Р Е Ш Е Н И Е
№ 260555
гр.Пловдив, 13.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично
заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря:
ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 2069/2020г. по
описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-1030-000776 от 06.02.2020г., издадено от М. В.
М. , на длъжност *** сектор
“Пътна полиция” на ОД МВР - Пловдив, с което на А.Т.Д., ЕГН:**********, с адрес
***, на основание чл.178Е от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение
на чл.98, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата.
В
жалбата се поддържа, че наказателното постановление е нaказателното
постановление е неоснователно, тъй като не е устанонвено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на водача и неговата вина, като
сочи, че не е бил водач, а само собственик на автомобила. Още твърди нарушение
реквизитите на чл.57 от ЗАНН с оглед посочване длъжността на актосъставителя.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят Д. се
явява пред съда и поддържа жалбата си, като сочи, че посочения час на
нарушението не кореспондира с истината, доколкото по това време обикновено е на
работа, свидетелят също твърди, че няма спомен, както и че много от реквизитите
са объркани и съответстват на фактологията, отново предлага наказателното постановление
да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в писмено становище посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя,
както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, а алтернативно - адвокатското възнаграждение
да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 28.02.2020г.
видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
02.03.2020г. чрез сектор “Пътна полиция” на ОД МВР - Пловдив, съгласно
отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
04.11.2019г., около 09.23 часа, в гр.Пловдив, на ***, Ю.Н.Ч., в качеството му на *** при
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Пловдив констатирал, че МПС –
автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. № „***“, било паркирано на тротоара на същото
място. За последното, свидетелят Ч. съставил глоба с фиш № ********** от 04.11.2019г..
След
като получил екземпляр от глоба с фиш № ********** от 04.11.2019г.,
жалбоподателят Д. подал Заявление, с което оспорил нарушението.
С
оглед на горното, на 01.07.2019г., Ю.Н.Ч. съставил АУАН с бланков № 149052 срещу
жалбоподателя А.Т.Д.,
за нарушение на чл.98,
ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от жалбоподателя Д.. Въз основа на последния АУАН било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел А.Т.Т., които
съдът намира за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране на твърдяното
нарушението, обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на
акта.
Описаната
и възприета фактическа обстановка се установява и от всички писмени
доказателства по делото – оригинал на глоба с фиш № ********** от 04.11.2019г.
от който се установява факта на съставяне на същата и описаните в последната
констатации.
Относно
приложението на процесуалните правила: Съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, като за актосъставителя следва да
се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т.
5 от ЗМВР, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
В
нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните два
липсва законосъобразно описание на нарушението.
В
случая, като нарушена разпоредба е посочен чл.98, ал.2, т.2 от Закона за
движение по пътищата, съгласно която паркирането е забранено „на платното за движение и на тротоара
непосредствено пред входовете на жилищни
сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях“.
Въпреки
това, в описателната част на АУАН и наказателното постановление е посочено
единствено, че нарушението се изразява в това, че „Водача ма МПС паркира на товара. АУАН съставен по фиш – **********“.
В описателната част на АУАН и наказателното постановление няма твърдение, че МПС
– автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. № „***“ е бил паркиран пред вход на жилищна
сграда и гараж, като това е затруднило достъпа до тях. Последното е отразено не
в частта на АУАН и наказателното постановление, където е писано нарушението, а
в тази им част, където бланкетно се цитира посочената като нарушена законова
разпоредба.
От
горното се налага заключение, че в АУАН и наказателното постановление липсва
описание състава на нарушението на чл.98, ал.2, т.2 от Закона за движение по
пътищата, а именно – не се твърди, че МПС – автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. №
„***“ е бил паркиран пред вход на жилищна сграда и гараж, като това е
затруднило достъпа до тях.
Горното
води до практическа липса на възможност за съда да разгледа по същество въпроса
осъществено ли е твърдяното в наказателното постановление нарушение, доколкото актосъставителя
и административнонаказващият орган сочат
наличието на всички сътавомерни за нарушението елементи.
Ето
защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
– за наказателното постановление, следва да се преценят като такива от
категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване
съставомерните по твърдяното деяние факти лишава лицето, сочено като нарушител,
от правото му да разбере горните и съответно - от възможността да организира
защитата си. Последните съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-000776 от 06.02.2020г., издадено от
М. В. М. , на длъжност *** сектор “Пътна полиция” на ОД МВР - Пловдив, с което
на А.Т.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.178Е от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от Закона за движение по
пътищата.
Решението подлежи на обжалване в
14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено
и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.