Решение по дело №98/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 112
Дата: 6 август 2021 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20217130700098
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 06.08.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                        ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

при секретаря Десислава Минчева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 98/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260013/12.05.2021г., постановено по н.а.х.д. № 300/2020г., Тетевенски районен съд, втори състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 20-0906-000934/14.09.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, с което на Н.Б.П. с ЕГН ********** и адрес ***, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Н.Б.П., страна по н.а.х.д. № 300/2020г. по описа на Тетевенски РС.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно с доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН, които въззивният съд не е отчел, и неправилно е кредитирал показанията на разпитания свидетел, който е бил в МПС и е възприел случващото се. Излага се, че касаторът е предприел маневра обръщане посоката на движение на МПС, без да е предприел рискови маневри. Оспорват се показанията на свидетеля по акта, тъй като според касатора, той се е намирал на повече от 50 м. от мястото на маневрата, а не на 10 м., както твърди, като от това разстояние не може да се възприеме точно извършеното. Моли се да се отмени първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага съображения за правилност на решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 22.08.2020г. от 18:00-18:15 часа, свидетелят по акта И.И.Б., началник на РУ Ябланица се е намирал в центъра на гр. Ябланица, пред ресторант „Модул” в лятната му градина, намиращ се на ул. „Бенковски”, площад Искър, подготвяйки тържество, когато процесното БМВ, черно на цвят е дошло от площад „Възраждане”-центъра на гр. Ябланица, движело се по ул. „Бенковски” и свило в дясно на площад „Искър” с много рязка и силна маневра около оста си, завъртяло се на площада и с гумите с приплъзване оставило трайни следи на асфалта. Свидетелят Б.се опитал да привлече вниманието на шофьора, но не успял. Автомобилът междувременно спрял пред кафетерия на площад „Възраждане”, като Б.тръгнал към автомобила. От автомобила слязло младо момиче и влязло в кафетерията, а свидетелят Б.пристигайки до автомобила поискал документите на шофьора, и тъй като последния нямал такива, разпоредил да отидат в управлението в гр. Ябланица. В управлението били извикани дежурните служители В. и М., които заедно с Б.отишли на мястото на инцидента, където установили следите, оставени от касатора след извършената от него маневра и ги снимали с таблет. Свидетелят Б.заявил, че видял извършената и описана от него маневра от разстояние 10 метра, като в този момент нямало други хора на мястото на извършване на маневрата-площад „Искър”, както и пред заведение „Модул”-Ябланица.

На същата дата – 22.08.2020г. в полицейското управление в гр. Ябланица на касатора бил съставен АУАН №258225, в който били описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, за нарушена норма е посочена тази по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В АОУАН е вписано, че касатора има възражения, каквито същият е депозирал на 24.08.2020г., в които е отразил, че изнесеното в акта не е вярно и помолил същия да бъде прегледан. Възражението било резолирано за проверка, извършена от полицейски служители, резултата, от която бил обективиран в докладна записка.

С писмо от 04.09.2020г. образуваното със съставяне на АУАН административнонаказателно производство било изпратено на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч, за издаване на НП. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП, в което при същата описана фактическа обстановка и обстоятелства, посочени в АУАН, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП на касатора било наложено административното наказание.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, в АУАН и НП нарушението е описано пълно, точно и ясно и е спазена законовата процедура по констатиране на нарушението, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът приел, че нарушението и нарушителят са безспорно установени, като П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Изложил е и съображения, че наказанието е наложено в предвидения в правната норма размер и по отношение на описаното нарушение не може да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. с горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

При постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от решаващия състав. Съобразени и преценени са в пълнота представените по делото доказателства и са направени мотивирани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационният състав напълно възприема изводите на въззивната инстанция по съществото на спора и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото до момента административнонаказателно производство пред наказващия орган, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на извършеното касатора нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия касаторът е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. С посочената разпоредба се въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че касаторът е санкциониран за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение. Следва да се отбележи, че административнонаказващия орган точно и ясно е посочил извършените от водача действия, с оглед на което правилен се явява извода, че начинът на шофиране не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. Аналогичния извод, до който е достигнал въззивният съд, се споделя и от настоящата инстанция.

Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора за извършен неправилен анализ на доказателствата, водещи до незаконосъобразност на постановеното решение. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не води до извод, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. В настоящия случай извършеното от касатора административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е категорично доказано. Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че касаторът е извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал административнонаказателната му отговорност. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че извършеното от П. деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. И това е така, тъй като с подобни действия се създава сериозен риск от допускане на инциденти с трагичен изход, а водачът на МПС при всички случай дължи съответната грижа по отношение опазването живота и здравето на околните. Наложените административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са във фиксирания размер, предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и са законосъобразно определени.

В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство. Разпитаният в съдебно заседание баща на П. не е бил очевидец на извършеното нарушение и е дал показания само относно констатиране заедно с органите на полицията на следите от гуми на МПС. Разпитаната в съдебно заседание приятелка на П. е изложила само, че са ходили до магазина, за да си купят вода, тя е слязла и е била в магазина. От показанията й се установява, че тя не е била очевидец на извършеното нарушение. От друга страна, разпитаният от съда очевидец сочи, че водачът е извършил демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните му задвижващи колела и въртенето на колата в кръг в района на площада. Цитираните показания на свидетеля са непротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда, при наличието на снимков материал от мястото на нарушението и липса на оборващи ги доказателства.

По изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а решението на Тетевенски районен съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260013 от 12.05.2021г., постановено по н.а.х.д. № 300/2020г. по описа на Тетевенски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: