Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска в.гр.дело № 1751 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 272743
от 12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 60847 по описа за 2018 г. на СРС, Първо
гражданско отделение, 175 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК ******, срещу А.К.С., ЕГН **********, и Ю.Л.М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане разделно по 1/2 (една втора)
от всяка ответница на следните суми: 1882,91 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, сумата от 483,17
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до
11.09.2018 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.06.2014 г.
до м.04.2016 г. в размер на 22,60 лева - главница и 5,84 лева - мораторна
лихва, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба - 14.09.2018 г. до окончателното им изплащане. В тежест на
ищеца и по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът възложил адвокатските
възнаграждения за осъществено процесуално представителство на ответниците.
Недоволен от постановеното решение
останал ищецът в първоинстанционното производство "Т.С." ЕАД, предвид
което подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради
противоречието му с материалния закон. Сочи, че неправилно съдът приел, че ответниците
не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа,
че е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което купувачите дължат цената на доставена в имота им
топлинна енергия с всички произтичащи от това последици. Обръща внимание, че от
представените по делото доказателства всички предпоставки за основателност на
исковете се установяват, с оглед което неправилно първият съд отхвърлил предявените
претенции. Искането до въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което да уважи исковете в пълен размер, както и да
присъди разноски за настоящото производство.
Въззиваемите не са подали отговори на
въззивната жалба в срока, разписан в разпоредбата на чл. 263, ал. 1 ГПК. След
изтичане на сроковете за отговор са постъпили становища – от А.С., чрез адв. В.
Т., и от Ю.М., чрез адв. Н. И., с които въззивната жалба се оспорва с едни и същи
доводи. Всяка от въззиваемите счита, че от страна на ищеца в производството не
е установено по безспорен начин качеството потребител на топлинна енергия.
Освен това не било доказано извършването на реална доставка на топлинни услуги,
както и тяхната цена. Въззиваемите молят за потвърждаване на атакувания съдебен
акт и за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
полза на процесуалните им представители по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против А.К.С. и Ю.Л.М., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане разделно по 1/2 (една втора) от всяка
ответница на следните суми: 1882,91 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „******сумата от 483,17 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до
11.09.2018 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.06.2014 г.
до м.04.2016 г. в размер на 22,60 лева - главница и 5,84 лева - мораторна
лихва, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба - 14.09.2018 г. до окончателното им изплащане.
Спорно по делото се явява
обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговорите на
исковата молба последните са оспорили да е налице валидно облигационно
правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
След така направените принципни
разяснения съдът намира от фактическа страна следното:
По делото е прието удостоверение за
наследници № 79/30.03.1998 г., издадено от Столична община, район „Студентски“,
съгласно което наследници по закон на починалия на 29.01.1998 г. К.Г.М.са Ю.Л.М.
и А.К.С. /ответниците в произовдството/.
Представени са още протокол за проведено
на 26.11.2001 г. общо събрание на етажните собственици от бул. „Симеоновско
щосе“ № 85, бл. 1 и бл. 2, както и списък, в който фигурира името на ответницата Ю.М.,
като е положен подпис в графа собственик, без да е посочен конкретен имот.
Не е спорно също така, а и се установява
от представеното по делото удостоверение, изх. № 68-00-683/2016 г., издадено от
„ГИС – София“ ЕООД, че стар адрес бул. „****** се отнася до многофамилна
жилищна сграда с два входа, а понастоящем адресът е бул. „Симеоновско шосе“ вх.
А и вх. Б.
С исковата молба е представена в непълен
вид молба-декларация до директора на ТР „София – Изток“ за откриване на
партида, за която молба се сочи, че е подадена от Ю.М., с адрес: *** и със
същата е декларирано, че семейството на лицето се състои от трима членове.
С отговора на исковата молба ответницата
Ю.М. е оспорила представената от ищеца молба-декларация с доводи, че е непълна
и неподписана, като е изискано представянето й в оригинал. С определение №
123711/24.05.2019 г. съдът, по реда на чл. 140 ГПК, се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, заявени с исковата молба и отговорите, включително
е задължил на основание чл. 183 ГПК ищецът да представи в оригинал и в цялост
молба-декларация от Ю.Л.М.. Страната е известена за неблагоприятните последици
от неизпълнение на определението на съда в тази част, а именно, че представеният
частичен препис ще бъде изключен от доказателствата по делото.
В откритото съдебно заседание, проведено
на 25.06.2019 г., съдът е предоставил на ищеца последна възможност да представи
по делото оспорения документ в цялост и в оригинал до датата на следващото
съдебно заседание, като отново е указал на страната последиците от
бездействието й. В съдебното заседание на 10.09.2019 г. СРС, след като е
констатирал, че молба-декларацията, за която ищецът е бил задължен да представи
в оригинал, не е постъпила по делото, съответно не е представена в съдебното
заседание, е изключил преписа от тази молба от доказателствата по делото.
С писмо от 05.07.2019 г. Столична община
уведомява, че в архива на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ не е намерено
досие за процесния апартамент, с оглед което документ за собственост не може да
бъде предоставен на съда.
Съобразно горните фактически
констатации, настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване лицата,
срещу които са предявени исковете, да имат качеството потребители на топлинна
енергия за битови нужди по см. на ЗЕ. Не се установява по делото нито Ю.М.,
нито А.С. да притежава право на собственост или ограничено вещно право на
ползване върху процесния апартамент № 3. Не се установява също така Ю.М. да е
ползвател на процесния имот, с който ищецът да е сключил договор с предмет
доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № 176031. Както се
посочи и по-напред в настоящото решение, ответникът е изискал по реда на чл.
183 ГПК съдът да задължи ищеца да представи молба-декларация за откриване на
партида на името на Ю.М. в оригинал по делото. Искането правилно е преценено
като основателно, доколкото от вида на представения препис се установява, че
същият не е предоставен в цялост по делото. С оглед оспорването от страна на
ответницата и непредставянето на документа съобразно правилото на чл. 183 ГПК
същият е изключен от доказателствената съвкупност по делото, с оглед което
съдът не може да го ползва при изграждане на фактическите си констатации и
правните си изводи за разрешаване на правния спор, предмет на делото.
Действително, съгласно постановките на
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване
на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна
част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди.
В конкретния случай от страна на ищеца в
производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не
са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на договорно правоотношение
с ответниците по делото за предоставяне на услугите на дружеството на адреса на
процесния имот. Представената молба-декларация за откриване на партида на името
на ответницата М. е изключена от доказателствата по делото, а фигурирането на
името на същата в представения списък на етажните собственици не е достатъчно,
за да приеме съдът, че при условията на пълно доказване се установява наличето
на договорна връзка между ищеца и този ответник. Списъкът на етажните
собственици в сградата, находяща се на бул. "Симеоновско шосе“ № 85,
документите за главен отчет и изравнителни сметки за имот с аб. № 176031 не
установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника с
предмет доставка на топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието
заплащането на договорно основание претендира ищецът. Същите не съдържат
волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на
потребителя, с оглед което недоказана се явява главната предпоставка за
основателност на предявените искове. Ето защо настоящият състав на съда намира,
че ответниците не са материално легитимирани да отговарят по предявените искове
с оглед заявеното от ищеца основание на същите /действащ между страните
договор/.
Предвид гореизложеното, по делото не е
установено наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответниците, по
силата на което последните да се явяват задължени за цената на доставена в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 3, с адрес в гр. София, бул.
"*****, топлинна енергия. Ето защо предявените искове за потребена и
незаплатена топлинна енергия, за цена на услуга за дялово разпределение, за
обезщетение за забава в плащането на главницата за топлинна енергия и за
обезщетение за забава в плащането на главницата за цена на услуга за дялово
разпределение са неоснователни.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с
приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна по основателността на предявените искове, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.
С оглед изхода от спора правото на
присъждане на разноски възниква само за въззиваемите, които не са извършили
такива във връзка с участието си като страни във въззивното произовдство.
Разноски обаче претендират процесуалните представители на въззиваемите – за
осъществено безплатно процесуално представителство и защита пред въззивния съд.
В производството пред СГС въззиваемата А.С.
е упълномощила адв. В.Т. и адв. В.С., а също е сключила с тях договори да я
представляват безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. Въззиваемата
Ю.М. е упълномощила адв. Н.И. и адв. М.Л., като и с двамата е сключила договори
за правна помощ и съдействие отново по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв.
Следва да се подчертае, че процесуалното
представителство и защитата на интересите на въззиваемите в настоящото
производство се изразяват в депозиране на становища, чрез адв. Т. и адв. И.,
след изтичане на сроковете за отговори на въззивната жалба, които становища
съдържат идентични доводи по оспорване на въззивната жалба. Тези становища
съдът третира като такива за откритото съдебно заседание пред въззивния съд
/доколкото са извън срока за отговор на въззивната жалба/. Ето защо повторното
писмено заявяване на същите доводи от различни процесуални представители на
въззиваемите /адв. С.и адв. Л./ се явява ненужно за целите на производството.
По тези съображения въззивният състав на
съда намира, че претендирането от страна на последващите процесуални
представители /адв. С.и адв. Л./ на суми в размер от по 360 лв. за предоставена
безплатна правна помощ на въззиваемите съставлява недобросъвестно упражняване
на процесуални права и е в противеречие с принципа за добросъвествност в
гражданския процес /в този смисъл Определение № 58 от 4.03.2020 г. на ВКС по т.
д. № 112/2020 г., I т.о./. Тези претенции следва да бъдат оставени без
уважение.
Що се отнася до исканията за присъждане
по реда на чл. 38, ал. 2 Задв. на адвокатски възнаграждения на другите двама
представители на въззиваемите – адв. Т. и адв. И., съдът, като взе предвид
всички обстоятелства по делото /ниската фактическа и правна сложност във
въззивната фаза на производството, невисоката цена на предявените искове, изтъкнатата
от въззиваемите бланкетност на сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
липсата на искания по доказателствата, както и че процесуалните усилия,
извършени от представителите на въззиваемите се свеждат до депозиране на
еднотипни становища след срока за отговор на въззивната жалба, като въззиваемите
не са представлявани в откритото съдебно заседание на 26.11.2020 г./, определя
възнаграждение в размер от по 100 лв. за предоставената на всяка от въззиваемите
безплатна правна помощ.
При определяне на посочените размери
настоящият състав съобрази решения на Съда на ЕС /напр. решение от 23.11.2017
г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени
дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO/, по аргумент от които националният
съд не е задължен да се съобразява с ограниченията относно минималните размери
на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /в
случая с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да отговаря на легитимни
цели, каквито в случая се явяват справедливостта и обосноваността на
възнаграждението на адвоката, правото на достъп до съд, включително правото на
обжалване на съдебно решение, което не е в интерес на страната и др.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 272743 от 12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 60847 по описа за
2018 г. на СРС, Първо гражданско отделение, 175 състав.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. на адвокат В.В.Т., в качеството му на процесуален
представител на А.К.С. сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство
пред въззивния съд.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
Задв. на адвокат Н.И.И., в качеството му на процесуален представител на Ю.Л.М.
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за безплатно
осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Б.“ ООД на страната на "Т.С." ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.