Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 413
29.07.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Невена
Владимирова,
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева исково административно дело № 379 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д.Й.М. ***, подадена
чрез пълномощник, против Община Минерални бани, с цена на иска 10 000
лева.
В молбата се сочи, че с Решение №980/16.01.2018г.,
постановено по адм. д. №108/2017г. по описана АдмС – Хасково, била отменена
Заповед №3-26/23.01.2017г. на кмета на Община Минерални бани. Решението на АдмС
– Хасково било оставено в сила от ВАС. С Решение №536/18.08.2017г. на АдмС -
Хасково, постановено адм. д. №200/2017г., била отменена и Заповед №3-36 от
27.01.2017г., също на кмета на Община Минерални бани, което също било оставено
в сила от ВАС. Твърди се наличие на нанесена имуществена вреда, която била
следствие от незаконосъобразните заповеди на кмета на Община Минерални бани,
изразяваща се в пропуснати ползи от неполучени доходи при отдаване под наем на
недвижим имот. Смята се, че тези вреди нямало да бъдат претърпени, ако не били
незаконосъобразните административни актове. Конкретизира се, че пропуснатите
ползи възлизат на 10 000 лева, представляващи неполучени наеми за периода от 23.01.2017г. до 23.02.2019г. по
наемно правоотношение, касаещо имота, предмет на заповедите на кмета, което
правоотношение било уредено с договор за наем от 01.01.2017г., сключен между
ищеца и „БЕНЕДИКС“ ЕООД, в който била отразена месечната наемна цена на имота.
Договорните отношения, както и ползването и експлоатацията на обекта– Кафе
аперитив, били отразени и в Заповед №3-26/23.01.2017г., отменена от съда.
Твърди се наличие на пряка причинно-следствена връзка между отменените
административни актове на кмета и вредата – неплатени наеми за обекта, предмет
на заповедите. Счита се, че независимо че липсата на плащания по договора за
наем произтичала от самия него, била налице причинно-следствена връзка между
отменените актове и вредата, тъй като единственото фактическо основание за
неплащанията на наема било издаването на незаконосъобразните административни
актове. Ако последните не съществували нямало да се стигне до причиняване на
вреди, изразяващи се в нереализирани доходи от наеми на обекта, засегнат от
актовете на кмета. Обобщено се приема, че е налице фактическият състав за
реализиране на отговорността по ЗОДОВ на Община Минерални бани, а именно
незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, вреда от този акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Поради това се иска
съдът да осъди Община Минерални бани да заплати на ищеца сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от нереализирани доходи от наеми по договор от 01.01.2017г.
за периода от 23.01.2017г. до 23.02.2019г., във връзка със заповедите на кмета
на общината, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендират се
разноски по делото. Жалбата се подкрепя от доводи, изложени в писмено
становище.
В съдебно заседание претенцията се поддържа от
процесуалния представител на ищеца. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на ответната страна.
Ответникът по иска – Община Минерални бани, в писмено
становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, навежда доводи
за неоснователност на иска. Счита същия за недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
исковата претенция за неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде
оставена без уважение. Пледира се, че претендираната от ищеца вреда от
пропуснати ползи не се доказва по безспорен и категоричен начин. Сочи се,
липсата на достоверна дата по отношение представения по делото договор за наем,
като се прави извод, че посочената в него дата на сключване не може да ангажира
страните и третите лица, още повече че няма данни да е бил вписан, както и да е
налице каквото и да било получаване на уговорената в същия наемна цена за
периода на неговото действие. В заключение, исковите претенции се определят,
като изцяло недоказани.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед
№3-26 от 23.01.2017г. (л.24) на основание чл.178, ал.6, вр. ал.4 и ал.1 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. чл.223, ал.1, т.6, пр. първо
и т.7 от ЗУТ, кметът на Община Минерални бани е забранил ползването и достъпа до строеж „Кафе – аперитив“, находящ се в УПИ
ХVI, кв.14 по плана на с.М. б., общ.М. б., обл.Х., със собственик на строежа Д.Й.М.
и ползвател на обекта „БЕНЕДИКС“ ЕООД, с.М. б., с управител И.Д.Й..
Видно от доказателствата по делото, на 27.01.2017г.
кметът на Община Минерални бани издава и Заповед №3-36, с която нарежда да бъде
премахнат на незаконен строеж „Кафе
– аперитив“, находящ се в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.М. б., общ.М. б., обл.Х..
Служебно известно е на съда е, че цитираните заповеди
на кмета на община Минерални бани са оспорени пред Административен съд –
Хасково, който с Решение №980/26.01.2018г., постановено по адм. д. № 108/2017г.
е отменил Заповед №3-26/23.01.2017г., а с Решение №536/18.08.2017г., по адм. д.
200/2017г. е отменил Заповед №3-36/27.01.2017г. Двете решения на АдмС – Хасково
са оспорени пред Върховния административен съд, който съответно с Решение
№10241/30.07.2018г. по адм. д. №3949/2018г. и Решение №3516/20.03.2018г. по
адм. д. №11340/2017г., ги е оставил в сила.
По делото е представен Договор за наем на обект „Кафе аперитив“, находящ се в УПИ XVI, в кв.14 по
плана на с.М. б., сключен на 01.01.2017г.
между настоящия ищец Д.Й.М. – наемодател, и „БЕНЕДИКС“ ЕООД, с.М. б. –
наемател. Според чл.4, ал.4 от договора, предаването на вещта, нейното
състояние и възраженията на наемателя се удостоверяват с протокол, който се
прилага към договора. В чл.5, ал.1 е посочено, че наемателят заплаща на
наемодателя месечна цена в размер на 400 лева, а в ал.2 е договорено сумата да
се заплаща не по-късно от 30-то число на текущия месец. В чл.6 е предвидено
плащане на депозит от 800 лева в деня на сключването на договора. Съгласно чл.7
от договора, наемодателят е длъжен да обезпечи несмущаваното ползване на
наетата вещ, като дължи обезщетение за всички вреди, причинени от евентуално
отстраняване на наемателя от вещта от страна на трети лица, както и неустойка в
размер на 1000 лева. В чл.22 от договора се предвижда, че същият се сключва за
срок от 24 месеца, считано от дата на подписването му, а според чл.23 договорът
се прекратява при изтичане на срока; по взаимно съгласие; едностранно с писмено
предизвестие до другата страна, направено 15 дни по-рано, или при погиване на
веща.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани
лицата И.Д.Й. – син на ищеца, и Д.С.С. –
главен архитект на Община Минерални бани.
Свидетелят И.Д.Й. заявява, че има договор за наем на
„Кафе-аперитив“ в с.М. б. чрез дружеството му „БЕНЕДИКС“ ЕООД, като от февруари
2017г. нямал възможност да го ползва, поради издадените заповеди на кмета на
общината за забрана за достъп и за събаряне на обекта. Сочи, че заплатил за два
месеца депозит и един наем за януари 2017г. Преди 2017г. обектът работил без сключен договор за
наем, но след това баща му решил, че трябвало да сключат договор за наем, за да
можело той „все пак да получава нещо“. Сключили договора точно на 01.01.2017г. защото регистрирал фирмата в този период. Дава противоречиви показания
относно наличието на съставен протокол за предаване на имота, като първоначално
заявява, че не си спомня дали са попълвали такъв протокол, след което казва, че съставили
такъв, но не знае къде е, след което заявява, че няма такъв протокол. След
прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването на обекта не прекратили
договора, тъй като считали, че заведението все пак щяло да работи. Спрял да
плаща наем за обекта, тъй като по същото време заминал за чужбина. Към
настоящия момент договора не бил прекратен. Депозита от 800 лева и един месечен
наем платил в брой, без да издава документи.
Свидетелят Д.С.С. – главен архитект на Община
Минерални бани, свидетелства, че по отношение въпросният обект „кафе- аперитив“
не са подавани документи от името на „БЕНЕДИКС“ ЕООД за получаване на съответни
разрешителни обекта да функционира, като такъв или за получаване на тротоарно
право, нито е представян договор за наем или др. документи. В Община Минерални
бани липсвали такива документи и в тази връзка била назначена комисия и след
установяване на тези обстоятелства била издадена заповед за прекратяване на
дейността и започване на процедура по незаконно строителство.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
която да установи извършени плащания от страна на „БЕНЕДИКС“ ЕООД в полза на
ищеца Д.Й.М.. От справка в счетоводната кантора, обслужваща счетоводството на
дружеството, експертът е установил, че същото в периода от 01.01.2017г. до
настоящия момент не е извършвало дейност, не са били извършвани никакви
стопански операции и нямало отразени счетоводни записвания на извършени такива
по счетоводните сметки на фирмата. Експертът заключава, че в счетоводството на „БЕНЕДИКС“
ЕООД няма отразено направено плащане по
договор за наем от 01.01.2017г., през периода 2017г. – 2019г. дружеството
не извършвало дейност. Вещото лице посочва, че представеният по делото договор
за наем от 01.01.2017г. не е деклариран в НАП, чрез подаване на годишна данъчна
декларация за 2017г. и 2018г. от физическото лице Д.Й.М. и от „БЕНЕДИКС“ ЕООД.
Нямало данни и договорът да бил прекратен. Д.М. имал подадени в НАП декларации по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2017 и 2018г. за доходи от наем, но те не били от платец „БЕНЕДИКС“ ЕООД. В
приходната агенция нямало подадени от това дружество справки по чл.73 от ЗДДФЛ
за изплатени суми за 2017г., 2018г. и 2019г. Юридическото лице не декларирало в
НАП платени суми за наем на лицето Д.М.. Вещото лице посочва още, че Д.М. не е
получавал наем в размер на 400 лева месечно, съгласно чл.5 от договора за
наем от 01.01.2017г. Такъв наем не бил посочен и в подадените от него данъчни
декларации.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Елемент от състава на отговорността по чл.1, ал.1от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и
настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Пряката
последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения,
тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния
административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха
действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на
място и по време, следващо противоправния резултат.
В случая, от доказателствата по делото не се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Община Минерални бани. Съображенията за този извод са следните:
На първо място, за да се предяви иск по чл.203 от АПК,
във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо, съгласно чл.204, ал.1 от АПК, преди
това издаден административен акт да бъде признат за незаконосъобразен по
съответния ред. В настоящия
случай това условие е налице – Заповед №3-26/23.01.2017г. и Заповед
№3-36/27.01.2017г. на кмета на община Минерални бани са отменени с влезли в
сила решения на Административен съд – Хасково, съответно по адм. д. №108/2017г.
и адм. д. №200/2017г.
Не се
установява обаче наличие на втория и съответно третия
елемент от фактическия състав, необходим за реализиране на отговорността на
Община Минерални бани по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на
настъпила вреда, която да е пряка и
непосредствена последица от отменените незаконосъобразни административни
актове.
В случая ищецът претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирани доходи от
наеми по договор от 01.01.2017г. за периода от 23.01.2017г. до 23.02.2019г.,
във връзка със заповедите на кмета на общината, които са отменени от съда с влезли
в сила решения.
Съдът, като взе предвид констатациите на вещото лице
по делото и анализира представените доказателства, приема, че ищецът не е
претърпял вреда, която да се явява пряка и непосредствена последица от отменените по съответния ред Заповед
№3-26/23.01.2017г. и Заповед №3-36/27.01.2017г. на кмета на Община Минерални
бани.
Във връзка с горното, на първо място съдът взе
предвид, че за представения по делото договор за наем на обект „Кафе аперитив“,
находящ се в УПИ XVI, в кв.14 по плана на с.М. б., сключен между ищеца Д.Й.М. –
наемодател, и „БЕНЕДИКС“ ЕООД, с.М. б. – наемател, чийто управител е синът на
наемодателя, няма доказателства за достоверността на датата на съставянето и
съответно подписването му. Същият няма нотариална заверка за съдържанието и/или
подписите, положени в него. Не се доказа, съответно и установи въпросният
договор за наем да е бил вписан в Имотния регистър към Агенцията по
вписванията. От своя страна договорът за наем се явява частен диспозитивен
документ, сключен между ищеца и дружество, чийто управител е синът му И.Д.Й. за
който липсва достоверна дата преди датата на подаван на исковата молба, към
която е бил приложен. Такава дата не
може да бъде установена и от разпита на св. И.Й., доколкото със свидетелски
показания е недопустимо доказването на достоверна дата (Решение №80/17.07.2013г.
на ВКС по гр.д. №161/2012г.). Последното компроментира достоверността на
неговото сключване именно на посочената в него датата и се възприема от
настоящата съдебна инстанция като съставен за целите на процесното
производство.
Следва също така да се посочи, че в хода на
производството не се събраха каквито и да било доказателства сочещи наличието
на реални намерения за престация от страните по договора към посочената в
същият дата на сключване. Видно от заключението на вещото лице, от страна на „БЕНЕДИКС“
ЕООД не са извършвани никакви стопански операции и няма отразени счетоводни
записвания на извършени такива по счетоводните сметки на фирмата. В счетоводството
на „БЕНЕДИКС“ ЕООД няма отразено направено плащане по договор за наем от
01.01.2017г. през периода 2017г. – 2019г., като представеният по делото договор
за наем от тази дата не е деклариран в НАП, чрез подаване на годишна данъчна
декларация за 2017г. и 2018г. както от физическото лице Д.Й.М., така и от
„БЕНЕДИКС“ ЕООД. Последното не е декларирало в НАП платени суми за наем в полза
на лицето Д.М., който от своя също не е декларирал, в подадените от него данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. получен наем за срока, в който
е било фактически възможно престирането на задължението му по договора за наем.
В показанията пред съда, свидетелят И.Й. посочва, че договорът
за наем е бил сключен, за да можело ищецът „все пак да получава нещо“ и за да „прави
някакви ремонтни дейности в заведението“, като свидетелят заявява, че не си
спомня дали бил попълван протокол при предаване на вещта, след което казва, че
съставили, но не знаел къде е, а след това признава, че няма такъв протокол.
На следващо място, няма данни към настоящия момент
договорът да е бил прекратен поради каквато и да е причина, още по малко по
аргумент на „непредвидени обстоятелства“. Не са представени и доказателства за
изплащане на обезщетение за отстраняване на наемателя от вещта от страна на
трето лице (съгласно чл.7 от договор), каквото се явява Община Минерални бани
по отношение на договарящите лица.
Гореизложените факти представляват основание съдът да
приеме, че плащания по договора за наем, сключен между ищеца и „БЕНЕДИКС“ ЕООД,
никога не са били извършвани. В тази връзка, дори да се приеме, че наемателят е
бил възпрепятстван да ползва имота по предназначение заради издадените заповеди
на кмета на Община Минерални бани на 23.01.2017г. и на 27.01.2017г., и затова
не е платил първата, съгласно договор от 01.01.2017г., наемна цена от 400 лева,
напълно необясним остава фактът, че към сочената за подписване на договора дата
- 01.01.2017г., не е бил платен договореният в чл.6 депозит от 800 лева от
страна на наемателя. Твърдяното от свидетеля плащане на 800 лева и един месечен
наем в брой, без издаване документи на документи, остана самостоятелно такова и
не беше подкрепено чрез никакви доказателствени средства, поради което съдът не
го кредитира.
Предвид горните фактически установявания, настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния
случай Не се доказа твърдението въобще някога да са били плащани наеми за
обект „Кафе аперитив“, находящ се в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.М. б., което
води до извод, че представеният пред съда договор за наем е съставен за целите
на настоящия процес, предвид което не се
установява от незаконосъобразността на заповедите на кмета на Община Минерални
бани да са настъпили каквито и да било негативни промени в правната сфера на
ищеца. Твърдените вреди, нито се доказва да са настъпили по време на издаване
заповедите или непосредствено след това, нито пък да са пряка и непосредствена
последица от отменените с влезли в сила съдебни решения Заповед
№3-26/23.01.2017г. и Заповед №3-36/27.01.2017г. на кмета на Община Минерални
бани.
Преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.
е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези,
които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В
конкретния случай не се установи настъпване на нито един от двата вида.
С оглед извода за липса на вреда от
незаконосъобразните административни актове на кмета на Община Минерални бани,
следва и логичният правен извод за липса на причинна връзка между отменените актове и твърдяната вреда.
Реализирането на законоустановено право на защита и
успешно проведено съдебно производство срещу незаконосъобразни индивидуални
административни актове само по себе си няма характер на претърпени вреди, по
смисъла на материалноправната норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и не са основание
за ангажиране на отговорност на администрацията. Необходимо е доказването на
вреда от такива актове и наличие на причинна връзка между отменения акт и
настъпилата вреда.
На възстановяване подлежат единствено и само реално
настъпилите за ищеца, в резултат на незаконосъобразна административна дейност
вреди, а не на предполагаеми такива. Доказателствената
тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с
допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването
на фактите, от които черпи права. При липса на изпълнение на задължението на ищеца за представяне
на доказателства за реално претърпените вреди, съответно и причинна връзка между издаването на акта и твърдяната вреда, следва
претенцията да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, основателна се явява
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, предвид разпоредбата
на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ. Същите възлизат на 1440 лева адвокатско
възнаграждение, платено по банков път по фактура №391/11.11.2019г. и 250 лева
депозит за вещо лице.
Направеното възражение за прекомерност на хонорара на
адвоката на ответника съдът счита за основателно, с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото. Поради това, като взе предвид действащата към
момента на плащането на сумата разпоредба на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
намалява размера на адвокатския хонорар на 830 лева.
При това положение, ищецът следва да заплати на
ответника разноски по делото в общ размер на 1080 лева, от които 830 лева платен
адвокатски хонорар и 250 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Й.М. ***, за обезщетение
в размер на 10 000 лева за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от нереализирани доходи от наеми за периода от 23.01.2017г. до
23.02.2019г., настъпили от незаконосъобразни Заповед №3-26/23.01.2017г. и
Заповед №3-36/27.01.2017г. на кмета на Община Минерални бани.
ОСЪЖДА
Д.Й.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Община Минерални бани разноски по делото в размер на 1080 (хиляда и
осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: