Мотиви
към
присъда № 10 от 23.07.2015 год.
по
НОХД № 98 по описа за 2015 г.
на Районен съд гр. Балчик
Балчишката Районна Прокуратура е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 296/2014 год. по описа на РУ
на МВР Балчик ,срещу подсъдимия Д.С.Д. с
ЕГН ********** за това, че на
26.10.2014 г. в гр. Балчик по ул. „Александър Пушкин“ е отнел чужди движими
вещи - 1 брой дамско портмоне; 1 брой калъф за документи; 6 броя секретни
ключа; и сумата от 132 лева, или всичко на обща стойност 148,40 лева от
владението на К.Д.Н. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив– престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
По реда на Глава 27-ма от Наказателно-процесуалния кодекс съдът е взел
решение за предварително изслушване на страните, без призоваване на свидетелите
и вещото лице.
В хода на съдебното производство подсъдимия Д.С.Д. редовно призован,
явява се лично и с адв. С.К., ДАК, служебно назначен.
В съдебно заседание адв.К. заявява, че подзащитния му се
признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените
факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласието си да
не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2
от НПК.
В съдебно заседание , съдът е
разяснил на подсъдимия Д. възможността да се приложи диференцираната процедура
за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно
следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК.
Подсъдимия Д. изрично е заявил ,че е запознат с разяснената му процедура и
желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се
признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от НПК е
констатирал, че самопризнанията направени от подсъдимия Д. се подкрепят от
събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като
годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от
доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и ги
подкрепят.
В съдебно заседание представителят на Балчишка Районна прокуратура
поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства
подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.
1, б. „б” от НК.
Представителят
на обвинението е поискал подсъдимия Д.
да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът му
наложи наказание лишаване от свобода, което наказание след прилагане на чл.58а от НК да бъде
изтърпяно ефективно при строг затворнически режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Подсъдимият Д.С.Д. в хода на
съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му обвинение и се
признава за виновен , че е извършил престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. В хода на съдебните прения той
е посочил отново, че се признава за виновен и това няма да се повтори.
В последната си дума подсъдимият е поискал от съда да му наложи
наказание в минимален размер. Съжалява за извършеното.
Адв.К. пледира за налагане на минимално наказание ,съобразено с
разпоредбата на чл.58а от НК и ТР 01/2009 на ОСНК ВКС.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Според обвинителния акт на подсъдимият
Д.С.Д. е израснал в многодетно семейство на социално-слаби родители. Живее
заедно със семейството си в общинско жилище. Липсата на парични средства го е
принуждавала да извършва кражби, извършител е на много кражби, за които е
осъждан. На 26.10.2014 г. подс.Д. се разхождал в района на „Гемеджи чешма”. Не
разполагал с никакви средства, поради което решил да се прибира в дома си.
Забелязвал възрастна и трудно подвижна жена, която излизала от хранителния
магазин намиращ се наблизо и, че портфейла на жената се намирал поставен върху
покупките й в найлоновата торбичка, която държала и взел решение да отнеме
инкриминираните вещи. Движил се плътно зад нея, съобразявайки се с походката и
бързината на жената и бил забелязан от свидетелката И.Х. /продавачка в
хранителния магазин/, а Х. от своя страна била приятелка на внука на възрастната
жена. Тъй като поведението му изглеждало съмнително тя се обадила на приятеля
си – К.В. да излезе и да посрещне баба си. Възрастната жена и пострадала – К.Н.
стигнала до стълбище по което е трябвало да слезе, а подсъдимият намирайки се
плътно до зад нея успял а бръкне в торбичката и да вземе портфейла, съдържащ
пари, ключове и калъфче за документи. В същото време внука на пострадалата – В., предупреден от свидетелката Х. видял баба си
да се прибира към дома им, а пред нея тичал подсъдимия. Виждайки В., с когото
се познавали от деца, подсъдимия свил в близката пресечка. След като се изгубил
от погледите на възрастната жена и на В. подсъдимият отворил портфейла, взел
намиращата се в него сума от 102 лв., след което се върнал за да види къде ще
отиде възрастната жена, видял къде е влязла и подхвърлил отнетия вече портфейл
без наличната в него сума пари. След като се прибрала у дома си, Н. разбрала,
че парите от портфейла липсват, споделила това с внука си В., а той намерил
подхвърления портфейл в близост до къщата им на място, през което той и
пострадалата не били минали. В портфейла си пострадалата имала 132 лв., калъфче
за документи, шест броя секретни ключа. След деянието Д. се отправил към игрална
зала, където проиграл сумата от около 50-60 лв., останалата сума похарчил в
друга игрална зала, като с малка част от нея купил и храна.
В началото на месец юни 2013 г. бил пуснат от
затвора, поради здравословни причини. Посетил медицинско заведение в гр. Варна,
от където му обяснили, че му е необходимо лечение в чужбина. Тъй като нямал
пари решил да извърши кражби, след което с парите да отиде в чужбина да се
лекува. По време на разпита си твърди, че е извършил кражбите в КК „Албена” със
съдействието на св. Д., бивш мъж на майка му, но в хода на разследването не са
събрани доказателства за неговото участие.
Видно от заключението на
съдебно-оценителната експертиза стойността на отнетите движими вещи: дамско
портмоне от изкуствена кожа, калъфче за документи и шест броя секретни ключа е
на обща стойност 16.40 лв., като общия размер на противозаконно отнетите вещи
възлиза на 148.40 лв.
В конкретния случай наказателното производство е приключило при
условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода
на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че
признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал
съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е
разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия Д.. Извършил е
проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства
подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по
реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани
по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия, ги е прочел в съдебно заседание. На основание
чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на
подсъдимия Д., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени
доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа
обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана
с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа
на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство и приобщени по делото, а именно : протоколи за
разпит на свидетели, постановления за привличане в качеството на обвиняем,
протоколи за разпит на обвиняем, протокол за разпит на свидетели, справка за
съдимост,справка с характеристични данни, Съдебно Оценителна Експертиза, приемо-предавателен
протокол,
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и
заключението по назначената Оценителна експертизи, неоспорени от страните и
приети от съда. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК
процесуален ред и подкрепят направеното
самопризнания от подсъдимите.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от правна страна :
С деянието си и от обективна, и от субективна страна подсъдимия Д.С.Д.
е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, за това ,че на 26.10.2014 г. в гр. Балчик по ул. „Александър
Пушкин“ е отнел чужди движими вещи - 1 брой дамско портмоне; 1 брой калъф за
документи; 6 броя секретни ключа; и сумата от 132 лева, или всичко на обща
стойност 148,40 лева от владението на К.Д.Н. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на собствеността, а предмет на същото са движими вещи – вещи на обща стойност 148,40 лева. собственост на св. К.Н. *** .
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в
отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице без негово съгласие,
с намерение противозаконно да я присвои.
Накърнени са обществените отношения в областта на правото на
собственост и неговата защита.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице - подсъдимият Д.С.Д. - ***. За съда не
съществува съмнение относно вменяемостта на подсъдимия.
От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при
вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Подс.Д. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Съзнавал е, че
отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им.
Налице е и специалният субективен признак – намерението на деецът
противозаконно да присвои отнетите вещи. Подсъдимия е съзнавал и
противозаконността на обстоятелството, предвидено в закона като квалифициращо.
Мотивите за извършване на престъплението са користни, а причините са
слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и
неприкосновеността на чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на
поведение.
Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, в 5-годишния срок
по чл.30, във вр. с чл.29,ал.1,б.”б” от НК от осъждането му със следните
присъди :
1. Присъда № 9/9.3.2012 г. на РС
Балчик, в сила от 27.03.2015 г. № 99/2010 год. по НОХ дело № 203/2011год., с която
за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години при строг затвор от закрит тип.
2.Присъда № 58/14.12.2012 г. на РС Балчик, в сила от 3.01.2013 г. по
НОХ 187/2012 г., съгласно която за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2
във вр. с чл.195 ал.1 т.5 вр. с чл.26 ал.1
вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години. На осн.чл.58а НК така определеното наказание е намалено
с 1/3 и е определено да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две
години ефективно при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
Двете присъди са групирани на
осн.чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като е определено да изтърпи
най-тежкото от тях, а именно: наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в
затвор от закрит тип.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 196, ал. 1, т., вр.
с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК е лишаване от свобода за
срок от две до десет години.
При индивидуализацията съгласно изискванията на чл.54 от НК на
наказанието съдът : -по чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място
следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието, която
съдът преценява като висока, тъй като деянието е от най-често извършваните,
което предполага завишена степен на обществена опасност;
- степента на обществена
опасност на подсъдимия Д. ¸която съдът определя като висока, тъй като
видно от приложеното свидетелство за съдимост е осъждан с влезли в сила присъда 8 пъти, като настоящото деяние е извършено в
условията на опасен рецидив, в 5-годишния срок по чл.30, във вр. с
чл.29,ал.1,б.”б” от НК от осъждането му със следните присъди : 1. Присъда №
9/9.3.2012 г. на РС Балчик, в сила от 27.03.2015 г. № 99/2010 год. по НОХ дело
№ 203/2011год., с която за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при строг затвор
от закрит тип; 2.Присъда № 58/14.12.2012 г. на РС Балчик, в сила от 3.01.2013
г. по НОХ 187/2012 г., съгласно която за извършено престъпление по чл.196 ал.1
т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.5 вр. с чл.26 ал.1
вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК му е наложено наказание лишаване отсвобода
за срок от три години. На осн.чл.58а НК така
определеното наказание е намалено с 1/3 и е определено да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от две години ефективно при първоначален строг
режим в затвор от закрит тип.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
чл.373,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и предвиденото наказание в
разпоредбата на чл. чл.
196, ал. 1, т., вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, отчитайки смекчаващите
отговорността обстоятелства – неговите самопризнания, младата възраст на
подсъдимия, съжалението му за стореното и отегчаващите вината факти –
предхождащи осъждания , характеризиращи подсъдимия като лице със завишена
степен на обществена опасност , съдът счете за справедливо и съответно на
извършеното да определи на подс. Д. наказание
“Лишаване от свобода” в размер на две години. Съгласно разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 –та и осъди
подсъдимия да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година
и четири месеца .
На осн. чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът му
определи строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип.
По отношение на подс. Д. според настоящия състав на съда са неприложими
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимия признава
вината си и изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви
като такова обстоятелство.
По отношение на подс. Д. са неприложими и разпоредбите на чл. 66, ал. 1
от НК, тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер към момента на деянието.
По отношение на Подс.Д. са неприложими и разпоредбите на чл. 78а от НК,
тъй като същият е осъждан, а предвиденото в закона наказание е от две до десет години
лишаване от свобода.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Д. наказание ще бъдат
постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
По разноските по делото:
Предвид това, че подсъдимия Д. е признат за виновен, и на основание чл.
189, ал.3 от НПК, съдът го е осъдил да заплати
направените по делото разноски в размер на 30,00 лв,които следва да
бъдат заплатени по бюджетната сметка на ОД на МВР-Добрич,за направени в
досъдебното производство разноски за експертиза.
При този ход на делото съдът на осн.чл.309,ал.2 от НПК потвърди взетата
по отношение на подсъдимият Д. мярка за неотклонение Подписка ,т.к.му наложи наказание Лишаване от
свобода,постановено да бъде изтърпяно ефективно.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Гр.Балчик
ПРЕДСЕДАТЕЛ: