Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, срещу решение № 207/20.12.2023 г. по а.н.д. № 443/2023 г. на Районен съд – Разград, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 38-0002162/12.09.2022 г. с което за нарушение на чл. 104з, ал. 5, пр. 2 от ЗАвтП, на основание същата разпоредба, на М.-Ай“ ЕООД, [населено място], е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение. Счита, че наказващият орган разполага с възможност да подпише санкционен акт с печат, възпроизвеждащ неговия подпис. Поддържа, че печатът е положен от него. Позовава се на практика на Върховния касационен съд. Иска се отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „М.-Ай“ ЕООД – чрез адв. С., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в гражданското, в наказателното и административното съдопроизводство се използват два вида подписи. Единият подпис е саморъчният подпис, при който всеки се подписва с химикал. А другият подпис, предвиден от нормативната уредба с последните законодателни изменения, е електронният подпис. Никъде в законодателството не се предвижда документ да бъде подписан с подпис, поставен чрез печат. Подписът, поставен чрез печат, няма характеристиките на подпис. Може да се поставя само електронен подпис или обикновен, саморъчен подпис.

Жалбата е допустима – депозирана е от страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в преклузивния срок.

От фактическа страна е прието от въззивната инстанция, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от 13.06.2022 г., съставен срещу дружеството-ответник за това, че на 13.06.2022 г. при извършена комплексна проверка на транспортното предприятие „М. Ай“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността № 16209 за международен превоз на товари, било констатирано, че превозвачът извършва обществен превоз на товари с МПС, което не е вписано в регистъра на превозните средства към лиценз на Общността № 16209.

За да отмени наказателното постановление изцяло въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, а и е видно от самото наказателно постановление – л. 10 от а.н.д. № 2161/2022 г. на РС - Русе, че наказателното постановление не е подписано саморъчно от лицето, заемащо длъжността на наказващия орган, а е положен печат, възпроизвеждащ неговия подпис. В чл. 57, ал. 2 от ЗАНН изрично е предвидено, че наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало и тази разпоредба не създава съмнение във вложения от законодателя смисъл. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. В случая, според общоприетия смисъл за глагола „подписва“, следва да се разбира, че длъжностното лице саморъчно изписва подписа си в издаденото от него НП. Законодателят не е предвидил друга алтернатива. Полагането на печат, възпроизвеждащ неговия подпис, е обстоятелство, което препятства възможността да се установи по категоричен и безспорен начин, че изложеното в НП волеизявление изхожда от посоченото там длъжностно лице. По същество без саморъчно изписан подпис няма завършен писмен акт, който може да породи правни последици. С оглед на това НП явно е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, поради което и следва да се отмени като незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Касаторът се позовава на решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г., г., IV гражданско отделение на Върховния касационен съд. В него, в относимата част на мотивите се сочи: „Законът не установява никакви изисквания относно подписите на физическите лица и относно техническите средства, чрез които те се полагат върху писмени документи. Всяко физическо лице може свободно да избере, както от какви писмени (буквени, от коя азбука, или други) знаци (един или повече) да се състои подписът му, така и чрез какво техническо средство той да бъде полаган. Няма никаква пречка и едно физическо лице да се подписва по различен начин и чрез използването на различни технически средства в различни случаи. Подписът може да бъде положен, както чрез саморъчно изписване на писмени (буквени или други) знаци (най-често - изписване на едно или повече от имената или на част от име на автора, на т.нар. "параф" и пр.) - с традиционно (или с друго) пишещо средство, така и чрез полагане на отпечатък от предварително изработен печат (щемпел). Във всички тези случаи е налице подписан документ, и ако той е частен, в случая - заповед за уволнение, той удостоверява, че изявлението, съдържащо се в него (материализирано в текста му), е направено от физическото лице, положило подписа и посочено като негов автор (чл. 180 от ГПК). Липсата на индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис в последния случай, - когато подписът е положен чрез печат (щемпел), е без значение, тъй като съгласно процесуалния закон, авторството на документа (и на подписа) може да бъде установявано с всички доказателствени средства (а не само с експертно заключение на вещо лице - графолог). По аргумент от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 579, ал. 1 от ГПК, самият автор може да потвърди подписа си, респ. - авторството на писменото изявление, материализирано в текста на документа, като потвърждаването има обратно действие - към датата на издаването на документа“.

Така цитираното решение на ВКС не е приложимо в настоящата хипотеза. На първо място то е постановено по гражданскоправен спор между равнопоставени субекти. Производството пред административнонаказващия орган не е такова (по хоризонтала) а е отношение на власт и подчинение (отношение по вертикала). Не се касае и за частен, а за официален документ.

В мотивите си ВКС тълкува разпоредби на Кодекса на труда и Закона за задълженията и договорите, те обаче не са относими към настоящия случай доколкото производството пред РС се развива по правилата на ЗАНН и НПК.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, а не договор, какъвто е бил предметът на спорното правоотношение пред ВКС (вж. Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСК на ГК на ВКС и ОСС на ВАС). Недопустимо е правораздавателен акт да бъде подписан с подпис, различен от саморъчен или електронен (срв. чл. 43, ал. 9 от ЗАНН и чл. 33, ал. 7 и чл. 34 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН).

На следващо място в цитираното решение на ВКС се посочва, че авторството на документа може да бъде установено чрез правилата на процесуалния (ГПК) закон, но в първоинстанционното производството по ЗАНН ГПК не е приложим субсидиарно, тъй като в общата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН липсва такова препращане (вж. и определение № 6384/15.05.2018 г. по адм. д. № 5377/2018 г. на ВАС), а правилата на гражданското право са приложими само за някои особени случаи – чл. 35, 78, 79, 83в от ЗАНН.

С оглед изложеното решението на въззивния съд следва да се остави в сила.

В полза на ответника следва да се присъдят своевременно претендирани и доказани разноски в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на осн. чл. 221 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Русе, III-ти касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207/20.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 443/2023 г. на Районен съд – Разград

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Мерт-Ай“ ЕООД със седалище и адрес на управление в община Разград, [населено място], [улица]сумата 450 лева, разноски по делото

Решението е окончателно.