение по пътищата,
вкл. на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП за това, че не е спрял и установил
последиците от ПТП.
Към момента на настъпилото ПТП автомобилът на ответника е имал сключена
валидна задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
по застрахователна полица № BG/02/115002807103 от 13.11.2015г. с ищцовото дружество. На това основание и поради заведена
щета под № от собственика на увреденото МПС
– С.Д.И., след направена
оценка на щетата е било изплатено на същата застрахователно
обезщетение в размер на 259.92 лева с Платежно нареждане от
21.03.2016г.
На 04.05.2016г. с изх.№ ОК-341026,
ищецът изпратил регресна покана към ответника за възстановяване на основание
чл.411 и чл.500 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД в полза на застрахователя на
сумата от изплатеното застрахователно обезщетение заедно с ликвидационните
разноски по образуваната щета, като е бил определен срок от 5 работни дни,
считано от получаването на поканата за извършване на плащането и с
предупреждение, че при непогасяване на сумата в посочения срок, дружеството ще
предяви претенциите си по съдебен ред с произтичащите от това допълнителни
съдебни разноски и лихви в тежест на ответника. Поканата е изпратена на
известния адрес на застрахованото лице (ответника), но придружаващата обратна
разписка на „Български пощи” АД удостоверява, че е върната в цялост, тъй като
не е потърсена от получателая.
След завеждането на настоящото съдебно производство и в хода на същото,
исковата сума от 274.92 лева е изцяло изплатена от ответника в полза на ищеца с
платежно нареждане от 08.10.2019г. по посочената от него банкова сметка.
В производството по делото ищцовото
дружество е направило съдебни разноски в размер на 50.00 лева – заплатена ДТ
при образуване на делото. Претендира за заплатеното адвокатско възнаграждение,
но не представя доказателства за извършено плащане на такова. Не представя
Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Ответникът не е направил разноски по
делото и не претендира такива.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Ищецът предявява регресен иск, имащ своето правно основание в разпоредбата чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ – за
реализиране правото на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, платил
застрахователно обезщетение за щети по настъпило
застрахователно събитие, да иска възстановяване на изплатената
сума от застрахования от него причинител на вредите, когато същите са причинени
от лице, управляващо МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, когато е напуснало мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, както и иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което
кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично
задължение. От страна на ответника е направено пълно признание на исковата
претенция относно основанието и размера й, пред извършеното плащане в пълен размер
на исковата сума в хода на съдебно
производство. По този начин съдът приема, че е безспорно установен фактическият
състав, от който произтича тази претенция: настъпване на
застрахователно събитие с причинени вреди на трето лице от водач на МПС (деликт)
- причиненото от ответника ПТП с материални щети от 19.01.2016г. в гр.Варна;
валидно сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил вредите, към момента на
непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от
настъпване на деликта – сключеният такъв между страните по делото по
застрахователна полица № BG/02/115002807103 от 13.11.2015г.; изплатено от
застрахователя на водача по силата на този договор обезщетение на пострадалото
лице – платено такова в размера от 259.92 лева по платежно нареждане от
21.03.2016г.; виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС
(деликвент), изразяващо се в
нарушение на правилата за движение по пътищата - напуска мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, за което е санкциониран по административен
ред.
Правото на застрахователя да предяви регресната си претенция срещу причинителя на
вредите възниква от момента на изплащане на застрахователното обезщетение, като
вземането му произтича от закона. На основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ има право да получи от виновния водач платеното застхователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Това вземане на ищеца е удовлетворено изцяло поради
извършеното в хода на делото плащане от ответника – на 08.10.2019г., което
следва да се вземе предвид от съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК, имащо
значение за спорното право.
По този начин се налага извода за
неоснователност на предявения от ищеца главен иск
поради недължимост на претендираното вземане,
вследствие издължаването му в хода на съдебното производство,
респ. искът следва бъде отхвърлен.
По отношение на претендираното обезщетение
за забава, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора (арг. от чл.84, ал.2 от ЗЗД). Както се установи, в отношенията
между страните по делото такава покана е била изпратена от ищцовото дружество
до ответника, последващо датата на изплащане на обезщетението, но не е получена
от него, поради което самото предявяване на исковата претенция в настоящото производство има значението на покана за
плащане. Именно от този момент – датата на предявяване на исковата молба в съда
– 02.07.2019г. възниква и задължението на ответника, съгласно чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата, поради неизпълнение на задължението за връщане на изплатеното от
застрахователя му обезщетение. Така заявената претенция ответникът също не
оспорва, като предвид извършеното плащане в хода на делото, законната лихва
следва да се присъди върху размера на застрахователното обезщетение за периода
от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2019г. до датата на
извършеното от ответника плащане на исковата сума – 08.10.2019г.
Доколкото
изхода на делото по предявения главен иск е обусловен от действия на ответника,
извършени след завеждането на иска (предвид, че е погасил в хода на съдебното
производство претендираната искова сума), т.е. с поведението си е дал
повод за завеждане на делото и по аргумент на противното от чл.78, ал.2 от ГПК,
съдът прецени, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца изцяло направените от него съдебни разноски, доказани
в размера от 50.00 (петдесет) лева.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, предявен от ЗД
„БИ“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”Д Б” № , представлявано от изпълнителни директори С П
и К К, против П.П.Д.,
ЕГН-********** ***, за осъждането му да заплати на ищцовото дружество сумата от 274.92 (двеста седемдесет и четири
лева и 92 ст) лева,
представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение в размер на 259.92 лева и ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване
на задължението в хода на съдебното производство, съобразено от съда при условията на чл.235,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН-**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б И“ АД, ЕИК със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.”Д Б” № , представлявано от изпълнителни директори СП и К К, законната лихва върху размера на
изплатеното застрахователното обезщетение от 259.92 лева, за периода от датата
на завеждане на исковата молба – 02.07.2019г. до датата на извършеното от
ответника, в хода на делото, плащане на исковата сума – 08.10.2019г.
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН-**********
***, ЕИК , представлявано от изпълнителни директори СП и К К, сумата от 50.00 (петдесет) лева – направени разноски по
настоящото съдебно
производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: