№ 3849
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100111286 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – Р. П. Т., в исковата си молба и уточнение на същата от 20.11.2024г.,
50
твърди, че на 06.11.2019г. към 17,ч. отивала към дома си в гр. София. ул. ****. Вървяла по
ул. „Екзарх Йосиф", а след това по ул. „Г. Бенковски" и преминала на левия тротоар на ул.
„Цар Симеон", в посока ул. „Г. С. Раковски". Тротоарите на улица „Цар Симеон" при
църквата „Света Параскева" били в окаяно състояние, разбити, неподдържани, с изпочупени,
липсващи, стърчащи и плаващи плочки. Слънцето било залязло, а улицата не добре
осветена. Малко след пункта на „Спорт тото", на около сто метра от дома усетила как
кракът пропаднал в дупка, залитнала, опитала се да се закрепи на другия си крак, но и той
пропаднал в дупката и тя паднала. Нейна приятелка и случаен минувач помогнали.
Със съпруга си отишли в УМБАЛСМ ,.Н. И. Пирогов". Там дезинфекцирали раните
по лицето и залепили веждата , ръката била счупена много лошо в областта на
китката, а костите силно разместени. Било установено счупване на долния край на лъчевата
кост на дясната ръка. След наместването крайникът бил имобилизиран с шина за около 1
месец, а за болките била предписана медикаментозна терапия. Ръката останала малко
изкривена и с изпъкнало кокалче отгоре.
Ръката я боляла много силно, вземала непрекъснато обезболяващи и не можела да
пипне абсолютно нищо. След сваляне на гипса се наложило провеждането на дълга и
продължителна физиотерапия, като ръката останала недостатъчно раздвижена и
болезнена. Счупената дясна ръка била водеща. Ползвала продължителен болничен до
19.03.2020г., а след това си взела отпуск до 10.04.2020г., за да продължи раздвижването.
Тогава влязло в сила официално обявеното извънредно положение във връзка с
1
разпространението на Covid 19.
С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът – СО, да заплати:
- сумата от сумата от 30 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и стР.ния в резултат от увреждане - счупване на долния край на
лъчевата кост на дясната китка, настъпило на 06.11.2019г., поради падане в дупка на тротоар
в гр. София. ул. "Цар Симеон", ведно със законната лихва;
- сумата от 10 693,40 лева, мораторна лихва за периода от 02.10.2021г., до
02.10.2024г., както и
- сумата от 740,63 лева, представляваща имуществени вреди от пропуснати ползи
изчислени, като разлика между размера на трудовото възнаграждение и изплатения
болничен, за периода от 07.11.2019г. до 20.03.2020г.
Претендира и разноски.
Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:
- оспорва механизма на увредата; евентуално се прави възражение за съпричиняване;
- оспорва размерите на претенциите;
- оспорва и приложения снимков материал.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Депозирани са две заключения на ССчЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от
съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на второто в.л. в о.с.з. от
10.06.2025г. се установява, че:
1. СМЕ: Проведени са няколко контролни прегледа и няколко курса ФТ. Сега се
оплаква от болка и затруднена подвижност в дясна гривнена става.
Обективно състояние: палпаторна болка и ограничен обем на движение в дясна
гривнена става флексия и екстензия. Намалена мускулна сила на дясна ръка. Ограничение в
Д£Ж.
По Рентгенови данни за консолидация на фрактурата. Налични калусни калиификати
в областта.
При оглед - липсва оток и повишена лок. температура. Лека деформация в областта
на двата процеси стилоидеус. Не може да осъществи в пълен обем абдукция и екстензия на
папалеца. Осъществява юмручен и върхови захвати при намалена мускулна сила. Болка при
движение и палпация върху ставата.
След падане на 06.11.2019г. на ищцата е поставена диагноза счупване в долния край
на лъчевата кост на дясната предмишница. Това увреждане реализира медикобиологичния
признак трайно затруднение движението на крайник (дясната ръка) за срок не по-малък от
2
2.5-3 месеца при обичаен ход на възстановяване.
В тази период постР.лата е имала затруднения в ежедневното си обслужване, а
особено в периода на имобилизацията (обичайно 25 дни) и нужда от чужда помощ.
Такова счупване се получава при падане върху терена върху дланта при изпъната ръка
в лакета. То добре отговаря да бъде получено по начина описан в исковата молба.
При получаване на увреждането и в хода на раздвижване на ръката постР.лата е
изпитвала силни болки и стР.ния.
При подобни травми принципно настъпва възстановяване, но като остатъчни явления,
могат да останат болка при промяна на времето, болка при претоварване.
Рехабилитацията се провежда в амбулаторни условия. По принцип физиотерапията и
ЛФК-то това е пътека, която Здравната каса я поема само за една седмица. Винаги е хубаво
да се прави рехабилитация след подобни счупвания, а до каква степен е била достатъчна,
трябва да се прецени в окончателния вариант след приключването на рехабилитационните
действия, което практически на този етап е невъзможно да се каже, но е било важно да се
извърши.
2. ССчЕ: Размерът на полученото обезщетение от Р. Т. за ползван болничен за периода
07.11.2019г. до 20.03.2020г. е 3 363,56 лева, представляващо сбор от платените обезщетения
за временна неработоспособност от НОИ в размер на 3 268,96 лева и платените 3 дни за
сметка на работодател в размер на 94,60 лева.
Трудово ù възнаграждение за периода 07.11.2019г. до 20.03.2020г. в брутен размер
възлиза на 42 00,57 лева. След приспадане на дължимите публични вземания за сметка на
ищеца по ЗДДФЛ и вземайки предвид облекчението му, съгласно телково решение № 2544
от 19.07.2018г. (пожизнено), нетното трудово възнаграждение, ако ищцата би работила в
периода 07.11.2019г. до 20.03.2020г., би било в размер на 4 104,19 лева.
Разликата възлиза на 740,63 лева.
Към исковата молба е приложен снимков материал, който е достоверен, предвид
показанията на първите двама свидетели (това са веществени, допустими доказателства,
които се приемат чрез оглед – например: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г.,
II г.о. на ВКС и Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС).
Виждат се липсващи плочки, представляващи тротоарно покритие. Те образуват
квадрат с доста голяма повърхност, тъй като неналичните елементи са 4 (например - л. 25).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. К., И. и Т. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на ищцета). От тях се установява, че:
-св. К.: с ищцата се познавали след 2012г. Били приятели. Знае за инцидента от 2019г.
Имали уговорка да се видят (с постР.лата), за да се разходят с нея след работа и се чакали
пред банята където били фонтаните и гР.та. Тръгнали по ул. „Екзарх Йосиф“, заговорили се,
после свихме по една от уличките и завили по ул. „Цар Симеон“. Малко преди да излязат на
ул. „Раковски“, където живеело семейството на ищцата, буквално на 50м., тя стъпила в една
3
дупка и паднала. Видимо си била счупила ръката, която беше странно застанала и всеки
опит да я движи ù причинявал болка. Била наранила главата и лицето си, имало много кръв.
С друго хора успели да я вдигнат. Качили се в дома на г-жа Т..
На мястото, на което тя паднала, било тротоар. Настилката там и до днес била
плочки, но нямало такива. Имало един огромен правоъгълник, в който липсвали плочки.
Имало засипан чакъл или някакви парчета. Инцидентът станал близо до тотото, църквата
била отсреща, имало магазинче настрани.
-св. Т.: инцидентът станал през 2019г. - м. ноември привечер след работно време.
Докато приготвял вечеря, на вратата дошли първият свидетел и съпругата му, която била
цялата в кръв. Веднага извикали такси и отишли в „Пирогов“. Направили снимка и лекарят
обяснил, че ще опита да намести ръката без операция и без да слага шина. Тя не можела да
се съблече и свидетелят помогнал. След тава чул, че викала, защото ù разпъвали ръката.
След това я гипсирали с някакъв гипс, но не цялата ръка. Като се прибрахме първата вечер
тя била под стрес и виела от болка. Спането било трудно, защото не можела да легне, заради
ръката си. Не можела да се обслужва сама и съпругът ù и помагал. След 3 дни отишли на
контролен преглед и това се повтаряло. Вземала обезболяващи и други лекарства.
След като ù махнали гипса започнал дълъг процес на рехабилитация. Първоначално
ръката не се подобрявала и сменили няколко терапевта. След три месеца имало забрана
заради КОВИД и рехабилитацията преждевременно спряла. Тя останала с недораздвижена
ръка. В този период се чувствала безпомощна, защото зависела от свидетеля.
Била и в шок да не я съкратят от работа вследствие това физическо преживяване.
Свидетелят бил направил приложените по дето фотоматериали на следващия след
инцидента ден.
-св. И.: била колега на ищцата и работели заедно от 2017г. Знае за инцидента. Г-та Т.
се обадила и каза, че е претърпяла злополука и е със счупена ръка.
Върнала се 4-5 месеца по-късно на работа, но видимо не била възстановена и това се
видяло. Вече била обявена пандемията. Задълженията им били свързани с извършване на
контролна дейност, обработват се голям брой сигнали и жалби на граждани, които се
разпределят пропорционално на служителите в отдела. Тя нямала възможността да се справи
с работата си от физическата болка, която изпитвала, тъй като пръстите и непрекъснато се
схващали. Работата ù, която изоставала, се разпределяла между колегите ù. Екипите били от
двама човека. На практика фигурирала като член на екипа, но по-голяма част от работата ù
била поета от другите. Породило се напрежение между колегите. Това продължило доста
време.
Съдът кредитира показанията на първия свидетел. Те не противоречат на останалия,
събран по делото доказателствен материал. Относно показанията на съпруга, решаващият
орган намира, че в някаква степен целят да подпомогнат процесуалната позиция на ищеца –
това се отнася до продължителността на възстановителния период и страховете на съпругата
му да не бъде уволнена. Възможно е г-жа Т. действително да е имала притеснения в тази
4
насока (съобразно и показанията на третия свидетел), но тя, според второто в.л., е работила
в Държавна агенция за закрила на детето. Няма практика държавно учреждение да
съкращава работници или служители, претрепели подобен инцидент. Най-малкото такова
уволнение би било незаконно и подлежащо на съдебен контрол. Ако е имало някакво
притеснение, то не е било обективно оправдано.
Относно третия свидетел, съдът кредитира основно показанията ù относно
моментните затруднения на ищеца, свързани с постР.лата ръка.
от правна страна:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че
именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното
право - Решение № 5/06.06.2011г., по гр.д. № 47/2010г., на III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя
неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от
13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.
Т.е. твърденията на ищеца са достатъчни, за да се приеме, че претенцията е
допустима (арг. и от т. 7 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС). Без
значение е самоличността на конкретния работник, който, чрез бездействие, е допуснал
компрометиране на тротоарното пространство.
Не се спори, че улицата, а това включва и тротоара, е общинска собственост, както и
че задължението за поддържането им е на ответника (арг. в тази насока са и нормите на чл.
3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31 от ЗП).
Предвид фотоматериалите и свидетелските показание, съдът приема, че към датата на
инцидента, на тротоара на улицата, описана в исковата молба, е имало квадрат с липсващи
тротоарни плочки. По време на придвижване ищцата е стъпила именно там и е паднала.
Самите фотоматериали съдържат данни за компрометираното място на тротоара, за
което ответникът навежда довод, че нямало достатъчна яснота. Ищецът не е бил длъжен да
ги прилага или да описва подробно дупката. Това в случая е сторено с оглед улесняване на
доказването, но е и допълнителен аргумент за неоснователното възражение на общината.
Никакви аргументи за неположена грижа от страна на ищеца – в смисъл
несъобразяване със състоянието на тротоара, не могат да се възприемат. Г-жа Т., както и
всеки друг минувач, може да предполага, че тротоарната настилка се поддържа адекватно,
съответно не и е длъжна да помни за проблемните места, ако случайно в предходен момент
ги е забелязала.
Действително е общоизвестното обстоятелството, че състоянието на тротоарната
настилка в голяма част от столичните квартали е в състояние, което е далеч от дължимото
(липсващи плочки или шахти, счупени плочки, разместени и непредставляващи равна
повърхност и т.н. – например Решение на СГС от 04.10.2023г. по гр.д. № 5058/2022г.).
5
Нормално е човек, запознат с реалностите в столицата да е с повишено внимание, но
това не е юридическо задължение, а само житейска необходимост с оглед избягване на
подобни инциденти. Такива инциденти са възможни и при най-малкото разсейване.
Задължение по отношение на пешеходеца е налице само, ако проблемният участък е
отбелязан по някакъв начин и ограден от служители на общината, което в случая не е било
сторено.
I 1.2. неимуществени вреди:
главница:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, стР.ния, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други стР.ния и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на постР.лия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая е установено, че:
1. стрес при самото падане – 3 000 лева;
2. съобразен е същински 3 месечен период на възстановяване. Според свидетелите
около 4 месеца (но тава вероятно включва и част от периода на рехабилитация). В този
момент са били настъпили ограниченията, свързани с COVID 19, която предполага
практически усложнения, за което сочи и съпругът на постР.лата – общо 9 000 лева;
допълнително, с оглед невъзможността да се самообслужва за първите 25 дена – 2 000 лева.
Пандемията може и да е била и една от причините за забавеното връщане на ищцата
на работа, съобразно свидетелските показания.
3. несъвсем пълно възстановяване – лека деформация и невъзможност за
осъществяване в пълен обем на част от функциите на ръката – 8 000 лева.
Общо – 22 000 лева.
Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият
принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната
валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се
стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер
равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното
задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо опредЕ.та по вид и количество валута към този
момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. №
2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров).
6
Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност
на парите към датата на инцидента. Така, инфлацията е съобразена като относителен
критерий за определяте на покупателната/обезщетителна стойност на националната валута
към момента на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).
Според интернет калкулатора за инфлация (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по
т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК; също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело №
3502/2018г.), от датата на инцидента до настоящия момент, обезценяването на националната
вулата е 38,60 % (https://www.nsi.bg/statistical-data/114/372).
Така, обезщетението би могло да се определи към настоящия момент на 13 508 лева,
след корекцията с 38,60 %. За горницата искът е неоснователен.
Рехабилитация е проведена, като няма данни (доказателства, ангажирани от страна на
ответника), курсът да е бил недостатъчен, което да е допринесло за удължаване на срока за
възстановяване; или за непълното възстановяване. От тази гледна точка, съпричиняване
(компенсация на отговорности) не е налице.
Ответникът не ангажира и доказателства за предходното (преди падането)
здравословно състояние на ищцата (чл. 154 от ГПК).
лихви:
Сумата е изчислена по реда на чл. 162 от ГПК – 4 814,89 лева (лихвен калкулатор).
II. имуществени вреди:
Имуществените вреди възлизат на сумата, посочена от в.л. (разлика между получено
обезщетение и трудовото възнаграждение на ищцата за периода, през което е била в отпуск
по болест) - 740,63 лева.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от първоначалния размер на исковете - 3 481 лева.
Минимумът, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (съобразена само като насока), възлиза на 3 991,95 лева. На основание т. 3 от ТР от
6.11.2013г., т.д. № 6/2012г., съдът не намира, че договореният размер следва да се коригира.
На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение - 244,64 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 3 236,36 лева (Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о.,
гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011
г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
„Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на Р. П. Т., ЕГН **********, гр. София. ул. ****,
съд.адр.: гр. София. пл. "**** тел. **********, e-mail: **********, чрез адв. Р. А., л. № ****
от САК (ЕПЕП – л. 128), следното:
- сумата от 13 508 (тринадесет хиляди петстотин и осем) лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и стР.ния в резултат от увреждане
- счупване на долния край на лъчевата кост на дясната китка, настъпило на 06.11.2019г.,
поради падане в дупка на тротоар в гр. София. ул. "Цар Симеон", ведно със законната лихва,
считано от 02.10.2024г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 4 814,89 (четири хиляди осемстотин и четиринадесет лева и осемдесет
и девет стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 02.10.2021г., до 02.10.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 10 693,40 (десет
хиляди шестстотин деветдесет и три лева и четиридесет стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 740,63 (седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки)
лева, за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи изчислени, като разлика между
размера на трудовото възнаграждение и изплатения болничен, за периода от 07.11.2019г.
до 20.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2024г. до окончателното ù
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал.8 от ГПК,
- сумата от 3 236,36 (три хиляди двеста тридесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и
направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8