РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20233110108959 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Х.
М. Х., ЕГН **********, с адрес: **, с която против П. на Р. Б. е предявен
осъдителен иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на
сумата от 24000.00 /двадесет и четири хиляди/ лева, ведно със законната
лихва за периода от 10.04.2019 г. до 28.02.2020 г. и до окончателното
изплащане на сумата, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в публичното приписване на извършени от него тежки умишлени
престъпления, в притеснителното и унизителното, оскърбително и угнетяващо
отношение от продължилото неразумно дълго наказателно преследване, от
което за него, като човек и гражданин настъпват тежки и необратими
емоционални и психологически последици.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
На 09.04.2019 г. е образувано Досъдебно производство № 577/2019г. по
описа на I РУ на ОДМВР Варна, Пр.п. № 4396/2019г. на РП Варна.
На 10.04.2019 г. е привлечен като обвиняем по ДП № 577/2019г. по описа
на I РУ на ОДМВР Варна, Пр.п. № 4396/2019г. на РП Варна, за извършени
престъпления по чл.159г., пр.1 във вр.с чл.159а ал.2, т.1, т.2 пр.2, т.3 пр.2 във
вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и чл.159г пр.1 във вр.с чл.159в пр.1, във вр.с
чл.26 ал.1 от НК - тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Задържан е с Постановление на прокурора за 72 часа, а с определение от
12.04.2019г. по ЧНД № 1740/2019г.на PC Варна 23с. му е взета и мярка за
1
неотклонение „Задържане под стража", която продължава до 16.07.2019 г.,
която с Постановление на РП Варна е заменена с мярка за неотклонение
„Подписка".
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от
28.02.2020 г., Районната прокуратура Варна прекратява ДП № 577/2019г. по
описа на I РУ на ОДМВР Варна, Пр.пр. № 4396/2019г. на РП Варна,
неосъществен състав на престъпленията по чл. 159г., пр.1 във вр. с чл.159а
ал.2 т.1, т.2 пр.2, т.3 пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.159г пр.1
във вр. с чл.159в пр.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и отменя мярката за
неотклонение „Подписка".
Незаконното наказателно производство по ДП № 577/2019г. по описа на
I РУ на ОДМВР Варна, Пр. пр. № 4396/2019 г. на РП Варна водено против него
фактически продължава единадесет месеца.
През това време по отношение на него са взети незаконни мерки за
неотклонение „Задържане под стража" и „Подписка". Като малко повече от
три месеца престоява в ареста. А осем месеца е с мярка за неотклонение
„Подписка".
През целия период, до постановяване на Постановление за прекратяване
на наказателно производство - 28.02.2020 г., с което Районната прокуратура
Варна прекратява ДП № 577/2019г. по описа на II РУ на ОДМВР Варна, Пр.
пр. № 4396/2019г.на РП Варна трябва да се явява пред разследващите органи.
Извършвани са множество процесуални действия, които нараняват
дълбоко душевното му равновесие. Винаги твърди, че е невинен и няма нищо
общо, с тежките престъпления за които е привлечен като обвиняем, че не е
осъществил тези деяния.
Изненадващо е упорството на П. през целия този неразумно продължил
срок на разследване въпреки несъстоятелността на данните и доказателствата
уличаващи го в извършването на тежки престъпления.
В продължение на близо година е подложен на ужасяващ психически
тормоз, въпреки че е невинен.
Продължителната несигурност и неизвестност от изхода на
наказателното производство, изпитвания от него страх от налагане на тежко
наказание повлияват изключително негативно върху емоционалното и
психологическото му състояние. Обезверен е в справедливостта.
През целия период на наказателното преследване е в състояние на силно
безпокойство, тревожност, потиснатост, безпомощност и обреченост, предвид
опасността да търпи дълги години наказание лишаване от свобода за деяния,
което не е осъществил, далеч от семейството, от близките му.
Преживените отрицателни емоции от наказателното преследване
оставят неизлечим отпечатък в съзнанието му, който има и ще продължава да
има дълготраен ефект върху психическия и емоционалния му статус.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор.
Счита, че предявеният от Х. Х. иск е допустим, но го оспорва като
2
неоснователен и недоказан - в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди,
техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.
Исковата претенция на Х. е за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 24 000 лв., причинени в резултат на
неправомерно привличане като обвиняем и водене на наказателно
производство по досъдебно производство № 577/2019 г. по описа на Първо РУ
- ОДМВР Варна, пр. пр. № 4396/2019г. по описа на РП - Варна, прекратено.
Счита, че така предявеният от Х. иск за претърпени неимуществени
вреди, е недоказан и не следва да бъде уважаван. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, при
осъществяване на фактическите състави на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът не
е представил доказателства и не са надлежно доказани основните два
елемента пораждащи обективната отговорност на ответника - П. на РБ, а
именно: твърдените от него неимуществени вреди и връзката им с
повдигнатото обвинение - същите следва да са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ
характер, както и техния размер.
На следващо място намира претенцията от 24 000 лв. неимуществени
вреди за прекомерна. Същата е в завишен размер, несъответстващ на
твърдените вреди, на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, така и с установената съдебна
практика в аналогични случаи. Предвид факта, че на Х. е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 159г., пр.1 във вр. с чл. 159а, ал. 2 т.1, т. 2 пр.
2, т. 3, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 159г пр. 1 във вр. с
чл. 159в, пр.1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, които са тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, може да се направи извод, че
делото се е отличавало с фактическа и правна сложност.
Преценката за привличането на Х. в качеството му на обвиняем за
визираните престъпни състави е била направена въз основа на първоначалните
доказателства по делото, които са били налице към онзи момент.
Действително същите са били оскъдни, но с оглед възрастта на пострадалото
лице, заявеното от нея, както и други събрани косвени тогава доказателства по
делото, са довели до направата на преценка, че Х. е имал съпричастност в
извършването на сочените престъпни състави. Тъй като е била анализирана
информация, касаеща извършването на тежки умишлени престъпления,
уредени в глава втора, раздел IX - Трафик, имайки предвид и личността на Х.,
преценена съобразно предходни осъждания, както и констатирането, че едно
от престъпленията се явява и такова извършено в условията на опасен
рецидив, то е била налице и необходимостта от изготвяне на искане от
прокуратурата до съда за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража", като е била налице и реална опасност обвиняемият и
да се укрие, и да извърши друго престъпление.
Наличието на повдигнато обвинение доказва само първия елемент от
ФС на отговорността по ЗОДОВ. При условията на пълно и главно доказване
3
ищеца следва да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с
повдигнатото обвинение. Доказателства в тази връзка не са представени, като
ищеца се е задоволил единствено да изброи настъпилите за него негативни
последици, без да сочи конкретната им връзка с факта на подвеждането му под
наказателна отговорност. Счита, че изложените в исковата молба твърдения на
Х. не са основани на конкретни обстоятелства.
Освен това в исковата молба не са посочени конкретни факти от
обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на
другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си, че срещу
него се води наказателно производство, да са демонстрирали негативно
отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него. Така чувствата
на безпокойство, тревожност, потиснатост, безпомощност и обреченост, които
твърди, че изпитвал Х., са изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие,
не провокирано от външната среда. В исковата молба не са налице и
доказателства, относно това каква е личността на човека, обвинен в
съответните престъпления, как това е повлияло върху него и в каква степен са
накърнени доброто име и честта му. Няма данни страданията, които
претендира ищеца да са с такъв интензитет, който е довел до преживяване на
повече от обичайните за подобна ситуация неудобства и стрес.
От друга страна не са представени никакви доказателства за това, че
твърдените от Х. безпокойство, тревожност, потиснатост, безпомощност и
обреченост се намират в пряка и непосредствена връзка с повдигнатите му
обвинения за разследваното престъпление.
Следва да се отбележи, че Х. е осъждан многократно, което е видно от
актуалната му справка за съдимост. В тази връзка, ако се допусне, че Х.
действително е понесъл негативните последици, описани в исковата молба, то
остава неизяснен въпросът от кое точно от водените срещу него няколко
производства са предизвикани те. Самият факт, че Х. е осъждан, води до
извода, че привличането му към наказателната отговорност не е в състояние
да предизвика толкова крайни негативни последици, като описаните.
Освен това видно от Справка съдимост на Х. с Постановление на РП
Шумен от 25.03.2021г. на основание чл. 417 във вр. с чл. 59, ал. 3 от НК
времето, през което Х. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража"
по ДП № 577/2019г. по описа на Първо РУ - ОДМВР Варна, пр. пр. №
4396/2019г. по описа на РП Варна е приспаднато от наказание от 10 месеца
„лишаване от свобода" по НОХД № 2215/2020г. на Районен съд Шумен. В тази
връзка изтърпяната мярка за неотклонение „задържане под стража" е
използвана по благоприятен начин за Х. с приспадането й от друга присъда.
По отношение продължителността на процеса следва да се има предвид,
че Наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза
и в разумен срок - от 10.04.2019г. до 20.02.2020г. - по-малко от една година.
Категорично липсват доказателства за извършвани множество процесуални
действия с участието на ищеца.
Неоснователно законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди се претендира с начален момент от 10.04.2019 г. В процесния случай,
4
при доказана допустимост и основателност на претенцията, законната лихва
би била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 28.02.2020г. е придобило стабилност, тъй като
същото е подлежало на обжалване. За тази дата не се съдържат твърдения, не
са ангажирани и доказателства. Исковата молба е депозирана в съда на
12.07.2023г.. то следва да се има предвид, че 3-годишната давност на тази
акцесорна претенция е изтекла.
От друга страна счита, че са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, доколкото по делото, по което му е
повдигнато обвинение, безспорно е установено, че Х. е имал
нерегламентирани отношения (сексуални услуги) с пострадалата, като по този
начин е дал повод за проведеното срещу него наказателно производство.
Всички горепосочени обстоятелства сочат на ниска степен на увреждане
и не могат да обосноват присъждането на обезщетение, особено в
претендирания от ищеца твърде завишен размер.
В проведените по делото съдебни заседания, ищецът не се явява. След
многократната замяна на назначаваните му служебни защитници, в
проведеното на 05.02.2025 г., съдебно заседание, последно назначеният му
защитник- адв. И. Б. заявява, че поддържа предявения иск. Посочва, че поради
невъзможност за пореден път да осъществи контакт с ищеца, не може да
представи допуснатите гласни доказателства, въз основа на което, посочва, че
ще се ползват от представените до момента такива- а именно материалите по
приобщеното досъдебно производство.
Ответникът, чрез прокурор от ВРП, поддържа заявените в отговора на
исковата молба оспорвания и възражения.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и от приобщеното по делото ДП № по
описа на Първо РУ ОД МВР- Варна, по пр. пр. № 4396/2019 г. по описа на
Районна Прокуратура- Варна се установява, че на 09.04.2019 г. с протокола за
първото действие по разследването, а именно- протокол за разпит на свидетел,
е образувано ДП № 577/2019 г. по описа на Първо РУ ОД МВР- Варна, по пр.
пр. № 4396/2019 г. по описа на Районна Прокуратура- Варна, водено за
извършено престъпление по чл. 159а, ал.2, т.1, т.2, вр. с ал. 1 НК.
С постановление от 10.04.2019 г. Х. М. Х. е привлечен като обвиняем за
извършени престъпления по чл. 159г , пр.1, вр. чл. 159а, ал. 2, т.1, т.2 пр.2, т.3
пр.2, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 159г, пр.1, вр. с чл. 159в, пр. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК (че в условията на продължавано престъпление, в периода
07.04.2019 г.- 09.04.2019 г. в гр. Варна, използвал лице пострадало от трафик
на хора по чл. 159а, ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 2, т.3, пр.2, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от
НК- К. О. С. на 16 г., за развратни действия- предоставяне на сексуални услуги
5
срещу заплащане, независимо от съгласието му, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив)- явяващи се тежки престъпления по смисъла на
чл.93, т. 7 НК.
Първоначално ищецът е бил задържан за срок от 72 часа с постановление
на прокурор от 10.04.2019 г. по пр. пр. № 4396/2019 г. на РП- Варна.
Впоследствие с определение от 12.04.2019 г. по ЧНД № 1740/2019г. по описа
на РС- Варна спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, изменена в „подписка“ с постановление от 16.07.2019 г. на
наблюдаващия прокурор.
От представената електронна справка за съдимост с бюлетините към нея
се установява, че до момента на привличането му като обвиняем по
процесното досъдебно производство, Х. Х. е бил многократно осъждан,
включително и на „лишаване от свобода“, като по отношение на едно от
престъпленията е бил налице и опасен рецидив. Видно от посоченото в
справката, с Постановление на РП Шумен от 25.03.2021 г. на основание чл.
417 във вр. с чл. 59, ал. 3 от НК времето, през което Х. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража" по ДП № 577/2019г. по описа на Първо
РУ - ОДМВР Варна, пр. пр. № 4396/2019г. по описа на РП Варна е
приспаднато от наказание от 10 месеца „лишаване от свобода" по НОХД №
2215/2020г. на Районен съд Шумен.
С постановление от 28.02.2020 г. на наблюдаващия прокурор, воденото
срещу Х. М. Х., наказателно производство по ДП № 577/2019 г. за
престъпление по чл. 159г , пр.1, вр. чл. 159а, ал. 2, т.1, т.2 пр.2, т.3 пр.2, вр. с
ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 159г, пр.1, вр. с чл. 159в, пр. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 от НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 2 НПК- поради това, че
обвинението не е доказано. Отменена е и взетата мярка за неотклонение
„подписка“.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при
обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето ли че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е специална
деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и
сл. от ЗЗД и произтича от общото задължение на държавата и нейните органи
да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица
и има обективен характер. Предпоставка за ангажирането й е фактът, че
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, като впоследствие не е
била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените
6
причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно,
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Тоест вината не е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а
последната се явява понасяне на риска от такива действия на правозащитните
органи, които не са давели до реализиране на наказателна отговорност, но за
сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4
ЗОДОВ).
В настоящия случай отговорността на държавата е ангажирана за
причинени на ищеца неимуществени вреди от действия на органите на
Прокуратурата- образуване на наказателно производство срещу Х. М. Х.,
което е било прекратено.
От горното следва, че в тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличието на
обвинение спрямо него в извършване на престъпление; 2/ признаване с влязъл
в законна сила съдебен акт, на обвиняемия/ подсъдимия за невиновен или
прекратяване на наказателното производство срещу него; 3/ конкретно
претърпените неимуществени вреди; 4/ пряката и непосредствена причинно-
следствена връзка между производството по реализиране на наказателната му
отговорност и претърпените вреди; 5/ размер на обезщетението за доказаните
по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както вече се мотивира, няма спор, като се и
доказаха от материалите по приобщеното досъдебно производство, първите
две предпоставки на разглежданото субективно право, а именно наличие на
повдигнато обвинение и прекратено наказателно производство. Поради което
на преценка подлежат останалите три елемента от състава на субективното
право- соченият от ищеца вредоносен резултат; наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилите вреди, както и размера на дължимото обезщетение.
Неимуществените вреди като родово понятие, включват съвкупността
от накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от
физиологичната и психо-емоционалната сфера на едно лице, в това число
честта му и името му в обществото. Въпреки, че се касае за засегнати морални
ценности на лицето, на общо основание те подлежат на доказване от ищеца.
Степента на доказване донякъде е занижена спрямо всички други
обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният
характер на вредите предполага и известни житейски предположения, макар и
базирани на обективни критерии. За вредите по ЗОДОВ, съдебната практика,
приема, че по отношение на базисните негативни изживявания от незаконно
повдигнатото му обвинение ищецът може да се ползва от базисна
презумптивност. Когато обаче се претендира обезщетение за конкретни
7
негативни изживявания извън и над основните, тогава те трябва да бъдат
пълно и главно доказани от ищеца. На самостоятелно доказване подлежи и
пряката причинно-следствена връзка между вредите и деянието по ЗОДОВ / в
тази насока Решение № 165 от 16.05.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на 3-то ГО
на ВКС; Решение № 288 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 6774/2014 г. на 3- то ГО на
ВКС/.
Ищецът твърди, че вследствие на незаконното обвинение е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в публичното приписване на извършени
от него тежки умишлени престъпления, в притеснителното и унизителното,
оскърбително и угнетяващо отношение от продължилото неразумно дълго
наказателно преследване, от което за него, като човек и гражданин настъпват
тежки и необратими емоционални и психологически последици. Съдът
намира, за житейски обяснимо, че фактът на образуване и водене на
наказателно производство срещу ищеца е достатъчна предпоставка той да
изпитва притеснение и неудобство, да се чувства под стрес и несигурност,
които състояния са естествена човешка реакция. Действително воденото
срещу него наказателно производство е приключило с влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство на
наблюдаващия прокурор, което води до извод, че обвинението е било
незаконно.
Съгласно §1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване
на следните критерии: тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното производство, личността на увредения, настъпилите промени в
обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в
резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
Съгласно установеното разбиране в съдебната практика наред с
горепосочените обстоятелства следва да се отчете съдебното минало и
наличието на предходни осъждания при преценката на личността на ищеца,
които обуславят интензитета на усещането за накърнено лично достойнство и
чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други
престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези
на лице, по отношение на което за пръв път се повдига обвинение/ Решение №
146 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 4129/2019 г., 4 ГО на ВКС; Решение № 270 от
16.02.2018 г. по гр.д. № 284/20174 г., 4 ГО на ВКС и други/.
При преценка с така посочените критерии, следва да се отбележи, че
наказателното производство се е развило единствено в неговата досъдебна
фаза. Срещу Х. Х. обвинителен акт в съда не е внасян. В рамките на
досъдебното производство ищецът е бил задържан за времето от 10.04.2019 г. /
с постановление на прокурор за 72 часа/, и от 12.04.2019 г. до 16.07.2019
8
г./изменение на взетата мярка „задържане по стража“ с „подписка“/, т.е. в
период на три месеца и четири дни ищецът е търпял най- тежката мярка на
процесуална принуда, ограничаваща правото му на придвижване.
На ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на тежки
престъпления по смисъла на чл. 93, т.7 НК- за които се предвижда наказание
лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна.
Наказателното производство спрямо Х. Х. е продължило общо около
11 месеца. Период, който, съдът намира, за разумен и от него не може да се
изведе извод за накърняване правната сфера на обвиняемия.
Отделно от горното следва да се отчете и обстоятелството, че към
момента на привличането на ищеца като обвиняем същият е бил многократно
осъждан, в това число и за тежки умишлени престъпления, включително и с
наказание „лишаване от свобода“, като по част от присъдите е бил определян
първоначален строг режим при изпълнение на наложеното наказание. Вярно е,
че последното не означава, че лицето не може да търпи негативни
изживявания от новото му обвинение, напротив, може и това се взема предвид
от съда, но при всички случай интензитетът на страданията му е в по-малка
степен от този на лице, по отношение на което за пръв път се повдига
обвинение. Същевременно доколкото от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, за наличието на сочените от него неимуществени вреди като
резултат само от процесното обвинение преценката за пряката връзка на
негативните изживявания само като резултат от последното обвинение е
разколебана, поради което съдът не може да приеме за доказани твърдените от
ищеца негативни изживявания надхвърлящи пределите на базисната
презумптивност.
Съгласно установената практика/ в тази насока Решение № 53 от
07.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., 3- то ГО, ГК/, обезщетенията за
незаконно обвинение следва да се определят в размер на около 1000 лева на
година, в която е продължила висящността на обвинението.
При обсъдените данни, като съобрази житейската презюмираност на
базисните негативни изживявания от повдигнатото обвинение в контекста на
обективните обстоятелства относно наказателното производство и личността
на обвиняемия, съдът намира за обосновано и справедливо обезщетяването на
ищеца със сумата от общо 700 лева, която стойност е съобразена със
съдебната практика при подобни случаи, както и с общото ниво на
икономическо благосъстояния в страната. Поради това главният иск следва да
бъде уважен до тази сума, над която искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10.04.2019 г. до
28.02.2020 г. и до окончателното изплащане на сумата, съдът намира, че
същата се дължи, считано от влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. Видно от материалите по
9
приобщеното досъдебно производство, същият е влязъл в сила на 25.03.2020 г.
Това е и началния момент на погасителната давност ( така т. 4 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).
При съобразяване, че със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.)
давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г., то същата е започнала да тече от 21.05.2020 г.
Следва да се отчете и направеното от ответника възражение за
погасяване на претенцията по давност. Съгласно чл. 111 „в“ от ЗЗД вземането
за лихви се погасява с кратката три годишна давност, въз основа на което
съдът намира, че погасени по давност са вземанията за периода от 21.05.2020
г. до 11.07.2020 г., поради което претенцията следва да бъде уважена след тази
дата до окончателното плащане на задължението. Доколкото претенцията за
присъждане на законната лихва представлява материалноправна последица от
уважаването на исковете и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86
ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва,
считано от датата на увреждането.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В тази
връзка, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски в размер на 10 лева. за заплатена държавна
такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., представлявана от Г. п., ДА ЗАПЛАТИ на Х. М.
Х., ЕГН **********, с адрес: **, сумата от 700 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
публичното приписване на извършени от него тежки умишлени престъпления,
в притеснителното и унизителното, оскърбително и угнетяващо отношение от
продължилото неразумно дълго наказателно преследване, от което за него,
като човек и гражданин настъпват тежки и необратими емоционални и
психологически последици, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 700 лева до пълния претендиран размер от 24 000 лева,на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., представлявана от Главния прокурор, ДА
10
ЗАПЛАТИ на Х. М. Х., ЕГН **********, с адрес: **, сторените по делото
разноски, в размер на 10 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11