РЕШЕНИЕ
номер ……………….…/ ……...08.
2014 год., град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На тридесет и първи юли Година
2014
в открито заседание при закрити врата в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
Секретар Х.А.
като разгледа докладваното от съдията(определен на случаен принцип)
търговско дело номер 602 по описа за 2014 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по приети за разглеждане съединени искове за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 и
635 от ТЗ, предявени от кредитори:
1. „ГОРПРОМ“ЕООД, ЕИК *********
гр. Б., ул. Яне Сандански 15 вх.Б, представлявано от управител Георги Борисов;
2. „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ЕАД, ЕИК ********* гр. С., ул. Гогол 18-20, представлявано от изп.
директор Ани Ангелова и прокурист Михаил Петков, чрез ю.к. Манковски, Т. и
Киров
и
3. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* гр. С., ул. ***,
представлявана от изпълнителни директори С.П.В. Р.И.Т., чрез адв. Ж. (ВАК)
срещу длъжник "КАМБИТОВ И
СИН ”ЕООД,
ЕИК ********* гр. В., ул. Осми Приморски полк 57а, представлявано от управител
Сашка Лулеова.
Ищците насочват самостоятелни претенции срещу ответника като капиталово
търговско дружество. Кредиторите се позовават на неизпълнение на изискуеми
парични дългове по търговски сделки- вземания
по доставки и текущи кредитни сделки с
падежи от средата на 2013г (съответно на
презумпцията по чл. 608 ал. 2 вр. ал.1 ТЗ), както и че ответното
дружество не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му. Първоначалният иск, към
който са се присъединили съищците е основаван на
твърдения за неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответника, като се сочи, че невъзможността
да посреща безспорни текущи задължения е съпроводена със спадане на краткотрайните
активи.
Ответникът не е оспорил твърденията на ищците.
Твърденията за наличие на фактите от хипотезите на неплатежоспособност и
свръхзадълженост са подробно докладвани от съда в проект за доклад(л. 138-139),
утвърден като устен доклад с допълнение
в протоколно определение от 03.07.2014г.
Страните не твърдят новонастъпили факти, налагащи допълване на доклада.
По същество както ищците, така и ответника- длъжник (
становище на л. 177)молят да бъде открито производство по несъстоятелност и да
се определи датата на неплатежоспособността, като „ГОРПРОМ“ЕООД сочи като
установена дата на неплатежоспособността 31.03.2014г, а „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ЕАД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, считат за такава датата 31.12.2013г., като се позовават на
преустановено обслужване на задължения към основни кредитори и инцидентни
плащания в следващия период без сигурни данни за постъпления от дейността.
Кредиторът „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД поддържа и искане за прекратяване на
дейността на търговеца на основанията по чл. 630 ал.2 ТЗ, като се позовава на
предприета разпродажба на активи.
Ищецът „ГОРПРОМ“ ЕООД е заявил готовност за предплащане
на разноски за откриване на
производството, като е посочил и лице за назначаване като временен синдик.
Предложението е оспорено от останалите кредитори, като допълнително в
предоставения срок с писмените си бележки „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД, са представили
и доказателства за внесени авансово разноски за покриване на начални разноски
по откриване на производството общо в размер от 1000лв и са мотивирали насрещно предложение за лице, отговарящо на
изисквания за назначаване като временен синдик.
Само ищците „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД са предявили и
претенции за разноски.
По предварителните въпроси и допустимостта на
производството съдът се е произнесъл с определение по чл. 140 ГПК №2028/26.05.14г.
и понастоящем не са налице обстоятелства, налагащи ревизията на това
произнасяне.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна по съществото на спора :
І. По легитимацията на ищците:
Въз основа на неоспорени твърдения на страните и
представените по делото писмени доказателства (вкл. признанието в молба на
длъжника на л. 177) съдът приема за
безспорни между тях вземания, както следва: за неплатена просрочена цена по договор
за доставка на дървен материал, изпълнена от „ГОРПРОМ“ЕООД с приемане на
стоката на 30.08.13г; за непогасен сбор от просрочени и предсрочно изискуеми от
27.03.2014г главница, договорни, наказателни и законни лихви и разноски по
събирането им, по договор и анекси за револвиращ кредит,
предоставен от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД и за непогасен сбор от просрочени
и предсрочно изискуеми от 13.06.2014г главница, договорни, наказателни лихви и
такси разноски по събирането им, по договор и анекси за кредитна линия,
трансформиран в кредит за оборотни средства, предоставен от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Всички неоспорени вземания съответстват на абсолютни
търговски сделки по чл.286 ал.2 вр чл. 1
ал.1 от ТЗ. Правото на иск е упражнено
надлежно от лица с доказана легитимация
по чл. 625 ТЗ.
ІІ. По наличие на предпоставки по чл. 608 или чл. 742 ТЗ:
Ответното дружество признава, че вземанията на ищците,
с настъпил падеж не са погасени поради
невъзможност на дружеството да генерира в предприятието си необходимите парични
средства, както и че финансовите затруднения на дружеството са придобили траен
характер.
Тези признати обстоятелства изцяло се потвърждават от цялостния анализ
на финансовото състояние на предприятието в периода 2008г-2014г, извършен от
вещото лице по допуснатата експертиза. Подробното изследване на коефициентите
на задлъжнялост, ликвидност и платежоспособност в различните моменти от
дейността на дружеството сочат ясно очертана динамика на свиване на пазарните
позиции (постепенно, но трайно намаляване на приходи от продажби в таблица 4 на
л. 325) и неуспешно овладяване на разходите, завишени драстично през 2013ги
2014г, когато допълнително намаляват и дълготрайни активи, свързани с производството
( в табл. 2 на л. 324 е показана липса на машините и оборудването,
нематериалните активи и финансови инструменти). Установени са последователни
периоди с отрицателни финансови резултати ( загуба), които са изчерпили
наличния резерв в дружеството ( заделен и формиран в предходни периоди), като
към 2014г собственият капитал спада до отрицателна величина( таблица 3 на л.
325). Осъществяването на оборотни доставки е довело и до концентриране на значителен
дял на краткотрайни активи във вземания, чиято събираемост е останала
несигурна. В резултат на привличане на значителен обем капитал обаче( макар и
да не е бил ефективно използван) предприятието е съумяло да поддържа стабилно разплащания до края на
2013г. Макар да е генерирало загуба, все
пак обслужването на текущите задължения е било възможно, поради периодичното преструктуриране на задълженията
по кредитите(включително и чрез външен ресурс за обезпечаване чрез имущество на
трети лица). Списъкът на непогасените задължения, налични вече към 2014г сочат,
че плащания, макар и само на предпочетени от длъжника кредитори са извършвани текущо
през 2013г, а падежите на вземанията на пренебрегнатите кредитори датират в
същия период (края на 2012 и през цялата 2013г). Изключение прави едно
незначително вземане от 379лв, възникнало в началото на 2012г, чието неплащане
не може да се приеме за осуетено поради липса на средства при общия обем на
разходите за тази година (7522 х.лв). По-значително е вземането на НАП с падеж
от края на 2008г, но същото е било предявено съдебно, поради което неплащането на
този кредитор към 2013г следва да се оправдае като резултат от възприемането на дълга като подлежащ вече на принудително
изпълнение. Съответно пропускането на погасяването на задълженията с по-ранни
падежи не следва да се приема като наложило се от липса на средства спиране на
плащанията през 2013г.
Общият анализ на ликвидността и
финансовата задлъжнялост сочи постоянно намаляване на коефициентите до спадане
под референтните стойности, изследвани от вещото лице, съпроводени с все
по-ясно очертана зависимост на предприятието от кредиторите му. В края на
изследвания период( март 2014г), непосредствено преди предявяване на иска,
предприятието е и декапитализирано, в резултат на намаляване
на активите му до стойност под общия размер на задълженията. Същевременно обаче
вещото лице посочва, че поддържаните нива на общата ликвидност биха позволили
текуща търговия, ако обаче осчетоводените краткотрайни активи действително са
налични и могат да се ликвидират ефективно. Именно естеството на тези активи
(неликвидни вземания и недовършено производство) обуславя изключването на
техните стойностите при формиране на показателите бърза и незабавна ликвидност,
които сочат рисково състояние на предприятието. В настоящият случай обаче,
вещото лице не е намерило в счетоводството на търговеца данни за начина по
който са формирани балансовите стойности, поради което съдът счита, че
наличието на тези активи е съмнително и благоприятните за търговеца коефициенти
на обща ликвидност следва да се редуцират за целите на изследване на интересите
на кредиторите, до установените коефициенти на незабавната ликвидност (
формиращи се без вземанията). Техните стойности са значително под
препоръчителните( таблица 5 на стр. 325). Съдът
в заключение приема, че макар
финансовото състояние да е било влошено и поради рисковата си политика
дружеството е изпаднало в опасна
зависимост от кредиторите си, динамиката на оборотите не е била достигнала
критична точка на спиране на плащанията до края на 2013г, докогато текущи
разплащания са извършвани. За следващия период (януари - март 2014г) обаче
свиването на приходите от продажбите изключва каквато и да е обективна
възможност за покриване на текущите задължения. За този период вещото лице не е
установило в пълнота стопанските операции, а е получило достъп само до обобщени
данни, поради което и ответникът следва да понесе неблагоприятните последици от
осуетеното събиране на доказателствата в цялост ( на осн. чл. 161 ГПК, за което
изрично е бил предупреден в доклада). Осчетоводените данни (таблица 8 на стр.
330) сочат постъпления от основна дейност, но същевременно анализът на
приходите (в таблица 14 на стр. 335) и междинния баланс на активите (таблица 11
на стр. 332) опровергават това, като е видно, че в същия период дружеството се
е лишило от дълготрайни, а не от оборотни материални активи. В тази смисъл приходите,
реализирани чрез продажби на ДМА и отписване на задължения не могат да се
приемат за резултат от обичайната търговия. Напротив, подобно поведение на търговеца
е в разрез с политиката на действащото предприятие и ясно
сочи опит на длъжника да преодолее затруднения с преустановяване на дейността и
доброволно осребряване, но постигнатият резултат не гарантира интересите на
кредиторите. Общото постъпление е било разходвано за предпочтително
удовлетворение само на някои от тях, като стойността на приходите не е била
достатъчна за покриване на общия текущ дълг. От началото на 2014 са били
извършени частични плащания на отделни кредитори, но са останали непогасени
значителен размер на задължения( към този момент вече изискуеми, включително
поради обявяване на предсрочна изискуемост поради пропуснати падежи по
погасителните планове), а към 31.03.2014г се установява счетоводно и свръхзадлъжнялост.
Съдът приема, че след 31.12.2013г критичното състоянието на
предприятието е придобило траен характер. Въпреки частичните плащания,
продължили до м. март 2014 съдът приема именно приключването на финансовата
2013г за момент, в който
преустановяването на обслужване на дълговете
е следствие на вече трайно наложилата се в резултат от кризисното състояние
невъзможност на предприятието да покрива
текущи задължения. Следващите плащания не могат да разколебаят този извод,
доколкото са случаен резултат от извънредното освобождаване от производствени
активи и отписване на задължения, а не произхождат от обичайни приходи от
дейността. Ограничаването на активите в съмнително ликвидни вземания и вече
обременени с обезпечения недвижими имоти допълнително застрашава кредиторите,
поради което това поведение на длъжника не може да се приеме за добросъвестен
опит за преодоляване на кризата.
Преценката на балансовите резултати на активите, сравнени със поетите
от предприятието задължения сочат положителен собствен капитал през целия
период на финансовия анализ до 31.12.2013г, поради което съдът преценява, че свръхзадължеността
е настъпила след неплатежоспособността, съответно нейната дата остава ирелевантна
за целите на настоящото производство.
В този смисъл съдът намира, че понастоящем е налице
едно от посочените от ищците ( и признато от ответника) основание
за уважаване на иска за откриване на
производството по несъстоятелност, а именно предвиденото в чл. 608 ал.1 ТЗ:
неплатежоспособност в хипотеза на обективно наложило се поради критично
финансово състояние спиране на плащанията, считано от 31.12.2013г.
Основания за отхвърляне на молбата по чл. 631 ТЗ не са твърдяни, напротив искането е поддържано и от длъжника,
признал това основание, макар и към по-късна начална дата, следваща сезирането
на съда.
Искането за откриване на
производство по несъстоятелност е основателно и следва да бъде уважено, като
бъде постановено решение по чл.630 ал.1 от ТЗ.
Съдът е изрично сезиран от
ищеца от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. и с искане по чл. 630 ал.2 ТЗ,
основано на доводи за риск от увреждане на интересите на кредиторите при
продължаване на дейността на предприятието. С оглед вече изложеното
установяване на обстоятелствата по предприето осребряване на производствените активи,
както и установеното от вещото лице фактическо преустановяване на
производствена дейност, съдът приема, че действително запазването на
възможността на длъжника, макар и под контрол на синдик, да довършва сключените
сделки действително би застрашило масата на несъстоятелността без да съществува
обоснована вероятност продължаването на дейността да носи реални приходи.
Длъжникът не е обосновал от своя страна разумна възможност за оздравяване. Искането следва да бъде уважено, като
едновременно с откриването на производството, съдът следва да постанови и
обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността, като
органите на предприятието се десезират с
произнасяне, съответно на дължимото съдържание на обявително
решение по чл. 711 ТЗ.
Откриването на производството
в хипотеза на чл. 630 ал.1 ТЗ, налага назначение на временен синдик. Съдът
служебно преценява като удачно предложението на кредиторите „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ЕАД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (който макар и да не е потвърдил
това предложение, се е противопоставил на насрещно предложение на другия ищец),
чийто общ размер на вземанията
представляват значителен дял от предварително установените и декларирани от
длъжника като налични задължения. Съдът определя за синдик посоченото от тях
лице, което отговаря на изискванията на чл.655 от ТЗ и е дало писмено съгласие,
с текущо възнаграждение до провеждане на събрание на кредиторите в размер на 800
лв. месечно.
Съобразно липсата на
установено наличие на парични средства
съдът преценява че е налице
хипотезата на чл. 629б ТЗ, и производството може да бъде открито след
предплащане на разноски. В рамките на
предоставения на кредиторите срок , са представени доказателства за внесени 1000лв.
Макар и недостатъчни за развитие на производството в цялост, съдът приема, с
тях може да бъде заплатено поне текущо възнаграждение на временния синдик и
евентуално възникнали допълнителни разходи по запазване на правата по
обезпеченията до провеждане на първо събрание на кредиторите, когато отново
може да се повдигне въпроса за авансиране на разноски.
Държавната такса е внесена авансово от кредиторите,
поради което допълнителна такса не следва да се събира.
Исканията на кредиторите за присъждане на разноски са
основателни и следва да се уважат. Действително, длъжникът е признал
обстоятелствата по неплатежоспособността си, но неговото становище, е предявено
едва след като първият кредитор с неудовлетворени вземания е предприел защита,
а не с искане за откриване на производство по реда на чл. 626 ТЗ. С оглед на
установената от съда дата на спиране на плащанията, не може да се приема, че с
поведението си длъжникът не е причинил процеса. Размерите на претендираните
разноски за възнаграждения на процесуални представители следва да бъдат определени
съобразно предвидените минимуми за този вид процесуална защита. В чл. 7 ал.3 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения действително като база за определяне на хонорар за производство
по несъстоятелност е посочен размера на предявеното вземане. Тази база обаче
може да се формира едва във втората фаза на развитие на делото( по предявяване
на вземания и одобряване на списъците), в която защита получават именно
индивидуалните материални притезания на кредиторите. В първата фаза предмет на
делото не е отделното вземане, а финансовото състояние на длъжника. Ето защо
съдът тълкува разпоредбата като сочеща минимум на хонорар за цялото развитие на
производството, който обаче може да бъде претендиран, съответно и определен за изплащане при постановяване на
краен акт ( определение за одобряване на списък на предявено вземане, ведно с
разноски по предяваването му), на осн. чл. 81 ГПК. С
първото по делото решение приключва минимално необходимото съдържание на
процедурата по несъстоятелност, поради което съответен минимален размер на
защитата е фиксирания минимум от 800лв.
Ето защо съдът намира, че начисленото юрисконсултско възнаграждение по
списъка на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД (л. 212) следва да се редуцира до 800лв.
Определените за събиране от масата на
несъстоятелността на осн. чл. 620 ТЗ разноски възлизат съответно за двамата ищците,
направили съответни претенции за разноски, съответно на наличните по делото
доказателства за плащането им, както следва:
1450 лв на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД
„СИБАНК“ЕАД, представляващи направени
разходи за държавна такса, възнаграждение на експерта и юрисконсултско
възнаграждение;
450 лв на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД представляващи
направени разходи за държавна такса и възнаграждение на експерта.
По изложените съображения и на основание чл. 630 ал.1 и ал.2 вр. чл. 711 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАГТЕЖОСПОСОБНОСТ на
"КАМБИТОВ И СИН”ЕООД, ЕИК *********, гр. В., бул. Осми Приморски полк 57а, представлявано
от управител Сашка Лулеова, на осн. чл. 630 ал.1 т.1 ТЗ
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2013г за начална дата на неплатежоспособност, на
осн. чл. 630 ал.1 т.1 ТЗ
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност
на "КАМБИТОВ И СИН”ЕООД, ЕИК
*********, на осн. чл. 630 ал.1 т.2 ТЗ
ОБЯВЯВА "КАМБИТОВ И
СИН”ЕООД, ЕИК ********* в несъстоятелност, на осн. чл.
630 ал.2 ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА дейността на длъжника "КАМБИТОВ И СИН”ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 630 ал.2 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да направи добавка
"в несъстоятелност".
ПРЕКРАТЯВА правомощията по
управление на органите едноличен собственик Атанас Станкев
Камбитов и управител Сашка Иванова Лулеова, на осн. чл. 630 ал.2 вр. чл. 711 ал.1 т.3 ТЗ.
ЛИШАВА
длъжника "КАМБИТОВ И СИН”ЕООД, ЕИК
*********, чрез органите на дружеството от право да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, на осн. чл.
630 ал.2 вр. чл. 711 ал.1 т.4 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху
имуществото на "КАМБИТОВ И СИН”ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 630 ал.2 вр. чл. 711 ал.1 т.2 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА, считано след провеждане на събранието на
кредиторите с дневен ред по чл. 677 ал.1 т.8 ТЗ и след влизане в сила на
решението за откриване на производството, започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на
осребреното имущество, на осн. чл. 630 ал.2 вр. чл. 711 ал.1 т.5 ТЗ.
НАЗНАЧАВА ДИМИТР КОСТАДИНОВ СМИЛЕНОВ, служ. адрес: гр. С. ул. Кузман Шапкарев
4, телефон 02- 9883041, факс 02-9863955, който отговаря на изискванията на
чл.655 от ТЗ и е дал писмено съгласие за ВРЕМЕНЕН
СИНДИК на "КАМБИТОВ И СИН”ЕООД,
ЕИК *********, на осн. чл. 630 ал.1 т.3 ТЗ
На
основание чл.623 от ТЗ името, телефонът, адресът и електронният адрес на
временния синдик да се впишат в
търговския регистър Определя текущо възнаграждение в размер на 800 лв. месечно.
ОПРЕДЕЛЯ
дата на встъпване в длъжност 11.08.2014г, на основание чл.656 ал.1 от ТЗ.
Задължава ВРЕМЕННИЯ синдик да предприеме действия по чл. 652 и сл. ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА
длъжника, чрез управителя Сашка Иванова Лулеова, не
по- късно от едноседмичен срок от получаване на съобщението да изпълни
задълженията си по чл. 640 ал.1 ТЗ, като предостави на назначения временен
синдик и на съда необходимата информация, включително и за налично имущество и
банкови сметки, както и да предаде на синдика наличната счетоводна документация
и търговски книги, с оглед осъществяване на правомощията на временния синдик по
чл. 668 ТЗ.
При
неизпълнение в срок на управителя ще бъде наложена глоба по реда на чл. 640
ал.2 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ дата за първо
събрание на кредиторите на 2.09.2014г.
от 11.30ч. в търговската зала на Варненски окръжен съд, на осн. чл. 630 ал.1
т.5 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА
на осн. чл. 659 ал.2 ТЗ ВРЕМЕННИЯ синдик да представи в срока по 668 ал.1 ТЗ към доклада си приложение,
съдържащо данни за резултат от предприети действия по издирване
и запазване на масата на несъстоятелността чрез справки в публични имуществени
регистри - в Служба по вписвания за налични вписвания по партидата на
дружеството на придобиване на недвижими имоти, в Данъчна служба за
декларираните от търговеца имущества, вкл. банкови сметки; в КАТ за налична
регистрация на името на дружеството на МПС и др. подобни, както и за наличие на
възможности за предявяване на искове за попълване на масата, с прилагане на
списък на издирените налични вещи и имуществени права от масата на
несъстоятелността, с посочване на основанието за собственост и описание на
фактическото им състояние, както и изрично посочване по отношение на кои от
тези активи са наложени обезпечения преди откриването на производството по
несъстоятелност или е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител
по ДОПК, както и необходимия размер разноски по движението на производството по
несъстоятелност за напред.
Решението подлежи на НЕЗАБАВНО вписване в Търговския регистър по партидата на „КАМБИТОВ И СИН”ЕООД
на основание чл. 624 вр. чл. 622 ТЗ. Да се изпрати служебен препис на АВ.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от
вписването му в търговски регистър, на осн. чл. 633 ал.1 ТЗ с въззивна
жалба по общия ред на ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО
на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на всички заинтересовани страни, че
1.
на осн. чл. 613 а ТЗ решението може да бъде обжалвано и от трето лице,
което има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в
сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от лице с вземане,
обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на
подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
2.
на осн. чл. 259 ГПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил
решението
3.
на осн. чл. 260 ГПК жалбата
съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на
обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4.
в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите
факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото
от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили
да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят
иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и
излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7.
подпис на жалбоподателя.
4.
на осн. чл. 261 ГПК към
жалбата се прилагат: 1. преписи от нея и от приложенията й според броя на
лицата, които участват в делото като насрещна страна; 2. пълномощно, когато
жалбата се подава от пълномощник; 3. новите писмени доказателства, посочени в
жалбата; 4. документ за внесена такса.
5.
по търговските спорове не може
да се ползва безплатна правна помощ по
чл. 94 ГПК
6.
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, като на осн. чл. 41 ал.2
от ГПК при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, на осн. чл. 634 ГПК .
Разноски
не се определят.
Да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕПИС
от решението се връчи на длъжника и назначения временен синдик с образец № 9 от
Наредба № 7 с оглед изпълнение на задълженията им.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: