№ 20375
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110128406 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от „** с ЕИК ***
против К. Р. А., ЕГН ********** осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 666 лева, представляваща -
неустойка за неизпълнение съгласно чл. 4, т. 2 от Договор за придобиване на
квалификация от 11.10.2024 г., ведно с мораторна лихва за периода от
18.03.2025 г. до датата на депозиране на исковата молба и законна лихва за
периода от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
-иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 1688,92 лева,
представляваща обезщетение за неспазения срок на предизвестието съгласно
т.1.1., предл. 2 от Трудов договор № 517/30.10.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че ответницата е заемала длъжността „Стюардеса,
младша“ в Дирекция „Вътрешно полетно обслужване - Кабинен състав“, в
периода от 04.11.2024 г. до 18.03.2025 г. Също така се твърди, че ответницата
била и обучаемо лице по силата на валидно сключен между страните Договор
за придобиване на квалификация от 11.10.2024 г., който й вменявал изрично
задължение да работи за работодателя за срок от две години, считано от
придобиване на правоспособност за член на кабинен екипаж. Сочи, че на дата
18.03.2025 г. ответницата депозирала писмено заявление, регистрирано под вх.
№ 047-V-806, с което едностранно е прекратила трудовото правоотношение
между страните, позовавайки се на разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ.
1
Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, не
представлява надлежно упражнено потестативно право, а опит за заобикаляне
на последиците от предсрочно прекратяване на трудовия договор. Поддържа,
че е осъществено и с цел заобикаляне на договорни задължения, произтичащи
от Договора за придобиване на квалификация, съдържащо задължение за
продължителност на трудовото правоотношение и произтичащата от него
отговорност за заплащане на уговорена неустойка, както и да бъде избегната
отговорността за неспазения срок на предизвестието.
Поддържа, че с предсрочното прекратяване на трудовото
правоотношение, извършено от ответницата преди изтичането на договорения
срок, същата е допуснала неизпълнение на валиден и действащ Договор за
придобиване на квалификация от дата 11.10.2024 г., сключен на основание чл.
229 от КТ. Счита, че ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил в пълен
обем всички свои задължения. Заявява, че предсрочното едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, извършено в нарушение на
задължението да работи за работодателя за срок от две години, представлява
договорно неизпълнение, пораждащо отговорност за заплащане на
уговорената неустойка по чл. 4, т. 2 от договора. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 4
от Договора за придобиване на квалификация ответницата, в качеството й на
обучаемо лице, се е задължила да премине успешно обучение, провеждано в
„Институт по въздушен транспорт“ ЕООД, за срока от 21.10.2024 г. до
14.11.2024 г., като успешното завършване се удостоверява с издаване на
сертификат и свидетелство за правоспособност за член на кабинен екипаж.
Твърди се, че съгласно чл. 4, т. 2 от Договора за придобиване на
квалификация, в случай на предсрочно прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на ответницата преди изтичане на уговорения
двугодишен срок, същата дължи на работодателя неустойка в размер на 2 666
лева, дължима към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
съобразно с прослуженото време. Изтъква, че ищецът преизчислява
уговорената неустойка съразмерно с отработения от ответницата период, а
именно от 21.11.2024 г. до 18.03.2025 г., съобразно което дължимата неустойка
е в размер на 2175,44 лева. Посочва, че обучението по чл. 1, т. 1 от договора
било проведено в „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД, одобрен от
Гражданска дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, в
рамките на периода от 21.10.2024 г. до 13.11.2024 г., като разходите за
обучението са били изцяло поети от работодателя. Сочи, че успешното
завършване на обучението било удостоверено със Свидетелство № 8168 от
дата 13.11.2024 г. издадено на ответницата от „Институт по въздушен
транспорт‘ ЕООД, като с издаването на това Свидетелство ответницата е
придобила правоспособност съгласно чл. 3, т. 4 от Договора за придобиване на
квалификация или т.н. „бреветиране“. Счита, че именно от дата 21.11.2024 г. е
започнал да тече договорения двугодишен срок, в рамките на който
ответницата е поела задължението да работи за ищеца. Поддържа, че след като
липсва основание, което да освобождава ответницата от задължението за
2
спазване на уговорения срок на предизвестие, приложение намира
разпоредбата на чл. 326,. ал. 2 от КТ, съгласно която страната, която не е
спазила договорения срок на предизвестие, дължи обезщетение на другата
страна. Заявява, че прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 326 от
КТ е извършено в нарушение на уговорения срок на предизвестие, което
обуславя и дължимостта на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на
брутното възнаграждение за остатъка от срока на договора, считано от
18.03.2025 г. до 03.05.2025 г., а именно за сумата от 1688,92 лева.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат уважени като
основателни и доказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на искова
молба. Заявява, че оспорва изложените в обстоятелствената част на исковата
молба факти. Поддържа, че на дата 11.10.2024 г. между страните по делото на
основание чл. 229 КТ е сключен Договор за придобиване на квалификация,
съгласно които работодателят се задължава да обучи за своя сметка Обучаемия
за придобиване на правоспособност за стюардеса на самолет тип А220 срещу
задължение на Обучаемия да работи при работодателя за срок от две години.
Изтъква, че въз основа на сключения договор за квалификация в периода от
21.10.2024 г. – 13.11.2024 г. ответницата взема участие в организиран от
работодателя и проведен в „Институт по въздушен транспорт“ ООД
първоначален курс за кабинен екипаж., като успешното преминаване на курса
и полагането на необходимите изпити е удостоверено в приложеното от ищеца
- Свидетелство № 8168. Изтъква, че на дата 30.10.2024 г. в хода на провеждане
на първоначалния курс за кабинен екипаж, Работодателят изисква от
ответницата и останалите обучаеми да изпълнят задължението си по Договора
за квалификация и да подпишат предложените им трудови договори. Сочи, че
обучаемите имат ограничена възможност да се запознаят със съдържанието на
предоставените им за подпис документи. Твърди, че между ищеца и ответника
възниква трудово правоотношение по Трудов договор № 517/30.10.2024 г.,
като екземпляри от трудовия договор и длъжностна характеристика не са
предоставени на ответницата при подписването на документите. Заявява, че
вследствие предсрочното сключване на трудовия договор и липсата на
необходимата правоспособност, едновременно с подписването му, по указание
на работодателя, ответницата е освободена в неплатен отпуск. Твърди, че след
успешното преминаване на първата част от обучението, ответницата е
очаквало да бъде поканена за провеждане на обучение за придобиване на
договорената правоспособност за стюардеса на самолет тип А 220, като
работодателят й заявил, че е в невъзможност да организира провеждане на
обучението за тип самолет Airbus 220. Сочи, че като временен изход от
ситуацията и за да получават все пак доходи от трудова дейност ищецът
предложил на обучаемите да преминат обучение на самолет тип „Embraer
190”, които основно се изпълняват за Еър Сърбия, като имат за начална и
крайна дестинация сръбската столица - Белград, като въпреки очевидните
неудобства, ответницата и останалите служители приели този компромисен
3
вариант. Сочи, че в периода от 18.11.2024 г. - 19.11.2024 г. преминава
двудневно обучение за горепосочения самолет, което обучение е различно от
договореното с Договора за квалификация. Посочва, че приключването на
обучението е удостоверено с приложените по делото документи, като след
дата 19.11.2024 г. е започнало и ефективното изпълнение на трудовите
функции. Изтъква, че цялата поредица от действия на работодателя е била
целенасочено подготвена, за да осигури авиационен персонал, който да
обслужва полети на Еър Сърбия. Сочи, че работодателят изобщо не е имал
намерение да обучи ответницата за тип самолет А220, тъй като няма
достатъчно персонал, който да обслужва полетите за Еър Сърбия от Белград.
Заявява, че при липса на реални перспективи за осъществяване на
договореното обучение за ответницата се оказва неприемливо да продължи да
търпи произвола на работодателя, като на дата 18.03.2025 г. със заявление
ответницата упражнява правото си едностранно и без предизвестие да
прекрати трудовото правоотношение.
Заявява, че оспорва по основание и размер всички предявени искове.
Счита, че не са налице уговорените в чл. 4, т. 4 от Договора за квалификация
предпоставки за изискуемост на неустойката. Сочи, че липсва виновно
неизпълнение от страна на ответницата, тъй като по вина на ищеца не е
завършила обучение и не е придобила договорената квалификация за А220.
Поддържа, че не е нарушила задължението си да работи при работодателя за
срок от две години, тъй като към датата на прекратяване на трудовия договор
това задължение все още не е било изискуемо. Посочва, че ищецът не е
изпълнил основното си задължение по договора, а именно да обучи за своя
сметка обучаемия за придобиване на правоспособност за стюардеса на тип
самолет Airbus 220. Счита, че в полза на ищеца като неизправна страна, не е
възникнало правото да претендира неустойка по договора. Сочи, че е
прекратила правомерно трудовото си правоотношение при наличие на
предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Твърди, че не е спазено
договореното 8 - часово работно време, както и законоустановените почивки.
Сочи, че неправомерно е променено и мястото на работа, уговорено с
трудовия договор. Поддържа, че претендираната неустойка е прекомерно и
многократно надвишава направените от работодателя разходи за обучение,
като същата не е съобразена с наличието на частично изпълнение на
задължението. Намира всички предявени искове за неоснователни.
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за придобиване на
квалификация от дата 11.10.2024 г., сключен на основание чл. 229 от КТ, се
установява, че ищецът приел да обучи за своя сметка обучаемия (ответницата)
за придобиване на правоспособност за стюардеса на самолет тип А 220 срещу
изпълнение на поетите задължения посочени в процесния договор. Установява
се още, че обучението е за периода от 21.10.2024 г. до 13.11.2024 г. /л. 16 – 19
4
от делото/.
По делото се установява, че на дата 21.11.2024 г. ответницата К. Р. А. е
станала член на кабинния екипаж /л. 20 от делото/.
От представените по делото Свидетелство № 8168 и Приложение към
Свидетелство № 8168, се установява, че ответницата е завършила и преминала
успешно първоначален курс за обучение и изпит. /л. 22 – 23 от делото/.
Видно от Приемо - предавателен протокол от дата 27.11.2024 г., се
установява, че на същата дата, Продавачът „Жунипер“ ЕООД е предал на
купувачът „*** (ищец), като последния е получил и приел от продавача 7 броя
дамски униформи, предназначени за 7 стюардеси, от които е и ответницата -
К. А.. /л. 24 от делото/.
От представения по делото Трудов Договор № 517 от дата 30.10.2024 г.,
се установява, че на дата 30.10.2024 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 във
връзка, чл. 68 ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 3 и чл. 70, ал. 1, изр. Първо от КТ е
сключен трудов договор между страните по делото за срок от 04.11.2024 г. до
04.05.2025 г., с изпитателен срок – 1 месец в полза на ищцовото дружество.
Уговорено е още, че предизвестието, в случай на прекратяване на трудовия
договор, е с тримесечен срок, еднакъв за Работодателя и Служителя, но не
повече от остатъка от срока на договора. /л. 25 от делото/.
По делото е представена и длъжностна характеристика на ответницата
за длъжността стюардеса, отряд кабинен състав, Дирекция Вътрешно полетно
обслужване (ВПО). /л. 26 – 33 от делото/.
От представената по делото трудова книжка на ответницата, се
установява, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327,
ал. 3 от КТ. /л. 37 – 39 от делото/.
Представена е Заповед № 047 – Z – 3577/16.12.2024 г., на основание чл.
31 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина от
дата 11.06.2004 г., от която се установява, че ответницата К. Р. А., заемаща
длъжността „младша стюардеса“ за периода от 20.12.2024 г. до 06.01.2025 г., е
командирована в Белград, Сърбия. /л. 40 от делото/.
Видно от Заповед № 047 – Z – 291/28.01.2025 г. ответницата е била
командирована отново в Сърбия, Белград за периода от 01.02.2025 г. –
17.02.2025 г. /л. 41 от делото/.
Представено е Заявление от ответницата – К. Р. А., адресирано до
ищцовото дружество, от което се установява, че на основание чл. 327, ал. 1, т.
3 от КТ прекратява едностранно без предизвестие съществуващото помежду
им трудово правоотношение по трудов договор № 517/30.10.2024 г. поради
неизпълнение на задълженията на работодателя, уговорени с трудовия
договор. /л. 44 – 45 от делото/.
По делото е представено Уведомление по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, от което
се установява, че на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на ищцовото дружество е
връчено Заявление от ответницата – К. Р. А., заемаща длъжността „Младша
5
стюардеса“, относно едностранно прекратяване на трудовите правоотношения
по трудов договор № 517/30.10.2024 г., поради неизпълнение на задълженията
на работодателя. /л. 42 - 43 от делото/.
По делото е прието Уведомление относно Заявление с вх. № 047-V-
806/18.03.2025 г., с което ищцовото дружество заявява, че според него
трудовото правоотношение не е прекратено и ответницата трябва да се яви на
работа и да изпълнява трудовите си функции. Отбелязано е още, че
неустойката по Договора за придобиване на квалификация е дължима към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение. /л. 46 – 48 от делото/.
Представено е и друго Заявление от дата 21.03.2025 г., в което
ответницата е посочила, че предвид упражненото й потестативно право по чл.
327, ал. 1, т. 3 от КТ, на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 във връзка чл. 350, ал. 1
от КТ потвърждава искането си незабавно ищцовото дружество да впише
прекратяването на трудовото правоотношение в трудовата й книжка, като на
основание чл. 128а, ал. 3 от КТ да издаде Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение /л. 51 от делото/.
По делото е представена Справка за отработено време на ответницата –
К. Р. А., от която се установява, че за м. ноември 2024 г. има 0 отработени
часове; за м. декември 2024 г. – 41:50 отработени часове; за м. януари 2025 г. –
88:12 отработени часове, а за м. февруари 2025 г. – 46:53 отработени часове.
/л. 52 от делото/.
Видно от Заповед № 156 от дата 18.03.2025 г., се установява, че
ищцовото дружество „*** на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратило
трудовото правоотношение с ответницата – К. Р. А., считано от дата
18.03.2025 г. Установява се, че причината за прекратяване на Трудов договор
№ 517/30.10.2024 г. е подадено заявление от служителя за прекратяване
едностранно на процесния трудов договор без предизвестие във връзка с
уведомление от страна на работодателя, в които са изложени мотиви за
неоснователност на заявлението, и последващо заявление от Служителя. /л. 53
– 54 от делото/.
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на
страните, както и правните норми уреждащи спорните отношения,
приема за установено правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Константната съдебна
практика приема, че неустойката се дължи при следните условия: на първо
място, страните следа да са я уговорили изрично и на второ място, длъжникът
виновно да е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си, т.е.
необходимо е да се установи, че между страните по делото е налице сключен
6
договор, въз основа на който да е надлежно възникнало за ответника
задължение, което той да не е изпълнил, по причина, за която отговаря.
В случая ищецът твърди, че е налице договорно неизпълнение на
разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Договора за придобиване на квалификация, във
връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съобразно която, ако обучаемият прекрати по своя
инициатива трудовия договор с Работодателя или бъде дисциплинарно
уволнен преди изтичане на уговорения в чл. 3, т. 4 срок, той заплаща на
Работодателя неустойка в размер на 2666 лева, дължима към момента, в който
обучението е било планирано да завърши успешно и/или към момента на
прекратяване на трудовия договор. В настоящия случай ищецът претендира
неустойка в размер на 2175,44 лева.
С неустойката по чл. 4, т. 2 от договора работодателят търси защита
срещу нарушаването на позитивния му интерес от изпълнението на договора.
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението. В разглеждания случай, уговорената неустойка
по чл. 4, т. 2, съдът определя като компенсаторна такава, в случай на разваляне
на договора, поради неизпълнение от страна на ответника.
Ответницата е сключила трудов договор № 517/30.10.2024 г. с ищеца,
по силата на който е заел длъжността „младша стюардеса“. Сключвайки
договора за придобиване на квалификация обучаемият е поел задължение
след успешно приключване на обучението да работи при работодателя с оглед
придобитата квалификация за минимален срок от 2 години.
С Уведомление по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ № 21067/17.03.2025 г,
ответникът е упражнил потестативното си право на едностранно прекратяване
на трудовото правоотношение с работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3
КТ, поради нарушения на задълженията, произтичащи от трудовия договор от
страна на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при
прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента
на получаване на писменото изявление за прекратяването му.
Според чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят е длъжен да осигури на
работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по
трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата,
която е определена при възникване на трудовото правоотношение.
Ответникът твърди, че цялата поредица от действия на работодателя е
била целенасочено подготвена, за да осигури авиационен персонал, който да
обслужва полети на „Сърбия Еър“. Видно от съдържанието на представените
по делото Заповеди относно командироване на служители от 2024 г. и 2025 г.,
ответницата е следвало да изпълнява полети до гр. Белград, Сърбия, в
изпълнение на полети по договор за външен лизинг на ищцовото дружество с
авиокомпанията – „Сърбия Еър“. Видно от съдържанието на представения по
7
делото Трудов договор за ответницата не е имала така уговорка с ищцовото
дружество при възникване на трудовото правоотношение, което противоречи
на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КТ.
Независимо от горното, работодателят е Заповед № 156/18.03.2025 г., с
която е прекратил на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ трудовото
правоотношение с ответницата – К. Р. А., считано от дата 18.03.2025 г. което
обстоятелство не се оспорва и съда следва да се съобрази с него, както и с
неговите последствия.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
като съобрази, че трудовия договор с ответницата е прекратен от ищеца със
Заповед № 156/18.03.2025 г., с която е прекратил на основание чл. 327, ал. 1, т.
3 от КТ, настоящият съдебен състав, счита че не са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответника във връзка със заплащане на
предвидената по договора за квалификация неустойка, доколкото
прекратяването на действието на трудовия договор преди изтичането на
уговорения срок, не е настъпило по причина, за която ответникът пряко или
косвено отговаря.
Съдът счита, че изложените аргументи в подкрепа на твърдението на
ответника за правомерното упражняване на преобразуващото му право да
прекрати едностранно трудовото правоотношение са основателни, поради
което претенцията за неустойка следва да бъде оставена без уважение.
По предявения осъдителен иск с правна квалификация по чл. 220,
ал. 1 КТ.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание, изискващо
предизвестие, отправяне на предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил,
и размера на БТВ за неспазения срок на предизвестието.
В тежест на ответника е да докаже спазването на предизвестието, респ.
- плащането на обезщетението.
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответницата е заемала
длъжността „Стюардеса, младша“ в Дирекция „Вътрешно полетно
обслужване - Кабинен състав“, в периода от 04.11.2024 г. до 18.03.2025 г.; че
ответницата била и обучаемо лице по силата на валидно сключен между
страните Договор за придобиване на квалификация от 11.10.2024 г., в който
било предвидено начисляване на неустойката по чл. 4, т.2 в размер на 2666 лв.,
в случай, че обучаемият прекрати по своя инициатива обучението си или
трудовия си договор с работодателя или бъде дисциплинарно уволнен; че
брутното трудово възнаграждение за остатъка от срока на договора за периода
от 18.03.2025г. до 03.05.2025г. възлиза в размер на 1688,92 лв.
Посочените факти се установяват и от представените по делото
писмени доказателства: Договор за придобиване на квалификация от дата
11.10.2024 г., Трудов договор № 517/30.10.2024 г.
8
От представения по делото трудов договор № 517/30.10.2024 г. г. се
установява, че е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. с чл. 70, ал.
1 КТ – за неопределено време, със срок на изпитване 1 месеца, уговорен в
полза на работодателя (чл. 1, ал. 1 от трудовия договор). Съгласно същата
разпоредба от договора – „Предизвестието, в случай на прекратяване на
трудовия договор, е с тримесечен срок, еднакъв за Работодателя и Служителя,
но не повече от остатъка от срока на договора.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Разпоредбата е ясна и не се
нуждае от тълкуване. От текста и се извежда, че обезщетение по този ред
може да се претендира във всички случаи на прекратяване на трудово
правоотношение с предизвестие от работодателя по чл. 328 КТ.
В чл. 327, ал. 1 КТ са изложени хипотезите, при които се допуска
прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без
предизвестие, като съгласно т. 3 работникът или служителят може да прекрати
трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени
мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение
освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато
не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с
колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.
В хода на производство се установи, че ответникът е прекратил
едностранно трудовото правоотношение въз основа на изпратена до
работодателя нотариална покана с изх. № 21067/17.03.2025 г., като съдът
счита че потестативното право на ищеца е правомерно упражнено доколкото
се установиха нарушения на законоустановените изисквания, което ищецът и
имплицитно е възприел с издадената Заповед № 156/18.03.2025 г., с която е
прекратил на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Безспорно се установи, че
ответницата със Заповед № 047-Z-3577/16.12.2024 г. за периода от 20.12.2024
г. до 06.01.2025 г. и със Заповед 047-Z-291/28.01.2025 г. за периода от
01.02.2025 г. до 18.02.2025 г. е била командирована в Белград, Сърбия.
Установи се от събраните по делото доказателства, включително Заповед
№ 156/18.03.2025 г. на ищцовото дружество, че възникналото и съществувало
между страните по делото трудово правоотношение по трудов договор №
517/30.10.2024 г. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, считано
от дата 18.03.2025 г.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС при прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие, то се счита за прекратено от
момента на получаването на писменото волеизявление от работодателя, което
води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това
дали фактически е налице посоченото в изявлението основание по чл. 327, ал.
9
1 КТ.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (например решение № 118
от 04.06.2015 г. по гр. д. № 6968/2014 г. на ВКС, III г.о., както и решение № 11
от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г. на ВКС, IV г.о.), трудовият договор със
срок за изпитване е самостоятелен вид трудов договор. Договорът със срок за
изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на
работника да я изпълнява или когато той желае да провери дали работата е
подходяща за него - чл. 70, ал. 1 от КТ. В ал. 5 е установена еднократност и
изключителност на договора - само веднъж, за една и съща работа в едно
предприятие, за да не се държат страните /и предимно работникът/ в
договорна връзка, която е неокончателна и затова - несигурна и се прекратява
облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими
обезщетения/ от страната, в чиято полза е уговорен срокът.
В решение № 133 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 3458/2017 г. на ВКС, III
г.о., се приема, че съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В текста на разпоредбата
ясно са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетение – тогава, когато се
прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които законът
предвижда отправяне на предизвестие. Когато правоотношението се
прекратява на основание, което предвижда прекратяване без предизвестие,
обезщетение по реда на чл.220 ал.1 КТ не се дължи. Касае се за императивна
разпоредба и страните не могат да я преодолеят с уговорки в споразумение по
реда на чл.107 КТ. В същото решение на ВКС се сочи, че предвид
императивната разпоредба на чл.220 ал.1 КТ обезщетение за неспазено
предизвестие се дължи само когато трудовото правоотношение е прекратено
на някое от изрично предвидените в закона основания за прекратяване с
предизвестие.
С оглед изложеното, искът се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира осъждането на ответника за заплащане на
мораторна лихва върху стойността на претендираната неустойка, считано от
18.03.2025г. до 16.05.2025 г. в размер на 49,42 лв. (л.119 от делото). По делото
не се доказа наличието на главно изискуемо вземане на ищеца, поради което
неоснователна се явява и акцесорната претенция. При съобразяване на
обстоятелството, че по делото не се установи основателността на предявения
иск за заплащане на обезщетение поради неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника, следва че не се дължи и искането за
заплащане на претендираната мораторна, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
10
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното
от ответника искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно
деловодни разноски до приключване на устните състезания по него,
подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност
на искането в доказаните параметри, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер
на 1200,00 лв. (договорено в размер на две вноски по 600 лева, платими, както
следва: първа вноска при сключване на договора, втора вноска – в срок до
30.09.2025 г). – адвокатско възнаграждение.
Предвид нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат
възложени разноските за производството в размер на дължимата държавна
такса в размер на 156,55 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ** срещу К. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *** иск с
правна квалификация чл. 92 от ЗЗД за осъждане на К. Р. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, да заплати на ищеца „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. **, сумата от 2 666,00 лева, представляваща уговорена
неустойка съгласно чл. 4, т. 2 от Договор за придобиване на квалификация от
дата 11.10.2021 г., ведно със законната лихва за периода от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както
предявения иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
стойността на посочената неустойка, за периода от 18.03.2025г. до 16.05.2025
г. в размер на 49,42 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ** срещу К. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, иск с
правна квалификация по чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на К. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, да заплати на ищеца „***, ЕИК ***, сумата от
1688,92 лева, представляваща обезщетение за неспазване на срока на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов
договор № 517/30.10.2024 г., ведно със законната лихва от 16.05.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ** да заплати на К. Р. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** сумата от 1200,00 лв., за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, сумата от 156,55 лв.,
представляваща държавна такса и разноски по уважените искове, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС, в двуседмичен
срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
11
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12