№ 11720
гр. С., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110152024 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу В. З. Ц. и И. З. Ц.
субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата
от общо 3110,21 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб. № ., сумата от 47,92
лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 461,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2020г. до 24.08.2022г. и сумата от 10,10 лв., представляваща обезщетение
за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до
24.08.2022г., като сумите се разпределят както следва: 3/4 от сумите се претендират от В. З.
Ц., а именно: сумата от 2332,65 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб.
№ ., сумата от 35,94 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията,
сумата от 346,23 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.08.2022г. и сумата от 7,57 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2019г. до 24.08.2022г. и 1/4 от сумите се претендират от И. З. Ц., а именно:
сумата от 777,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб. № ., сумата от 11,98
лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 115,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2020г. до 24.08.2022г. и сумата от 2,52 лв., представляваща обезщетение за
забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до
24.08.2022г.
Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
1
в качеството им на съсобственици на идеална част от имота и учредено вещно право на
ползване за друга негова част на процесния топлоснабден имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2014г., в сила от 12.03.2014г.). Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Ответниците В. З. Ц. и И. З. Ц. са депозирали отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството
си на потребители на топлинна енергия за топлоснабдения имот, като поддържат, че не са
представени доказателства за приемане на наследството, оставено от общия им наследодател
З. Н. Ц., като считат, че единствено вещният ползвател следва да отговаря за задълженията
към ищцовото дружество, а не собствениците на топлоснабдения имот. Оспорват
доставката, отчитането и начисляването на топлинна енергия за имота да е извършено в
съответствие с нормативните изисквания. Считат, че не са доказани предпоставките за
изпадането в забава за заплащане на претендираните главници. Евентуално заявяват
възражение за погасяване на част от вземанията за периода по давност. По изложенните
съображения молят да се отхвърлят предявените срещу тях искове, както и да се присъди
адвокатско възнаграждение на осъществилия безплатна адвокатска помощ адвокат, който
осъществява процесуалното им представителство по делото.
Третото лице-помагач „Т. не взема становище по делото.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия
патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово
разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се,
че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, том XVIII, нот.дело №
4439 от 11.05.1998г. Л. Ц.а е придобила собствеността върху апартамент № 32, находящ се в
2
гр. С.. Установява се от анализа на представените по делото писмени доказателства (искови
молби и решение, постановено по гр.д. № 23744/2007г. по описа на СРС, 75 състав), че
имотът е придобит по време на брака на Л. Ц.а със З. Н. Ц. в режим на СИО. Бракът на
двамата приобретатели е бил прекратен със съдебно решение през 2003г., с оглед на което се
е прекратила СИО върху имота и между тях е възникнала обикновена съсобственост при
равни дялове от по 1/2 ид.ч. Съсобствеността при посочените квоти е установена със сила на
пресъдено нещо с влязлото в сила решение по допускане на делба по гр.д. № 23744/2007г.
по описа на СРС, 75 състав. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167, том III,
рег. № 8756, дело № 513 от 2007г. Л. П.а (с ЕГН, съвпадащо с ЕГН на лицето Л. Ц.а) е
прехвърлила на сина си – ответникът В. З. Ц. собствената си 1/2 ид.ч. от имота. С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том I, рег. № 4430, дело № 28 от
16.06.2011г. В. З. Ц. е прехвърлил на дъщеря си В. В.ева Ц.а 1/2 идеална част от имота, като
си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху същия.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници (л.47 от делото), че
З. Н. Ц. е починал на 08.11.2021г., като е оставил за наследници по закон ответниците В. З.
Ц. и И. З. Ц.. Не е спорно по делото и се установява от представената справка от ГИС-С., че
описаният в горепосочените нотариални актове имот е идентичен с процесния с
административен адрес: гр. С., ул. „Х.“. При така събраните доказателства съдът намира, че
за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г. клиенти на топлинна енергия за битови
нужди са били ответникът В. З. Ц. в качеството му на вещен ползвател на 1/2 ид.ч. от
процесния имот и З. Н. Ц. в качеството му на собственик на другата 1/2 ид.ч. от имота. След
смъртта на последния за задълженията му отговарят неговите наследници по закон, както
следва В. З. Ц. в качеството му на собственик на 1/4 ид.ч. и И. З. Цветков в качеството му на
собственик на 1/4 ид.ч. Неоснователно е възражението на ответниците, че същите не следва
да отговарят, тъй като по делото липсват доказателства за приемане на наследството на
наследодателя З. Н. Ц.. Съдът намира, че с подаване на отговор на исковата молба, с който
ответниците правят възражения по същество на делото, същите са изразили
недвусмисленото си намерение за приемане на наследството чрез конклудентни действия по
смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. С тези действия ответниците целят да намалят пасива на
наследствената маса, откъдето следва извод за мълчалИ. приемане на наследството,
включващо и правата, респективно задълженията, оставени в наследство от общия им
наследодател З. Н. Ц.. Действително вещният ползвател, който упражнява правомощието
ползване, отговаря на основание чл. 57 ЗС за разноските, свързани с ползуването,
включително данъците и другите такси, каквито несъмнено представляват задълженията за
топлинна енергия за имота, но това обстоятелство касае отношенията между вещния
ползвател и голия собственик, като в случая посоченото правило не изключва, а обосновава
отговорността на ответника В. З. Ц. като вещен ползвател на 1/2 ид.ч. от имота, като
изключва отговорността на „голия собственик“ за тези разноски, който е трето за спора лице
В. В.ева Ц.а. Или ответникът В. З. Ц. следва да отговаря за 3/4 от дължимите на ищеца за
исковия период суми в качеството му на вещен ползвател за 1/2 ид.ч. от имота и в
качеството му на собственик на 1/4 ид.ч. от имота, придобита по наследство от
наследодателя З. Н. Ц., а ответникът И. З. Ц. следва да отговаря за 1/4 от сумите в
качеството си на собственик на 1/4 ид.ч. от имота, придобита по наследство от
наследодателя З. Н. Ц.. Следователно ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с
ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като
отговарят за задълженията за топлинна енергия за имота съобразно установени по-горе
части.
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за
сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците, е била топлоснабдена,
3
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за
дялово разпределение „Т., избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено
на 15.08.2002г., видно от представения протокол от същата дата, както и по силата на
възлагане от ищеца въз основа на договор от 03.06.2020г.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в
която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на
всеки месец чрез сертифициран общ топломер, както и че от доставеното в абонатната
станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното
дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение
към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., както и в Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.
Установеното от вещото лице забавяне в метрологичната проверка на годността на общия
топломер през 2021г. и неговата замяна, съдът намира да не се е отразило на точността на
извършеното измерване, доколкото осъществената по-късно проверка е дала заключение за
съответствие с изискванията за годност, откъдето може да се направи обоснован извод, че
същият е измервал правилно топлинната енергия и за периода на забавянето.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответниците е начислявана ТЕ
за отопление на имот по показанията на 3 броя радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане
тип F59 и 1 бр. щранг-лира по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) по
формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба 16-334, точността на който математически модел
вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните
сметки. Начислявана е ТЕ за БГВ по показанията на един брой водомер, на който е
извършен реален отчет за периода и документите за главен отчет са подписани, като
подписите не са оспорени в производството, както и ТЕ, отделена от сградната инсталация,
изчислена по формула, предвидена в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ
за сгради – етажна собственост и в съответствие с измененията на Наредба 16-334 за
топлоснабдяването и с Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., като е използвана инсталираната
мощност на отоплителната инсталация, което е в съответствие с нормативните изисквания.
Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни
месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира
прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното
до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени
техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за
процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява
на сумата от 3110,22 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния
резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за връщане в размер
на общо 283,77 лв. за двата отоплителни сезона. Не се установиха възраженията на
ответниците за неправилно отчитане на топлинната енергия за процесния период, направени
във връзка с годността на общия топломер в абонатната станция. От заключението на
вещото лице се установи, че макар и метрологичната проверка на този топломер да е
извършена след законоустановения срок, заключението на контролата е, че топломерът
„Съответства“, което заедно с липсата на данни за свалянето или повреждането му за
процесния период, е основание за извод, че същият е бил годно СТИ и е измервал вярно
постъпващата в абонатната станция ТЕ за целия исков период. Доколкото от заключението
на СТЕ се установява и че за имота на ответниците е извършен допълнителен отчет от ФДР
(на 24.08.2020г.), е неоснователно и възражението на същите, че са били лишени от
възможността да извършат рекламация срещу отчета за показанията на уредите и
разпределението на енергия, а освен това се установява, че индивидуалните разпределители
на разходите за отопление, монтирани на радиаторите в имота, са били с дистанционно
отчитане.
С оглед извода за основателност на предявените искове за цена на ТЕ, следва да се
4
разгледа своевременно заявеното от ответниците възражение за погасяване по давност на
част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.
„в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се
съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на
исковата молба на 27.09.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към датата на подаване на исковата
молба – 27.09.2022г. погасено по давност се явява най-старото задължение за периода – това
за м.05.2019г., чиято изискуемост е настъпила на 15.07.2019г., като след вземане предвид
периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.05.2019г. се е погасило по
давност на 23.09.2022г., т.е. преди подаване на исковата молба. Стойността на това вземане
се равнява на сумата от 80,06 лв. (съгласно дължимата стойност по фактурата за посочения
месец – така Таблица 1 от заключението на СТЕ). Посочената стойност следва да се извади
от установения за дължим от ответниците размер на вземането от 3110,22 лв. или дължимата
от ответниците стойност на топлинната енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г. се
равнява на сумата от 3030,16 лв. От посочената сума ответникът В. З. Ц. дължи 3/4 части
или сумата от 2272,62 лв., а ответникът И. З. Ц. – 1/4 част или сумата от 757,54 лв., за които
исковете за цена на топлинна енергия срещу двамата ответници следва да бъдат уважени,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, като за разликата над тези суми до пълните
предявени размери и за м.05.2019г. исковете следва да бъдат отхвърлени.
По исковете за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответниците не са заплатили месечните суми в предвидения в чл. 33,
5
ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните
задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността
на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това
задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за
отоплителен сезон 2019г.-2020г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят, т.е. на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2020г.-2021г. е настъпил на
15.06.2021г. В този срок не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща
фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се
до изпадането на длъжниците в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на
ответниците в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се
докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след
уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва
да е отправил. С оглед изложеното предявените искове за заплащане на обезщетение за
забава върху цената на топлинната енергия са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. Стойността на услугата за исковия период, срещу
чийто размер ответниците не са възразили, се равнява съобразно представените писмени
доказателства – справка за дължими суми, на претендираната сума от 47,92 лв., от която
ответникът В. З. Ц. дължи сумата от 35,94 лв. (3/4 части), а ответникът И. З. Ц. дължи
сумата от 11,98 лв. (1/4 част) за периода от м. 08.2019г. до м.04.2021г. Никое от
задълженията за стойност на услугата дялово разпределение за периода не се явява погасено
по давност до датата на подаване на исковата молба, поради което исковете за това вземане
срещу всеки от ответниците са основателни в пълните предявени размери и следва да се
уважат, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Неоснователни се явяват предявените искове за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответниците да са изпаднали в забава
преди подаване на исковата молба като предпоставка за дължимост на тези вземания и
исковете, предявени на това основание срещу двамата ответници, следва да се отхвърлят
като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
6
претендирал и доказал единствено ищецът в размер на сумата от 145,19 лв. държавна такса
и сумата от 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза. В производството ищецът е
бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.) на
сумата от 100 лв. на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП, или общо разноски в размер
на 545,19 лв. Съразмерно на уважената част от исковете ответниците дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата от 462,31 лв., от която ответникът В. З. Ц. дължи
сумата от 346,73 лв., а ответникът И. З. Ц. – сумата от 115,58 лв.
Установява се от представените договори за правна защита и съдействие от
02.02.2023г., че А. С. П. е оказал на ответниците безплатна адвокатска помощ при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което и с оглед частичното
отхвърляне на исковете на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ищецът следва
да бъде осъден да заплати на адв. П. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
36, ал. 2 ЗА вр. чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 413,61 лв. за ответника В. З. Ц. и в размер на 410,14 лв. за ответника И.
З. Ц.. При определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът съобрази,
че се претендират вземания за главници по един договор и обезщетения за забава върху тях,
за всеки от които (главница и лихва) следва да се определи отделно възнаграждение на
основание чл. 2, ал. 5 от Наредбата.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. З. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Х. да заплати на
„Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2272,62 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб.
№ ., сумата от 35,94 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията,
както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 346,73 лв., представляваща разноски
за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на топлинна енергия за
разликата над сумата от 2272,62 лв. до пълния предявен размер от 2332,65 лв. и за периода
м.05.2019г., както и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 346,23
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия
за периода от 15.09.2020г. до 24.08.2022г. и сумата от 7,57 лв., представляваща обезщетение
за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до
24.08.2022г.
ОСЪЖДА И. З. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Л. да заплати на
„Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 757,54 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб.
№ ., сумата от 11,98 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията,
както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 115,58 лв., представляваща разноски
за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
сумата от 757,54 лв. до пълния предявен размер от 777,55 лв. и за периода м.05.2019г., както
и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 115,41 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от
15.09.2020г. до 24.08.2022г. и сумата от 2,52 лв., представляваща обезщетение за забава
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 24.08.2022г.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
А. С. П. от САК, със служебен адрес: гр. С., бул. „В., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
7
адвокатурата сумата от 413,61 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ответника В. З. Ц. и сумата от 410,14 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ
на ответника И. З. Ц..
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8