Определение по дело №210/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на депозирана жалба от адвокат И. П., защитник на подсъдимия М. М. П. от град Г.Д., против Присъда № 163/23.03.2009г. на РСГД, постановена по НОХ дело № 99/2009г. по описа на същия съд.

Направените оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда, като се релевират доводи за недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, за което подсъдимия П. е бил признат за виновен от първоинстанционния съд. Така възразява се с жалбата, че съдът не е извършил цялостна и правилна оценка на събрания доказателствен материал, като постановения съдебен акт е резултат от непълен, неточен и очевидно едностранчив анализ на събрания доказателствен материал. Така според защитника на подсъдимия по делото, съдът необосновано е счел, че е налице длъжностно присвояване, въпреки че представения по делото трудов договор не е подписан от работника, а по делото не е изискана и длъжностната характеристика за да се установи и докаже ако П. е бил в трудово правни отношения с „Суити – 2001 – Цв. Т.”, какви са били преките му задължения във връзка с работата която е извършвал. Отделно са наведени възражения, че в хода на съдебното следствие не е установено и доказано изобщо едно от деянията, за които подсъдимия също е бил признат за виновен, за което не са събрани убедителни доказателства, като дори са налице съмнения за неговия извършител, след като свидетелят К. в своите свидетелски показания не е разпознал подсъдимия по делото като лицето което е взело от него петте чувала със захар. Изразява се недоумение от защитника на М. П., че макар в съдебната фаза на делото пред първоинстанционния съд да е представено и приобщено като доказателство категорично писмено доказателство, че сумата предмет на престъплението за което е повдигнато обвинение да е изцяло възстановена на собственика и, макар и от бащата на подсъдимия, но до приключването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, решаващият съд не е приложил превилегирования състав на чл. 205 от НК, а е наложил наказанието си по основния състав на чл. 201 от НК, по който е повдигнато обвинението по делото, което е индикция за една предубеденост на съдебния състав. Акцентира се от защитата, че поради повдигнато срещу подсъдимия П. обвинение за друго много тежко престъпление, за което е налице огромен обществен интерес, настоящото дело е било като „горещ картоф” за съдебния състав, който е искал единствено и само то бързо да приключи пред първата инстанция. Изложените доводи дават основание на жалбоподателката да твърди че липсват достатъчно доказателства за вината на подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение, като ако съдът беше обсъдил доказателствената съвкупност задълбочено и безпристрастно, би постановил оправдателна присъда по делото. Адвокат П. моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия П. на невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.

В хода на наказателното производство пред въззивната инстанция, поради отказ от страна на защитника на подсъдимия, по реда на чл. 95 ал.1 от НК от изпълнението на задълженията на защитник по делото, съдът е допуснал правна помощ и назначил нов служебен защитник на подсъдимия П.. В съдебното заседание адвокат Л. изказва становище, че поддържа изцяло въззивната жалба, поради съображенията изложени в нея, като не прави искания за събиране на нови доказателства. Защитникът на подсъдимия моли съда да отмени присъдата като неправилна и незаконосъобразна, като постанови нова присъда и признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение, тъй като не са събрани достатъчно доказателства от обективна и субективна страна, които да ангажират неговата наказателна отговорност. Отново се акцентира върху становището, че първоинстанционният съд е „бързал” да постанови съдебния си акт, за да се отърве от делото, като е сторил това при непълнота на доказателствата и така грубо е нарушил правото на защита на подсъдимия. Всички искания на защитата пред първоинстанционния съд са оставени без уважение от съда. Изложените доводи от защитника на подсъдимия П. в пледоариите по съществото на делото съдържат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал като е изградил неверни изводи относно правно релевантни факти за които няма убедителни доказателства. Така липсват солидни правни аргументи защо съдът е счел че е налице длъжностно присвояване, след като за задълженията на подсъдимия като шофьор се е довери само на свидетелските показания и то на неговия работодател и на нейния син. Защитникът на подсъдимия пред въззивния съд твърди, че от събрания доказателствен материал не се установява и доказва по категоричен начин също така каква сума точно е присвоена, тъй като на подсъдимия е било отказано искането за назначаване на счетоводна експертиза. Изложените съображения от адвокат Л. от фактическа и правна страна и дават основание да счете, че атакуваната присъда съставлява един порочен съдебен акт, като допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат санирани пред въззивната инстанция, като моли въззивния съд да уважи депозираната жалба като основателна, да отмени изцяло атакуваната присъда и да върне делото на РСГД за повторно разглеждане от друг съдебен състав.

Прокурорът от О. П. Б. в открито съдебно заседание по въззивното дело, изказва становище, че постановената от РСГД присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло от въззивният съд. Така възражението на защитата, че авторството на деянието е останало недоказано е според представителят на държавното обвинение абсолютно неоснователно и неподкрепено от събраните от първостепенния съд доказателства. Прокурор Г. акцентира върху обстоятелството, че събраните доказателства пред първата съдебна инстанция напълно подкрепят тезата на обвинението, като се доказва по безспорен начин извършителите на деянието и неговата вина. Така установява се от събраните доказателства, че подсъдимия е бил на работа при „Суити – 2001 – Цв.Т.”, като е работел там по трудов договор като шофьор, като на П. са били възложени и функции по разнасяне на стоки и отчитане на парични средства, които той е имал правомощията да получава лично и за сметка на едноличния търговец. Така безспорно се доказва от събраните гласни доказателства, че подсъдимият е имал отчетнически функции и може да бъде субект на престъплението длъжностно присвояване. Събрани са убедителни доказателства от обективна и субективна страна в подкрепа на повдигнатото обвинение, като всички факти от правно значение по делото са категорично и точно доказани. Дееца е присвоил незаконно поверените му парични средства, като на практика се е разпоредил с тях без да има намерение да ги връща. Прокурорът от О. П. Б. изрично се спира в пледоариите си на обстоятелството, че пред първостепенния съд са събрани категорични доказателства, че присвоените в резултат на деянието суми са били възстановени от бащата на подсъдимия, но до приключването на съдебното следствие пред РСГД. Във връзка с индивидуализацията на наказанието, представителят на държавното обвинение изказва становище, че са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, като съдът правилно и законосъобразно е наложил наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 8 месеца. В заключение прокурорът изказва становище, че събраните доказателства от първоинстанционния съд по категоричен начин подкрепят обвинението, като са установени всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 201 ал.1 от НК, за което подсъдимия е бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, като въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият в пледоариите си пред въззивната инстанция и при последната си дума, моли присъдата на РСГД да бъде отменена, а делото върнато за повторно разглеждане.

За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:

С Присъда № 163 от 23.03.2009г. по НОХ дело № 99/2009г. по описа на РСГД, съдът е признал подсъдимия М. М. П. от град Г.Д., за ВИНОВЕН по повдигнатото срещу него обвинение за това че за периода от 07.03.2008г. до 14.03.2008г., в град Г.Д., Б. област, в качеството на длъжностно лице – „шофьор” към ”Суити – 2001 –Цв.Т.” – град Г.Д., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди пари – сумата от 829.10лв., собственост на ”Суити – 2001 –Цв.Т.”- град Г.Д., връчени му в това му качество, както следва:

1. На 07.03.2008г. е присвоил сумата от 454.10лв., собственост на ”Суити – 2001 –Цв.Т.” – град Г.Д., връчени му в това му качество;

2. На 14.03.2008г. е присвоил сумата от 375.00лв., собственост на ”Суити – 2001 –Цв.Т.” – град Г.Д., връчени му в това му качество, като на основание чл. 201 пр. 1 от НК, във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, чл. 54 от НК и чл. 46 б.”б” от ЗИН, го ОСЪЖДА да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 месеца, при първоначално общ затворнически режим.

В мотивите към така постановената присъда, първоинстанционния съд при излагане на съображенията си относно фактическата обстановка която счита за установена въз основа на събраните доказателства по делото, е посочил от обективна страна обстоятелствата при които са били извършени всяко едно от деянията, така както те са описани в обвинителния акт по делото, като е анализирал и интерпретирал подробно всяко едно от тях поотделно и се е позовал на процесуалната годност и съдържанието на доказателствата което е приел за допустими и относими към основания предмет на доказване по делото. За наличието на качеството на длъжностно лице на подсъдимия, съдът се е позовал на ТР № 73 – 1974г. на ОСНК на ВС, като е счел за установено и доказано, че подсъдимият е работел по трудов договор като „шофьор”, при ”Суити – 2001 –Цв.Т.” – град Г.Д., като във връзка с изпълнение на задълженията му, са му били поверени за пазене и разпореждане имущества на едноличния търговец, предмет на търговски сделки, като същият е имал задължението да получава и отчита паричните средства за доставените сладкарски и захарни изделия, както и да отчита пред едноличния търговец получаваните за тях парични суми, като съдът се е позовал за тези свои правни изводи най – вече на събраните по делото гласни доказателства, на частичните признания на подсъдимия и обстоятелството, че никоя от страните по трудовия договор не възразява срещу неговото реално съществуване. Основният извод на съда – че са налице достатъчно доказателства които да подкрепят тезата на обвинението че е извършено от подсъдимия П. длъжностно присвояване на посочените в обвинителния акт по делото суми, като от обективна и субективна страна е извършено престъплението за което е повдигнато обвинение – по чл. 201 от НК. Тези съображения на съда са послужили като основание при формирането на вътрешното му убеждение за вината и отговорността на подсъдимия П., да постанови обжалваната присъда по първоинстанционното дело. В мотивите към постановения съдебен акт, при съображенията изложени във връзка с индивидуализацията на наложеното на П. наказание, е посочено че е отчетена високата обществена опасност на деянието с оглед на конкретните обстоятелства при които то е извършено и с оглед на причинения вредоносен резултат и сравнително високата обществена опасност на дееца. Съдът е изключил приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1, б.”б” от НК, като обаче е отчел обстоятелството, че присвоените парични средства са възстановени на едноличния търговец до приключването на съдебното следствие пред първата инстанция по делото, като съдът изрично е отбелязал в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл. 205 ал.1 т. 1 от НК, в този случай се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до 5 години, като съдът е счел че на П. следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА близо до предвидения в закона минимум за този вид наказание и по – конкретно – за срок от 8 месеца. Отчитайки липсата на законовите предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, съдът е постановил така наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно и при първоначално общ режим на изтърпяване.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като същата е депозирана пред съда в срока по чл. 319 от НПК от защитника на подсъдимия с неговото съгласие, формално същата има изискуемата от закона форма и съдържание, като е подписана от адвокат Пелтекова и се поддържа пред въззивния съд от П. и от неговия защатник, поради посочените в жалбата съображения, като същата не е оттеглена в срока и по реда на чл. 324 от НПК.

Въззивният съд, след като обсъди направените с въззивната жалба оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като извърши цялостна служебна проверка на обажлваната присъда, съгласно правомощията си и в съответствие с разпоредбата на чл. 314 ал.1 от НПК, в хода на разглеждането на делото и след анализа на събраните доказателства и мотивите на първоинстанционния съд констатира, че при постановяването на съдебния акт и при изготвянето на мотивите към него, е допуснато съществено процесуално нарушение, което не само е довело до ограничаване на правата на страните в процеса и най – вече на правото на защита на подсъдимия, но е довело и до необоснованост на постановения съдебен акт, както и до невъзможност за въззивната инстанция да извърши проверка в рамките на правомощията си. Ето защо въззивният съд намира депозираната въззивна жалба по съществото и за основателна.

Въззивният съд във връзка с правомощията си за служебна проверка изцяло на правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, и на задължението си да извърши изследване за съществуващи процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, счете че е допуснатото съществено процесуално нарушение, което не може да бъде преодоляно от въззивната инстанция по делото и същото е неотстранимо в тази фаза на наказателното производство. Постановената от първоинстанционния съд присъда, със съдържание съобразно разпоредбата на чл. 301 от НПК, съставлява схематичен и диспозитивен израз на решението на съда по делото, изразяваща вътрешното му убеждение, основаващо се на убеденост, почиваща на доказателствената съвкупност по делото, която намира своя пълен външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. Недопустимо е каквото и да е било противоречие между присъдата и мотивите изложени от решаващия съд към нея по най – важните въпроси, които съдът решава в хода на делото. Това е така тъй като същите са единство, инкорпориращо в себе си начина на изграждането на вътрешното убеждение на съда са начина по който решението става достояние, както на страните по делото, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно упражняването на контрол за законосъобразност в рамките на правомощията дадени от процесуалния закон. Противоречието между мотивите на съда и издадената присъда, не дават възможност да се разбере какво всъщност е решил и обсъждал решаващият съд, поради което следва да се счете, че постановения съдебен акт не отговаря на изискванията на чл. 301 и 308 от НПК, като на практика може да се счита, че изобщо липсва правилен и валидно постановен съдебен акт. Внимателния анализ на обжалваната присъда сочи, че при приложението на материалния закон и определянето на вида и наказанието, съдебният състав на Районен съд Г.Д. е признал подсъдимия П. за виновен за престъпление по чл. 201 от НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, като наказанието е определено по реда и при условията на чл. 54 и чл. 36 от НК. В мотивите към обжалваната присъда, в частта им относно индивидуализацията на наложеното наказание, от първоинстанционният съд изрично е посочено, че са налице категорични доказателства по делото за доброволно възстановяване на присвоените парични средства на собственика едноличен търговец, преди приключването на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, като се сочи че в този случай предвиденото наказание съобразно чл. 205 ал.1 т.1 от НК е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до 5 години, в каквито рамки съдът след като е отчел отегчаващите и смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, е наложил наказанието си от 8 месеца, близо до предвидения в закона минимум за това наказание. Тази неяснота и противоречие между присъда и мотивите към нея, води до съществен процесуален порок на постановената присъда от първоинстанционния съд, тъй като не става ясно по кой текст от закона съдът е наложил наказанието си – по основния състав на чл. 201 от НК във връзка с длъжностно присвояване или по привилигирования състав на чл. 205 ал.1 т.1 от НК.

Така изложените мотиви са противоречиви и разнопосочни, като не съответстват на посоченото в присъдата, към която са изготвени. Така не се дава ясен и точен отговор на въпроса съобразно чл. 301 ал.1 т. 3 от НПК, като става невъзможно проследяването на волята на решаващият съд и проверката на неговото убеждение досежно индивидуализацията на наложеното наказание на подсъдимия. Така макар и формално да е постановена една присъда, съдържаща реквизитите на чл. 301 ал. 1 от НПК, тя не съдържа мотиви, които да дадат отговор на въпроса – какви са били правните съображения и доводи на първоинстанционния съд при индивидуализацията на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и кой текст от материалния закон реално е приложен от съда, тъй като в тази част е налице противоречие между съдебен акт и мотивите изложени към него.

Допуснатото процесуално нарушение на процесуалните правила при постановяването на присъдата и изготвянето на мотивите към нея е съществено, тъй като грубо е нарушено правото на защита на подсъдимия, който е лишен от възможността да разбере каква е била действителната воля на съда относно размера на наказанието което той следва да изтърпи и дали е осъден по основния или привилигирования текст от закона. Тази неяснота е станала причина подсъдимият да не може да развие доводите си пред въззивния съд и да упражни правото си на въззивна жалба пред по – горната инстанция. Така видно от оплакванията изложени във въззивната жалба въз основа на която е инициирано настоящото производство, защитникът на подсъдимият е счел съдът за предубеден и заинтересован, тъй като в присъдата си същият не е приложил текста на чл. 205 от НК, въпреки категоричните доказателства за възстановяването на вредите от престъплението до приключването на съдебното следствие пред районния съд. Назначенията нов служебен защитник на подсъдимия пред въззивния съд, след като вече се е запознал с мотивите на първоинстанционния съд твърди, че наказанието е незаконосъобразно определено и несправедливо и моли съда да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд. В тази насока е и искането на подсъдимия по делото.

От друга страна противоречието между присъда и мотиви относно приложението на материалния закон от първоистанционния съд при определянето на наказанието, прави невъзможно упражняването на кантролните правомощия на въззивната инстанция досежно законосъобразност и справедливост на определеното наказание. Липсата на ясно формирана и обективирана безпротиворечиво правна воля на първоинстанционния съдебен състав прави невъзможно преценката на начина на нейното изграждане, както и на обосноваността и от доказателствената съвкупност. Не случайно в разпоредбата на чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, този процесуален порок е посочен изрично като съществено процесуално нарушение даващо основание за отмяна без преценка по същество. Като е изготвил едни лаконични, противоречиви и логически несвързани мотиви към обжалваната по настоящото дело присъда в частта и относно начина на определяне на наказанието, първоинстанционния съд е поставил въззивната инстанция пред абсолютната невъзможност да извърши проверка за съблюдаването на един от основните принципи на наказателния процес – съдът при постановяването на присъдата и нейното мотивиране да изгради вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Изготвените мотиви в тази им част относно индивидуализацията на наказанието са противоречиви, лишени от вътрешна логика и постановени при превратно тълкуване на заокона, до степен на пълно опорочаване и неяснота коя от разпоредбите на материалния закон е приложена от първостепенния съд, което следва да бъде приравнено на пълната липса на мотиви, което всякога съставлява основания за отмяна на постановената присъда и връщането и за ново разглеждане от нов състав на съда /Р – 682 – 2007г. на І н.о. на ВКС на РБ/.

Съобразно разпоредбите на чл. 305 във връзка с чл. 301 от НПК, решаващият съд е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени средства и какви са правните съображения за взетото решение. При извършване на въззивната проверка на обжалваната присъда, настоящия състав на съда счете, че първоинстанционния съд не е изпълнил докрай прецизно задълженията си съгласно чл. 13 ал.1, чл. 107 ал. 1 и чл. 105 ал.3 от НПК да установи релативната истина по делото, като макар в мотивите към присъдата си да е направил подробен анализ на всички събрани доказателства и да е изложил убедителни и логически съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, съдът се е задоволил най – вече с доказателствата събрани на досъдебното производство, като е отказал на защитата събирането на редица нови доказателства в съдебната фаза. Така съдът робувайки на принципа за бързо разглеждане на делото и в разумен срок, е пренебрегнал друг изключително важен принцип в наказателното право – за пълното и всестранно изясняване на обективната истина при пълнота на правно ревелантните факти. Следва при повторното разглеждане на делото от друг състав, първоинстанционният съд да прояви по – голяма процесуална активност и да събере повече доказателства за установяването на редица обстоятелства от обективна страна, които са относими към основния предмет на делото- съществувало ли е трудово правно отношение между подсъдимия и неговия работодател – едноличен търговец, какво е било действителното съдържание на длъжността която П. е заемал съобразно длъжностната характеристика за тази длъжност, както и какви са били реалните му правомощия във връзка с доставката на стоките до потребителя и начина на заплащане и осчетоводяване. Важни по делото са и въпросите – колко автомобила общо са работили във фирмата към момента на осъществяването на деянието и кои работници са ги управлявали като шофьори, както установяването на точния размер на присвоените средства. В тези насоки съдът е кредитирал само събраните гласни доказателства, като не е положил дължимите процесуални усилия да събери писмени доказателства и така да ги провери.

При изложените правни съображения от въззивната инстанция във връзка с извършената цялостна проверка на правилността на присъдата и в обема на правомощията си съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, въззивният съд констатира съществено процесуално нарушение по делото при осъществяването на правомощията на съда при постановяването на присъдата и изготвянето на мотивите към нея, което е от естеството на отстранимите процесуални нарушения по смисъла на чл. 335 ал. 2 от НПК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като същото от една страна нарушава правото на защита на подсъдимия, лишавайки го от възможността да научи на какво материално правно основание е наложено наказанието му за престъплението за което е признат за виновен, а от друга поради неясни мотиви и противоречиво изложение на правни аргументи и доводи на решаващия съд, не дава възможност на настоящата въззивна инстанция да изпълни точно задълженията си за проверка на законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт. Въззивният съдът счете, че процесуалния порок на постановения съдебен акт не може да бъде саниран, като същият съгласно константната пракитка на ВКС на РБ, всякога е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което делото следва да се върне на РСГД.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК във връзка с чл. 335 ал. 2 от НПК и чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 163/23.03.2009г., постановена по НОХ дело № 99/2009г. по описа на РСГД, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на РСГД, за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: