Присъда по дело №404/2012 на Окръжен съд - Сливен

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№

Гр. Сливен, 13.01.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета,  в следния състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.С.

И.К.

 

           с участието на секретаря П.С. и зам. окръжен прокурор  ДИАНА СТОЕВА като разгледа НОХД № 404 по описа за 2012 година, докладвано от Председателя

 

                             П   Р   И   С   Ъ   Д   И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.С.К. - роден на *** г. в гр. Карнобат, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че:

1. През периода 16.06.2008 г. до 14.08.2008 г., в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на „Даяна” ЕООД – Сливен, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 58 834,65 лв. като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС №20000942483/16.06.2008г., №20000944922/14.07.2008 г. и № 20000948035/14.08.2008 г., отразявайки в тях общо 5 броя фактури за сключени между  „Даяна” ЕООД  - Сливен и „Леском” ЕООД – Сливен облагаеми сделки, каквито сделки в действителност не са били сключвани и приспаднал неследващ се данъчен кредит по тези сделки, поради което и на основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1 т.2 предл. 1 и т.7, вр. с чл. 26 ал. 1, вр. с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и КОНФИСКАЦИЯ на ½ идеална част от следните два недвижими имота, находящи се в землището на с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен и представляващи: нива в м. „Равна” с площ от 10 декара, Х категория, образуваща парцел ІХ, масив 355, при граници: имоти с №№ 355005; №000031; № 355010 и изоставена нива в м. „Голяма дълга” с площ 12.400 декара, VІІІ категория, образуваща парцел № 34, масив  396, при граници: имоти № 001223; № 396037; № 396036.

2. На 14.03.2008 г., в гр. Сливен, като собственик и управител на „Даяна” ЕООД – Сливен, с цел да избегне заплащане на дължими данъци по ЗДДС в размер на 2 380 лв., потвърдил неистина в справка-декларация с вх. № 20000934302/14.03.2008 г., в която по силата на закон – чл. 125 ал. 1 от ЗДДС, се дава пред орган на властта /ТД на НАП – Бургас, офис за обслужване – гр. Сливен/, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, отразявайки в нея фактура № **********/13.02.2008 г. за извършена облагаема сделка между „Даяна” ЕООД – Сливен и „Леском” ЕООД – Сливен, каквато сделка в действителност не е била сключена, поради което и на основание чл. 313 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК /ред. ДВ бр. 92/2002 г. отм./, вр. с чл. 54, вр. с чл. 2 ал.2 от НК  ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия К.С.К. с установена по делото самоличност едно ОБЩО наказание, а именно по-тежкото от наложените – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание наложеното наказание КОНФИСКАЦИЯ на ½ идеална част от следните два недвижими имота, находящи се в землището на с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен и представляващи: нива в м. „Равна” с площ от 10 декара, Х категория, образуваща парцел ІХ, масив 355, при граници: имоти с №№ 355005; №000031; № 355010 и изоставена нива в м. „Голяма дълга” с площ 12.400 декара, VІІІ категория, образуваща парцел № 34, масив  396, при граници: имоти № 001223; № 396037; № 396036.

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.С.К. с установена по делото самоличност да заплати на държавата, представлява от Министъра на Финансите сумата 58 834.65 лв./петдесет и осем хиляди осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния размер от 61 214.65 лв. - ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимия К.С.К. с установена по делото самоличност да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд направените по делото разноски в размер на 1247 лв., както и сумата 2352.39 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

 

Присъдата може да бъде обжалвана или  протестирана пред Апелативен съд – гр. Бургас  в 15- дневен срок, считано от днес.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                    2.

 

М О Т И В И

 

към Присъда №  1 /13.01.2014г. по НОХД № 404/2012г. на СлОС

 

         Съдебното производство е образувано по повод внесения от Окръжна Прокуратура –Сливен обвинителен акт против К.С.К. ***,  за това, че:

1/ в периода 16.06.2008г- 14.08.2008г, в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на „Даяна „ЕООД-Сливен, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС  в особено големи размери  - 58 834.65лв, като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС № 20000942483/16.06.2008г, № 20000944922/14.07.2008г и №20000948035/14.08.2008г, отразявайки в тях общо 5бр. фактури за сключени между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД- гр.Сливен облагаеми сделки, каквито в действителност не са били сключвани и приспаднал неследващ се данъчен кредит-  престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал.1 т.2 предл.1 и т.7 вр. с чл. 26 ал.1 от НК  

2/ на 14.03.2008г, в гр.Сливен, като собственик и управител на „Даяна“ЕООД-Сливен, с цел да избегне плащане на дължими данъци по ЗДДС в размер на 2380лв, потвърдил неистина в справка-декларация с вх. № 20000934302/14.03.2008г, в която по силана на закон- чл. 125 ал.1 от ЗДДС се дава пред орган на власт/ТД на НАП-Бургас, офис за обслужване гр.Сливен/, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, отразявайки в нея фактура № **********/13.02.2008г за извършена облааема сделка между „ДАяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен, каквата в действителност не е била сключена- престъпление по 313 ал.2 вр. с ал.1 от  НК.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и моли подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден. Счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и се подкрепя от събраните по делото доказателства. След обстоен анализ на доказателствената съвкупност, прокурорът счита, че  подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, в които е обвинен.  Твърди, че с включването на фактури за нереални доставки в  инкриминираните справки-декларации, подс. К., в качеството си на управител на „даяна“ЕООД –Сливен неправомерно е ползвал право на данъчен кредит. Прокурорът не оспорва, че действително е имало реални доставки на дървесина през инкриминирания период, че подс.К.  е имал на склад съответните количества дървесина, но счита, че не „“Леском“ЕООД-Сливен е било доставкик по сделките, а физическото лице Ж.С.. И тъй като  изкупувайки дървен материал от него, подсъдимият не можел да се снабди с данъчна фактура, били издадени неистински документи за извършени доставки от“Леском“.ЕООД. Обвинението счита, че са събрани безспорни доказателства, от които се установява, че дървесината, предмет на фактурините доставки не е добивана от „Леском“ЕООД, като  се позовава на множество писмени документи и свидетелски показания. Счита, че процесните сделки не са документално обосновани, а като краен резултат общия размер на укритите данъчни задължения възлизал на 58834.65лв. Пледира подс.Къдев да бъде признат за виновен и по двете обвинения и осъден, като за деянието по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 пр.1 и т.7 от НК съдът му наложи пет години лишаване от свовоба, а за деянието по чл. 313 ал.2 вр. с ал.1 от НК -1 година и 6 месеца лишаване от сводоба. Счита,че общото наказание, което следва да бъде определено при условията на чл. 23 ал.1 от НК е по-тежкото от наложените, а именно 5 години  лишаване от свобода, което да се търпи ефективно, при тървоначален строг режим, в затворническо общежеитие от закрит тип. Счита, че следва да бъде наложено и кумулативното наказание конфисация на част от имуществото на подсъдимия, като предлага за конфискация ½ ид.част от притежаванинитие в режим на СИО земеделски имота, находящи се в землището на с.Нейково,  общ.Котел- нива  от 10 дка в м.“Равна“ и нива от 12.400 дка м в.“Голяма дълга“. Предлага гражданският иск да бъде уважен  в пълен размер.

В с.з. министърът на финансите, в качеството му на представител на държавата, чрез упълномощен представител предяви срещу подс.К. граждански иск за претърпените от престъпленията имуществени вреди в общ размер на 61 214.65лв, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателнното изплащане.

В с.з.искът се поддържа и се иска неговото уважаване в пълен размер.

В с.з. единият защитник пледира, че подсъдимия е невиновен по повдигнатите му обвинения и следва да бъде оправдан. Акцентира върху обстоятелството, че няма как подсъдимия да знае дали дървесината, която закупува е придобита законно, от коя от всичките фирми на Ж. Стояно,  с какви документи, дали има издадени разрешителни за сеч, извозване и пр., тъй като всички тези обстоятелства били извън търговския му интерес. Той се интересувал единствено от количеството и цената, а дали дървесината била добита в съгласие с всички нормативни изисквания не се интересувал. Твърди, че цялото количество дървесина, обект на сделките по процесните фактури било добито от двата обекта- „Радина чешма“ и  с.Въглен. Тази дървеснина постъпила в цеха на подсъдимия в кв.“Речица“, като в началото на годината дейността му била преустановена поради липса на суровина, така че в този период не е имало друг доставчик на дървесина. За всички доставки, предмет на обвинението било платени на Ж.С., както през банка, така и на каса на името на „Даяна“ЕООД. Твърди, че действително договорите за доставки нямали всички необходими атрибути, т.к.  не били съставени от юристи, но въпреки това били годни писмени доказателства. Освен това, договорите били изпълнени, стоката - доставена и платена , а  конкретните неясноти  имали значение само при един бъдещ съдебен спор за неизпълнение.  Позовава се на показанията на св. М.Д., която тогава била началник цех и която твърдяла, че този период дървесината е постъпвала от м.“Радина чешма“. Тя сочела и имената на шофьорите, превозвали дървесина. Позовава се и на показаията на шофьорите, които са извозвали дървесина от м.“Радина чешма“ и с.Въглен до цеха на подсъдимия. Защитникът счита, че не може да се направи връзка между разпитаните в с.з. като свидетели три лица с тези, чиито имена са вписани в превозните билети като лица, извършили превоза на дървесина от съответния обект до цеха на подсъдимия. В превозните билети били посочени само две имена на шофьорите, а едно лице се идентифицирало по три имеина и ЕГН. Позовава се на ТР № 1/2009г по т.д. №1/2009г на ОСНК, според което наказателният съд не е обвързан от констатациите на административният съд и не може да признае подсъдимия за виновен само въз основа на тези констатации. Тъй като доставките, предмет на инкриминираните факкури били реални, счита, че не е извършено престъпление по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 пр.1 и т.7 от НК, както и по чл. 313 ал.2 вр. с ал.1  НК, поради което моли подсъдимия да бъде изцяло оправдан.

В с.з. вторият защитник на подсъдимия счита обвинението за недоказано,  породи което също  моли подсъдимия да бъде оправдан изцяло. Твърди, че основният предмет на доказване по делото е дали фактурите отразяват достоверно описаните в доставки, т.е. дали се касае за реално осъществена доставка или за документи с невярно съдържание, както и дали същите фактури са документално обосновани или не. Твърди, че фактурите, включени в справките-декларация до НАП отразяват реални доставки, които са документално обосновани съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и това се подкрепя от  показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представените 35 бр. вноски бележки и 5бр. РКО за извършени плащания към доставчика.  Твърди, че към инкриминирания период , подс.К., в качеството си на управител имал сключени договори за доставка  с „Леском“ЕООД, което дружество единствено доставяло дървен материал от м.“Радина чешма“ и с.Въглен до цеха на подсъдимия . Счита, че ако съдът бе уважил искането им за начначаване на повторна съдебно-икономическа експертиза щяло да се установи, че добитите количества дървесина от тези два обекта се равнява на наличното количество в цеха на подсъдимия. Оспорва представеното от прокурора извлечение от информационния бюлетин за висящи наказателни производства, водени срещу подсъдимия, тъй като тези проивзоства не били характеристична справка, особено като се има предвид действащата в българския наказателен процес презумпция за невиновност.

В с.з. подсъдимият  дава обяснения и по двете обвинения. Не се признава се за виновен по повдигнатите му обвинения и  моли  да бъде оправдан.

От анализа на събраните и доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.С.К. е роден на ***г в гр.Карнобат, български гражданин, живущ ***, с висше образование, женен, осъждан.

В периода 2003г- 2008г той  бил управител и едноличен собственик на капитала  на „Даяна“ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр.С., кв.“Р.“, ул.“К.“№ *.

Дружеството е регистринано в ТР на СлОС с решение № 1312/14.05.2003г по ф.д. № 400/2003г и е с предмет на дейност: извършване на външнотърговска и вътрешнотърговска дейност, търговия на едро и дребно, покупка на стоки и други вещи, продажба на стоки и др.

Основната дейност на дружеството била свързана главно с производство и търговия на тополови детайли, дървени палети и международен транспост. Цехът на дружеството се намирал в гр.Сливен, кв.“Речица“, а готовата продукция изнасяна за Република Гърция.

За да осъществява „Даяна“ЕООД търговската си дейност,  подс.К. трябвало да осигури суровина за готовата продукция, като за целта  закупувал  дървен материал от различни юридически и физически лица.

Считано от 28.09.2006г дружеството е регистрирано по ЗДДС.

С нотариално заверено пълномощно от 26.07.2006г, подс. К. упълномощил св. П.К./ управител на счетоводна къща“Финанси“-гр.Сливен/ да представлява „Даяна“ЕООД-Сливен пред ТД на НАП-Сливен, като подава, вписва и получава всякакви документи във връзка с дейността на дружеството.

           Тя водела счетоводството не само на „Даяна“ЕООД-Сливен, но и  на други дружества - “Слави“ЕООД-Сливен, с управител св.Ж.С.,*** с управител сестрата на св.Ж. С. – св. Ж.С., „Гардън“ЕООД с управител св. К.Р.,*** с управител  св.Р.Р..

           Подс.К. лично, а понякога служители от дружеството предоставяли на св.К. за осчетоводяване  първични счетоводни документи, но св.К.  не носела отговорност за тяхното съдържание и не получавала информация дали реално са осъществени фактурираните сделки.

Тя била упълномощена от подс.К. да подава до ТД на НАП всички видове данъчни декларации, включително месечните справки-декларации по ЗДДС, подписвайки ги с електронен подпис.

За тази цел подс. К. подал заявление до ТД на НАП-Сливен, вх. № 2000И0003449/28.05.2007г за подаване на документи по електронен  път и ползване на електронни услуги, предоставени от НАП с УЕП на упълномощено лице, от името на „Даяна“ЕООД

 Със заповеди за възлагане на ревизия  №800277/29.09.2008г и № 800365/30.12.2008г, на дружеството била извършена данъчна ревиция по ЗДДС за периода 01.10.2007г-31.08.2008г.

 В хода на ревизионното производство проверяващите органи установили  липса на реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС по издадените от „Леском“ЕООД-Сливен и осчетоводени от „Даяна“ЕООД-Сливен фактури. Органите по приходите изискали от доставчика „Леском“ЕООД-Сливен доказателства за реалност на доставките на дървен мателиал.

 При  извършената насрещна проверка  били представени  фактури, договори за доставка и превозни билети. За фактури № 200005/13.02.2008г, №20/31.05.2008г, №21/31.05.2008г, № 26/30.06.2008г, № 27/30.06.2008г и № 136/30.07.2008г проверяващите констатирани, че са издадени без да са получени стоки по облагаеми доставки, поради което било отказано право на данъчен кредит в общ размер на  61 214.65лв.

 Ревизията приключила с издаване на РА № *********/23.02.2009г, който бил обжалван от подс. К. по съдебен ред.  РА бил потвърден с решение № 1075/20.09.2010г по адм.дело № 1149/2009г на АС-Бургас, което е потвърдено с решение № 6283/09.05.2011г по адм.дело№13849/2010г на ВАС.

  1/ За периода 01.02.2008г-29.02.2008г, от името на „Даяна“ ЕООД-Сливен е подадена справка - декларация с вх. № 20000934302/14.03.2008г с резултат  ДДС за внасяне- 0,00лв и  ДДС за възстановяване- 1286,67лв..

За този данъчен период в дневниците за покупки на дружеството е била осчетоводена фактура № 200005/13.02.2008г, издадена от „Леском“ЕООД-Сливен, с данъчна основа 11900лв и 2380лв ДДС.

Предмет на доставка по тази фактура е 170 куб.м. тополови трупи.

За удостоверяване произхода на доставката по фактурата  е представен договор за доставка от 01.02.2008г, сключен между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен. Съгласно чл.1 от този договор, „Леском“ЕООД се задължава да достави на „Даяна“ЕООД  170 куб.метра тополови трупи.  В чл.4 от същия договор е посочена цената на тополовите трупи- 70лв, но никъде не е конкретизирано дали това е цена на куб.метър, на цялото количество добита материал, включва ли транспорт или не.

Във  връзка с транспортирането на процесните тополови трупи, св.Д.К. и св. А.Х./***-Сливен, отдел“Екология“/ съставили  следните превозни билети:

           № 202259/28.01.2008г, № 202261/28.01.2008г, № 202262/29.01.2008г

           № 202246/30.01.2008г, № 202269/01.02.2008г, № 202270/01.02.2008г

           № 202271/02.02.2008г, № 202272/04.02.2008г,.

           От съдържанието на тези превозни билети се установява, че в един от тях/ № 0202261/28.01.2008г/ не е отразен получателя на дървесината. Четири от превозните билети са издадени преди сключването на договора за доставка от 01.02.2008г. В останалите като получател на дървения материал е вписано  “Даяна“ЕООД- Сливен.

         В нито един от гореспоменатите  превозни билети не фигурира „Леском“ЕООД –Сливен като доставчик или собственик на дървесината.

         В превозните билети като лица, осъществили превозната услуга са вписани св. Д.Н./ 2 превозни билета/, св. Д.Д./ 4 превозни билета/ и  Н.Н./ 2 превозни билета/.

         Разпитан като свидетел  в с.з. на 07.12.2012г,  Д.Н. твърди, че около година е работил  в „Даяна“ЕООД-Сливен като шофьор на товарен автомобил “Волво“ VН 12, с рег. № СН 14 14 НС и ремарке с рег. №  СН 1414 ЕЕ, но без да има трудов договор. В  двата превозни билета, в които фигурирало неговото име бил  записан същият товарен автомобил. Твърди, че през 2008г  извозвал трупи от м.“Радина Чешма“ и с.Въглен до цеха на подс.К. в кв.“Речица“.

Разпитан като свидетел в с.з. на 24.01.2013г., Д.Д. Д.   твърди, че е зет на подс.К. и в периода 2008г е работил в „Даяна“ЕООД като шофьор без трудов договор, като  помагал в извозването на дървен материал от м.“Радина чешма“ до цеха на подсъдимия в кв.“Речица.  Св. Д. си спомня, че е извозвал топола както от м.“Радина чешма“, така и от други обекти. Управлявал личния товарен автомобил на подс.К., заедно с другия шофьор ,който се казвал Д. ***. Лицето, което мерело дървесината на обекта „Радина чешма“ се казвало  Ж.С..  Същият понякога ходел и  в цеха на подсъдимия в кв.“Речица“.

Св. П. К. в с.з. на 24.01.2013г заявява, че през март 2008г работил в м.“Радина чешма“ като секач на тополи, като му плащал Ж.С.. Твръди, че не познава подс.К., но докато работел на този обект чул, че материала, който се добива се извозва до кв.“Речица“.

Св. Б.Н. твърди, че през 2008г с подс.К. имали обща фирма-„Авангард“ООД, която била с предмет на дейност с дърводобив и правене на палети. Цехът се намирал в кв.“Речица“. Св.Н., който тогава работел в барче твърди, че в този период св.Ж.С. идвал при него често в барчето и непрекъснато му искал пари, с които да плаща на работниците за извършената сеч. Тъй като подс.К. често отсъствал и по негова заръка, на 2-3 пъти давал парични суми на Ж.С. в размери 5000лв, 7000лв, 8000лв, а когато нямал налични пари, ходел до банката да тегли  от сметката на „Даяна“ЕООД-Сливен.

  Св.М.Д. е работила в инкриминирания период като „началник цех“ в „Даяна“ЕООД. Тя твърди, че в началото на 2008г имало прекъсване на дейността на цеха поради липса на суровина и от м.февруари 2008г  започнали за купуват суровина от м.“Радина чешма“, предимно топола. Този материал купували от Ж., който идвал в цеха при управителя К.. Като шофьор на фирмата позвала Д., а външните шофьори не познавала. Те често се сменяли и не могла да ги запомни. Твърди, че фирмения камион управлявал Д., който е зет на подс.К.. Производството вървяло добре, а готовата продукция изнасяли за Гърция.

  Св.Д. М. е работил като мотокарист в цеха на „Даяна“ЕООД през 2008г. Той твърди, че през март-април 2008г в цеха на дружеството в кв.“Речица“ получавали трупи от м.“Радина чешма“.Твърди също, че фирмения камион го карал Д., а също и Д., който бил зет на подсъдимия. Освен това и външни камиони разтоварвали, като имало и един камион на Ж.С.. Сечта продължила до сретата на  лятото, а дървесината, която се карала в цеха била само топола.

 За този период по делото е представени  договор  от 01.02.2008г, сключен между „Фишкомерс“ЕООД с управител св.Ж.С. и „Леском“ЕООД/ т.3, л.63/ за извършване на действия по премахване навсички дървесни видове от имоти №98 и № 135, находящи се в землището на с. Малко Чочовени, общ.Сливен. Видно от приложеният по делото нот.акт № 185/06.12.2007г,  „Фишкомерс“ЕООД е собственик на тези два имота, като имот № 98 е по начин на трайно ползване – друга територия, нестопанска, а имот № 135- изоставени трайни насаждения.

           Представен е и договор от  07.02.2008г, сключен между  Ж.С. Стянов в качеството на възложител и „Леском“ЕООД-Сливен, с управител Р.Р./ т.3,л67/, в качеството на изпълнител.  Съгласно този гоговор, изпълнителят се задължава за изърши премахване на всички видове и храсти от собствените на възложителя имоти № 385, № 398 и № 399, находящи се в зелището на с.Въглен., обл.Сливен.  Уговорено е „Леском“ЕООД да поеме всички задължения по документалното оформяне и извършване на сеч, маркиране и транспортире на дървесината, като изпълнителя трябва да изпълни договорните си задължения до 31.12.2008г.

          От направените справки от регистъра на земеделските земи и гори към ОСЗГ-Сливен, се установява, че св.Ж.С.С.  е собственик на два от упоменатите в договора имоти, а именно № 385 и  № 399. Тези имоти са с променено предназначенииие от „изоставени ниви“ на „друг жилищен обект“, което е видно от решение №1/24.01.2008г на ОСЗГ-Сливен.

          С писмо от 22.02.2008г община-Сливен дава разрешение на св.Ж.С. да отсече тополовите дървета, находящи се в трите имота, предмет на договора от 07.02.2008г. Не се представени фактури, удостоверяващи плащане на маркирането на дърветата. Не са представени превозни билети и описи на експедираната дървесина от „Леском“ЕООД от собствените имоти на св.Ж.С. за м.февруари 2008г.

           Съгласно  заключението на съдебно-счетоводната експретиза, сделката между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен, предмет на фактура № 200005/13.02.2008г не е документално обоснована.

           Към датата на изготвяне и изслушване на съдебно-икономическата експрертиза не бяха представени документи за извършено плащане по процесната  фактура, поради което вещото лице е приело в своето заключение, че и двете дружества не са представили  документи, удостоверяващи извършено плащане по фактура  № 200005/13.02.2008г.

Според вещото лице, ако “Даяна“ЕООД-Сливен не беше ползвало право на данъчен кредит по  фактура  №  200005/13.02.2008г в размер на 2380лв, то декларираните данни в подадената за този период  справка-декларация ще се променят то следния начин: резултат ДДС за възстановяване, декларирано от „Даяна“ЕООД-Сливен-  1286.67лв, а след изключване на недокументално обоснованата сделка –1093.33лв ДДС за възстановяване. Вещото лице е заключило, че ако, „Даяна“ЕООД-Сливен не беше включило в справката-декларация по ДДС ф-ра № 200005/13.02.2008г, щеше да има ДДС за внасяне в размер на 1093.33лв.

 С включването на тази фактура в справката-декларация, дружеството е избегнало плащане на дължим ДДС в размер на 2380лв.

  2/ За периода 01.05.2008г -31.05.2008г, от името на „Даяна“ЕООД-Сливен  е  подадена справка-декларация с вх. № 20000942483/16.06.2008г с резултат ДДС за внасяне- 0.00лв и ДДС за възстановяване -23850.27лв.

  В дневниците за покупки за този данъчен период били осчетоводени две фактури: № 20/31.05.2008г и № 21/31.05.2008г, издадени от „Леском“ ЕООД-Сливен, с управител св. Р.Р. ***.

 Съгласно фактура №20/31.05.2008г, “Леском“ЕООД- гр.Сливен е доставило на „Даяна“ЕООД-Сливен 481.38 куб.метра тополова дървесина и 94.785 куб.метра тополова целулоза,  с включен транспорт, на обща стойност 67430.10лв с ДДС.

 Съгласно  фактура № 21/31.05.2008г, „Леском“ЕООД е доставило на „Даяна“ЕООД 451.50 куб.м. тополова дървесина и 29.50 кубм. Тополова целулоза на обща стойност 51 417 лв с ДДС.

 За удостоверяване произхода на доставките по тези две фактури  е представен договор за доставка от 07.05.2008г/ т.3,л.84/, сключен между „Даяна „ЕООД-Сливен  и „Леском“ЕООД-Сливен.

 Съгласно чл. 1 от този договор „Леском“ЕООД  се задължава да достави на „Даяна“ЕООД  тополова дървесина и тополова целулоза, но без да са уточнение точните количества.  В договора не са упоменати и параметрите на определяне на цената на доставките.

  Във връзка с транспортирането на количеставата дървесина, предмет на фактурираните доставки по  фактура №20/31.05.2008г св. И.К. ***, отдел “Екология“/ е съставил   следните превозни билети: №206502/31.05.2008г, №206503/31.05.2008г,

  № 206504/31.05.2008г; № 206610/20.05.2008г;  206610/20.05.2008г, 

  №206611/20.05.2008г, № 206614/30.05.2008г, № 206616/30.05.2008г,

            № 206619/31.05.2008г, № 206624/31.05.2008г, № 206655/23.05.2008г,

            № 206656/23.05.2008г, №  06657/23.05.2008г, №206658/26.05.2008г,    

            №206659/26.05.2008 № 206667/26.05.2008г № 206661/26.05.2008г,          

            № 206664/27.05.2008 г, №206665/27.05.2008г, № 206668/26.05.2008г,

          № 206669/26.05.2008г, № 206670/26.05.2008г, №206671/27.05.2008г,    

          № 206673/26.05.2008г.

          По повод  транспортирането на дървесината, предмет на доставка по фактура № 21/31.05.2008г, св. И.К. съставил следните превозни билети: №206501/31.05.2008г, №206505/31.05.2008г, №206613/30.05.2008г,

          №206615/30.05.2008г, №206617/30.05.2008г, №206618/31.05.2008г,

          №206623/31.05.2008г, №206625/31.05.2008г, №206654/20.05.2008г,

          №206662/27.05.2008г, №206662/27.05.2008г, №206667/26.05.2008г,

          №206672/27.05.2008г.

          По превозни билети дървесината е добита от обект в с.Малко Чочовени.

           В превозни билети: №  206654/20.05.2008г, № 206661/26.05.2008г,        

           №206662/27.05.2008г, №206667/26.05.2008г № 206662/27.05.2008г,  

           №206672/27.05.2008г, № 206613/30.05.2008г, №206617/30.05.2008г,   

           №206501/31.05.2008г, № 206505/31.05.2008г, № 206618/31.05.2008г

           №206623/31.05.2008г, като получател и превозвач на дървесината е записано лицето  П.А..

            Разпитан като свидетел, П.П.А. *** отрича да е извозвал какъвто е и да било дървен материал до цеха на „Даяна“ЕООД в кв.“Речица“. Твърди, че никога не е работил като водач на товарен автомобил нито в „Даяна „ЕООД-Сливен, нито в „Леском“ЕООД-Сливен, не познава техните управители и не е имал никакви взаимоотношения с тях. Заявява, че няма собствен товарен автомобил, нито притажава категория за водач на товарен автомобил с ремарке. Отрича да е полагал подпис в превозните билети, в които е записано, че лице на име П.А. е извършило транспортна услуга с товарен автомобил с рег. № СН 1414 ЕЕ. Твърди, че познава св.И.К.,***. Същият му се обадил един ден по телефона и му поискалл ЕГН-то и той му го дал. На въпроса защо му е необходимо ЕГН, св. К.  отговорил, че няма страшно.

            В превозни билети №206667/26.05.2008г и  206657/23.05.2008г като получател и превозвач на дървесината е записано лицето Д. М..       

            В превозни билети № 206658/26.05.2008г,  206659/26.05.2008г, № 206655/23.05.2008г; 206656/23.05.2008г и №206611/20.05.2008г,  името на лицето, посочено като превозвач и получател на дървесината е  Ж. К..

            Разпитано като свидетел, лицето  Ж. *** отрича да е извозвал дървесина до склада на „Даяна“ЕООД в кв.“Речица“. Твръди, че не е подписвал  превозните билети, дори името му било вписано неправилно - Ж. вместо Ж.. Твърди, че е работил като шофьор на товарен автомобил  в България и в чужбина. Не познавал подс.К., но познавал св.И.К., от който поискал обясние защо в превозните билети фигурира неговото име, но не получил  обяснение.          

 Св. И.К. твърди, че не познава управителя на „Леском“ЕООД Р.Р..  Твърди също, че обектите, на които се извършвала сечта били собствени на св.Ж.С.С., находящ се в м.“Радина чешма“, с.Въглен и с.Раково. Той му представял всички необходими документи при издаването на превозните билети и той плащал на работниците за извършената сеч. Според св.И.К. в превозните билети стриктно се вписвало кубатурата на дървесината, марката и регистр.номер на автомобилите, но имената на шофьорите вписвал произволно, тъй като те се сменяли неспрекъснато. Имената на шоьорите в превозните биилети вписвал лично  той, но не проверявал самоличността им. 

           В коментираните превозни билети са описани следните рег.номера на товарни автомобили, осъщестивили превоза: СН 1414 СС, СН 1414ЕЕ, СН 6618 НН и СН 1414ЕЕ.    

          От направената справка от сектор “Пътна полиция“ се установява, че до 27.02.2009г „“Даяна“ ЕООД-Сливен е било собственик на автомобил “Волво Ф12“ с рег.№ СН 414 СС и ремарке за товарен автомобил „Корсборер“,  с рег. №СН14141ЕЕ.

           В нито един от превозните билети не фигурира името на „Леском“ЕООД-Сливен -нито като собственик на дървесината, нито  като  превозвач.

Управителят на „Леском“ЕООД- св. Р.Р. ***,  твърди, че бил убеден от св. Ж.С.С. да стане управител на „Леском“ЕООД срещу месечно възнаграждение. Съгласил се да му бъде прехвърлено дружеството, но преди това не се информирал за осъщестяваваната от него търговска  дейност. Според уговорката между двамата, св.Ж.С. трябвало активно да ръководи дейността на „Леском“ЕООД и по този повод същият посетил св.Р.Р. *** и му поднесъл за подпис  празен кочан с фактури, като му казал, че работата е потръгнала. Св.Р. твърди, че подписал всички празни фактури от кочана. Твърди, че никога не е виждал подс.К. и не е чувал за „Даяна „ЕООД-Сливен. Отрича да е подписвал  инкриминирани фактури и сключените от името на  представляваното от него дружество договори.

            Според заключението на съдебно-счетоводната екпертиза сделките между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен  по фактури № 20/31.05.2008г  и 21/31.05.2008г не са документално обосновани.

            Към датата на изготвяне и изслушване на съдебно-икономическата експрертиза, не бяха представени документи за извършено плащане по процесните фактури, поради което вещото лице е приело в своето заключение, че и двете дружества не са представили  документи, удостоверяващи извършено плащане.

 Вещото лице приема, че ако „Даяна“ЕООД-Сливен не е  ползвало право на данъчен кредит по  фактура № 20/31.05.2008г и №21 /31.05.2008г в размер на 19 807.85лв, декларираните в подадената справка-декларация данни ще се променят както следва: ДДС за възстановяване, декларирано от дружеството – 23850.27лв, а след изклюването на сделките по двете фактури- 4042.42лв ДДС за възстановяване. Според вещото лице,   ако „Даяна“ЕООД не беше включило в справката-декларация по ЗДДС фактура № 20/31.05.2008г и №21 /31.05.2008г,  щеше да има ДДС за възстановяване в  размер на 4042.42лв.   

  Или,  с включването на двете фактури в справката-декларация „Даяна“ЕООД, представлявано от подс.К. е избегнало плащането на дължим ДДС в размер на  19807.85лв.

            3/ За периода 01.06.2008г- 30.06.2008г, от името на     „Даяна“ЕООД е била подадена справка-декларация с вх. № 20000944922/14.07.2008г, с резултат ДДС за внасяне – 0.00лв и  ДДС за възстановяване – 42626.37лв.

            В дневниците за покупки на дружеството за м. юни 2008г са били осчетоводени фактури № 26/30.06.2008г и № 27/30.06.2008г, издадени от „Леском“ЕООД-Сливен, с управител св. Р.Р..

            Предмет на доставка по фактура № 26/30.06.2008г е 380 куб.метра тополова дървесина  на стойност 41 040лв. с ДДС.

            Предмет на доставка  по фактура № 27/30.03.2008г- 583 куб.м. тополова дървесина, на стойност 69 960лв с ДДС.

            За удостоверяване произхода на доставките по тези две фактури, по делото  е представен договор за доставка от 01.06.2008г, сключен между „Леском“ЕООД и „Даяна“ЕООД,/ т.3, л.130 /.

             Съгласно чл. 1 от този  договор, „Леском“ЕООД се задължава да достави на „Даяна“ЕООД тополова дървесина, без да е посочено точното количество. Не са уточнени в договора и параметрите на определяне на цената.

            Във връзка с траспортирането на дървесината, предмет на доставка по същите фактури ,са представени следните превозни билети, съставени от св.И.К.,  както следва : по фактура № 26/30.06.2008г:

            № 206452/12.06.2008г, № 206453/13.06.2008г, № 206454/13.06.2008г

            № 206459/18.06.2008г, № 206461/19.06.2008г, № 206463/23.06.2008г

            № 206465/25.06.2008г, № 206505/02.06.2008г, № 206509/02.06.2008г

            № 206513/03.06.2008г, № 206514/03.06.2008г, № 206518/06.06.2008г

            № 206519/06.06.2008г, № 206523/08.06.2008г, № 206524/08.06.2008г

            по ф-ра №27/30.06.2008г: № 20451/12.06.2008г,206455/13.06.2008г

            № 206456/17.06.2008г, № 206457/17.06.2008г, № 206458/18.06.2008г

            № 206460/19.06.2008г, № 206462/23.06.2008г, № 206464/24.06.2008г

            № 206466/25.06.2008г, № 206467/27.06.2008г, № 206506/02.06.2008г

            № 206507/02.06.2008г, № 206510/02.06.2008г, № 206511/03.06.2008г

            № 206512/03.06.2008г, № 206515/03.06.2008г, № 206516/06.06.2008г

            № 206517/06.06.2008г, № 206520/06.06.2008г, № 206521/28.06.2008г

            № 206522/08.06.2008г, № 206525/08.06.2008г, № 206674/10.06.2008г

            № 206675/10.06.2008г.

            От представените превозни билети се установява, че описаното в тях количество дървесина е от обекти в с.Въглен.

           В тези превозни билети като лица, осъществили транспортната услуга са вписани  лицата Ж. К., П.А. и С.С..

            По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата: П.П.А. ***, Ж. *** и С.Х.С. ***.

 Св. Ж.К. отрича да е превозвал дървесина до склада на „Даяна“ЕООД-Сливен в кв.“Речица“ с описания в превозните билети товарен автомобил. Отрича да е подписнал съставените от св.К. превозни билети, пояснявайки, че дори името му не е вписано правилно. Вместо Ж.К., в превозните билети било вписано името Ж. К.. Твърди, че е работил като шофьор на товарен амтомобил  в България и в чужбина. Не познавал подс.К., но познавал св.И.К., от който поискал обясние защо в превозните билети фигурира неговото име, но не получил такова.      

  Св.П.А. твърди, че никога не е извозвал дървен материал до цеха на „Даяна“ЕООД-Сливен в кв.“Речица“. Твърди, че не е работил като водач на товарен автомобил нито към „Даяна“ЕООД, нито към „Леском“ЕООД, дори не е чувал за тези дружества, не познава техните управители и никога не е имал взаимоотношения с тях. Заявява, че  притежава свидетелство за управелине на МПС, категория „С“, но нямал собствен товарен автомобил и няма придобита категория за водач на товарен автовобил  с ремарке. Твърди, че познава св.И.К.,***. Същият му се обадил един ден по телефона и му поискалл ЕГН-то и той му го дал. На въпроса защо му е необходимо, св. И.К. отговорил:“ Няма страшно“.

Св. С.С. заяви в с.з., че никога  не е извършвал превоз на дървен материал до цеха на „Даяна“ЕООД-Сливен в кв.“Рецича“. Твърди, че  работи като международен шофьор и превозва плодове и зеленчуци до Гърция, но не притежава собствен товарен автомобил. Отрича подписа, положен в предявените му превозни билети да е негов.  Твръди, че не познава управителите на „Даяна“ЕООД и „Леском“ЕООД.  Познавал св.И.К.,  а със св. Ж.К. били приятели. Твърди, че не познава  св. П.А..

Разпитан като свидетел И.К. заяви, че не познава управителя на „Леском“- св.Р.Р..  Твърди също, че обектите, на които се извършвала сечтта били собствени на св.Ж.С.С., находящ се в м.“Радина чешма“, с.Въглен и с.Раково. Той му представял всички необходими документи при издаването на превозните билети и той плащал на работниците. Според св.И.К. в превозните билети стриктно се вписвало кубатурата на дървесината, марката и регистр.номер на автомолите, а имената на шофьорите вписвал той и то произволно, тъй като те се сменяли неспекъснато, а той  не  проверявал  тяхната  самоличност.

В гореописаните превозни билети са отразени следните рег. номера на автомобилите, изъвршили превоза: СН 1414СС, СН 1414ЕЕ, СН 7228СС, СН 7228 НН, СН 7944, СН 1684 ЕЕ.  

          От направената справка от сектор “Пътна полиция“ се установява, че до 27.02.2009г „“Даяна“ЕООД-Сливен е била собственик на автомобил“Волво Ф12“ с рег. № СН 1414СС и ремарке за товарен автомобил „Корсборер“, с рег. № СН1 4141 ЕЕ.

           Товарен автомобил с рег.№  СН 7228СС и ремарки с рег. № СН 1684 е собстеност на „Слави „ЕООД с управител св.Ж. С., а лек автомобил ВАЗ 2103 с рег. № СН 7228 НН е собственост на лицето Г. А.Д..         

           В нито един от превозните билети не фигурира името на „Леском“ЕООД-Сливен като собственик на дървесината или в качеството на превозвач.

Управителят на „Леском“ЕООД-св.Р. Р. отрича  да е подписвал  сключените от представляваното от него дружество “Леском“ ЕООД договори за доставка, които са свързани с фактурираните доставки на дървесина. Твърди, че подписът в двете фактури № 26/30.06.2008г и № 27/30.06.2008г приличал на неговия, но уточнява, че тези фактури били от първия кочан с празни бланки, който подписал по настояване на св.Ж.С.С..

           Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза сделките между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен  по фактури № 26/30.06.2008г  и №  27/30.06.2008г не са документално обосновани.

           Тъй като към датата на изготвяне и изслушване на съдебно-икономическата експертиза, не бяха представени документи за извършено плащане по процесните  фактури,  вещото лице е приело в своето заключение, че и двете дружества не са представили счетоводни документи, удостоверяващи извършено плащане по фактурите.

  Вещото лице приема, че ако „Даяна“ЕООД-Сливен не е ползвало право на данъчен кредит по тези две фактури, в размер на 18500лв, декларираните в подадената справка-декларация данни ще се променят както следва: ДДС за възстановяване, декларирано от дружеството за възстановяване – 42626.37лв, а след изклюването на сделките по двете фактури- 24126.37лв за възстановяване. Според вещото лице, ако  „Даяна“ЕООД-Сливен не беше включило в справката –декларация за този период фактури № № 26/30.06.2008г  и 27/30.06.2008г, дружеството щеше да има ДДС за възстановяване в размер на 24126.37лв.

    Или,  с включването на двете фактури в справката-декларация „Даяна“ЕООД, представлявано от подс.К. е избегнало плащането на дължим ДДС в размер на  18500лв.

           4//За периода  01.07.2008г- 31.07.2008г., от  ревизираното ЮЛ „Даяна „ЕООД-Сливен е подадена справка-декларация с вх. № 20000948035/14.08.2008г, с резултат ДДС за внасяне – 0,00лв и ДДС за възстановяване – 25 118.35лв.

          В дневниците за покупка на дружеството за този данъчен период е  осчетоводена фактура № 136/30.07.2008г, издадена от „Леском“ЕООД-Сливен, с данъчна основа 102 634лв и 20 526.80лв  ДДС.

        Предмет на фактуарираната доставка по тази фактура е  1026.34 куб.м. догласка с транспорт.

         За удостоверяване произхода на доставката по  същата фактура, по делото е представен договор за доставка от 01.07.2008г,  сключен между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен.

          Съгласно чл.1 от договора, „Леском“ЕООД-Сливен се задължава да достави на „Даяна“ЕООД-Сливен докласка, но без да се уточнява точното количество. Никъде в договора не са уточнени параметрите за определяне на цената.

          Въз връзка с транспортирането на процесното количество догласка, предмет на фактурираната доставка по фактура № 136/30.07.2008г, св.И.К. ***, отдел“Екология“/, съставил следните превозни билети:

        № 81526/15.07.2008г,  № 81528/15.07.2008г,  № 81531/16.07.2008г,      

        № 81535/14.07.2008г,  № 81539/19.07.2008г,  № 81540/19.07.2008г,      

        № 81545/30.07.2008г,  № 202378/21.07.2008г, №202380/30.07.2008г     

        № 202383/22.07.2008г,№202390/22.07.2008г, ,№202391/29.07.2008г,             

        № 206402/08.07.2008г,№202403/08.07.2008г, ,№206404/08.07.2008г,            

        № 206405/08.07.2008г,№202407/09.07.2008г, ,№206410/09.07.2008г,            

        № 206411/09.07.2008г,№202412/10.07.2008г, ,№206414/10.07.2008г,            

        № 206415/09.07.2008г,№202418/12.07.2008г, ,№206420/12.07.2008г,            

        № 206421/14.07.2008г,№202424/14.07.2008г, № 206473/19.07.2008г,            

        № 206475/20.07.2008г,№374251/22.07.2008г.

         В тези превозни билети, като лица, осъщестивили транспортната услуга са вписани  лицата  Ж. К./ 14 превозни билета/ и  С.С./ 15 превозни билета/.

         Разпитан като свидетел Ж.К.  К. отрича за е извозвал дървесина до склада на получателя“Даяна“ЕООД-Сливен в кв.“Речица“. Отрича да е подписвал съставените превозни билети, като твърди, че дори името му е сгрешено, тъй като е вписано лице на име Ж. К., а не Ж.К..

           В с.з. свидетеля С.Х.С. твърди, че не е извършвал превоз на трупи до цеха на „Даяна“ЕООД-Сливен, находящ се в „Речица“. Твърди, че не притежава собствен товарен автомобил, с който да е осъществил превоза на описаната в превозните билети  дървесина, с доставчик“Леском“.  Твърди, че подписът, положен в превозните билети като лице, извършващо транспортната услуга не е негов.  

В гореописаните превозни билети са отразени автомобили изъвршили превоза със следните рег. номера:  № СН 7228СС, № СН 7944АХ, № СН 7944СА и  рег. № СН 1684 ЕЕ. 

          От направената справка от сектор “Пътна полиция“ се установява, че   товарен автомобил с рег.№  СН 7228СС и ремарке с рег. № СН 1684 е собстеност на „Слави „ЕООД с управител св.Ж. С., който с договор  от 11.05.2008г  ги е  предоставил на „Леском“ЕООД-Сливен за безвъзмездно ползване.

         По делото е представен и договор от 31.05.2008г, сключен между „Слави“ЕООД-Сливен, в качеството на възложител и „Леском“ЕООД-Сливен, в качеството на изпълнител, по силата на който, изпълнителя се задължава със собствен ресурс за извърши премахване на всички видове и храсти от собствените на възложителя имоти, представляващи №– 028024, № 028023 и № 098004, всички находяки се в землището на с.Раково. общ.Котел.

          Съгласно чл.5 от договора, „Леском“ЕООД поема всички задължения за документалното оформяне на извършваната сеч, маркирането и транспортирането на дървесината, а съгласно чл.6 трябва да изпълни задълженията си по договора до  30.09.2008г.

          По силата на договор за замяна  на земеделски земи от 09.11.2006г, сключен между кмета на община- Сливен и „Слави“ЕООД, дружеството придобива собствеността върху недвижим имот № 098004, находящ се  в землището на с.Раково.

           За останалите имоти, предмет на договора от 31.05.2008г не са представени документи за собственост.

           Община-Сливен е издала разрешително  за сеч  № 125949/01.07.2008г  на Ж.С.С.  за имот № 098004, находящ се  в землището на с.Раково, общ.Котел, обл.Сливен.

          От превозните билети се установява, че в тях не са посочени номерата на имотите, от които се добива дървесината. В нито един билет  не фигурира името на „Леском“ ЕООД-Сливен, било то в качеството на превозвач или на собственик на дървесината.

Съгласно  заключението на съдебно-счетоводната експретиза, сделката между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен, предмет на фактура № 136/30.07.2008г не е документално ососнована.

Към датата на изготвяне и изслушване на експретизата по делото не  бяха представени счетоводни документи за извършено плашане по доставката по  ф-ра № 136/30.07.2008г.

Според вещото лице, ако “Даяна“ЕООД-Сливен не беше ползвало право на данъчен кредит по тази фактура в размер на 20 526.80лв, то декларираните данни в подадената за този период  справка-декларация ще се променят то следния начин: резултат ДДС за възстановяване, декларирано от „Даяна“ЕООД-Сливен-  25118.35лв, а след изключване на недокументално обоснованата сделка –4591.55лв ДДС за възстатовяване. Вещото лице е заключило, че  ако „Даяна“ЕООД-Сливен не беше включило в справката-декларация фактура № 136/30.07.2008г, щеше да има ДДС за възстановяване в размер на 4591.55лв.

 Или,   с включването на процесната фактура в справката-декларация „Даяна“ЕООД, представлявано от подс.К. е избегнало плащането на дължим ДДС в размер на 20526.80лв.

След приключване на ревизионното производство, подс.К. продал дяловете от капитала на дружеството на св.С.В.Д. ***. Така прекратил управленските си правомощиня като едноличен собственик на капитала на „Даяна“ЕООД-Сливен.

 Св.С.Д. е пенсионер по болест. Същият почина в хода на съдебния процес- на 19.11.2013г, видно от писмо на Директора на ОД“Съдебна охрана“-гр.Велико Търново. На негово име са прехвърлени множество фирми с данъчни задължения, предимно от региона на гр.Велико Търново.  За да подпише нужните документи за прехвърляне собствеността върху дружеството, промяна на седалището, вписване на нов управител, заличаване на стария, св.Д. получил сумата 200лв ,като му било обещано и допълнително заплащане на тримесечие, в зависимост от печалбата, която ще реализира дружеството.  Той се съгласил на тази оферта и подписал всички поднесени му документи, без да ги чете. В началото действително  му било плащано,  като на тримесечие получавал между 150 лв и 200лв. При прехвърлянето на дружеството на негово име, не получил никакви документи, свързани с дейността й, но не прявил и интерес да ги получи. Едва когато го повикали за разпит в качеството на свидетел по настоящото  досъдебното производство, разбрал, че дружеството дължи ДДС в особено големи размери.

 В хода на съдебното следствие по делото бяха представени заверени преписи 5 бр. РКО и  35 бр. вноски бележки, издадени от “Даяна“ЕООД-Сливен за платени суми в полза на „Леском“ЕООД-Сливен, за периода 01.01.2008-31.12.2008г.

 Съдът изиска от „Интернешънъл Асет Банк“АД-клон Сливен подробно извлечение от разплащателната сметка с титуляр „Леском“ЕООД и оригиналите на вносните бележки.  От тях 18 броя вноски бележки  касаят  плащания  по  фактура №20/31.05.2008г; 11 бр.- по фактура № 21/31.05.2008г; 1брой-  фактура № 26/30.06.2008г и 5 бр. -  фактура № 136/31.07.2008г.

 Съдът допусна  допълнителна съдебно-счетоводна експретиза  със задача да провери дали представените документи имат необходимите реквизити по ЗСч, дали е имало средства в касата на „Даяна“ЕООД към датата на внасянето на сумите по сметките на „Леском“ЕООД и към датата на съставянето на РКО и дали  има извършени плащания по издадените от доставчика фактури.

Според заключението на тази експертиза всичките 35 бр. вноски бележки съдържат необходимите реквизити по ЗСч, но представените 5бр. РКО нямат необходимите реквизити съгласно ЗСч. Така например в РКО № 83/13.02.2008г липсвали подпис на управителя, на лицето, което е броило сумата и което я е получило, нямало посочено основание на сделката. В РКО № 216/13.07.2009г, 217/13.07.2009г, 218/13.97.2009г  и 219/13.07.2009г липсвали подпис на управителя, на лицето, което е броило сумата и на получателя, като не било посочено неговото име. След запознаване с  извлечението на банковата сметка на титуляра „Леском“ЕООД за периода 01.01.2008г-31.12.2008г, открита в  „Интернешънъл Асет Банк“АД-клон Сливен, вещото лице достигна до извода, че средствата, внасяни  от „Даяна“ ЕООД по сметка на „Леском“ЕООД са били теглени веднага от Ж.С.С., като направените вноски и тегления по и от сметката били извършени последователно, в рамките по-малко от 1 минута. Според вещото лице Ж.С.С. е изтеглял веднага сумите, тъй като той  е разполагал със спесимен да се разпорежда със средствата по банковата сметка.

В с.з. на 31.05.2013г вещото лице поясни, че се касае за касови плащания, поради което е абсолютно необходимо да се представят касовата книга и аналитичните извлечения на сметка „каса“, от където би се установило дали действително дружеството е разполагало с парични средства в касата  към датата на всяко плащане. При касовите плащания парите излизали от касата на дружеството, а след това се внасяли в банка  по сметка на „Леском“ЕООД , като първият документ бил РКО, а втория- вносна бележка. Според вещото лице, не може  само въз основа на РКО или на вноски бележки да се установи дали  едно дружество е извършило плащане. Това се установявало от главния регистър за тези операции, а именно касовата книга и аналитичните оборотни ведомости. И тъй като те липсвали по делото, вещото лице заяви, че не може да отговори на въпроса дали има извършени плащания по процесните факутри. Поясни също, че основния документ, от който може да се установи дали една фирма е извършила плащанията е именно касовата книга, тъй като в нея се описвали всички разходни документи, т.е. всичко, което е излязло от касата.  Тъй като касовата книга липсвала, не можело да установи дали съотвения РКО е осчетоводен, т.е. дали се касае действителено за разход.

По делото не бе представена  нито от подсъдимия, нито от св. С. Дмитров, нито от ТД на НАП-офис гр.Сливен  изисканата от съда   счетоводна документация, нужна на вещото лице за изготвяне на допълниителната съдебно-счетоводна експертиза.

 Според вещото лице е невъзможно да се обслужат на гише едновременно двама клиенти и то за по-малко от 1 минута, поради което предполага, че парите са внасяни и теглени от банката от едно и също лице, което е Ж.С.С., тъй като именно то е разполагало със спесимен да се разпорежда със средствата от банковата сметка на „Леском“ ЕООД, открита в „ Интернешънъл Асет Банк“АД-клон Сливен.

От показанията на св.С.С./ изп.длъжността Изпълнителен Директор на „Интернешънъл Асет Банк“АД-клон Сливен през 2008г/,  се установява, че  не е възможно на каса в рамките на 1 минута да бъдат внесени пари от едно лице по една сметка и да бъдат изтеглени от друго лице от същата сметка. Св. С.  твърди, че  в представлявания от него банков клон, касиерът не извършвал счетоводни операции.. Клиентите на банката минавали  последователно през две гишета. Първото гише  било само за счетовадна обработка на документите, а на второто се брояли парите. Тази дейност в банката се извършвала от две различни лица, на две различни гишета. На първото гише обработката на документите ставала бързо- чрез натискане на 4 клавиша на компютъра, което  можело да стане в рамките на 1 минута. Твръдейки, че е напълно възможно за 1 минуна да стане внасяне и теглена на пари, св.С. пояснява, че е има предвид само  счетоводната обработка на документите на пъвото гише. На касата не можело да се обработват документи на двама клиенти едновременно, дори трябвало да има разстояние между тях около 1-2 метра.

По делото бе на назначената съдебно-графическа екпертиза, която да отговори на въпросите от кое лице са изпълнени  подписите, положени в оригиналите на 35бр. вноски бележки за извършени плащания от „Даяна“ ЕООД към “Леском“ЕООД- от П.К. и или Ж.С. и от кое от лицата е изписан такста в бележките.

 Според експертното  заключение, положения подпис в графа “подпис на вносител“ в  34бр. вносни бележки е на св. К.. Тя е попълнила и текста в общо 16 бр. вноски бележки. Само 1 бр. не носи подписа на св.К., нито на св.Ж.С..

 Тази фактически констатации съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: показания на множество свидетели/ част от тях приобщени и по съответния процесуален ред/, заключенията на съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, заключение на съдебно-графическа еспертиза, обясненията на подсъдимия,  множество писмени доказателствени материали.

 Съдът съобрази  показанията на всички  разпитаните по делото свидетели,  които  като цяло  са относими към предмета на доказване, взаимно допълващи се  и допринасящи, макар и в различна степен  за изясняването на правно релевантните факти по делото.

           Съдът дава вяра на показанията на св.П.К.,  тъй като подробни, последователни и допринасят да изясняване на значими за спора факти. Това е служителката, която е обслужвало счетоводно представляваното от подсъдимия “Даяна“ЕООД и пресъздава факти и обстоятелства, свързани  с търговската дейност на дружеството, които се подкрепят от събрани писмените дозателства.

Кредитира  изцяло показанията на св. С.Д., тъй като са конкретни, безпристратни и релевантни за спора. Това е свидетелят, който сочи  начина и условията, при които е извършено прехвърлянето на „Даяна“ЕООД-Сливен.

Показанията на св. Ж.С. са изключително  общи, уклончиви и в тях прозира нежеланието на свидетеля да си спомни  важни за делото обстоятелства.  Недоумение буди факта, че дори не пожела да си  спомни за съществуването на „Леском“ООД-Сливен.

 Показанията на неговата сестра- св. Ж.С. са също толкова общи и недопринасящи  съществено за изясняването на фактическата обстановка по делото, но доколкото не противоречат на останалите доказателства,  съдът ги кредитира.

 Показанията са св Р.Р.  са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, подкрепят се от съвкупния доказателствен материал и са напълно безпристрастни, поради което съдът ги кредитира. Този свидетел разкрива  начина на прехвърляне на дружеството “Леском“ЕООД и лицата, които са се занимавали с това, факта, че никога не е сключвал представените по делото договори/ изброени подробно по-горе/, че не е подписвал тези договори в качеството си на управител на „Леском“ЕООД, че подписал празен кочан с фактури по настояване на св.Ж.С., че не познава подсъдимия и  никога не се е занимавал с реална търговска дейност като управител на  „Леском“ЕООД.

         Свидетелските показания на св. К.Р. също допринасят в голяма степен за изясняване на спорниите факти. Те са безпристрастни, последователни и непротиворечащи на доказателствената съвкупност, поради което съдът ги кредитира. Това е свидетелят, който е  управител на „Гардън „ЕООД и бивш управител на „Леском“ЕООД, прехвърлено по настояване на св.Ж.С. на св. Р.Р.. Той твърди, че бил помолен от Ж.С. да стане управител на тези две дружества, но никога не е сключвал никакви сделки в качеството си  на управител, нито е подписвал някакви документи в  това си качество. Твърди, че не е подписвал фактури, не е сключвал договори, не е нареждал банкови плащания, дори не е разполагал с документи на фирмите и  не познава  подсъдимия.

Съдът дава вяра на показанията на св.Д.К., св.А.Н. и  св. И.К./ служители от общината,  издавали превозните билети/, които са  конкретни ,подробни и допринящи за изясняване на спорни факти и обстоятелства, а именно, че  имената  на шофьорите в превозните билети са били произволно написани.

 Съдът  дава вяра  на показанията на св.П.А., св. Ж.  К., св. С.С., -   лица, чиито имена са вписани в коменитраните по-горе превозни билети/, тъй като безпристрастни, еднопосочни и не противоречащи на доказателствената съвкупност.

Съдът не споделя довода на защитата, че не може да се свържат имената на разпитаните свидетели П.А., Ж.К. и Ст.С. с тези, посочени в превозните билети, тъй като в самите билети били вписани само две имена на шофьорите,  а  едно лице се идентифицирало по три имена и ЕГН. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелите  П.А. , Ж.К. и С.С. са лични познати на св.И.К./ издал въпросните билети/ и че тримата са били шофьори на товарни автомобили, т.е. имат съответната категория да превозват дървен материал с товарен автомобил. Като се прибави и твърдението на св.К., че вписвал произволни  имена на шофьори в превозните билети, че не пожелал да обясни на св.Ж.К. защо е вписал в превозните билети неговото име, но не отрекъл, че става въпрос именно за него,  следва да се заключи, че именно разпитаните трима свидетели  са лицата, които е вписал в превозните билети св.К., макар и само с две имена. Освен това, разпитаните като свидетели И.К., Д.К. и А.Х.  не твърдят, че става въпрос за  други лица, различни от разпитаните в с.з. свидетели.

Показанията на св. М.Д. , св.Д. М. и св.Д.Н. са относими към предмета на спора, конкретни и последователни, поради което съдът им дава вяра.

Съдът няма причина да се съмнява в обективните и релевантни за спора показания на св.С.С., който пресъздава факти и обстоятелства относно организацията на работа в офиса на банката, която е управлявал през инкриминирания период.

Показанията на св.Г.М., св. И.М. и св.В.В., св.Б.Н. и св. П. К. макар и не  толкова значими  за предмета на доказване, съдът кредитира, тъй като са безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства.

 Съдът не кредитира представените по делото 6 бр. фактури- № 200005/13.02.2008,   № 20/31.05.2008г,  № 21/31.05.2008г, № 26820.06.2008г, № 27/30.06.2008, № 136/30.07.2008г. Те са документи с невярно съдържание,  тъй като не отразяват достоверно описаната в тях стопански операции.

Нереалността на доставките се обуславя с това, че по отношение на доставчика“Леском“ЕООД-Сливен не е била налице практическа възможност да придобие стоката, предмет на всяка една фактура, тъй като дружеството-доставчик не е придобило собствеността върху тази стока.  Изводът за невярното съдържание на инкриминираните фактури и тяхната неистинност се обосновава от еднозначната и  безпротиворечива доказателствена съвкупост, включваща както свидетелските показания на  лицата, посочени  по документи като доставчици, така и извършените насрещни проверки  на дружества, посочени като доставчици. При  тези проверки е установено,  че не “Леском“ЕООД е било доставчик на дървения материал, а физическото лице Ж.С.С.. В подкрепа на този извод са и показанията на управителя на „Леском“ЕООД- св.Р.Р., който  твърди, че  не познава подсъдимия, не е чувал за „Даяна“ЕООД, не е сключвал никакви договори да доставка на дървен материал, не е издавал фактури, не е развивал никаква търговски дейност от името на преставляваното от него дружество, така че практически е невъзможно „Леском“ЕООД да е доставило  на „Даяна“ЕООД дървения материал, за който са издадени инкримирините фактури. Освен това, в нито един от издадените превозни билети не фигурира името на „Леском“ЕООД, било то като  превозвач, получател или собственик на дървесината. Като се прибави и факта, че лицата, фигуриращи  в  част от  превозните  билети като шофьори не са извозвали дървесина до склада на подсъдимия, се стига до обоснования извод, че инкриминираните фактури са документи с невярно съдържание.

Що се отнася до съдържанието на  договорите за доставка, сключени между „Леском“ЕООД и „Даяна „ЕООД, съдът не споделя довода на защитата, че тъй като не са изготвени от юристи, са с неточно и непълно съдържание, но това имало значение само при един бъдещ съдебен спор и не влияело на доказателствената им сила. Видно от самите договори за доставка, те са с бланкетно съдържание, тъй като не е ясно уреден начина на ценообразуване. Не става ясно дали посочената в договорите цена е на куб.метър или за цялото  количество дървесина. Не е ясно определен и предмета на договора като количество доставена дървесина.

Основните параметни на един договор са страни, предмет и цена. След като тези параметри са неясно и некоректно покочени в коментираните договори за доставка, то е невъзможно да се установи дали са били изпълнени. А след като не е доказано изпълнението им, договорите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.

За да обосоват и докажат произхода на доставките,  при извършената от ревизиращия орган насрещна проверка от дружеството –доставчик са били  представени няколко договора за доставка и премахване на дървесни видове,  сключени между „Леском“ ЕООД от една страна и от друга- „Гардън“ЕООД, „Слави“ЕООД „Фишкомерс“ЕООД / дружества, които са представявани съответно от св.К.Р., св.Ж.С. и неговата сетра Ж.С./, от които договори също не може да се установи факта на придобиване собствеността на дървения материал от “Леском“ЕООД. От събраните на досъдебното производство писмени доказателства  се  установява, че част от имотите, предмет на тези договори не са гори, а за друга част липсват документи за собственост.

Съдът не кридитира издадените превозни билети, примайки, че са документи с невярно съдържание, тъй като  в тях  неточно и съвсем произволно са посочени имената на шофьорите, които са осъществили превоза на дървесина до склада на подс. К.. От разпита на тримата посочени като шоьори лица се установява, че те никога не извозвали дървесината по съответния превознен билет.  Част от превозните билети  дори са били  издадени преди сключване на договорите за доставка.

 Представените в хода на съдебното следствие платежни документи също не доказват реалност на фактурираните доставки. Поради липсата на пълната счетоводна документация, е обективно невъзможно да се отговори на въпроса дали е извършено плащане по тези доставки на дървесина и в с.з. вещото лице даде подробно пояснение в тази насока, което не бе оспорено от страните.

         Съдът приема  заключениeто на вещото лице Н.Г., изготвило съдебно-счетоводната експертиза, което макар и оспорено, е  достатъчно  подробно, обосновано и ясно,  поради което не  поражда  съмнение у съда  относно правилността му.  

        Съдът не  приема за  погрешен  извода на вещото лице за липса на платежни документи, установяващи извършени плащания по инкриминираните фактури, тъй като тези документи бяха преставени по делото след изтогвяне и изслушване на заключението и не са били известни на вещото лице. В този смисъл заключението на вещото лице  е непълно, но не и необосновано или неправилно,  поради което съдът допусна единствено извършване на  допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

          Що се отнася до изявлението на експерта, че не може да даде отговор на въпроса дали има плащане но сделките, предмет на инкриминираните фактури без да разполага с касова книга и аналитично извлечение от сметка „каса“, следва да се отбележи, че бяха положени усилия за събиране на тези доказателства, но липсата им не прави заключението необосновано, а още по-малко предубедено, поради което съдът отхвърли искането на защитата за назначаване на повторна съдебно-счетоводна екпертиза от друго вещо лице. Въпреки че бе поискан отвод на вещото лице поради необоснованост на даденото заключение, предубеденост и заинтересованост, съдът не намери основания за отвод и отхвърли искането .

          Съдът приема заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като е обосновано и ясно.  Не кредитира единствено извода на вещото лице досежно  соченето на  Ж.С.  С. за лице, внасяло и теглило  суми на гише в „Интернешънъл Асет банк“АД-клон Сливен, тъй като се касае  за предположение.

          Изводът на вещото лице, че не е възможно за по-малко от минута да се обслужат на гише в банка двама клиенти едновременно напълно се подкрепя от  показанията на св.С.,  който заяви, че за 1 минута може да се извърши единствено счетоводна обработка на документите на едно гише в  банката, но не и броене на пари  от касиера, което става  на друго  гише.

 Съдът възприема заключението на съдебно-графическата експериза  То  е изготвено от  компетентно вещо лице,  в чийто професионализъм и обективност съдът няма причина да се  съмнява. Заключението е обосновано, ясно и неоспорено.

          Кредитира дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия, доколкото съдържат контретика и кореспондират със събрания доказателствен материал . Но отчете също , че са касае за негова защитна версия, която цели да го оневини.

Съдът кредитира всички останали писмени доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които са относими към предмета на доказване и не се оспорват от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          С деянието си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава  на престъплението по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 предл.1 и т.7 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, тъй като  в периода 16.06.2008г-14.08.2008г, в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на „Даяна“ЕООД-Сливен, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери – 58 834.65лв, като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС, а именно: № 20000942483/16.06.2008г, № 20000944922/14.07.2008г и №20000948035/14.08.2008г, отразявайки в тях 5бр. фактури за сключени между „Даяна“ЕООД и „Леском“ЕООД облагаеми сделки, каквито в действителност не са или сключвани и приспаднал неследващ се данъчен кредит по тези сделки.

 Данъчните престъпления  засягат обществени отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система.

 Избягването на установяването и плащането на данъчни задължения е обективен признак от състава на престъплението по чл. 255 НК.

 Субект на това престъпление е всяко наказателно – отговорно лице/ физическо и юридическо лице/, което има задължение по закон за плаща определен вид данък.

  ДДС е косвен данък, налаган върху оборотите на стоките и услугите като нормативната му уредба  се съдържа в ЗДДС и ППЗДДС. С него се облагат всички обороти на една стока по веригата производство - потребление, известен още с наименованието „многофазен” данък. По същество се избягва многократното данъчно облагане чрез предвидения механизъм за приспадане на т. нар. „данъчен кредит”.

  Обект на облагане с ДДС е доставката на стоки и услуги. В чл. 6 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „доставка”. По смисъла на закона, доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стоки, респ. извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. 

  Начисляването по чл. 55 ал.1 от ЗДДС се извършва от доставчика на стоката, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка  на стока или услуга.  Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на  възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем.

  Понятието „данъчен кредит” е  дефинирано в чл. 63 от ЗДДС и представлява сумата от начисления данък на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето (получателят по сделката) има право да приспадне.

 От обективна страна деянието на  подс.К. по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 предл.1 и т.7 от НК, се осъществява чрез избягване установяването и  плащането на данъчно задължение на представляваното  от него търговско дружество ,  в  особено големи размери по смисъла  на чл. 93 т. 14 от НК, тъй като  размерът на укритите данчни задължения за всеки от процесните данъчни периоди  надхвърля сумата 12 000лв.

Подсъдимият носи наказателна отговорност за това, че в качеството му на управител на данъчно-задължено лице “Даяна“ЕООД-Сливен, подал пред ТД на НАП  инкриминираните справки-декларации по чл. 125 ал.1 от ЗДДС, декларирайки пред органите на приходите, че представляваното от него дружество, през инкриминирания данъчен период е извършило облагаеми доставки, с начислен ДДС и право на приспадането му, като  не е имал право на това.  По този начин подс.К.  е укрил и не е заплатил в полза на държавата дължим ДДС в особено големи размери- 58834.65лв.

 Престъплението е резултатно, тъй като се е стигнало до неплащане на установени данъчни задълженя към държавата.

 То е довършено чрез потвърждаването на неистина пред органите по приходите в подадените справки-декларации по ЗДДС, а именно:№  20000942483/16.06.2008г, 20000944922/14.07.2008г, 20000948035/14.08.2008г.

Справката-декларация за съответния данъчен период е документ, който създава за данъчно-задълженото лице права и задължения. Затова този документ трябва да съдържа вярна информация за дейността на търговските субекти, регистрирани по ЗДДС, в т.ч. и за осъществяваните през периода доставки на стоки и заплатената по тях цена, с включен в нея ДДС, като основание да се претендира признаването на пълен данъчен кредит.

Наличието на данъчна фактура само по себе си не е правен довод за оневиняване на подсъдимия, тъй като не представлява правопораждащ факт за възникване на правото на данъчен кредит. Последното е обусловено от осъществяване на облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Затова, предмет на доказване по делото е дали е имало реални доставки, по които получател е „Даяна“ЕООД –Сливен, а доставчик  „Леском“ ЕООД-Сливен.

  В казуса е несъмнено, че не са били извършени реални сделки, а с привидна документална обосновка- чрез подаването на инкриминираните справки-декларации и описаните в тях фактури по ЗДДС, удостоверяващи неверни обстоятелства, у данъчните органи е създадено погрешно впечатление за осъществени действителни сдлеки, което да послужи за реализиране на данъчен кредит, за който няма основание.

 В конкретния случай инкримираните фактури са издадени без правно основание, тъй като не е извършена реална доставка на стоки. Те не доказват данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. По този начин подсъдимият е отразил счетоводно данъчно събитие, което не е настъпило и неправомерно е приспаднал данъчен кредит от задълженията си към бюджета. Издадените от доставчика данъчни фактури са първични счетоводни документи, които са с невярно съдържание, тъй като не отразяват извършени сделки – доставки и заплащане на стоката. Инкриминираните фактури са били включени неправомерно както в дневниците за покупки на дружеството, така и в подадените справки-декларации пред ТД на НАП, с цел приспадане на неследващ се данъчен кредит.

 Несъмнено, в инкриминирания период  са били извършени  доставки на дървесина в цеха на подсъдимия.  От показанията на множество свидетели се установява, че лично те са управлявали товарни автомобили, с които са превозвали дървесина до цеха на подс. К. в кв.“Речица“ от обекти в с.Въглен и м.“Радина чешма“.  Но  същественото по делото е  дали  страна  по процесните доставки  е било „Леском“ЕООД или физическото лице Ж.С.С., тъй като купувайки дървен материал от физическо лице, подсъдимият не е можел да се снабди с данъчна фактура.  Затова е необходимо да се изследва въпроса придобило ли е дружестовото „Леском“ЕООД собствеността върху дървения материал, за който се твърди, че е доставило на „Даяна“ЕООД, респ. за който са фактурирани съответните доставки, влючени в инкриминираните справки- декларации.Ако дружеството  доставчик „Леском“ЕООД не е придобило правото на собственост върху  процесния дървен материал, то няма как да го достави и на „Даяна“ЕООД.

 От анализа на  доказателствената съвкупност се стига до обоснования извод, че „Леском“ЕООД-Сливен фигурира в  инкриминираните фактури  като дружество-доставчик само фиктивно. За постигане на  този резултат са били съставени множество договори и превозни билети, които са документи с нявярно съдържание, тъй като не отразяват вярно описаните в тях обстоятелства.

  Установено бе  по делото от показанията на св. Р.Р., че бил уговорен от св. Ж.С.С. да придобие собствеността върху „Леском“ЕООД срещу месечно възнаграждение от 500- 600лв. При прехвърлянето на дружеството св.Р. получил 50лв и никакви документи на дружеството. Упълномощил св.П.К. да води счеводството, а по-късно св.Ж.С. дошъл при него в гр.Павликени за да му подпише 2-3 празни кочана с фактури, подпечатани с името на фирмата- „Леском“ЕООД. Св.Р. твърди,  че не е подписвал  никакви договори, не е чувал за „Даяна „ЕООД и не е виждал подсъдимия.  Следователно, самият управител на „Леском“ЕООД-Сливен твърди, че не е сключвал процесните договори за доставка на дървесина, не познава подсъдимия, не е виждал провозни билети, но подписал 2-3 празни кочана с фактури.

  Превозните билети/ подробно изброени по-горе/ са документи с невярно съдържание, тъй като не съдържат действителните имена на шоьорите, извършили съответния превоз и това бе изяснено по делото по категоричен начин. Освен това, в нито един превозен билет не фигурира името на „Леском“ЕООД, нито в качеството на превозвач, нито в качеството на собственик на дървесината, нито като получател.

           Поради липсата на пълната счетоводна документация, по делото  не се доказа, че „Даяна“ЕООД е извършено плащане на доставената дървесина по инкриминираните фактури.  Вещото лице в с.з. поясни, че само въз основа на представените в хода на съдебното следствие платежни документи, не може да се даде отговор дали е  изършено плащане по доставките. Тогава е ирелевантно кое лице е съставило платежните документи и в рамките на колко минути са внасяни и теглени суми от сметката на „Леском“ЕООД.

  В инкриминирания период деянията по чл. чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 предл.1 и т.7 НК, са извъшени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като със същите подс.К. е осъществил поотделно състава на едно и също престъпление – по чл. 255  ал.3 вр. с ал.1 т.2  пр.1 и т.7 НК.  Деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

         Така, поради невярно деклариране на обстоятелства/ нереални доставки/ в  подадената от „Даяна“ЕООД, пред ТД на НАП  справка-декларация вх. № 20000942483/16.06.2008г за периода 01.05.2008г- 31.05.2008г. било избегнато плащането на дължим ДДС в размер на  19807.85лв.

          Поради  невярно деклариране на обстоятелства/ нереални доставки/ в  подадената пред ТД на НАП-Сливен справка-декларация от „Даяна“ЕООД, вх .№ 20000944922/14.07.2008г за периода 01.06.2008г- 31.06.2008г, било избегнато плащане на дължим ДДС в размер на 18 500лв.

          Чрез  невярно деклариране на обстоятелства/ нереални доставки/ в  подадената пред НАП справка-декларация вх. № 20000948035/14.08.2008г за периода 01.07.2008г- 31.07.2008г, било избегнато плащане на дължим ДДС в размер на  20 526.80лв.

          Или общо за инкриминирания период, размерът на дължимия ДДС е 58 834.65лв.

          Съдът споделя становището на защитата, че резултатите от проведеното административно производство не обвързват наказателния  съд. Това становище е застъпено в ТР №1/2009г по т.д. № 1/2009г на ОСНК, според което извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчно задължение по чл. 255 от НК и за ангажиране на наказателна отговорност по тези норми на закон. Но настоящият наказателен съд достигна до извод за съставомерно деяние по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т..2 и т.7 НК въз основа на доказателствената съвкупност в т.ч. и издания РА и последвалите съдебни решения.  Съдът обсъди и аналицира всички събрани доказателства, които в своята съвкупност потвърждават констатациите на ревизионното производство.

От субективна страна подс.К. е действал с пряк умисъл, т.к е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на обществоноопасните последици, и е искал и целял да настъпят. Подс.К. е бил наясно, че предствляваното от него търговско дружество е отразило в справките-декларации до  ТД на НАП фиктивни сделки, именно с цел осъществяване на преспление срещу данъчната система.

 С деянието, описано в  пункт 2 от диспозитива на  обвинителния акт, подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъплението по чл. 313 ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 14.03.2008г, в гр.Сливен, като собственик и управител на  Даяна“ЕООД-Сливен, с цел да избегне плащане на дължими данъци по ЗДДС в размер на 2380лв, потвърдил неистина в справка-декларация с вх. № 20000934302/14.03.2008г, в която по сила на закон- чл. 125 ал.1 от ЗДДС се дава пред орган на власт/ТД на НАП-Бургас, офис за обслужване гр.Сливен/, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, отразявайки в нея фактура № **********/13.02.2008г за извършена облагаема сделка между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен, каквата в действителност не е била сключена.

 Безспорно бе установено по делото, че фактурираните доставки по всички инкримиринани фактури са нереални, в т.ч. и по фактура № **********/13.02.2008г за извършена облаема сделка между „Даяна“ЕООД-Сливен и „Леском“ЕООД-Сливен.  Тази фактура е с нявярно съдържание, тъй като не отразява достоверно описаната в нея стопанска операция. Тя е била включена в подаената до ТД на НАП справка-декларация с вх. № 20000934302/14.03.2008г, в която по сила на на закон- чл. 125 ал.1 от ЗДДС се дава пред орган на власт, което е също безспорно установено по делото.

И докато престъплението по чл. 255 ал.3, вр с ал.1, т.2 и  т.7 НК е резултатно, то престъплението по чл. 313 ал.2 вр. с ал.1  НК е на просто извършване. В субективната страна на състава на чл. 313 ал.2 от НК е  предвидена специална цел,  която в случая несъмнено е налице, а именно: избягване  плащането на дължим ЗДДС.  За документното престъпление  е достатъчно  целта да се обективира, докато за данъчното престъпление е необходимо да е осъществена и резултатът да е налице.

 Поглъщане на състава по чл.313 ал.2 НК от състава на чл. 255 ал.1 т.2  НК поначало е възможно, но при съвпадане на обективните и субективните им признаци, само в случаите, когато невярното доукментиране в данъчната декларация е довело до осъществяване на спецалната цел по чл.313 ал.2 НК, като е реализирано укриване или избягване на данъчни задължения за съотвенитния период и техния размер е над 3000лв, а в казуса е под 3000лв.

   Деянието по чл. 313 ал.2 вр. с ал.1 от НК е извършено от подс.К. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на обществоноопасните последици и е искал и целял да настъпят.

 При индивидуализацията на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия за всяко престъпление, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и отчете всички обуславящи отговорността  обстоятелства.

Санкцията, определена от законодателя за деяние по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1, т.2 пр.1 и т.7 от НК е лишаване отт свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество.

Наказанието, предвизено за деяние по чл. 313 ал.2 вр. ал.1 от НК/ в редакцията на ДВ. бр.92/2002 –отм., но действал към датата на извършване на деянието/ и съгласно чл. 2 ал.2 от НК явяващ се по-благоприятния закон, е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от 100лв до 250лв.

 Съдът не установи смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства  отчете предишните осъждания на подс.К.. Съдът не приема за отегчаващи отговорността обстоятелства висящи наказателни производства и не ги цени като лоша характеристична справка и в тази насока има константна съдебна практика.

 Съобрази също високата степен на обществена опасност на извършенотите деяния, предвид засегнатите обществени отношения, свързани с нормалното и законосъборзно функциониране на данъчната система, което като явление в обществото се ползвла с особена укоримост.

 С оглед на всички тези обстоятелства и като съобрази размера на укритите данъчни задължения,  с оглед целите на генералната и специалната превенции, съдът наложи на подсъдимия следните наказания:

- за деянието по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1, т.2 пр.1 и т.7 от НК – четири години лишаване от свобода  и конфискация на ½ ид.част от два земеделски имота, които подсъдимия претежава  в режим на СИО, находящи се и двата в землището на с.Нейково, общ.Котел, обл.Сливен, а именно :нива в м.“Равна“, с площ от 10 дка, Х категория,  образуваща парцел 9, масив 355 и  изоставена нива в м.“Голяма дълга“, с площ 12.400дка,  8 категория, образуваща парцел № 34, масив №  396.

 - за деяниието по чл. 313 ал.2 вр. ал.1 от НК/ в ред ДВ. бр.92/2002 отм./  съдът определи наказание  1 година лишаване от свобода.

  На основание чл. 23 ал.1 НК съдът определи общо наказание, а именно по-тежкото от наложените  - 4 години лишаване от свобода.

 Към така определеното общо наказание, съдът присъедини и наложеното наказание конфискация на част от имуществото на подсъдимия. Видно от представената актуална справка за имотното му състояние, той притежава множество имоти, но с част от тях се е разпоредил, с изключение на няколко земедалски имота, които притежава в режим на СИО. Друга част от имотите са притежание на на „Даяна“ЕООД, като следва да се отбележи, че  дружестсвото е вече собственост на трето лице, а освен  това  може да се наложи конфискация само на имоти, които са лична собственост на подсъмия,  в режим на СИО, но не  и притежание  на  търговски дружества.

Съдът съобрази, че към датата на извършване на деянията, предмет на настоящото обвинение, подс.К.  не е  бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“.  Предишните му осъждания са следните:

 С влязла в сила на 10.02.2010г  присъда по НОХД № 1048/2008г на РС-Стара Загора, е осъден за извършено на 01.03.2008г деяние по чл. 325 ал.3 вр. с ал.1 от НК на  8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години.

          С присъда по НОХД №440/3003т на СлРС, влязла в сила присъда на 10.03.2005г е осъден за извършено на  23/24.12.2001г деяние по чл. 325 ал.2 вр. с ал.1 от НК на глоба в размер на 850лв.

           С присъда по НОХД № 1573/2005г, влязла в сила а 22.10.2007г, е осъден за изършено на 02.08.2005г деяние по чл. 148 ал.1 т.1 вр. с чл. 146 от НК на глоба в размер на 1500лв.

  Съдът намери, че са налице предпоставките за приложение на чл. 66 ал.1 от НК и като счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е задължително да търпи ефективно наказанието си, отложи изпълнението на същото за максималния изпитателен срок от пет години.

Съдът прецени за уместно да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и определи най-дългия изпитатетелен срок от 5 години, през който подсъдимия да  се поправи, бе да бъде изолиран от обществото. Съдът прецени, че условното осъждане с максималния изпитателен срок  е достатъчна наказателна репресия спрямо подсъдимия и ще допринесе за неговото поправяне и успешно постигане целите на наказанието.

По предявеният граждански иск

Освен престъпление , деяниието на подсъдимия по чл.  255 ал.3 вр. с ал.1, т.2 пр.1 и т.7 от НК  е и деликт, поради кооето едновременно с наказателната, възниква и гражданска отговорност, която се реализира чрез възстановяване на причинените съставомерни вреди, представляващи елемент от обективната страна на престъпления състав.

По  начало  основанието на отговорността по чл. 45 ЗЗД произтича от забраната да не се вреди другиму и в задължението на причинителя на вредата за поправянето й.

 При престъпленията против финансовата и данъчната система, които се резултатни, също е налице такава отговорност. С осъщестяването на престъпния състав по чл.  255 ал.3 вр. с ал.1, т.2 пр.1 и т.7 от НК , подс. К. е избягнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери.

  В случая, подс.К.,  в качеството му на собственик и представител на данъчно-задължено лице/“Даяна“ЕООД/  е бил длъжен да посочи в инкриминираните справки-декларации до НАП вярна информация, свързана с търговската му дейност, а той е потвърдил неистина  относно осъществяването на данъчни събития  и  е реализирал престъпния състав на избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. С това неправомерно е осуетено правилното установяване на действителния размер на данъчните задължения и е избегнато плащането им,  с което е причинена имуществена вреда за държавата.Тази вреда възлиза в размер на  58 834.65лв., до който размер искът е основателен и  доказан.

 Искът за  разликата до пълния му размер от 61 214.65лв  бе   отхвърлен като неоснователен,  тъй като в този размер е включена сумата по второто обвинение за престъпление по чл. 313 ал.2 вр. с ал.1 от НК, а именно  2380лв, но вредите от това деяние са несъставомерни, поради което  не подлежат на репариране.

Съдът присъди и законната лихва от датата на увреждането – 14.08.2008г.до окончателното изплащане на обезщетението за причинените от престъплението по чл. 255 ал.3 вр. ал.1, т.2 пр.1 и т.7  НК имуществени вреди.

 По правилата на процеса, съдът осъди подс.К. да заплати по сметка на СлОС направените по делото разноски в размер на 1247лв, както и  2353.39лв- държавна такса върху уважения граждански иск.

 

          Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: