Решение по дело №5931/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 843
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 17 юли 2019 г.)
Съдия: Олга Иванова Златева
Дело: 20185530105931
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                  Година 12.06.2019                          Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                  Петнадесети  граждански състав

На петнадесети май                                                          Година две хиляди и деветнадесета

                                                                                                           Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 5931 по описа за 2018 година.

 

            Предявени са искове от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против Р.Г. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца, за което е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1583/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува.

Ищецът твърди, че на 19.05.2017г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България" ООД срещу ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/15.04.2016г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, на 06.06.2017г. до ответника било изпратено писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез «Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за паричен заем адрес. Писмото било получено лично от ответника на 14.06.2017г. При оспорване от страна на ответника, се моли уведомителното писмо да бъде връчено ведно с исковата молба и приложенията към нея. Цитира се съдебна практика. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде връчено по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установявало задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, се моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД било предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, с оглед на което, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Процесното вземане произтичало от договор за потребителски паричен кредит № *********, сключен на 15.04.2016г. между Р.Г. Л. в качеството на Кредитополучател и „Провидент Файненшьл България" ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят  удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшьл България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит, и е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля. При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 900 лева, като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждавал, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 177,53 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 1077,53 лв., които се заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,96 лв. Първата погасителна вноска била платима на 22.04.2016г., а последната погасителна вноска - с падеж: 11.06.2017г. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, в размер на 45 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,75 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. По избор на Кредитополучателя Кредитодателят се задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". За предоставяната услуга, Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитодателя такса в размер на 767,67 лв. Подписвайки договора, Кредитополучателят удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. С подписа си Кредитополучателят удостоверил, че разбира, че  30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част била свързана с разходите на Кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома" била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя. Така таксата за услуга „Кредит у дома" била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 12,79 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит, била в размер на 1890,20 лв., включваща главница в размер на 900 лв., договорна лихва в размер на 177,53 лв., такса за оценка на досие в размер на 45 лв. и такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 767,67 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит, общата дължима сума била платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,51 лева, като в размера на вноската били включени: вноска по кредита в размер на 17,96 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,75 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 12,79 лв. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и такси, в сроковете, указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 11.06.2017г., предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми. На Кредитополучателя от страна на ,Агенция за събиране на вземания" било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което бил 55,68 лв. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството и погасената сума до момента била в размер на 822,76 лв., както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 429,07 лв., такса за оценка на досие: 27,18 лв., договорна лихва: 102,19 лв., главница: 264,32 лв. В тази връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за следните суми: главница в размер на 635,68 лв., договорна лихва в размер на 75,34 лв., такса за оценка на досие в размер на 17,82 лв., такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 338,60 лв. и обезщетение за забава в размер на 55,68 лв. или сума в общ размер на: 1123,12 лева. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1583/2018 г., по описа на Стара Загора била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаване на настоящата искова молба.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 635,68 лв. - неизплатена главница; 75,34 лв. - договорна лихва за период от 11.09.2016г. до 11.06.2017г.; 17,82 лв. - такса за оценка на досие за периода от 01.01.2017г. до 11.06.2017г.; 338,60 лв. - такса за услуга „Кредит у дома" за периода от 11.12.2016г. до 11.06.2017г.; 55,68 лв. - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. (датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с постъпила молба моли исковете да се уважат, претендира разноски. Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

           Видно от приложеното ч.гр.д. № 1583/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника /ответника/ при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.

            Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 15.04.2016г. между ответника и „Провидент Файненшъл България" ООД е сключен договор за потребителски кредит № *********.

На 19.05.2017г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания. Видно от приложение № 1 към договора за цесия, вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********, с кредитополучател - ответника, е прехвърлено на ищеца. „Провидент Файненшъл България“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., да уведоми длъжниците за извършената цесия. От„Провидент Файненшъл България“ ООД чрез „Агенция за събиране на  вземания” ЕАД до ответника е изпратено уведомително писмо за извършената цесия, с изх. № УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017г., получено лично от ответника на 14.06.2017г., видно от известието за доставяне.

По силата на договора за потребителски кредит № *********, „Провидент Файненшъл България" ООД предоставя на клиента /ответника/ сумата от 900 лв., като не е спорно, че същата е получена от клиента. Договорено е договорната лихва да е в общ фиксиран размер от 177,53 лв. – или общо главница и договорна лихва – в размер на 1077,53 лв. Вноските по договора са 60 седмични вноски – първата на 22.04.2016г., а последната – на 11.06.2017г.

              Съгласно заключението на съдебноикономическата експертиза, остатъкът от задължението на ответника по договора за потребителски кредит е: 635,68 лв. – главница; 75,34 лв. – договорна лихва от 11.09.2016г. до 11.06.2017г.; 17,82 лв. – такса за оценка на досие за периода от 01.01.2017г. до 11.06.2017г.; 338,60 лв. – такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 11.12.2016г. до 11.06.2017г.; 55,68 лв. – лихва за забава от 19.05.2017г. до 29.03.2018г. В периода след датата на цесията – 19.05.2017г., няма плащания от ответника.

В договора е уговорена такса за оценка на досие, в размер на 45 лв., като страните са се съгласили таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, а именно - разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,75 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.

Договорена е и допълнителна услуга „Кредит у дома", срещу такса в размер на  767,67 лв., изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеене на клиента и седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на клиента. Съгласно чл. 25 от договора, 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на Кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Страните се договорили таксата за услуга „Кредит у дома" да бъде разделена на 60 броя равни вноски /от по 12,79 лв./, платими на падежните дати на погасителните вноски.

Съдът приема, че клаузите от договора, с които са уговорени такса за оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома" са нищожни.

Таксата за услугата „Кредит у дома" не е включена в ГПР, който е 48,00 %, а ако се добави, ще се надхвърли лимита по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, поради което уговорката за заплащането й е нищожна – арг.  чл. 19, ал. 5 и от 21, ал. 1 ЗПК.

Таксата за оценка на досие не отговаря на чл. 10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Клаузата е с неясен характер, не е ясно какви услуги се предоставят на клиента и какви действия извършва кредитодателят. Клаузата противоречи и на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Следователно, ответникът не дължи на ищеца сумите за двете горепосочени такси и претенциите за тях следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът дължи на ищеца главница и договорна лихва по договора за потребителски кредит, които са в размер на общо 1077,53 лв. Ищецът твърди с исковата молба, че ответникът е заплатил сумата от 822,76 лв. по договора. Следователно, с тази сума ответникът е заплатил 45 вноски за главница и договорна лихва /всяка в размер на 17,96 лв./, както и 14,56 лв. от 46-та вноска - или дължи 13 вноски от по 17,96 лв. и 3,40 лв. от 46-та вноска – 227,14 лв. – главница и 27,63 лв. договорна лихва за периода от 17.03.2017г. до 11.06.2017г. Като за тези суми и тези периоди претенциите са основателни и като такива, следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, а за разликата до пълните претендирани размери и периоди – да се отхвърлят – като неоснователни в тази част.

              Обезщетението за забава за периода от 19.05.2017г. до 30.03.2018г. е в размер на 22,36 лв., за която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер – да се отхвърли, като неоснователен и недоказан в тази част.

 

                Разноските на ищеца са - по ч.гр.д.: 25 лв. – д.такса и 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а по настоящото дело – 25 лв. - д. такса, 200 лв. – възнаграждение на вещо лице и 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение /чл. 25 ал. 1, т. 1 от НЗПП, предвид материалния интерес и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание/. Разноските на ищеца по двете дела следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска, в размер на общо – 131,25 лв.

 

                Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.Г.Л., с ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: 227,14 лева - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №*********/15.04.2016г.; 27,63 лева – договорна лихва за периода от 17.03.2017г. до 11.06.2017г.; 22,36 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ исковете за 17,82 лева – такса за оценка на досие от 01.01.2017г. до 11.06.2017г. и за 338,60 лева – такса за услуга „Кредит у дома” от 11.12.2016г. до 11.06.2017г., като неоснователни и недоказани, както и исковете за разликата до пълните претендирани размери от: 635,68 лева – главница; 75,34 лева – договорна лихва и за периода от 11.09.2016г. до 16.03.2017г.; 55,68 лева – обезщетение за забава, като неоснователни и недоказани в тези части, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1583/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Р.Г.Л., с ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от общо 131,25 лева, направени по настоящото дело и по ч.гр.д. № 1583/2018г. по описа на СтРС разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                   

                                                                                    

                                                                                            Районен съдия: