№ 1
гр. София, 01.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110155422 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която ищeцът Н. Й. Н. иска да се
установи по отношение на ответника Министерство на земеделието, храните и горите
/МЗХГ/, че писмо с изх. № 94-1053/15.07.2021 г., е документ с невярно съдържание.
Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 09.10.2021 г. и
разпореждане от 16.11.2021 г.
Постъпили са молби от ищеца /наименовани заявления/ с вх. № от 02.11.2021 г. и с
вх. № от 08.12.2021 г.
Интересът си от предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК ищецът извежда при твърдения,
че му била възстановена собственост върху имот с площ от 12 дка, находящ се в местността
„Водол“ в землището на гр. Червен бряг, представляващ част от имот № 236009
/идентификатор 80501.236.9/ с площ от 121.750 дка, като правото му на собственост било
възстановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
С уточнителните молби конкретизира и в какво се състои невярното съдържание на
оспореното писмо, както следва: 1./ на стр.1, абзац 2 от писмото - имотът е посочен с начин
на трайно ползване „насип, насипище”, което според него е неверен факт; 2./ на стр.1, абзац
3, ред 1 - 4 от писмото е посочено, че „въпросният имот е бил и продължава да бъде
находище на глина, табан“, което според него е неверен факт; 3./ на стр.1, абзац 3, ред 5-8 от
писмото е посочено, че „са проведени мероприятия за добив на глина и съгласно чл. 10б,
ал.5 от ЗСПЗЗ остават собственост на държавата”, което според него е неверен факт; 4./ на
стр.1, абзац 3, от ред 8 до последния ред е посочено, че „Всички имоти, включени в
регистрационен № 136693 към 1997 г., в това число и 236009”, което според него е неверен
факт, тъй като не съществувал регистрационен № 136693; 5./ на стр.1, абзац 3, ред 9 от
писмото е посочено, че „Съществуваща собственост преди възстановяване само е отразявана
в плановете за земеразделяне със собственик Държавата”, което според него е неверен факт;
6./ на стр.1, абзац 3, е посочено, че „са застроени или върху тях са проведени мероприятия
...”, което намира за неверен факт; 7./ на стр.2, абзац 3, от отговора е записано „Имот с
1
идентификатор 80501.236.9 от кадастралната карта представлява кариера за глина“, което
намира за неверен факт; 8./ на стр.3, абзац 2 от отговора било посочено, че „След
запознаване със съдебните решения, описани в приложеното към писмото заявление е
видно, че същите не установяват право на собственост, а обявяват за нищожни решения и
протоколи на Поземлена комисия (ПК)-Червен бряг, а именно - Решение № 10/24.8.1992 г.,
Протоколно решение № 10/Б от 29.8.2002 г., Протокол № 363/12.4.2001 г., Протокол № 189
от 14.3.2000 г, Решение № 10-ОБ/5.8.2002 г., което било неверен факт.
Така предявеният иск и с оглед уточненията направени в уточнителните молби е
НЕДОПУСТИМ, по следните съображения.
На първо място, от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и
уточнителните молби може да се направи извод, че с предявения иск страната се стреми да
установи, че съдържанието на писмо с изх. № 94-1053/15.07.2021 г. е невярно. Предмет на
иск по чл. 124, ал. 4 ГПК е установяване истинността или неистинността на един документ,
т. е. неговата автентичност, а когато се касае за официален свидетелстващ документ може да
се установява и верността му. По същество оспореният документ, изразява становище
(мнение) на директор на дирекция в Министерството на земеделието, храните и водите.
Същият представлява писмо /отговор/ на подадено от ищеца запитване до МЗХГ. Съдът
намира, че посоченият документ е частен диспозитивен, а не официален такъв, доколкото не
притежава реквизитите по чл. 179 ГПК. Недопустимо е с иск с правно основание чл.124, ал.
4 ГПК да се оспорва верността на частен документ, а единствено истинността
(автентичността) му, т. е. дали е подписан от сочената за автор страна.
На следващо място, дори и да се приеме, че оспореното писмо има характеристиките
на официален свидетелстващ документ, то ищецът не е обосновал интерес от така
предявения иск. Действително правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в
сила решение на неистинност на един документ е налице и тогава, когато това решение
може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако
неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните –
определение № 98 от 05.03.2015 г. по ч. гр. д. № 6505/2014 г. на I г. о. на ВКС. Правният
интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва обаче да е винаги конкретен,
свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване,
съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ.
Правен интерес не е налице, когато страната се позовава на абстрактната възможност
съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е
необходимо да се установи, че документът ще бъде използван като доказателство с оглед
други правоотношения между страните – определение № 36 от 23.01.2019 г. по ч. гр. д. №
162/2019 г. на IV г. о. на ВКС.
Правният интерес при този вид искове е предпоставен и от вида на оспорения
документ. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който
е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и
материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Така при
2
официалните свидетелстващи документи и поради обстоятелството, че се ползват както с
материална, така и с формална доказателствена сила и обвързват съдът да приеме за
установени фактите и обстоятелства, за които последния свидетелства, ищецът има интерес
да оспорва както автентичността, така и неговата верност или неверност. Правен интерес е
налице, когато чрез провеждане на производството, ищецът ще получи защита на накърнено
от правен спор свое субективно материално право. В конкретния случай ищецът не е
обосновал КОНКРЕТЕН правен интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, нито е
изложил твърдения за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване
съдържание и последици се определят от извода за истинността на писмо с изх. № 94-
1053/15.07.2021 г.;
Данните за титуляра на правото на собственост, съдържащи се в оспореното писмо,
не създават права и следователно писмото не представлява документ, доказващ или
отричащ факт с правно значение за възникването, съществуването, изискуемостта или
погасяването на гражданско право или правоотношение. За лице, което твърди, че
притежава право на собственост върху недвижим имот, за който в издадено от МЗХГ писмо
са посочени неверни данни, не е налице правен интерес този документ да бъде признат за
неистински, доколкото само по себе си съдебното решение, постановено по реда на чл. 124,
ал. 4 ГПК не отрича със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост му принадлежи.
Признаването на писмото за неистински документ не би имало каквито и да е правни
последици, свързани с признаване правото на собственост на ищеца по този иск, респ.
свързани с отричане правото на собственост на лицето, посочено в писмото като собственик
на имота. Оспореният документът няма никакво значение в отношенията между страните,
съобразно изведеният по делото интерес, че ищецът е собственик на част от имот. Ищецът
не би могъл да получи търсената от него защита по реда на настоящото исково
производство – виж напр. решение № 229 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 246/2018 г. на III г. о.
на ВКС.
На следващо място, твърденията за отразени в оспореното писмо неверни факти,
касаят странични за собствеността обстоятелства – относно начина на трайно ползване,
съществуването на залежи на глина или не в имота, както и редица констатации, направени
в писмото, дали и по какъв начин е отразен имотът в предходните кадастрални планове и
какво е съдържанието и последиците от представените към заявлението до МЗХГ съдебни
актове от ищеца. С така формулираният петитум на уточнителната молба с вх. № от
08.12.2021 г. се цели установяването на факти с правно значение, които сами по себе си не
биха имали каквито и да са правни последици за правото на собственост на ищеца. Ищецът
изрично обосновава правен интерес от възстановено право на собственост по реда на чл. 14,
ал. 3 ЗСПЗЗ, но същевременно излага твърдения за верността на оспореното писмо, които по
никакъв начин не касаят правото на собственост върху имота.
Ако наистина съществува спор за принадлежността на правото на собственост върху
имот с площ от 12 дка, находящ се в местността „Водол“ в землището на гр. Червен бряг,
представляващ част от имот № 236009 /идентификатор 80501.236.9/ с площ от 121.750 дка,
3
както в настоящия случай поддържа предявилото иска лице, то се касае за спор за
собственост на имот, но такъв спор не може да се разреши по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК.
Когато е налице спор за материално право относно правото на собственост на реална част от
недвижим имот, то този спор подлежи на разрешаване по съдебен ред с предявяване на иск
за собственост, какъвто предявеният от ищеца иск по чл. 124, ал. 4 ГПК - не е. Още повече,
че ищецът не оспорва, че е подал искова молба с вх. № 2030139/01.11.2018 г. на Н. Йотков
Н. срещу Министерство на земеделието, храните и горите, с която е предявен иск по реда
на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на имот с площ от 12 дка,
находящ се в местността „Водол“ в землището на гр. Червен бряг, представляващ част от
имот № 236009 с площ от 121.750 дка, в местността „Водол“. По тази искова молба е
образувано гр. дело № 70573/2018 г. по описан а СРС, което е прекратено и изпратено по
подсъдност на Районен съд – Червен бряг. Освен това в настоящия случай предявилото
иска лице поддържа, че притежава право на собственост само върху 12 дка от имот с
идентификатор № 80501.236.9 (236009), целият с площ от 121.75 дка, което навежда на
твърдения за грешка в кадастралната карта, изразяваща се в ненанасянето на възстановения
по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ имот като самостоятелен. Следователно при така изложените в
исковата молба твърдения редът за защита на ищеца при всички положения е друг. Правата
на държавата върху останалата част от имот с идентификатор № 80501.236.9 (236009) над
възстановената по реда на ЗСПЗЗ на предявилото иска лице, не се оспорват и в този смисъл
тезата на ищеца за наличие на правен интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4
ГПК не може да бъде споделена.
Следва да се посочи и, че по подобен иск предявен от Н. Й. Н. е налице практика на
ВКС в подобен на изложения смисъл - определение № 624 от 23.07.2021 г. на ВКС по к. ч.
гр. д. № 2799/2021 г..на I г. о.
Ето защо исковата молба ще се върне, а производството прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 59740/27.09.2021 г., подадена от Н. Й. Н., ЕГН
********** против Министерство на земеделието, храните и горите и ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 55422 по описа за 2021 г. на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4